Май е месец на осведомеността за психичното здраве. Какво означава осведомеността? Да се интересуваме, да питаме, да четем, да даваме гласност и да подчертаваме важността на психичното здраве, да търсим подкрепа и да знаем къде да я открием.
Именно затова интервюто ни този месец е със забележителната Мадлен Алгафари – личност, посветила се на това да помага на хората и да ги подкрепя по пътя към себепознанието и щастието, психотерапевт с дългогодишна практика, писател на редица книги, свързани с психичното здраве и самоусъвършенстване, лектор, режисьор, съпруга, майка и още много други. Мадлен е един от най-разпознаваемите психотерапевти у нас поради изключителния професионализъм и ангажираност със задачата да информира и докосва хората чрез своите думи, истории, съвети. За нас е истинско удоволствие, че именно в месеца на осведомеността за психичното здраве поговорихме с нея по няколко интересни теми.
– Здравейте, Мадлен! Живеем в много динамичен свят с все по-стресиращо и натоварено ежедневие. Възможно ли е да открием радостта от живота в забързания ритъм на живот и ако да, какво можем да направим, за да я запазим?
– Тя, радостта, никъде не отива, тук е, ако я потърсим и имаме сетива да я възприемем. В момента, където и да се намирате, можете да погледнете небето, да видите летящо птиче, да си пуснете любимата песен. Дори и да сме в труден период, винаги можем да насочим вниманието си към нещо приятно. Това е животът. Нормално е да има и трудности, да е изпълнен с много стрес, но от всеки зависи да поеме личната си отговорност да си подари хубав миг на почивка, на общуване, на наслада и някакво развлечение. Просто се иска отговорно отношение към това, както и към усилията и задълженията. Увоволствието също е наш дълг. Зависи обаче колко се преживяваме заслужаващи удоволствие. Ако си го забраним, душата освирепява, губим добротата си и усета за красота. А „Осъзнатата красота ще спаси света“ – казва Н. Рьорих. Твърдението „Как да имам време за красота и отпускане, след като ми е толкова напрегнато и трудно“ е извинение за неспособността за поемане на отговорност за творене на радост. Ако не генерираме радост, сме духовно арогантни. Особено ако претендираме да сме по Негов образ и подобие. Можем да сътворяваме радост успоредно с трудните битки. Това са двете измерения на битието.
– В най-новата си книга „И заживели щастливо“ подчертавате, че щастието е работа. Коя е първата стъпка към по-щастливи партньорски взаимоотношения?
– Първата е в готовността да си зададем въпроси и подложим под съмнение себе си, а не партньора. Готовността за израстване – казано по друг начин, защото щастието не е химера, но е по силите на узрелия индивид, който е осъзнал, че то е негова отговорност. Търсенето на щастието в повечето случаи не е търсене навън, а е търсене навътре. Там, вътре, са промените, които ни го правят достъпно.
– Анкетата, която екипът ни наскоро проведе сред 104 мъже, ясно показа, че по-голяма част от тях се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред друг човек. Как, според Вас, можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?
– Разбира се, че е слабост! Слабост е, когато всеки от нас показва нуждите си, глада си, тъгата, умората, любовта си. И същевременно е сила. Най-голямата сила е да покажем слабостта си. „Само най-силният излиза без оръжие“ – казват на изток. Когато не сме бронирани, скрити зад маски и роли, сме автентични и честни. Това криворазбраната ценностна система е нарекла „слабост“. Проблемът идва от това, че сме си измислили ценностна система, която заклеймява слабостта като нещо лошо. А тя наша природа. Тя е точно толкова нормална, колкото силата ни. И мъжете, и жените са уязвими, когато се разкриват. И това е повече от нормално. Да не говорим колко е красиво. Божествено красиво, защото тогава показваме първоприродата си. Когато всички излезем от „Матрицата“, която пропагандира силата като единствен правилен модел, ще бъдем и по-здрави, и по-щастливи. Ако можем да не крием уязвимостта си, когато я изпитваме, както и да не крием силата си, когато я чувстваме, светът би бил едно по-честно и добро място.
– Технологиите и социалните мрежи скорострелно станаха част от живота ни. Според Вас сближават или по-скоро отдалечават хората един от друг?
– Приближават в първия момент – това е днешен начин за запознаване. И до тук. От тук нататък, ако не следва жив контакт, не само че отдалечават, но и разболяват.
– Вие сте истински пример за човек, умело съчетаващ много роли едновременно – психотерапевт, писател, лектор, режисьор, съпруга и майка са само част от тях. Каква е Вашата тайна за намирането на хармония и баланс?
– Отговарям на много страници на този въпрос в последната ми книга „И заживели щастливо… или какво става след последното изречение на приказките“. С няколко думи, ако трябва да обобщя – не правя нищо кой знае колко трудно за откриване. Търся контакт с природата, водата, любимата музика, любимите хора, готвя, гуша си котката, пиша, лежа във ваната. Така презареждам. Хармонията идва най-вече от това, че правя все неща, които ми доставят удоволствие: и преподаването, и терапията, и писането, и четенето, и организирането на световен конгрес по психотелесна терапия в момента през септември в София, и работата в зеленчуковата градина, и плетенето, и пеенето, и готвенето, и стоенето в тишина… Мога да изброявам още много. Едно от разковничетата, което много хора не осъзнават колко е важно, е дишането. Аз дишам осъзнато и дълбоко. Дихателните практики неслучайно все по-популярни стават. Най-безплатната рецепта е. Когато ме питат за някаква тайна и аз отговоря: „Просто знам как да дишам“, хората си мислят, че се шегувам. Не се шегувам. Променяйки дишането, регулирам нивата на напрежение и тревожност. И още много психотерапевтични приоми ми помагат.
В заключение ви напомняме, че грижата за себе си започва отвътре – навън. Интересувайте се активно, питайте смело и бъдете сигурни, че всяко усилие е от значение. Ако имате нужда от подкрепа или съвет, винаги може да се свържете с екипа на MindFit.
В месеца за осведоменост за психичното здраве (#MentalHealthAwareness), се радваме, че можем да дадем гласност на огромна компания, отдавна оценила важността на този аспект от живота на своите служители. МенторМейт е една от най-бързо разрастващите се компании за разработка на специализиран софтуер, развиваща дейност на три континента, в над 35 държави. В България има офиси в цели 5 града – София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Русе. Горди сме, че именно MindFit е изборът на МенторМейт за социална придобивка за психично здраве, която предоставят на своите служители. Какво провокира компанията да се погрижи за менталния баланс на членовете на екипите си, кои са основните ценности, които я отличават като работодател и какви възможности предлага, разбираме от Виктория Чучумишева, HR Manager в МенторМейт.
Разкажете ни малко повече за компанията – колко специалисти работят в България и в какви основни направления?
Ние в МенторМейт предлагаме на своите клиенти услуги за цялостна дигитална трансформация. В момента в екипите ни работят над 1 100 човека в повече от 35 страни по света. Имаме офиси в държави на три континента (България, Швеция, САЩ и Парагвай) и това ни позволява да покрием девет часови зони и така да си сътрудничим максимално ефективно с клиентите ни. Главните направления, в които е разделена дейността ни, са три – стратегия, дизайн и софтуерно инженерство, а компаниите, с които си партнираме най-активно, оперират в сферата на здравеопазването, финансите, образованието,промишлеността и земеделието.
Какви са главните ценности на МенторМейт като работодател?
Когато говорим за ценностите на нашата компания, става дума за идеалите, които определят начина ни на работа. И тук е мястото на първата ни основна ценност: ползотворното сътрудничество. Членовете на екипите ни си сътрудничат не само помежду си, но и с клиентите и така успяваме да създадем възможно най-успешните продукти и услуги. Стараем се и винаги да бъдем почтени както към клиентите, така и към колегите си. Гъвкавостта е друга наша ценност, която изисква да адаптираме подхода си спрямо вечно изменящите се обстоятелства. Ценим също прозрачността в отношението ни към хората и работата и се стремим да бъдем взискателни в изпълнението на всяка една задача.
Кои са най-важните новини и възможности, свързани с МенторМейт, от началото на годината?
Едно от най-значимите събития за МенторМейт през изминалите месеци е придобиването на парагвайската компания за специализиран софтуер Software Natura, които бяха наши партньори в продължение на повече от година, преди да станат част от нас. Така компанията ни стъпи и в Латинска Америка, в момента от офиса ни в столицата Асунсион работят повече от 100 наши нови колеги и това дава допълнителен положителен тласък на глобалния ни характер.
Как осъзнахте, че социална придобивка за психично здраве е важна част от пакета, който е на разположение на колегите ви?
При нас темата за менталния баланс излезе на фокус по време на пандемията. И преди бяхме инвестирали усилия в подкрепа на здравето на нашите колеги (в посока физическо здраве, правилно хранене и справяне със стрес), но 2020 г. провокира много промени в начина на живот, начина на работа и общуването помежду ни. Както много други компании, на нас също ни се наложи да променим голяма част от политиките, процесите и фокусите си. Една от темите на дневен ред бяха придобивките ни. Пакетът, който предлагахме, вече не беше приложим и започнахме да го преосмисляме. Знаехме, че периодът е труден за всички колеги и на личностно ниво, и затова искахме да осигурим психологическа подкрепа. Отначало обмисляхме това да бъде опция за избор от Гъвкавия ни пакет с придобивки, но осъзнахме, че грижата за менталното здраве не може да бъде за сметка на нещо друго. Затова я отделихме като самостоятелна придобивка.
Как научихте за MindFit и защо се спряхте именно на нас?
Въведохме психологическите консултации като придобивка през 2021 г., а с MindFit си партнираме от 2022 г. до сега. В началото, докато проучвахме доставчици, платформи и специалисти, установихме, че този тип услуги тепърва се развиват, и не успяхме да открием напълно подходящ вариант за нас. След известно време подновихме проучването и открихме MindFit. Платформата ни грабна с няколко неща. Тя обединява доказани професионалисти в сферата, които също така практикуват в цялата страна – за нас това е важно, тъй като имаме офиси в пет български града и искаме да предоставим на всички колеги опции за сесии на живо. Самата платформа е лесна за използване и не на последно място, MindFit ни предложи гъвкавост в съвместната работа и условията, така че да отговарят на нашите нужди.
Как се справихте вие с предизвикателствата на дистанционната работа, що се отнася до поддържане на ефективна и открита връзка с всеки член на екипа?
Да, това наистина е предизвикателство и заедно с лидерския екип на компанията ежедневно работим, за да съхраняваме културата ни на открита комуникация. При нас дистанционната работа не е нещо ново – винаги сме работили с дистанционни екипи в България, а клиентите ни са предимно в САЩ. Все пак след пандемията мащабите се промениха, тъй като голяма част от колегите (около 70%) избраха да работят основно дистанционно. Наложи се активно да развиваме нови практики в посока поддържане на чувството за принадлежност към компанията, сплотеността на екипите, откритата комуникация и информираността. Мениджърите в компанията ни имат опит във воденето на дистанционни екипи и правят регулярни 1:1 срещи с колегите, като периодично ги провеждат и на живо. Част от новите практики, които въведохме, са също: възможност за екипни събирания, които всеки колега може да инициира с цел опознаване и сплотяване на екипите, месечни събирания в офисите на различна тематика, по-регулярни срещи за ъпдейти на ниво компания и на ниво отдел.
Става ли все по-нормално да се говори за психичното здраве на работното място?
Смятам, че се говори малко по-свободно по темата, но все още не напълно открито и без притеснение. Все още има стигма и са необходими усилия и осъзнатост, за да може това да бъде нормална тема за разговор. Има нужда и мениджърите да навлязат още по-навътре в темата и да се чувстват комфортно да я повдигат пред екипите си, да идентифицират притеснителни сигнали и да могат да предлагат насоки за помощ.
Какви придобивки са на разположение на членовете на екипите на МенторМейт?
Придобивките на разположение на колегите ни варират спрямо модела на работа, но стандартният пакет включва:
➔ Гъвкав пакет от 12 придобивки, от които колегите могат да избират две удобни и предпочитани от тях опции
➔ Електронен подпис
➔ Шест психологически сесии годишно
➔ Бюджет за екипни събирания
➔ Индивидуален обучителен бюджет (за сертифициране, различни курсове и т.н.)
➔ Бонуси за препоръка на кандидати
➔ Допълнителни дни отпуск на база стаж
➔ Отстъпки и преференциални условия за различни обекти
Какви цели сте си поставили като компания за 2023 г.?
Една от главните ни цели за 2023 г. е да продължаваме да развиваме тройния подход в работата ни. Той съчетава, както вече споменах, стратегия, дизайн и софтуерно инженерство и осигурява на клиентите ни пътя към тяхната дигитална трансформация. Във вътрешен план основните ни цели са свързани с менажирането на глобалния характер на компанията от гледна точка на нарастващите ни размери и географско присъствие, както и с непрекъснатото усъвършенстване на нашите специалисти.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина на MindFit, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Този месец посвещаваме на мъжете и грижата за тяхното психично здраве. Именно на тази тема проведохме анкета, в която взеха участие 104 представители на мъжкия пол. Проучването бе напълно анонимно, като преобладаващата част от участниците (45%) са на възраст между 26-35 години, 33% са между 36-45 години, 13% попадат в графа 18-25, а останалите представители, изпратили отговори, са над 45 годишна възраст. Благодарности към всички, които се включиха!
За никого не е тайна, че живеем в много динамичен свят, с все по-стресиращо ежедневие, което налага нуждата от търсене и намиране на начини за разтоварване. Сред анкетираните, най-често срещаните начини за това са спорт, разходки сред природата и време за хобита, като музика и видеоигри. Освен тях, попаднахме на дейности като посещаване на йога, медитация и четене на книги. Нека напомним, че медитацията е метод, който доказано намалява нивата на стрес и безпокойство, като същевременно подпомага и подобрява концентрацията. Неслучайно тук изброяваме няколко идеи за мобилни приложения, които идват на помощ в това начинание.
А сега, нека погледнем темата за психичното здраве и през призмата на статистиката, която събрахме от проведената анкета.
Над 90% от анкетираните споделят, че са се сблъсквали с поне една от долуизброените трудности:депресия, тревожност, проблеми във взаимоотношенията, проблеми със съня, бърнаут или паник атака. Безпокойството събира най-много гласове – тема, на която обърнахме голямо внимание преди точно една година. Кои са методите за преодоляването на тревожността, може да разгледате в статията тук.
Безспорно темата за психичното здраве на мъжа е деликатна и това се потвърждава от голяма част от анкетираните. Над 50% от тях споделят, че се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред друг човек. Разговаряхме с експерти как можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем. Отговорът на психотерапевт Калоян Божанов е, че свободното говорене по темата и споделянето на личния опит са ключови. Повече за неговата история може да прочетете в интервюто с Калоян, което проведохме този месец.
Друг ключов извод от проведеното проучване е, че сред най-доверените съветници на мъжете стоят техните половинки и приятели. Какво можем да направим, в случай че сме в някоя от тези роли? Най-важно е да предразположим отсрещната страна, като окажем подкрепа и разбиране, като изслушваме с търпение, без да осъждаме и заклеймяваме. Често обществото ни се сблъсква със стигмата, че проявата на емоции и споделянето на тревоги от страна на мъжете, е голяма слабост, която не би следвало да е типична за тях. Именно затова е важно да имаме подход в тези ситуации и да нормализираме темата за психичното здраве на мъжете. Колкото по-често и по-открито я обсъждаме, толкова по-приемлив ще бъде фактът, че мъжете също имат нужда от подкрепа.
В този ред на мисли, съвсем не ни изненада фактът, че повечето от отговорилите господа не са посещавали психолог или психотерапевт до момента. Това показва, че голяма част от българските мъже не разпознават психотерапията като грижа за психичното им здраве. Разбира се, това е личен избор и ниво на осъзнатост, което е различно при всеки. Сред алтернативите, които анкетираните са посочили, срещаме разговор с приятел, слушане на подкаст, четене на психологически статии и други източници в интернет.
В заключение, завършваме месец април с позитивната нагласа, че обсъжданата тема става все по-популярна и все повече мъже осъзнават нуждата да се погрижат за менталното си здраве. Ние, екипът на Майндфит, продължаваме да работим в тази посока и вярваме, че при следващото подобно проучване, резултатите ще бъдат още по-обнадеждаващи.
А дотогава ви желаем спокойствие, стабилност и споделеност!
С голямо вълнение се обръщаме към психотерапевт Калоян Божанов, за да обсъдим в детайл темата, която активно дискутираме този месец, а именно – психичното здраве на мъжа. Калоян дава личен пример, като говори открито и полага грижи за своето ментално здраве, а в частната си практика провежда консултации с тийнейджъри, възрастни и двойки. Наред с практиката си като консултант-психолог и гещалт психотерапевт под супервизия, Калоян е горд създател на приложението ДНК–Любов Premium App, с което цели да подтикне повече хора към себепознание, житейска промяна и изграждане на полезни навици. Какво го е накарало да се обърне към психологията, как бихме могли да преодолеем стигмата, свързана с мъжкото ментално здраве и отговорите на още интересни въпроси, вижте сами в интервюто по-долу.
* Някои от изложените по-долу въпроси са обвързани с анкетата, която екипът на MindFit проведе сред 104 представители на мъжкия пол.
Здравей, Калоян! Би ли споделил какъв процент от твоите клиенти са мъже и в кои направления най-често имат нужда от подкрепа?
Разбира се.
За жалост процентът е много нисък, между 10 и 20% от клиентите, с които работя, са мъже, а понякога този процент е и под 10%. Често те идват с проблем в партньорските отношения, сексуална дисфункция, проблем с родителите, ниска самооценка, травми в детството, неумение да се заявяват, страхове, потисната агресия или прекалена агресивност, тревожност и депресивни епизоди, панически атаки.
Има ли тенденция младото поколение да говори по-свободно за психичното здраве и да посещава специалист?
В последните 2-3 години работя с все повече млади хора в ранните им 20 години и това много ме радва. Някои от тях споделят, че от тийнейджърските им години, още в училище са започнали да работят с колегите училищни психолози и за тях това не е тема табу, а напротив. Осъзнават напълно ползите, и когато имат проблем работят със специалист, което ми показва едно прекрасно ниво на осъзнатост и отговорност. Аз също работих като училищен психолог през 2020г. и 2021г. и забелязах, че когато специалистът е млад човек, децата и юношите много по-лесно се отпускаха да идват лично в кабинета ми. Свършихме доста работа с тези, които имаха нужда и вярвам, че при новото поколение Z работата с психолог/психотерапевт не е табу, а напротив, което само може да ни дава надежда за едно по-здраво и осъзнато поколение, което поема отговорност за собственото си пълноценно израстване като личност.
Според анкетата, мъжете най-вече се обръщат към партньор или приятел за съвет. Ако сме в тази роля, как можем да предразположим някого да сподели свободно за трудностите, които среща?
Това наистина е деликатна тема, тъй като мъжете говорим много трудно, самият аз стигнах до заболяване преди 11 години, което ме накара да се обърна към психологията и когато видях изключителната й сила, я избрах и като професия. Преди 6 години дори и моят баща, който беше на 57г. направи консултация с мои колеги, която беше много освобождаваща за него и толкова ме вдъхнови да продължавам да се развивам в областта и да помагам на все повече мъже, които ме потърсят и са готови да приемат помощ и са загърбили Егото и ограничаващи вярвания на обществото ни.
Можем да му дадем приемане на първо място, да го изслушаме без осъждане и неприемащи гримаси и мимики на лицето, което е трудно на много хора, защото те всъщност не приемат много от своите слабости – именно и затова на мъжете им е трудно да говорят, защото често ги е страх, че ще бъдат осъдени, отхвърлени и неразбрани.
Именно заради това те таят в себе си толкова много неща, които за жалост в много от случаите прерастват във физически заболявания, в панически атаки, тревожност и един от най-големи проблеми на мъжете в обществото ни – алкохолизъм, хазарт или наркотични зависимости. Защото, когато ни боли и не се справяме с тази болка, търсим онези нездравословни начини на зависимостта, защото за съжаление никой не е учил мъжете в България, че да работиш със специалист не е срамно, не си луд, а те боли душевно, което е чисто човешко състояние, което изпитва всеки един от нас на тази планета. Препоръчвам филма на д-р Габор Мате – „Мъдростта на травмата“ – особено за господата, които ще прочетат това интервю.
Над 50% от попълнилите анкетата, споделят, че се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред другите. Как можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?
За съжаление и моите наблюдения са такива, и личният ми опит също беше такъв, но това се промени.
Можем да го преодолеем, когато все повече се говори по темата, дават се примери на мъже, които не се притесняват да споделят своят положителен опит за работата си с терапевт и по този начин да въвлекат още господа, които робуват на стигмата. С моят пример заразявам последните 10 години и надявам се още много по 10. Също така да се образова все повече по темата и, както споменах, надеждата ми е в новите поколения, които не го приемат по начина, по който хората около и над 40 годишна възраст.
Пишейки тези редове се хващам, че отново настръхвам и започвам да изпитвам смесени чувства, тъй като и тази вечер имах запитване от мъж, който отново не предприе крачката за консултация, а прави това запитване вече трети път в порядъка на година или две. Това показва конфликт на огромното желание на човека и същевременно много големи вътрешни съпротиви, за жалост.
„ Терапията е за хора със слаба психика“; „Аз не съм луд“; „Мога да се справя сам“ – Това са едни от най-често срещаните аргументи против посещаването на специалист. Какво би отговорил на човек, който ти заяви това?
Бих му казал, че и аз мислех така преди 11 години, но когато дойде заболяването бях до стената и усещах, че нещата не са никак добре, а те наистина бяха зле, цялото ми семейство беше меко казано притеснено. Това са преломни моменти, които или те променят, или животът става още по-трагичен. Бих и го разказвам и говоря за това постоянно, защото съм минал през това и знам колко съпротиви имах също, но в такива моменти осъзнаваме, че Егото, особено при мъжете, е нашият вътрешен враг, който ако успеем да опитомим – то той става наш слуга и приятел, а ние израстваме като стабилни и хармонични мъже, партньори и бащи. Заговорих за Его, защото много мъже се отъждествяват с него и си мислят, че то е истинското им Аз, което е тотална заблуда и именно заради това господата по цял свят са толкова емоционално и душевно болни. Нека се замислим колко жени са причина за войни и още какви ли не зверства и несправедливости… С личния си пример мога да повлия и то само на човек, който е готов за това, а тези които не са готови, за съжаление в този живот може да са избрали да не направят това за себе си и каквото и да сторим, не можем да променим това. Свободната воля е изконно право и сила, която не се влияе толкова лесно от когото и да е, дори и да са близки хора…
Ако посещаването на специалист е прекалено голяма стъпка за някого – с какво би го посъветвал да започне?
Вече има много материали по темата в пространството, видеа, безплатни уебинари и събития, които са групови, онлайн, анонимни могат да бъдат, ако човекът не иска да се разкрива. Има и приложения за самопомощ и осъзнатост, аз самият създадох такова през 2020г. няколко месеца след началото на пандемията, в което 80% от информацията може да се използва безплатно – „ДНК Любов Premium App”, може да се намери в Google Play и App Store.
Информация и начин има, стига човекът да узрее с осъзнатост, че има проблем и той е този, който трябва да поеме отговорност за него. Но за жалост тази първа стъпка с осъзнатостта на проблема е тази, която е най-сложната и трудната, особено при мъжете заради властта на Егото.
Част от анкетираните споделят, че са се сблъсквали с паник атака. Възможно ли е да получим такава без да сме забелязали симптоми за депресия, тревожност, бърнаут и други?
Също така, как да разпознаем паник атаката и как да се справим с нея?
Разбира се. Възможно и е доста често срещано последните години от опита ми с клиенти. Често при някои мои клиенти атаките идват като симптом, че правят нещо и са избрали път, който е в опозиция на вътрешните им желания и са в тотален конфликт, който осъзнават следствие на атаките и работата с психолог. А може да бъдат и симптом на травми, които почват да излизат и е време човек да се погрижи за тях. При някои хора (и аз съм имал подобен опит), може да са като бушон който гръмва от претоварване, което е по-добрият вариант от бърнаут, който има по-дългосрочни последици.
Но винаги казвам, че атаките идват, за да ни подтикнат към промяна, защото това, което се случва вече не работи за нас и реалността ни.
Тя обикновено идва неочаквано с типичните симптоми на учестено дишане (хипервентилация), страх и мисъл, че умираме, изчервяване, повишаване на кръвното налягане, изпотяване – като при някои хора може да не са всички симптоми накуп, а част от тях. Обикновено препоръчвам дишане в торбичка, което помага да успокоим тялото, но не винаги имаме такава под ръка. Може да направим една проста дихателна техника, и да осъзнаем че това е паник атака и да приемем, че ни се случва, защото ако се съпротивляваме тя става по-силна обикновено и трае по-дълго. Техниката е да вдишваме дълбоко и да броим до 5, след това да задържим дъха си 5 секунди, и след това да издишаме максимално като броим до 7 и да повторим този ред на техниката поне няколко минути, докато усетим успокоение.
Ако атаките са били епизодични, може да са били знак за голямо претоварване на организма, но ако се случват през няколко дни или всеки ден в продължение на седмици е препоръчително да потърсим специалист, защото, както казах, може би са симптом на по-дълбока проблематика.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
След редица важни теми, свързани с жените, в MindFit е време да обърнем поглед и към също толкова важната друга половина на човечеството. За жалост, мъжете често са изправени пред сериозни предизвикателства, когато става дума за психично здраве.
Надеждата ни е чрез споделянето на редица митове и факти да помогнем на поне един човек да осъзнае нуждата си от търсене на помощ. И да разбере, че го заслужава.
Мит №1: Мъжете са силни и нямат нужда от психотерапия
Дори и в днешно време този мит е плашещо широкоразпространен. Грижата за психично здраве се приравнява със слабост или дори нещо срамно. Истината няма как да е по-далеч от него.
Факт №1: Мъжете са 3,5 пъти по-склонни към самоубийство
Тъжната статистика показва, че самоубийството е на 7 място сред причините за смърт при мъжете. Потулената депресия често се промъква и отнема животи, като само в САЩ страдащите от депресия мъже са над 6 млн., като реалното число вероятно е в пъти по-голямо, защото състоянието често остава недиагностицирано.
Мит №2: Мъжете имат собствени начини да преборят депресията
Все още можем да чуем редица хора да казват, че нямат нужда от професионална помощ, защото имат собствени методи за справяне с депресия и тревожност. Според много от тях предците ни са се справяли без такива „екстри“.
Факт №2: Мъжете се самомедикират с алкохол и други субстанции
Според статистиките мъжете са по-склонни да се обърнат към наркотици или алкохол, за да се справят с проблемите в психичното си здраве. И по-точно: мъжете са цели два пъти по-склонни от жените да се борят със злоупотреба с вещества. Разбира се, това не води до трайни резултати, а само носи след себе си нови проблеми.
Мит №3: Можеш да игнорираш проблема и той ще изчезне
Често проявата на „мъжка сила“ според част от обществото е човек да не се оплаква, да не споделя, да не показва уязвимост. Вярването е, че ако игнорираш проблема и „не му се вживяваш“, той ще изчезне.
Факт №3: Ако не бъдат адресирани, психичните проблеми само се трансформират
Тикайки депресията, тревожността или други психични проблеми в дълбините на съзнанието човек не заличава съществуването им. Дори ако изглежда сякаш проблемът е изчезнал самичък, до 6 месеца той се проявява под друга форма. Така например ако не бъде адресирана причината за определена фобия, а по насилствен начин тя бъде притъпена, страдащият скоро ще се озове с някоя от видовете зависимости, паник атаки или друг сериозен проблем.
Без значение дали чрез MindFit или друг източник, грижете се за себе си, скъпи мъже! Всеки живот е ценен и всеки може да го живее пълноценно – в това няма нищо срамно, дори трябва да бъде повод за гордост. Ще се радваме да ни споделите своето лично мнение и опита си в тазмесечната специална анкета. Попълнете я напълно анонимно тук:
Макар Международният ден на жената да се празнува от ранните години на 20 век, все по-често си задаваме редица въпроси относно сегашното разбиране и изразяване на това какво означава да си жена или да притежаваш женски черти в съвременното общество. Въпреки че няма една дефиниция, в интервюто ни на тема „Модерна женственост“ с психолог Ина Стоянова ще обсъдим по-подробно променящите се представи, разчупването на стереотипите и цялата красота на това да бъдем жени.
Ина, здравейте! Как ролята на жената се е променяла през годините?
Смело бихме могли да кажем, че историята на човечеството обуславя историята на жените в обществото. Наблюдава се изключителна динамичност в ретроспективен план, от това символите на женствеността да бъдат издигнати в култ и обожествени, до това да бъдат демонизирани през Средновековието.
С гордост трябва да се отбележи, че в историята на нашето общество няма крайни примери отхвърляне и потъпкване на женските права. В приказките, разказите и в народните ни песни жената има изключително присъствие. Дали е в ролята на майка, любима или сестра, тя винаги е носител на силата, която вдъхновява и придава смисъл на героичните подвизи.
В световен план промяната в ролята на жените в обществото през 20-ти век е силно повлияна от липсата на работна ръка след Втората световна война. Милиони жени за пръв път оставят традиционните задължения на дома за да започват работа във фабриките. Това налага фундаментални промени в социалната политика на европейските държави. Създават се първите закони, с които държавата подпомага жените в грижите им за децата. Отварят врати първите детски градини – за първи път отглеждането и възпитанието на децата не са изцяло функция на жените.
Така веднъж станали част от работническата сила, жените започват да търсят своите права и своето място в обществото, балансирайки между дома и работата.
Кои са основните предизвикателства, пред които жените са изправени в модерното общество?
Истинското предизвикателство е да оценим и разпределим правилно ресурсите си.
Водени от чувство за вина и желание да се справят перфектно както в къщи, така и на работа, много жени стигат до пълно изтощение. Искаме да се развиваме личностно, да градим кариера, да бъдем пълноценни приятели, партньори и родители. Важно е да си даваме сметка за това с какво имаме ресурса да се справим и къде имаме затруднения. Това в никакъв случай не означава, че сме поставени пред абсолютния избор, но трябва да сме критични към идеята за успешното справяне с много задачи едновременно. Подобни стратегии ни помагат да разтоварим чувството на вина, но в дългосрочен план ни правят неефективни. Поставянето на приоритети би била по-успешната стратегия. Като приоритизирането може да се случва както на ежедневна база, така и за по-големи периоди. Ако се опитаме да се справим със стереотипите, като не показваме нуждите си, защото ги виждаме като слабости, то рискуваме да станем неефективни и всъщност да потвърдим стереотипа, с който се борим. Забравете за идеята, че може или трябва да сте перфектни, позволете си да сте достатъчни, както за другите така и за себе си. Не загърбвайте своите собствени нужди, защото тялото и психиката ни не са неизчерпаем източник. Намирайте време и за себе си.
Как могат жените да се справят с обществения натиск да се съобразят с традиционните женски роли и очаквания?
Като отстояваме идеята за равенство между половете. Равенството гарантира равни права и задължения, то позволява и равен достъп до възможности не само в социален аспект, но и в работна среда. Темата не бива да се превръща в безсмислено съревнование между половете.
В семеен план целта на равенството не е „кастрация“ на противоположния пол и пред нас, като жени стои предизвикателството да покажем, че равенството в никакъв случай не означава размяна на ролите. Участието на мъжете в домакинските задължения, в отглеждането и възпитанието на децата не ги прави по-малко мъже, но по-важното е че не ни прави нас по-малко жени. Партньорство и споделяне на труда са необходими фактори за това да бъде запазен баланса в едно семейство, защото в противен случай жените ще бъдат ощетени. Ако жените поемат всички домашни задължения и грижите за децата след работа, то това на практика прави работния им ден безкраен.
Споделяйте с партньорите своите нужди и затруднения. Говорете ясно и открито за целите, които си поставяте заедно като семейство. Определете своите собствени граници.
Има ли място за женствеността в света на равенство?
Разбира се! Равенството съвсем не означава обезличаване на женствеността. Ние трябва да откриваме и изявяваме себе си през това какво сме, а не какво не сме. Ще продължим да бъдем любящи майки, отдадени партньори и професионалисти и в света на равенството.
Какви са някои от начините, по които жените могат да празнуват и прегърнат своята женственост?
Ние сме, тези които трябва да изпълним със смисъл понятието за женственост. Не спирайте да осмисляте ролите, които имаме.
Обичайте всичко, което сте!
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Сигурно сте срещали хора в живота си, на които все не им достига нещо, все не им е достатъчно. А забелязали ли сте, че на тези хора, каквото и да им се даде и колкото и да се стараят другите да отговорят на желанията им, те остават все така недоволни, неудовлетворени и нещастни? Например, ако им дадат един бонбон, те вместо да го разопаковат и да го изядат, си го слагат в джоба и продължават да се оплакват как все пак няма нищо сладко в този живот и така ден след ден. Или си го изяждат, без да му се насладят и да осъзнаят, че току-що са изяли нещо доста сладко.
Има и други хора, те все искат да дават. Те живеят, за да дават още и още! Понякога даже не ги интересува другият дали иска нещо, те му дават! Тези хора може да виждат как на другия му се гади, но с усмивка и настойчив поглед продължават да го тъпчат и да му обясняват колко още ще му дадат.
Всъщност и двете страни са гладни. Гладни за живот, понеже не знаят как да вземат и да дадат наистина и как да се нахранят. И са взели – дали отвсякъде! Определението за “взел –дал“ в речника е за „крайно съсипан, изнемощял човек, който вече е пред умиране“. Те хем са непрекъснато в това да искат и да дават, хем остават гладни. Използвам този пресилен израз, заради недостига на жизнена енергия, в който изпадат редовно хората с подобен тип отношение към себе си и другите.
Обикновено причината за този сбъркан механизъм, в които не можем да дадем наистина на себе си и на другия, се крие в детството. Такива възрастни са били деца на родители, при които този дефицит също е съществувал. Взаимоотношението там се е реализирало само при условие че детето ще е послушно, кротко и възпитано, така че да изпълнява това, което се иска от него, за да получи обич и одобрение. Неусетно то се дресира да не забелязва своите истински потребности, да не ги признава и да не ги задоволява, за да не разсърди родителя. Всъщност то и преди това не го е знаело това, защото не е получило правото и примера за това. Така пораства с убеждението, че ако съм пасивен и само ми дават, ще има взаимоотношение.
Ако се появя и поискам нещо различно за себе си, връзката с родителя ще е застрашена, защото ще получа неодобрение, а от там може и да бъда лишено от обич. В резултат се превръща във възрастен без собствено мнение и усещане за неговото право да има, да иска и да си дава наистина. А това са основните му права, които то доброволно отстъпва, за да има сигурна връзка. Оттам, то или само чака и мрънка да получи без да знае какво, защото няма право да се свърже със себе си, или започва да дава всичко, което има, за да е ценно за другия, независимо от собствените си потребности.
Става дума за един и същ проблем с две страни, зад който стои страх от самота, отхвърляне или неодобрение. За съжаление, реагирайки по този начин автоматично, без да сме в състояние да го осъзнаем и променим, ние сме неспособни да си дадем и да се нахраним наистина, просто защото ни няма за нас самите. Оставаме гладни, неудовлетворени и празни, без да знаем, че има решение и то е да се научим как да поставяме другите на първо място в живота си, но не за сметка на собственото си първо място.
Има много пътища към това. В терапията това може да се усвои като се възстановят уменията за поставяне на граници, отстояване, активиране на здрав егоизъм и откриване на собствените начини за свързване с истината за нас и потребностите ни. Възстановяване, защото ние се раждаме с тези права и способности и после, за да се адаптираме и да оцелеем, се отказваме от тях и живеем, забравили, че ги имаме. Всъщност можем да не живеем живот в който сме взели – дали заради другите, а взели за себе си и дали първо на себе си!
А сега, ако осъзнаете че и при вас има малко или много от този модел, си дайте възможност да си припомните изоставените умения за живот във вас и като едно щастливо дете си позволете да вземете един бонбон или нещо, което ви носи радост. След това, просто започнете отнякъде и пробвайте без вина или притеснения да му се насладите осъзнато и с удоволствие, заради вас!
За автора:
Милена Младенова е психолог и психотелесен аналитичен психотерапевт. В своята практика прилага знанията си от психотелесната терапия, като специален акцент поставя върху качеството на контакта и здравите взаимоотношения между хората. Има опит в направленията паник атаки, тревожни състояния, психосоматика, травми, зависимости, проблеми със самочувствието, раздели и преодоляване на житейски кризи, посттравматично стресово разстройство, разрешаване на конфликти, личностно израстване и други. Можеш да запишеш час при Милена чрез системата на MindFit.
Преди 15 години я диагностицират с нелечимото дегенеративно заболяване множествена склероза. Тогава започва и нейното търсене към ново разбиране за тялото и психиката, както и на терапии и практики, които да й помогнат по пътя на лечението. Вече повече от десет години тя споделя своята вдъхновяваща история. Нейните последователи са много и повечето отбелязват дълбоки промени и успехи по пътя към по-здравословен и смислен живот след като я срещат.
Биляна Савова е основател на Фондация „МС – Мога Сам“ – организация, фокусирана върху предоставянето на превенция, трансформация и холистично лечение на хора, диагностицирани с множествена склероза. Идеолог и визионер на програмите за личностна трансформация План да бъде (PlantoBe), 8for8 и I AM ME. Автор и водещ на видео подкаст поредицата „Аз съм …с Биляна Савова“.
От началото на март Фондация „МС – Мога Сам“ стартира програма за ментално здраве „Изборът“, чрез която ще осигурява съфинансиране за психотерапевтични консултации за хора с диагноза множествена склероза и други автоимунни заболявания, както и на техните семейства и близки. За целта е необходимо единствено хората да направят осъзнат избор и да заявят своето желание да бъдат включени в програмата чрез заявка от сайта на Фондацията – mogasam.org. Сред възможностите, които получават, е тази за достъп до платформата на MindFit.
– Биляна, благодарим ти за отделеното време! Как би описала връзката между тялото и ума?
– В съвременния човек тази връзка е загубена почти на 100%. Именно тази жизнено важна връзка определя цялостното състояние на човешкото същество във всичките аспекти, които го изграждат. Липсата й е очевидна, защото сами виждаме, че живеем във време, в което здрави хора почти няма. Живеем във времето на ексцесии като хранителни разстройства, наркомании, зависимости – към лекарства, алкохол, телефони, социални мрежи, компютърни игри… Това е времето на психичните отклонения, на депресиите, на паник атаките, на тревожностите, на невъзможността за внимание и близост, а всичко това води до развитие на дегенеративни и хронични заболявания при всички. Абсолютно никой не е пощаден – дори и медицинските лица, лекарите, които трябва да са ни личен пример за здраве и да са хората, на които можем да се доверим за личното ни здраве.
– Когато сме излезли от баланса, коя е първата стъпка за намирането му?
– Първата стъпка е самото разбиране, че сме извън баланс. Ако това осъзнаване вътре в нас го няма, не може да се направи нищо.
– Според теб възможно ли е да имаме забързан начин на живот, но да успеем да съхраним добро психическо състояние?
– Ако под забързан начин на живот разбираме да се опитваме непрекъснато да се доказваме на другите, непрекъснато да оправдаваме нечии очаквания. Ако сме изцяло потопени в илюзията за щастлив живот, което за повечето е равно на успешна кариера, материални придобивки. Или градим живот, който старият модел ни е внушил, че е правилен и нормален. Ако всичко това е с цената да забравим себе си, мечтите си, желанията си, тялото си, ума си, съня си – не, не можем да съхраним добро психично състояние. Доброто психично състояние е здраве. Доброто физично състояние също е здраве. Здравето изисква време за действия в посока към себе си. Това време е в паузите, които е добре да си даваме. Забързаният начин на живот даже не ги предполага, камо ли да ги дава!
– В свят на изобилие как да определим кое е потребното за нас?
– Не е сложно – задаваме си два въпроса. Единият е „от какво имам нужда?“, а другият – „какво искам?“. Много често в моите програми хората за пръв път се сблъскват с тези две посоки на определяне на личните потребности, защото там ги предизвикваме да си отговорят на тези два въпроса. И това, което се случва е, че не могат да отговорят веднага. Нужно им е преосмисляне и дефиниция. Трудно приемат, че за да се чувстват добре, не е нужно да идват неща отвън. Вътре в нас се гради това, което ни е нужно, за да сме в благоденствие. Отвън, от консуматорския ни свят обаче, идват всичките ни желания, които да задоволят потребностите ни. И така сме възпитани – да търсим всичко извън себе си и там се определя благоденствието ни. Ние сме общество, което се стреми към живот непрестанно търсещ непосредствените удоволствия и радост от консумацията. Ние сме общество, изградено от индивиди, за които загубата на психично и физично здраве е нещо нормално и никой не се и замисля защо това е така.
– Как да изградим доверие със самите себе си?
– Когато свържем тялото, ума и духа си, се опознаваме и тогава научаваме най-важното. А то е, че супер силата, която ни трябва, се генерира там, в нас. Вярваме, че можем, защото тази сила извира от личната ни мъдрост, от залежите от безкраен потенциал, който носим, от даровете, с които сме щедро надарени. Тази сила може да ни подкрепи да бъдем смели и да се доверяваме на себе си. Защото няма, наистина няма никого на този свят, в живота ни, който да знае по-добре кое е добро и кое не е за нас. Както и ние не знаем за другите. Доверието е висша форма на любов. Любовта към себе си храни личното ни доверие и по този начин то расте. Доверието към себе си пък е ключът към портата за доверие към другите. Време е да си върнем в живота това доверие. Но трябва първо да започнем от себе си. Не можем да дадем на другите нещо, което нямаме.
– Би ли споделила кои са твоите топ 3 неща, които са ти помогнали да подобриш връзката между тялото и ума?
– Първо – всеки ден да научавам по нещо ново за тялото си, за възхитителната машина, която съм. Най-любимото ми е да разглеждам различни видове човешки клетки и това предизвиква върховна възхита в мен. Второ – лична отговорност към себе си. Когато тялото ми даде сигнал, че нещо не е наред, никога да не го пренебрегвам. Сега знам, че всяка физична реакция, всеки симптом е тясно свързан със състоянието на психиката ми, на емоциите ми, на това как съм преработила с това, което идва отвън. И, когато имам това разбиране, знам, че решенията са вътре в мен. Трето – медитация във всичките форми, като е много важно да кажа, че дишането, което е важна част от всички медитативни техники, аз наричам „лепилото“, което гради връзката ум-тяло по един прост и гениален начин – свързва усещанията в тялото с тяхното наблюдение в ума. Ще добавя и четвърто – винаги търся смисъла защо едно или друго нещо ми се случват. А смисъл винаги има и когато го намерим всичко, което ни се случва придобива ясни и винаги градивни аспекти.
– Кои са най-големите предизвикателства или стигми, с които се сблъскваш в България?
– Предизвикателства ли са, стигми ли са, недоразумения ли са, илюзии, лъжи… както и да ги наречем те са в основата на модела, в който живеем. И сега, с всичко, което преживяваме в последните години, всичко това излиза на повърхността и става все по-видимо, за да ни събуди и подтикне към промяна. Омагьосаният кръг, в който се въртим е най-голямото ни предизвикателство, но излизането от него изисква дози смелост, лична отговорност, образоване и вяра в себе си, че можем и че от всеки един от нас зависи общата промяна, към която уж всички се стремим.
Казвам „уж“, защото когато заговорим за лична промяна изведнъж в повечето хора изниква мисълта – о не, аз съм си добре така, нямам нужда от промяна.
Всичко това, за съжаление, говори само за едно – невежеството е повсеместно. Във всеки един спектър на живеенето ни.
И от страна на нас, хората, които не се познаваме и ставаме все по-болни и от страна на тези, за които да лекуват би трябвало да е мисия и призвание. Не всички в днешната медицина са такива, но повечето – да.
Тъжно е да видиш лекари, които вътре в себе си знаят, че това, което предлагат на хората като „лечение“ на състояние, за което твърдят, че е нелечимо и въпреки това го правят с ясното съзнание, че няма да помогне. Безхаберно е да виждаш, че има хора, които по свои начини преодоляват „нелечимите“ си състояния и въпреки това лекарите не искат да знаят как това се случва (всъщност опитът ми показва, че искат, но само когато казусът лично ги засегне). Престъпно е да лъжеш хората, когато на фона на пълното им доверие и безпомощност, им казваш, че са „най-големите късметлии“, вкарвайки ги в експериментални програми, в които се тестват нови медикаменти, а от всичко това ползите са само и единствено финансови. А хората… хората стигат до още по-болно тяло и психика.
Непростимо невежество е да се продължава конвейерният модел на третиране на човешките болести и да се подценява психиката, емоциите, стреса, начина на живот, които са в дъното на всяка една диагноза.
От 20 години съм в този конвейерен медицински бизнес модел – първо като пряк потърпевш, после като самоотлъчил се и изпаднал от пътеката пациент и след това като действащ наблюдател, който ежедневно комуникира с хора с нелечими диагнози, които се въртят в този омагьосан кръг. И познайте – сценарият е един и същ: или следваш пътеката, или ти посочват вратата, грубо при това и те оставят да се оправяш съвсем сам. Да, аз наистина постъпих различно и смело, но никога не съм крила, че имах късмета до мен да стои един истински и различен лекар, който просто ми каза истината. И до ден днешен се питам защо? В шока, който бях можех да последвам и противоположния път. Може би съм задала правилните въпроси или пък неврологът ми е усетил, че ще се справя. Не знам, но ми се иска да има повече такива лекари.
Стигмата, която сега най-много ме занимава е, че за менталното здраве не се споменава нищо в общата картина на анамнезата на всеки един пациент. Ако някой заговори за психично здраве, всеобщата реакция е „луд ли искат да ме изкарат?!“ Според СЗО 70% от здравословните проблеми са свързани с отклонения в психиката. Но вместо да се лекува и променя, върху нея вероломно се въздейства, като разбира се „това е тайна“, а то пък само задълбочава проблемите на физическото тяло.
Никой не се вълнува. Никой не пита. Когато преди година зададох пряк въпрос на лекар-невролог, занимаващ се с „лечение“ на хора с невро-дегенеративни нелечими диагнози – защо не се предлага и не се подкрепят пациентите в първите дни на диагностицирането им с психологична помощ, отговорът беше: „да, права сте… длъжници сме на своите пациенти“. И това признание е нещо, но този дълг от ден на ден става все по-голям и тежък.
И още нещо. Само дето не знам стигма ли да го нарека или мит. По-скоро е лъжливо втълпено понятие за превенция. Вероятно за повечето понятието за превантивна медицина се свързва само с профилактични прегледи, различни видове тестове, задължителните годишни ЕХОГРАФИИ, мамографии, рентген на бели дробове, изследвания за начални фази на онкологични проблеми, кръвни изследвания за холестерол, желязо и какво ли още не. Регулярните профилактични прегледи не са точно превенция. Те са ранна диагностика.
Превантивната медицина се фокусира върху здравето на хората и нейната цел е да предпазва, да насърчава и да поддържа здравето и благополучието и да предотвратява болестите, инвалидизацията, смъртта. Превантивната медицина или профилактиката се отнася до мерките, които се предприемат за предотвратяване на заболявания (или наранявания), вместо тяхното лечение или лечението на симптомите им.
И нещо много важно – превантивната медицина има за основна цел запазването на здравето и от гледна точка на това, че е по-евтино да се избягва болестта, отколкото да се лекува, след като се появи.
Затова всяка година е добре да се отделят голямо количество ресурси за създаване на политики, закони и кампании за обучение на населението, за да се поддържат здрави възможно най-много хора.
И сигурна съм, че много малко свързват превантивната медицина с ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ.
Да, и първите изброени действия са част от превантивната медицина, но за да говорим за истинската превенция абсолютно задължително е да се направи така, че човекът да започне да мисли за себе си по един различен, съхраняващ начин и водещ към истинско благоденствие.
Голяма част от болестите, които са завзели телата ни, умовете и животите ни могат да бъдат предотвратени, и дори излекувани с помощта на промяна в начина на живот. С промяна на отношението ни към храната и нейната чистота, с изграждане на двигателна култура на тялото, с работа и грижа за менталното здраве, с ежедневни тренировки за изграждане на връзката ум-тяло, с добър сън. Нямате идея колко болести могат да променят своя ход само, ако си върнем добрия си сън. Съвременният ни свят успя мега модерно, високотехнологично и с пълно безхаберие, небрежност и здравно невежество, да доведе до това да живеем във века на болния човек. Да, ще кажете , ама едно време са живели по-кратко. Умирали са млади. Да, така е. Сега модерният Хомо Сапиенс живее дълго, но за сметка на това с разбито здраве. И това е така не, защото е мъдър. А защото е невеж.
– А в кои отношения си приятно изненадана от постигнатото у нас (от теб или от други хора)?
– Приятно ме изненадва всяко различно лекарско отношение и мислене. Отворени, любознателни и наистина желаещи да лекуват хора. Познавам такива.
Преди време, в моя подкаст имах вълнуваща среща с един такъв лекар – проф. Иво Петров. Зададох му много въпроси, на които той отговори пре-любопитно, но един отговор ще кънти в главата ми винаги: на въпроса – Как си представяте медицината на бъдещето, той отговори – „Изкушавам се да си представя, че високо-технологичната медицина ще прегърне духовните древни практики.“
Ще цитирам и един много вдъхновяващ учен, с който също имах честта да разговарям – доц. Милена Георгиева, която е генен инженер. Тя каза това: „Епигенетиката доказа, че дори човек да притежава блестяща генетика, ако я постави в лоши условия, то тя няма да го спаси.“
Науката работи в тази посока много усилено. Ще ми се да вярвам, че скоро всичко, което доказва връзката на здравето ни със средата, в което живеем ще влезе сериозно в обучението на бъдещите лекари и те ще станат истински лечители. И дано скоро спрем да наричаме местата за лечение на хора БОЛНИ-ци, а ЛЕЧЕБ-ници. И да спре конвейера на еднаквостта в подхода. Бъдещето е на персонализираната и прецизна медицина, за която да бъде важен човекът.
И последно – чувствам се безкрайно удовлетворена, че личната ми вяра в това, което постигнах за себе си и споделям опита си, с това, че намерих смисъла и това, че не се отказах, колкото и да беше трудно, новаторско, неразбрано и неоценено преди 4 години, днес е ясно на все повече хора, че пътят към промяната на света и изграждането на добро бъдеще за децата ни минава през личната ни трансформация и в тази наша съвместна работа хората ми дават най-ценното – доверието си.
В месеца на жената съвсем тематично избрахме да говорим за модерната женственост. Ще обърнем поглед към личността на жената и нейните многообразни роли в съвременното общество, както и предизвикателствата, които среща покрай тях.
Истината е, че образът на силната, самостоятелна и амбициозна жена става все по-ярък през последните години. Това обуславя и една от основните роли, с които се асоциира жената днес, а именно…
1. Жената като професионалист
Жената предприемач, която основава свой бизнес и управлява успешно своите служители; жената мениджър, която упорито следва своите цели и стремглаво се издига по корпоративната стълбица или жената служител, която изпълнява всички задания и получава заслужено повишение. Да, това са само примери на амбициозната съвременна жена, която не познава граници и има собствено разбиране за кариерното си развитие. Тя има самочувствие и знае, че може да постигне всичко, за което мечтае. И това съвсем не означава, че се ограничава единствено и само в пределите на тази роля. Напротив, тя много често съчетава задълженията на ценен професионален кадър с тези на любяща майка.
2. Жената като майка
Тази роля е ключова – както по отношение на семейството, така и на обществото. Майката дава живот, тя е учител и ментор, подкрепа и коректив. Не всяка жена желае да има деца, но има дами, за които това е истинско призвание, чест, осъществена мечта. Разбира се, като всяка друга роля, тази носи своите предизвикателства и отговорности, които понякога се натрупват и натежават. Има представителки на нежния пол, които не познават следродилната депресия, но има такива за които това е изключително труден период, който не бива да се омаловажава. Темата обсъдихме с една вдъхновяваща дама, която сподели личната си история и коментира психичното здраве на майките у нас. Друг пример за труден период е завръщането и адаптирането на работното място след раждане – много жени се нуждаят от време да се почувстват комфортно в новите роли – повече по темата може да откриете в разговора ни с психолог Ина Стояновa.
3. Жената като партньор
Отношенията в романтичен план са многопластови и сложни. Не е необходимо да сме сключили брак или да имаме деца, за да разберем динамиката на междуличностните взаимоотношения. Това, което е ключово и искаме да подчертаем е, че жената е равноправен партньор и заслужава не по-малко уважение и респект от мъжката половина. Според неофициални данни една на всеки три жени е преживяла физическо и/или сексуално насилие. Това е изключително стряскаща статистика, която сигнализира сериозен проблем. Ние, от екипа на MindFit, се включваме в борбата срещу домашното насилие чрез споделяне на достъпна информация, както и чрез подбор на специалисти, които профилират в това направление и оказват психологическа подкрепа на жертви на домашно насилие.
4. Жената като домакиня
Колкото и да сме се отдалечили от патриархалните времена на нашите предци, в някои семейства все още цари строг модел и разпределение на ролите в семейството. Някога домакинята е заемала специално място в семейната йерархия и това до днес обуславя определени отговорности, които се приписват на жената. Чистене, готвене, гладене, отглеждане и възпитаване на децата са само част от тях. Дали обаче съвременната българка се чувства добре в тази роля и редно ли е да се съобразява с нея, ако не се чувства комфортно с това? Отговорът отново се свежда до личния избор. Все по-често пък домакинската работа е дори начин за разпускане. След цял ден работа на компютър миенето на чинии или метенето изглежда като релаксираща дейност, в която да разтоварим съзнанието и мислите си.
5. Жената като себе си
Неслучайно отделяме специално внимание на тази роля и тя със сигурност не е на последно място по важност. Всяка дама има индивидуален характер, лични потребности, мечти и цели. Изключително важно е да се вслушва във вътрешния си глас и да идентифицира собствените си нужди, за да се чувства добре. Да обръща внимание на психичното и физическото си здраве, да се грижи за себе си подобаващо и да не губи връзка със своята женственост.
Разбира се, въплъщенията на жената не се изчерпват с изброените 5 по-горе. Това именно е нашето послание – да не поставяме изкуствени рамки, а да сме отворени към индивидуалните стремежи и постижения на всеки от нас. Жената може да е всеотдайна майка, страстен партньор, отличаващ се професионалист, както и добър приятел, любяща дъщеря и грижовна сестра. И да, трябва да приемем факта, че не може да бъде навсякъде по всяко време и е нормално понякога да се чувства несигурна, да бъде колеблива или уязвима. Важното е да бъде откровена със себе си, да приеме с гордост различните въплъщения и роли и да избере онези, които пасват най-добре на нейната същност.
Следете блога ни, защото в рамките на месеца ни предстои и вдъхновяващо интервю, както и теми с по-конкретна психологическа насоченост, свързана с женския пол. А можете и да се свържете с нас чрез имейл, Facebook, Instagram или LinkedIn.
За много хора е напрягащо и дори дразнещо, когато лекар им съобщи, че проблемът им е „на нервна почва“. Самият израз навежда на първосигналната мисъл, че толкова са се ядосали (нервирали) от нещо конкретно, че са им избили обриви например. А когато не се сещат да са имали емоционални изблици в последно време, пациентите се чувстват разочаровани и доверието към медицинското лице често се подронва. И макар теоретично човек да не иска да има заболявания, понякога медицинска диагноза с ясни дефиниции и стъпки за преодоляване е за предпочитане пред смътното „на психическа основа“. Последното кара хората да се чувстват изгубени и да не знаят какво да предприемат, докато физическите им оплаквания си продължават.
Е, ние сме тук, за да помогнем за разпознаването на физическите прояви на психични проблеми или т.нар. психосоматика. Тя е научно направление, изследващо взаимодействието между психологическите фактори и физическото здраве. „Психосоматика“ буквално означава „съзнание, душа“ и „тяло“ от гръцки, така че не случайно е в центъра на тазмесечната ни тема.
Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други физически състояния. Ето защо тази седмица ще разгледаме какво представляват психосоматичните симптоми и как да ги разпознаем.
Психосоматични симптоми
Психосоматичните симптоми са физически симптоми, които са причинени или влошени от психологически фактори. Тези симптоми са реални и могат да бъдат притеснителни, но нямат физическа причина. Психосоматичните симптоми могат да включват:
Психосоматичните симптоми могат да бъдат причинени от различни психологически фактори, сред които:
Стрес: Той може да предизвика освобождаването на хормони и други химикали, които влияят на функционирането на тялото.
Тревожност: Тя може да причини физически симптоми като ускорен пулс, изпотяване и задух.
Депресия: Това състояние често се проявява с физически симптоми като умора, болка и проблеми с храносмилането.
Травма: Травматичните преживявания могат да предизвикат физически симптоми като главоболие, болки в стомаха и мускулно напрежение.
Отрицателни вярвания: Вярванията за себе си, другите и света могат да повлияят на физическото здраве. Например, някой, който вярва, че е безсилен, може да изпита физически симптоми като умора и мускулна слабост.
Как да разпознаем психосоматичните симптоми
Физическите оплаквания на психична основа могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други състояния. Въпреки това, има някои признаци, които могат да показват, че физическият симптом има психологически корени:
Медицинските изследвания са в норма
Ако сте преминали медицински тестове и те не са установили физическа причина за вашите симптоми, това може да означава, че вашите симптоми имат психологически корени. Въпреки това е важно да се отбележи, че не всички медицински изследвания са в състояние да идентифицират всички физически състояния, така че винаги търсете и второ мнение.
Симптомите са постоянни
Ако изпитвате физически симптоми от дълго време и те не са се подобрили въпреки медицинското лечение, това може да означава, че оплакванията ви може да имат психологическа причина. Психосоматичните симптоми могат да бъдат постоянни и да варират в тежест.
Ако вашите физически симптоми са предизвикани или влошени от стрес, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако изпитвате болка в стомаха, когато сте подложени на силен стрес, това може да е знак, че и упоритите ви проблеми със стомаха са свързани с вашето психологическо състояние.
Симптомите се подобряват с психотерапия
Ако вашите физически симптоми се подобрят с психотерапия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако се подложите на терапия за тревожност и вашите физически симптоми се подобрят, това може да е знак, че симптомите ви са свързани именно с това състояние.
Физическите симптоми са придружени от психологически
Ако вашите физически симптоми са придружени от психологически проблеми като тревожност или депресия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина.
Как да управляваме психосоматичните симптоми
Управлението на психосоматичните симптоми изисква справяне както с физическите, така и с психологическите фактори, които допринасят за тях. Ето някои стратегии, които могат да ви бъдат от полза:
Потърсете медицинско лечение
Ако изпитвате физически симптоми, важно е да потърсите медицинско лечение, за да изключите всякакви физически причини. За начало потърсете мнението на общопрактикуващ лекар и започнете да изключвате възможните физически първоизточници на оплакванията.
Вземете предвид психологическите фактори
Работата със специалист по психично здраве винаги е полезна. Ако говорим за психосоматика, е от критична важност. Терапията може да ви помогне да идентифицирате и адресирате негативните вярвания, да управлявате стреса и безпокойството и да се справите с травма.
Практикувайте техники за релаксация
Техники за релаксация и осъзнатост, като дълбоко дишане, медитация и йога, могат да помогнат за намаляване на стреса и облекчаване на физическите симптоми. Тези практики могат също да подобрят цялостното ви благосъстояние и психично здраве. В блога на MindFit има редица публикации, които да ви съдействат в това начинание.
Направете промени в начина си на живот
Промените в начина на живот като редовни упражнения, здравословна диета, достатъчно сън и т.н. могат да помогнат за подобряване на физическите симптоми и цялостното здраве. Тези промени също могат да съдействат за справяне със стреса и да подобрят настроението.
В заключение
Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване и управление, но справянето с физическите и психологическите фактори, които допринасят за тях, е не само полезно, а и задължително. Търсенето на медицинско лечение, справянето с психологическите фактори, практикуването на техники за релаксация, извършването на промени в начина на живот и обмислянето на алтернативни терапии могат да бъдат полезни при управлението на психосоматичните симптоми.
Ако медицинските ви изследвания са в норма, вероятно е време да се обърнете към психолог или психотерапевт. Свържете се с нас за препоръка или да научите стъпките фирмата ви да стане клиент на MindFit.
Абонирай се за нашия бюлетин
Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.
Вход
МайндФит България ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика за поверителност можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки.
Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.
