Май е месец на осведомеността за психичното здраве. Какво означава осведомеността? Да се интересуваме, да питаме, да четем, да даваме гласност и да подчертаваме важността на психичното здраве, да търсим подкрепа и да знаем къде да я открием.
Именно затова интервюто ни този месец е със забележителната Мадлен Алгафари – личност, посветила се на това да помага на хората и да ги подкрепя по пътя към себепознанието и щастието, психотерапевт с дългогодишна практика, писател на редица книги, свързани с психичното здраве и самоусъвършенстване, лектор, режисьор, съпруга, майка и още много други. Мадлен е един от най-разпознаваемите психотерапевти у нас поради изключителния професионализъм и ангажираност със задачата да информира и докосва хората чрез своите думи, истории, съвети. За нас е истинско удоволствие, че именно в месеца на осведомеността за психичното здраве поговорихме с нея по няколко интересни теми.
– Здравейте, Мадлен! Живеем в много динамичен свят с все по-стресиращо и натоварено ежедневие. Възможно ли е да открием радостта от живота в забързания ритъм на живот и ако да, какво можем да направим, за да я запазим?
– Тя, радостта, никъде не отива, тук е, ако я потърсим и имаме сетива да я възприемем. В момента, където и да се намирате, можете да погледнете небето, да видите летящо птиче, да си пуснете любимата песен. Дори и да сме в труден период, винаги можем да насочим вниманието си към нещо приятно. Това е животът. Нормално е да има и трудности, да е изпълнен с много стрес, но от всеки зависи да поеме личната си отговорност да си подари хубав миг на почивка, на общуване, на наслада и някакво развлечение. Просто се иска отговорно отношение към това, както и към усилията и задълженията. Увоволствието също е наш дълг. Зависи обаче колко се преживяваме заслужаващи удоволствие. Ако си го забраним, душата освирепява, губим добротата си и усета за красота. А „Осъзнатата красота ще спаси света“ – казва Н. Рьорих.
Твърдението „Как да имам време за красота и отпускане, след като ми е толкова напрегнато и трудно“ е извинение за неспособността за поемане на отговорност за творене на радост. Ако не генерираме радост, сме духовно арогантни. Особено ако претендираме да сме по Негов образ и подобие. Можем да сътворяваме радост успоредно с трудните битки. Това са двете измерения на битието.
– В най-новата си книга „И заживели щастливо“ подчертавате, че щастието е работа. Коя е първата стъпка към по-щастливи партньорски взаимоотношения?
– Първата е в готовността да си зададем въпроси и подложим под съмнение себе си, а не партньора. Готовността за израстване – казано по друг начин, защото щастието не е химера, но е по силите на узрелия индивид, който е осъзнал, че то е негова отговорност. Търсенето на щастието в повечето случаи не е търсене навън, а е търсене навътре. Там, вътре, са промените, които ни го правят достъпно.
– Анкетата, която екипът ни наскоро проведе сред 104 мъже, ясно показа, че по-голяма част от тях се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред друг човек. Как, според Вас, можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?
– Разбира се, че е слабост! Слабост е, когато всеки от нас показва нуждите си, глада си, тъгата, умората, любовта си. И същевременно е сила. Най-голямата сила е да покажем слабостта си. „Само най-силният излиза без оръжие“ – казват на изток. Когато не сме бронирани, скрити зад маски и роли, сме автентични и честни. Това криворазбраната ценностна система е нарекла „слабост“. Проблемът идва от това, че сме си измислили ценностна система, която заклеймява слабостта като нещо лошо. А тя наша природа. Тя е точно толкова нормална, колкото силата ни. И мъжете, и жените са уязвими, когато се разкриват. И това е повече от нормално. Да не говорим колко е красиво. Божествено красиво, защото тогава показваме първоприродата си. Когато всички излезем от „Матрицата“, която пропагандира силата като единствен правилен модел, ще бъдем и по-здрави, и по-щастливи. Ако можем да не крием уязвимостта си, когато я изпитваме, както и да не крием силата си, когато я чувстваме, светът би бил едно по-честно и добро място.
– Технологиите и социалните мрежи скорострелно станаха част от живота ни. Според Вас сближават или по-скоро отдалечават хората един от друг?
– Приближават в първия момент – това е днешен начин за запознаване. И до тук. От тук нататък, ако не следва жив контакт, не само че отдалечават, но и разболяват.
– Вие сте истински пример за човек, умело съчетаващ много роли едновременно – психотерапевт, писател, лектор, режисьор, съпруга и майка са само част от тях. Каква е Вашата тайна за намирането на хармония и баланс?
– Отговарям на много страници на този въпрос в последната ми книга „И заживели щастливо… или какво става след последното изречение на приказките“. С няколко думи, ако трябва да обобщя – не правя нищо кой знае колко трудно за откриване. Търся контакт с природата, водата, любимата музика, любимите хора, готвя, гуша си котката, пиша, лежа във ваната. Така презареждам. Хармонията идва най-вече от това, че правя все неща, които ми доставят удоволствие: и преподаването, и терапията, и писането, и четенето, и организирането на световен конгрес по психотелесна терапия в момента през септември в София, и работата в зеленчуковата градина, и плетенето, и пеенето, и готвенето, и стоенето в тишина… Мога да изброявам още много. Едно от разковничетата, което много хора не осъзнават колко е важно, е дишането. Аз дишам осъзнато и дълбоко. Дихателните практики неслучайно все по-популярни стават. Най-безплатната рецепта е. Когато ме питат за някаква тайна и аз отговоря: „Просто знам как да дишам“, хората си мислят, че се шегувам. Не се шегувам. Променяйки дишането, регулирам нивата на напрежение и тревожност. И още много психотерапевтични приоми ми помагат.
В заключение ви напомняме, че грижата за себе си започва отвътре – навън. Интересувайте се активно, питайте смело и бъдете сигурни, че всяко усилие е от значение. Ако имате нужда от подкрепа или съвет, винаги може да се свържете с екипа на MindFit.
