Categories
Блог Интервюта

Откровено за здравословното целеполагане с психолог Перита Бояджиева

С настъпването на новата година особено голям процент от нас си залагат цели, които да постигнат през следващите месеци. Дали са нови или стари, краткосрочни или дългосрочни, лични или професионални, често амбициите ни остават нереализирани, неудовлетворяващи ни и дори биват асоциирани с настъпването на депресивни състояния. Защо това е така? Как да подберем целите си по начин, по който освен изпълними, да бъдат и „здравословни“ за нас? Каква е връзката между целите и депресията?

Това и още разглеждаме в тазмесечната тема на MindFit – Здравословно целеполагане и разговорът ни с психолог Перита Бояджиева. Тя притежава магистърска степен по Социална и организационна психология от Ексетърски университет в Англия и наред с частната си практика има опит като педагогически съветник в училище и психолог в детски кризисен център в гр. Варна. Перита е част от платформата на MindFit и в работата си комбинира различни техники и практики, които подбира спрямо специфичността на зададените въпроси и личността на човека. Вижте какво сподели с нас по темата на месеца в редовете по-долу.

1. Защо е така популярно да си поставяме нови цели именно с настъпването на новата година? Правилна ли е тази стратегия?

Настъпването на новата година за много хора е шанс за ново начало. Те се надяват, че ще оставят лошите навици и преживявания зад гърба си и ще се преобразят като че ли с магическа пръчица. Не че новата година не може да донесе „нов късмет“ и  човек да постигне подобрения в целите си, и да постави нови такива, но е добре да осъзнаем, че когато наистина сме готови за промяна, може да си поставим нови цели независимо кой ден или месец е. Личностното развитие никога не спира и няма точни дати.  Дали е правилна стратегията да се поставят нови цели с настъпването на новата година е индивидуално усещане, за някои хора е полезно да си разпределят целите си като стъпки в различните месеци, за други това по-скоро е натиск, който не дава положителен резултат за тях.

2. Кои са най-често срещаните желания?

Желанията са нещо субективно, хубаво е да се вслушаме във вътрешния си глас и да разберем кои са нашите желания и какво ни радва, а не да се подчиняваме на наложени такива от външния свят. Все пак най-често срещаните желания при хората са свързани с намиране на мечтаната работа, срещане на подходящ партньор, добри доходи, пътувания,  нов дом, разширяване на приятелския кръг и други.

3. Кое би било по-успешно – да изберем по-общи и популярни цели, които е вероятно да споделяме с кръга хора около нас (например: да ям здравословно, да спра пушенето) или да дефинираме конкретни и строго индивидуални желания, към които трябва персонален подход?

Успехът има различни измерения за всеки. За някои е важно да споделят общи цели с приятели и близки, други имат по-конкретни свои цели, които изискват персонален подход. Когато дефинираме целите си, е полезно да осъзнаем смисъла им, каква полза ще ни донесат и ще бъдем ли удовлетворени от нас самите накрая. Вътрешната мотивация е много мощен двигател за постигане на целите, но тя се постига чрез себепознание и самоосъзнаване.

4. Какво наричаме „здравословно“ целеполагане? Какви са индикациите, че избраните от нас желания не попадат в категорията „здравословни“?

Здравословното целеполагане е ключов фактор, целите трябва да са постижими, но и не твърде лесни. Всичко това е добре да е съобразено с нашите ресурси, време, ценности. Когато си поставим твърде високи очаквания към себе си, е доста вероятно да се разочароваме. Понякога хората са много големи перфекционисти, а по този начин те често разпиляват енергията си и после остават неудовлетворени. Целите са ни нужни в живота, те са част от развитието ни, но е изключително важно да не са фантастични, нито много леки, за да може да надграждаме личността си. Например ако искаме да забогатеем, ще бъде трудно още в първия месец да изкараме крупни суми, може да започнем с намиране на малък допълнителен доход, който  да се разрасне в последствие.

5. Кога поставянето на цели (дори когато са реалистични) може да доведе до депресия?

Вярно е, че поставянето дори на реалистичните цели би могло да доведе до депресия. Това се получава, когато човек е вкопчен в целта и тя е на всяка цена. Хубаво е да планираме, да се посветим на целите си и да предприемем всичко необходимо за да ги осъществим, но животът е динамичен и често ни поднася изненади. Важно е да сме адаптивни към промените и обстоятелствата. Понякога имаме желание, но то не е най-доброто за нас или просто би отнело повече време, или ще се случи по малко по-различен начин. Балансът между контрола и това да се оставиш по течението е сложен, но необходим за да запазим добро психично здраве.

6. Наблюдава ли се подобно състояние и при постигането на самата цел? Защо?

Възможно е да се наблюдава депресия при постигане на целта или поне временна обърканост и апатия. Човек вече е получил това, за което е мечтал и вече няма какво да го мотивира, спира да мисли в перспектива. Може да е изхабил много енергия в осъществяването на тази цел и накрая просто да не може да й се зарадва. Има различни ситуации. Често отделяме много време и внимание в реализирането на самата цел и когато тя е на лице, пак имаме усещане за недостатъчност. Отново  перфекционизмът се обажда. Много хора като малки са учени, че не трябва да спират да се трудят, че никога не са достатъчно добри, това може да се окаже пагубно. Хубаво е за всеки успех, дори и малък, човек да поздрави сам себе си, да се възнагради, да отбележи положително развитието си и после ако иска, пак да продължи. Понякога имаме нужда да си починем  от целите  и просто да се насладим на това, което имаме и това, което сме.

Съвети за това как да си поставим реалистични цели може да видите в статията в блога ни Как да си поставим реалистични цели в 10 стъпки.

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог Тема на месеца

8 стъпки за здравословно целеполагане [MindFit тема за януари]

Надяваме се, че 2023-та започна позитивно за всички вас, приятели, колеги и партньори!

Вероятно както всеки януари, полагането на цели за новата година е повече от актуално и в момента. Особено взимайки предвид купищата промени, през които преминава целият свят, много от нас се чувстват на кръстопът и нуждаещи се от посока и план. Набелязването на цели обаче не е толкова прост процес, колкото ни се иска, и ако не е направен внимателно, може да има обратния на мотивиращ ефект.

Ето защо този месец ще си поговорим за здравословното поставяне цели, което да донесе устойчиви ползи, най-вече за психичното ни здраве.

1. Идентифицирайте ценностите си

Преди да си поставите цели, е важно да разберете какво е най-важно за вас самите. Ценностите ръководят вашите действия и решения, често без да го съзнавате. Когато идентифицирате своите ценности, можете да си поставите цели, които са в съответствие с тях и са по-смислени за вас. Това ще ги направи по-реалистични и ще помогне да се придържате към плана. Ако целите ви не са в унисон с ценностите, а са ви привнесени „отвън“ например, относително бързо ще се предадете и ще се разочаровате от себе си.

2. Избягвайте поставянето на годишни цели в първите дни на януари

Традицията за поставяне на цели за цялата нова година в първите й дни изглежда повече от логична, но може да е по-скоро вредна. В началото на януари все още ни държи еуфорията от посрещането, както и оптимизмът, че всичко лошо е останало в изминалите 12 месеца. В този момент, освен това, не живеем съвсем в реалността, защото обикновено сме в почивка, заобиколени от приятели, семейство и спокойствие. Ето защо сме склонни да надценяваме мотивацията си за цели 365 дни напред. Много по-добре е да се отдадем на мислене и да продължим с това начинание и в първите работни дни, за да сме сигурни, че целите ни са базирани на разум и хладнокръвие.

3. Поставете SMART цели

Един от най-ефективните начини за поставяне на здравословни цели е използването на рамката SMART. SMART целите са конкретни, измерими, постижими, уместни и ограничени във времето (Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time bound).

Така например, вместо да си поставите за цел да „отслабнете“, поставете конкретна цел „да отслабнете с 10 килограма през следващите три месеца, като спортувате три пъти седмично и се храните здравословно“. Тази цел е конкретна, измерима, постижима, уместна и ограничена във времето.

4. Разбийте големите цели на по-малки

Големите цели често могат да изглеждат непосилни, което може да затрудни да останете мотивирани. Те са и значително по-неясни. За да преодолеете това, разбийте големите цели на по-малки, по-управляеми. Например, ако целта ви е да пробягате маратон, започнете, като си поставите цел да пробягате 5 километра, след това 6, 7, 8 и т.н. Това ще ви помогне да останете мотивирани и да напреднете към крайната си цел.

5. Създайте точен план за действие

След като сте поставили целите си, важно е да създадете план за действие. Този план трябва да включва стъпките, които трябва да предприемете, за да постигнете целите си, както и график за изпълнение на всяка стъпка. Това ще ви помогне да останете на път и да напреднете към целите си.

Много добър подход е да тръгнете „отзад-напред“ – т.е. от целта към настоящето. Представете си, че вече сте своето бъдещо Аз, което е постигнало съответната цел. След това си представете какво сте правили в деня преди постигането й. А седмица преди това? Представяйки си този процес, можете да извървите стъпките назад чак до днешния ден.

6. Адаптирайте в движение

Бъдете търпеливи към себе си и подхождайте с разбиране. Животът е компютърен  скрипт, който да върви без отклонения. Плановете и целите са „живи“, динамични неща, които търпят редица промени в зависимост от куп обстоятелства. Не се насилвайте да се придържате към вече неуместни цели, нито се самобичувайте, задето не смятате някоя от тях за толкова постижима или мотивираща колкото в началото. Адаптирайте смело и прилагайте стъпките в настоящия блог пост за новите версии на целите си.

7. Дръжте се отговорни

Да се държите отговорни е съществена част от постигането на вашите цели. Това означава редовно да проверявате напредъка си, да правите необходимите корекции (описани в предишната точка) и да поемате отговорност за действията си. Също така е важно да се обградите с хора, които ще ви подкрепят и насърчават по пътя. Те могат да бъдат вашият външен компас, който понякога също играе ключова роля.

8. Празнувайте успехите си

Важно е да отделите време, за да отпразнувате успехите си, независимо колко малки са те. Това ще ви помогне да останете мотивирани и ще ви напомня за напредъка, който сте постигнали. Може да бъде чрез нещо малко като отчитане на постижението в дневника си, да се похвалите в социалните мрежи или на приятели. А в зависимост от целта и жертвите, които изисква, това е моментът да се поглезите със съответната награда: нещо вкусно, забавно, интересно или релаксиращо.

В заключение

Поставянето на здравословни цели е важен аспект от воденето на пълноценен живот. Чрез стъпките по-горе се надяваме да сме помогнали за по-постижими и устойчиви цели и по-удовлетворяващи резултати. Не забравяйте винаги да бъдете добри към себе си и да останете позитивни, а ние ще се радваме да ни споделите своите нови цели в някой от каналите ни за комуникация. Все пак януари вече не е в началото си!

Categories
Блог Тема на месеца

5 начина за поставяне на здравословни граници [MindFit тема за декември]

Декември е месецът, в който най-осезаемо се размиват границите между лично и семейно пространство, работно и свободно време, харчене за необходими покупки и излишни придобивки. Поставянето и спазването на здравословни граници е от първостепенна важност за психичното здраве на всеки от нас, заради което в блога ни през идните дни ще намирате полезна информация по темата.

Важно е да започнем с факта, че границите трябва да бъдат ясно комуникирани. Колкото по-точно изразявате къде са границите ви, толкова по-вероятно е да бъдат спазени. Въпреки че може да се наложи да се повторите няколко пъти, не чувствайте необходимост да се извинявате или оправдавате.

Граници могат да бъдат зададени около:

  • Емоционално пространство
  • Време
  • Лично пространство
  • Сексуалност
  • Морал и етика
  • Материално състояние и финанси

Границите могат да бъдат зададени спрямо:

  • семейство
  • приятели
  • романтичен партньор
  • колеги
  • непознати

Здравословни срещу нездравословни граници

Хората с ясни граници обикновено имат по-ниски нива на стрес и по-високо самочувствие, защото дават приоритет на своите нужди и предпочитания.

Хората без ясни граници може неволно да позволят на другите да се възползват от тях.

Често им липсва самоувереност, чувство за цел или ясна идентичност, която да ги води през живота. Уязвими са и за убеждаване за неща, които не искат да правят, защото може да действат по-скоро от чувство за вина или задължение, отколкото от здравословна вътрешна мотивация.

Ефективни начини за поставяне на здравословни граници

Както стана дума, заявяването на вашите нужди и желания е най-важната стъпка към определяне на границите и по-освободен начин на живот.

Дефинирайте границите си

Първата и най-важна стъпка към поставянето на граници е да ги направите конкретни. Границите често са объркващи и абстрактни, защото се усещат “невидими” в ежедневието ни.

Ето защо, чрез визуализиране на границите и – по възможност – тяхното записване, ще получите много повече яснота за това къде искате да ги очертаете между себе си и другите хора.

Започнете, отговаряйки си на следните въпроси:

  • Какво ми причинява ненужен стрес или дискомфорт?
  • Какво очаквам с нетърпение всеки ден?
  • От какво се страхувам?
  • Кой или какво ми дава енергия?
  • От кои области от живота си се чувствам изтощен?
  • Какво ме кара да се чувствам сигурен, подкрепян и ценен?

Когато помислите над тези въпроси, начертайте голям кръг върху празен лист хартия. В кръга напишете всичко, което ви кара да се чувствате сигурни и без стрес.

Примери:

  • Положителни думи от страна на половинката ви
  • Прегръдки от любими хора
  • Оставянето на работния стрес в офиса
  • Свобода да решавате как да прекарвате извънработното си време

От външната страна на кръга запишете всичко, което ви причинява дискомфорт, болка, раздразнение или емоционално изтощение. Това са хората или ситуациите, които престъпват вашите граници.

Примери:

  • Натрапеното мнение на майка ви за това какво да правите с живота си
  • Натоварващите разговори по време на обедната почивка с колежка за личните й проблеми
  • Опитите на половинката ви да контролира с кого говорите или излизате
  • Притеснения за мнението на определени хора за вас
  • Интимни въпроси за живота ви, задавани от познати
  • Нежелани докосвания в бара

Този кръг представлява визуалното изражение на вашите граници. Време е да вземете нещо извън кръга и да прецените как можете да поставите граница, която ще предотврати тези негативни ситуации в бъдеще.

Комуникирайте ясно и открито своите граници

Една от най-големите грешки, които хората правят, е да поставят граници в съзнанието си, но да не ги споделят открито с хората, за които се отнасят. Понякога смятаме, че другите знаят границите ни “по подразбиране”. Но ако не сме заявили ясно къде сме начертали линията, няма как да очакваме да разберат кога са я прекрачили.

От изключителна важност е да изразим границите си, но да го направим по максимално градивен и човечен начин.

Ето няколко сфери в живота ни, в които това може да се наложи, както и примери за формулировка на полезни изречения:

Време „Мога да остана само за час“ или „Ако ще закъснеете, моля, уведомете ме предварително“
Енергия „В момента нямам енергията да съдействам с тази задача, но може би този инструмент/ресурс ще помогне.“
Емоционален капацитет „Разбирам, че ти е трудно и искам да бъда до теб, но в момента нямам емоционалния капацитет да ти обърна необходимото внимание.“
Лично пространство “Дискомфортно ми е, когато ме докосваш. Ако не уважаваш личното ми пространство, ще трябва да си тръгна.”
Теми на разговор “Това не е тема, която искам да обсъждам точно сега.“
Обидни изказвания „Не намирам този тип коментари за смешни.“
Соцални мрежи „Не се чувствам комфортно да публикуваш тази снимка в Instagram.“

 

За щастие, след като са наясно с вашите граници, повечето хора ще ги уважат и ще се извинят, ако случайно прекрачат някоя от тях. 

Отстоявайте позицията си

Макар повечето хора да са съобразителни, не всеки ще уважи вашите граници от първия път. Важно е да останете твърди в решението си, като любезно им напомняте за своите нужди, когато е необходимо.

Ако някой първоначално не спазва вашата граница, напомнете му, но останете последователни с първоначалното си решение.

Съвет от експертите: Избягвайте да измествате границите си в името на нечий друг комфорт. Ако заявите: „Не се чувствам комфортно да се свързвате с мен по служебни въпроси след работно време“, вероятно не искате някой да си каже, че е допустимо ПОНЯКОГА да изпраща работни съобщения през нощта.

Не се страхувайте да отказвате

Срещали ли сте някога човек, който сякаш казва „да“ на всичко? Хората, които се страхуват да кажат „не“, често се оказват претоварени със задължения и отговорности, с които изглежда не могат да се справят. Те са склонни да се отказват от грижата за себе си, докато трескаво се опитват да отговорят на изискванията на всички начинания, за които са казали „да“.

Имайте предвид, че „не“ е силна дума. Звучи поразително подобно на десетки езици и въпреки това адски много хора в съвремието все още са програмирани да се чувстват виновни за своите откази. В действителност да кажете „не“ е израз на смелост и суверенитет над вашите ежедневни решения.

Не забравяйте, че всяко „да“ и „не“ оформя вашата реалност. Вие имате властта да избирате как ще изразходвате времето и енергията си. Ако нещо не се усеща приятно в стомаха ви, вероятно не трябва да го правите. Думата „не“ е от съществено значение за здравословните граници.

Експертен съвет: Казването на „не“ не трябва да е грубо, но също така не изисква извинение, обяснение или оправдание. Наблюдавайте къде в ежедневието си казвате „Съжалявам, не мога сега“ или „може би, позволете ми да се свържа с вас по-късно“, когато просто имате предвид „не“. Обърнете внимание как можете да изместите тези прости разговори, за да очертаете по-ясно граница, вместо да оставяте другия човек да чака ясен отговор. Яснотата на вашата комуникация в крайна сметка ще бъде от полза за всички замесени страни.

Отделете време за себе си

В нашия бързо развиващ се свят грижата за себе си може да изглежда егоистична или дори неуместна. Но науката е категорична: отделянето на време за себе си е свързано с повече увереност, по-голяма креативност, повече емоционална интелигентност и повече стабилност в трудни ситуации. Може дори да помогне за предотвратяване на прегаряне.

Експертен съвет: Поставете си за цел през следващия месец да отделяте 2-часов блок от време в календара си всяка седмица специално за „време за себе си“. Уведомете вашите роднини и приятели, че няма да сте на разположение в този интервал. Независимо дали готвите здравословна храна за себе си, разхождате се, почивате си, посещавате йога или се излежавате на плажа с хубава книга, отделянето на време за вас е от решаващо значение за по-здравословни граници.

В заключение

Наясно сме, че този тип стъпки звучат по-лесни на теория, отколкото са на практика, но  достатъчно самоосъзнатост и последователност ще промените живота си към значително по-добро.

В оставащите дни на 2022-ра ще обсъдим поставянето на здравословни граници в отделните сфери на живота – работа, връзки, семейство, приятели и др.

Споделете ни своите сфери, в които успявате да поставите здравословни граници. За целта можете да използвате имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn. 

Categories
Блог Интервюта

Откровено за Синдрома на самозванеца с психолог Радостина Калушева

Този месец разговаряме с Радостина Калушева, която наред с дипломирането си като психолог, преминава обучение по експресивна арт терапия и едногодишен тренинг в метода семейни констелации. В провеждането на своите индивидуални консултации с клиенти, използва различни модалности и техники както от арт терапията, така и неврообразен гещалт, дихателни практики и свързване с тялото. Радост наскоро се присъедини към мрежата от специалисти в нашата платформа, а темата за Синдрома на самозванеца се оказа една от любимите й – вижте какво ни сподели тя в редовете по-долу.

1. Кои са признаците на синдрома на самозванеца, които ни пречат във взаимоотношенията?

Синдромът на самозванеца най-общо се характеризира с усещането, че не сме достатъчни, че не принадлежим и, че не заслужаваме. Във взаимоотношенията ни с околните се проявява като постоянно сравняване, неспособност да приемаме комплименти, страх от близост. Често хората, страдащи от синдрома на самозванеца, несъзнателно отблъскват околните и намират начини да саботират връзките си, защото вярват, че ако другите се приближат твърде много, ще разберат, че има нещо нередно с тях. Точно това вярване „нещо не е наред с мен“ е в основата на повечето модели на поведение при синдрома на самозванеца. Друга характерна черта е когато се опитваме да правим твърде много за околните, както в личен план, така и в професионален. Когато полагаме усилия да „спечелим“ любовта и одобрението на хората около нас, погазвайки или изобщо не познавайки своите граници. Зад подобно поведение най-често се крие убеждението „аз такъв, какъвто съм, не съм достатъчен, така че трябва да правя повече, за да стана достатъчен“. Разбира се, нито едно от тези убеждения, не е вярно, но тъй като те обикновено се появяват още в ранното ни детство, като възрастни вече сме се идентифицирали с тях, не ги подлагаме под съмнение и съответно ги оставяме да контролират живота ни.

2. Защо синдромът на самозванеца е по-често срещан при жените?

Не е тайна, че жените са били потискани в продължение на хилядолетия. Били са обявявани за вещици, преследвани, убивани, не са имали право на глас, на имущество, на автономност под никаква форма. И за съжаление и днес на много места по света жените все още са считани за собственост на своите бащи или съпрузи. Всичко това е оставило дълбок отпечатък върху колективното несъзнавано. За една жена, да застане в силата си, е крачка, изискваща много смелост, преодоляване на векове на патриархат и трансгенерационни травми.

3. Как можем да преодолеем терзанията, че не заслужаваме любовта на партньора си?

Убеждението, че не заслужаваме любов, се корени в детството. В някакъв момент сме разбрали, че за да бъдем приети и обичани от своите родители, трябва да играем определена роля. Като възрастни несъзнателно продължаваме да моделираме себе си така, че да получим любов и да се предпазим от отхвърляне.

Първата и най-важна крачка е да имаме смелостта да се изправим лице в лице с чувството си за малоценност, със страховете и съмненията си, с това, което не искаме другите да видят в нас. Да не бягаме. Когато успеем да останем насаме с тези места вътре в нас, от които най-много се страхуваме, ще започнем да градим нова връзка със себе си. Важно е като възрастни да се научим да си даваме това, което ни е липсвало в детството – най-вече позволението да бъдем такива, каквито сме. Да спрем да „отрязваме“ тези части от себе си, които мислим, че са неудобни и недостойни за обичане.

Също да откриваме какво за нас е ресурс – какво ни зарежда, подхранва и вдъхновява в ежедневието ни, и да си даваме повече от това. По този начин се превръщаме в добри родители за себе си и се отваряме за любовта.

4. Как да се отърсим от перфекционизма в работна среда и да заявим себе си уверено?

От ключово значение е да наблюдаваме вътрешния си монолог. Какви негативни послания преминават през ума ни? Да си дадем време да наблюдаваме тези мисли и да потърсим кога за първи път са се появили – най-вероятно ще стигнем до детските си години, когато директно или индиректно сме получили посланието, че „не ставаме“. Важно е да се разграничим, и да разберем, че вътрешните ни гласове, всъщност не са наши. Това са гласовете на родителите/учителите/роднините, които сме интернализирали и в момента преживяваме като свои.

Да създадем дистанция между себе си и мислите си, е един от най-овластяващите и важни процеси. Само от известна дистанция бихме могли да видим колко илюзорни са негативните ни убеждения. И само от известна дистанция бихме могли да видим в нова светлина трудностите и проблемите си.

Тук отново бих припомнила и за ролята на ресурсите – дейности, места, хора, които ни подхранват, зареждат, които внасят творчество и радост в живота ни. От ресурсно състояние е много по-лесно да преразгледаме мислите и убежденията си и да се освободим от стари програми.

5. А как да се справим в училище, където неминуемо се сравняваме с останалите?

За съжаление системата на оценяване в училище би могла много да подхрани синдрома на самозванеца, тъй като е основана на сравнение и поставяне на оценки. В подобни случаи е особено важно да инвестираме свободното си време в откриване на себе си, далече от рамките на училищната система. В изследване на собствения си творчески потенциал – какво обичам да правя, какво ми се отдава с лекота, кои са моите таланти, какво ме зарежда и вдъхновява. Това позволява да бъдем по-свързани със себе си, да започнем да градим връзка със себе си, която не е основана на сравнение и най-вече да не обвързваме идентичността си с постиженията си и оценките в училище. Колкото по-добре познаваме себе си и колкото повече сме в контакт със своята уникалност, толкова по-свободни ставаме.

6. Как консултацията с психотерапевт би помогнала да се справим с това състояние?

Терапевтът може да помогне да бъдат осветлени скритите динамики и убеждения, създаващи трудности в живота на клиента. Ролята на терапевта е да създаде едно безопасно пространство, където клиентът да може да се отпусне с това, което е, да бъде приет безусловно. И от това място да се изправи срещу вътрешните си съпротиви и страхове, без да се изгубва в болката. Терапевтът го съпътства в този процес на изследване и му помага да се свърже със себе си по един нов начин.

 

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог

5 от най-добрите TED Talks на тема Синдром на самозванеца

Както вече стана дума по-рано този месец, един от най-добрите начини да се преборим със Синдром на самозванеца (по-познат като Impostor или Imposter Syndrome) е да говорим открито за опасенията си. По този начин връщаме контрола над наратива в своите ръце и с изненада откриваме, че всъщност не крием нищо страшно и околните имат същите притеснения за себе си.

И ако миналата седмица ви разказахме за 11 известни личности, борещи се с това явление, то тази искаме да чуете директно от устите на други успешни хора как те се справят с този синдром. Надяваме се колекцията от 5 TED Talks по темата да ви допадне и да научим и вашите любими лекции!

1. Майк Кенън-Брукс, Изпълнителен директор, Atlassian

Всички ние обичаме, когато човек говори от личен опит. А историята и чувствата на Майк Кенън-Брукс – изпълнителен директор на Atlassian са повече от обогатяващи. В своя TED Talk Кенън-Брус споделя какво е на практика Синдром на самозванеца и как той се е научил да го използва в свой плюс. “Важното е не да се опитваме да го победим, а да сме наясно с него”, заключава той.

 

 

2. Фил МакКини, Изпълнителен директор, CableLabs

Преди да оглави НПО-то  CableLabs, Фил МакКини е заемал редица внушителни длъжности, сред които Главен технически директно на Hewlett-Packard. През цялото време обаче е треперел при мисълта някой да разбере неговата огромна тайна. Той имал вярването, че срамната му тайна има способността да срине цялата репутация, която е градил през годините и да бъде разобличен като самозванец. Какво се случва, когато тя излиза наяве – вижте в собствения му разказ:

 

3. Лу Соломон, Изпълнителен директор, Interact Studio

В този TED Talk Лу Соломон споделя важната информация за корена на Impostor синдрома у повечето хора. Тя разказва както за личния си опит, така и за статистиките: обикновено в детството на хората с този синдром има твърде критикуващ родител или родител – алкохолик. Често – и двете. Нейният път преминава през това да осъзнае и изолира унижаващия глас в главата си и да се осмели да се отдаде на своята мисия, а не на изцеждаща куха кариера.

 

4. Д-р Кнатоки Форд, Старши съветник в Белия дом

Д-р Кнатоки Форд дава интересна перспектива за Синдрома на самозванеца от позицията на жена в предимно мъжка сфера (STEM – наука, технологии, инженерство, математика) и чернокож специалист в силно преобладаваща среда на бели хора. Тя повдига важни теми като налагането на стереотипи в училищните години, както и непрестанното сравяване с други хора. Дава и ключови стъпки за преформулиране на негативния вътрешен диалог. Вижте нейната история и изводите й във видеото.

 

5. Мередит Пийбълс, Управляващ директор, Atento Capital

Мередит Пийбълс поглежда на Синдрома на самозванеца от още един ъгъл – този на физическия облик. Тя споделя опита си на бивша балерина и как чувството, че не си достатъчно добър или компетентен може да се внедри и в сфери, над които нямаш никакъв контрол. Като физическите изменения, през които тялото ни преминава в юношеството. Споделя и как е приела наличието на синдрома в три от важните сфери в живота си и как живее с него на ежедневна база.

 

След толкова истории ще се радваме да прочетем и вашата! Не забравяйте, че винаги се радваме, когато се свързвате с нас по имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn.

Categories
Блог

11 суперзвезди със Синдром на самозванеца

Надяваме се, че след уводния ни блог пост за месеца сте станали по-малко критични към себе си и своите заслуги. Ако все още обаче подозирате, че постиженията ви са плод на късмет или временна заблуденост на околните, вижте списъка със суперуспешни личности, страдащи точно като всички нас от Синдром на самозванеца (Impostor Syndrome).

Лейди Гага

В своя документален филм Gaga: Five Foot Two (който, между другото, започва с българска народна песен) поп иконата споделя за разяждащите я до днес съмнения за собствените й способности. В продукцията на Netflix Лейди Гага казва: „Все още понякога се чувствам като неудачник в гимназията. Налага ми се насила да се вдигна и да си кажа, че съм суперзвезда всяка сутрин, за да мога да преживея този ден и да бъда за своите фенове това, от което се нуждаят.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Lady Gaga (@ladygaga)

Били Айлиш

Преди броени месеци излезе епизод на поредицата на Дейвид Летерман “My Next Guest Needs No Introduction”, в който гост на легендарния водещ е музикалният феномен Били Айлиш. В интервюто тя споделя своите неуверености и че не успява наистина да асимилира славата си. Говори за това как се чувства все така нормална тийнейжърка и че не прави нищо особено. Предизвиквайки нейния Синдром на самозванеца, Дейвид Летърман я кара да адресира факта, че на крехката си възраст тя вече има няколко награди Грами. Постижение, към което някои суперзвезди се стремят цял живот и понякога така и не го достигат. В отговор Айлиш споделя за още един бич на Impostor синдрома – абсолютно омаловажаване на постиженията. “Когато ги спечелих, не се почуствах по-добре за собствените си способности. Просто си казах, че Грами-тата явно не са нещо чак толкова велико и престижно, щом ги дават на мен”.

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by BILLIE EILISH (@billieeilish)

Стивън Спилбърг

Дори епичният режисьор Стивън Спилбърг страда от неприятния феномен, за който говорим този месец. В документалния филм “Спилбърг”, който може да се гледа в HBO, творецът споделя, че в действителност не знае какво прави и през цялото време се опасява, че някой ще дойде и ще спре импровизациите и експериментите му.

Embed from Getty Images

 

Натали Портман

Макар да е носителка на Оскар и завършила Харвард, актрисата Натали Портман е друга знаменитост, която се чувства като самозванец. В своя реч именно пред престижния университет през 2015 г. Портман казва: „Днес се чувствам така, както се чувствах, когато дойдох в Харвард като първокурсник през 1999 г. Имах чувството, че е имало някаква грешка, че не бях достатъчно умна, за да бъда в тази компания и че всеки път, когато си отворя устата, ще трябва да доказвам, че не съм просто тъпа актриса.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Natalie Portman (@natalieportman)

Том Ханкс

През 2016 г. излиза “Холограма за краля” – филм с Том Ханкс, в който главният герой е американски бизнесмен на средна възраст, изпратен на командировка в Саудитска Арабия. В началото на филма героят губи всичко, което е градил до момента в живота си и по време на интервю за премиерата Том Ханкс признава, че припознава в него. „Без значение какво си постигнал, идва момент, в който си мислиш: „Как стигнах дотук? Кога ще открият, че всъщност съм измамник и ще ми отнемат всичко?“

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Tom Hanks (@tomhanks)

Ема Уотсън

Актрисата от “Хари Потър” и социална активистка Ема Уотсън също не крие, че е попаднала в капана на “Impostor” синдрома. В интервю за Vogue тя споделя как се чувства, когато хората я хвалят за актьорската й дейност: „Сега, когато получавам признание за играта си, се чувствам невероятно неудобно. Имам склонността да го извъртам срещу себе си. Чувствам се като измамник.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Emma Watson (@emmawatson)

Тина Фей

Актрисата и писателка Тина Фей на свой ред признава в интервю, че често се чувства като измамница. Въпреки това, тя по свой начин го е хванала за юздите. „Красотата на Синдрома на самозванеца е, че се лашкаш между крайната егомания и пълното чувство на: „Аз съм измамник! О, Боже, със сигурност са ме надушили! Аз съм пълен фарс!“ Така че просто се опитвате да яхнете егоманията, когато дойде, и да й се насладите, а след това да преминете през идеята за заблудеността на околните.”

Embed from Getty Images

Джоди Фостър

Да, Джоди Фостър е носителка на цели два Оскара за най-добра актриса за изпълненията си в “Обвинената“ и „Мълчанието на агнетата“. И въпреки това винаги се е страхувала, че ще бъде разобличена като измамница. „Мислех, че всички ще разберат и ще си вземат обратно Оскара. Че ще дойдат до дома ми, ще почукат на вратата и ще кажат „Извинете, възнамерявахме да го дадем на някой друг“, признава звездата.

Embed from Getty Images

 

Пенелопе Крус

Още една звезда говори открито за своите вътрешни борби. Още през 2009 г. в интервю за CBS Пенелопе Крус заявява: „Всеки път, когато правя филм, се чувствам се сякаш това е първият ми филм. Всеки път изпитвам същия страх, че ще ме уволнят. И не се шегувам! Всеки филм, първата седмица, непрестанно съм в ужас, че ще ме уволнят!“

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Penélope Cruz (@penelopecruzoficial)

Кейт Уинслет

Знаете ли, че Кейт Уинслет е една от малкото изпълнителки, печелили Оскар, Еми и Грами. И можете ли да повярвате, че въпреки това и тя се бори с ниско самочувствие? Звездата от “Титаник” споделя пред The ​​Mirror през 2009 г.: „Понякога се събуждам сутрин, преди да отида на снимки, и си мисля: „Няма да се справя. Аз съм измамница.“ И добавя: „Това, което хората мислят за мен, е нещо, за което оставам в “блажено” неведение през повечето време. Обичам да играя и единственото, което се стремя да правя, е да давам най-доброто от себе си. Но и до ден-днешен се страхувам от тези емоционални сцени. Там съм и си мисля: „О, Боже мой, аз съм нищо и всички ще го видят. Избрали са грешния човек.“ Но с времето поне си дадох сметка, че всички тези терзания са част от моя процес.“

Embed from Getty Images

Мерил Стрийп

Още една световнопризната звезда попада в тазседмичния списък. Мерил Стрийп има най-много номинации за Оскар от всички актьори в историята, като е номинирана 21 пъти и печели 3. Въпреки това тя поставя под съмнение способностите си, като казва в интервю за USA Weekend през 2002 г.: „Мисля си:„ Защо някой би искал да ме гледа отново във филм? И без това не знам как се играе, така че защо го правя изобщо?“

Embed from Getty Images

 

Надяваме се, че с тази колекция сме ви доказали, че никой не е застрахован от Синдрома на самозванеца. И още повече: че единствените измамни твърдения са именно тези, които подлагат на съмнение вашите способности и постижения. Ако искате да си направите услуга, споделете с нас своите мисли по въпроса и ще се уверите, че не са толкова страшни и нечувани. Можете да го направите по имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn.

Categories
Блог Тема на месеца

Синдром на самозванеца и защо вероятно го имате [MindFit тема за ноември]

Колко често се чувствате сякаш не ви бива особено в нещата, които вършите ежедневно? Случва ли се да си мислите, че някак си почти на късмет сте стигнали докъдето сте стигнали в живота? Имали ли сте усещането, че сте заблудили всички и всеки момент ще ви разкрият и ще посочат очевидния за вас факт, че не владеете особено добре (ако изобщо) своята специалност?

Ако ви звучи познато, можете да си отдъхнете – не сте умели измамници, просто страдате от т.нар. Синдром на самозванеца (по-познат по света като Impostor Syndrome).

Можете да започнете спокойно да обсъждате тези свои неуверености с околните и с изненада ще откриете от тях куп доводи защо всъщност ви бива в работата или начинията ви. Ще откриете и че никак, ама никак не сте сами в тези си опасения.

Според някои проучвания делът от населението, борещ се с това състояние, достига цели 82%! Най-често срещано е сред високоефективни хора, заради което можем уверено да заявим твърдението в заглавието. А измежду изпитващите го преобладават жените, още от началото на 70-те, когато е направено и първото проучване за този феномен.

Симптоми

Както очертахме в увода, проявленията на Синдром на самозванеца се въртят около усещането на човек, че е измамник, който “минава между капките”. Казано иначе, страдащият от този синдром има:

  • Усещане, че заблуждава околните
  • Страх от разобличение
  • Трудност да приеме личните си успехи

Да, това състояние не прощава на богатите и световно признатите личности (ще разкажем за тях с конкретики в следващ блог пост този месец), като за тях се отнася дори с една идея по-силно. Често, дори ако спечелят най-престижната награда в своята сфера, те просто решават, че въпросната награда явно не е чак толкова престижна и трудна за печелене, щом те са успели.

Особено тежко е проявлението на този проблем в творческите сфери, където резултатите обикновено са субективни и трудно измерими.

Последствия

Животът с Impostor Syndrome може да е почти парализиращ. Синдромът има цяла редица влияния върху ежедневието на изпитващия го. И макар да не е класифициран като психично заболяване, ефектите му могат да бъдат повече от сериозни:

Влошено професионално представяне

Заради постоянния страх, че ще бъдат разобличени като самозванци, хората с този синдром се натоварват с още и още задачи. Опитвайки се да компенсират въображаемата си липса на компетентност, се мъчат да впечатлят колегите си чрез количество. Когато обаче това им изиграе лоша шега, се чувстват още по-близо до усещането, че ще бъдат “разкрити”. Претоварването в комбинация с постоянния страх да не направят нещо грешно, понижава цялостното им професионално представяне.

Избягване на поемането на отговорности

Макар да поемат много задачи, хората с Impostor Syndrome се опитват да избягват поемането на отговорности, когато могат. Ако нещо важно зависи от тях, то представлява риск околните да забележат, когато “самозванецът” не се справи. Да не говорим за последствията, които според него некомпетентността му може да им за хората, за които е отговорен.

Съмнение в себе си

Както вече стана дума, страдащите от Синдром на самозванеца са склонни да омаловажат всяко постижение, ако то стане тяхно. Вместо да се радват на успехите си, те се тревожат, че околните ще разберат “истината” за способностите им и значимостта на съответното постижение.

Грешно тълкувание на външни фактори

Когато човек със Синдром на самозванеца постигне нещо значимо, той има склонноста да го отдаде на външни фактори или късмет. Когато обаче се случи нещо лошо, автоматично смята, че това е по негова собствена вина и се дължи на некомпетентността му.

Неудовлетвореност и бърнаут

Заради постоянните си опити за преодоляване на чувството си за неадекватност, хората с Impostor Syndrome предпочитат да стоят на работно място, което не ги удовлетворява. Не го напускат обаче, защото се притесняват, че го имат на късмет и че няма да ги вземат на по-добро място или позиция. Това обаче в комбинация с допълнителното натоварване, за което вече стана дума, често води и до професионално прегаряне (бърнаут).

Избягване на повишения

Професионални оценявания са един от големите врагове на хората с този синдром. Те се ужасяват от тримесечните вътрешни оценявания, защото всяка потенциална критика ще сложи сол в раната. “Раната” бидейки собственото им вярване, че не ги бива. Ако човек има необходимото самочувствие, критиката не би им нанесла особени поражения. “Самозванецът” обаче ще заеме отбранителна позиция. А може и директно да премине на фазата, в която приема, че е “разобличен” и че нещата са много по-зле, отколкото те в действителност са.

По тези причини този вид хора нямат смелостта и да поискат повишение. Страхуват се от отказ и най-вече от това да чуят причините за отказа, тъй като изначално самите те не вярват, че заслужават повишение.

Тревожност

Всяко от изброените дотук неща логично води до тревожност. Постоянният страх и напрежението да не бъде разкрит или да се провали в нещо, държат страдащия “на нокти”, понякога го държат и буден през нощта. Този начин на живот е най-общо казано в постоянна готовност за “битка или бягство” (fight or flight) заради увереността, че всеки момент някой ще го конфронтира за “заблуждаването”. Организмите ни обаче не са създадени да функционират в перманентно състояние на напрежение и резултатът е хронична тревожност.

Депресия

Проблемите със самочувствието и постоянният страх, разбира се, могат да доведат и до депресия. И то съвсем сериозна клинична депресия. Много често причините за Impostor Syndrome са в далечното минало на страдащия и като такива, те работят не само на повърхностно, но и на дълбоко ниво. Именно с вкоренени негативни вярвания работи и депресията и е от първостепенна важност да се изчистят причинителите възможно най-бързо.

Раздразнителност

Цялото напрежение и постоянната отбранителна позиция неизменно водят и до лесна раздразнителност у хората със Синдром на самозванеца. Колкото и да се опитват да я прикриват – отново за да не привлекат негативно внимание върху себе си – може да се забележи от техните най-близки колеги и обкръжение.

Ниско самочувствие

Синдромът на самозванеца се проявява най-вече в професионално отношение, но влиянието му върху живота на страдащия е всеобхватно. Най-сериозен е ударът по цялостната себеоценка. Тя е изключително ниска, което в среда на други високоефективни хора кара “самозванеца” да страда изключително много.

Срам

Цялото прикриване и напрежение, разбираемо, се дължи на срам при Синдрома на самозванеца. В основата е срамът от незаслужени позиция, заплата, уважение и т.н. А усещането за срам също има огромно влияние върху качеството на живот на всеки от нас.

Действия

Синдромът на самозванеца може да се овладее. Установени са няколко подхода, които помагат осезаемо. Ето основните:

Споделяне

Говоренето по темата може да е изключително позитивно както в работна обстановка, така и в групова психотерапия или семейна среда. Ако сами се “разобличите”, ще откриете, че всъщност не сте крили нищо и че имате цал куп съмишленици в тази битка. Разбира се, в идеалния случай ще навигирате тази заплетена материя под ръководството на специалист, за което MindFit може да е от ключова полза.

Наблюдаване за симптоми

Прочитането на настоящия текст вече е голяма крачка към справянето, защото ще сте значително по-запознати със симптомите, за които да внимавате. Ако се припознавате дори в част от описаните проявления, побързайте да си обърнете подходящо внимание.

Борба с перфекционизма

Знанието, че нищо не е перфектно и че е нормално да имаме своите недостатъци или провали, е здравословно. Перфекционизмът е за деца и емоционално незрели хора, които не могат да приемат реалността, така че се борете всячески с него и просто продължавайте смело напред.

Заместване на негативните мисли

Улавянето на негативните мисли и заместването им с позитивни ще направи чудеса, ако сте последователни в това си усилие. Това означава да отбелязвате и да се радвате на постиженията си, да си припомняте предишни успехи и да си водите записки с позитивна обратна връзка от други хора. В когнитивно-поведенческата психотерапия има цял набор от подходящи упражнения и инструменти за този тип задача.

В заключение

Макар Синдромът на самозванеца да не е официално психично разстройство или заболяване, той може да има изключително пагубен ефект върху живота ни. Ето защо се надяваме, че тазседмичният блог пост ви е бил полезен.

Вижте още:

 

Categories
Блог Интервюта

Откровено за психичното здраве на работното място с психолог Георги Добрев

В тазседмичното интервю разговаряме с Георги Добрев, който след дипломирането си като психолог, продължава своето обучение в магистърската програма „Клинична психология – психоаналитична перспектива“ и е част от обучителна група за психодрама психотерапевт. Автор е на психологически изследвания и публикации, сред които е и книгата, която издава тази година „Моралният тормоз на работното място, опустошителното явление в организацията“. В редовете по-долу Георги ни разкрива какво е „мобинг“, споделя ценни практически съвети по темата и ни разказва за личната си мотивация да напише книга.


 

1. Промени ли се грижата за психичното здраве на работното място след пандемията?

Не мога да бъда категоричен, но имам наблюдения, че за съжаление у нас няма обща практика да се обръща адекватно и достатъчно внимание на психичното здраве в организациите. Все още има толкова много големи компании, в които няма психолози и според политиките им, може би, няма и да има. В този ред на мисли не смятам, че след пандемията има някакъв голям напредък в организационен аспект. Погледнато индивидуално, обаче, по-голяма част от работещите търсят психологическа подкрепа, което отдавам на по-голямата информираност и акцентиране върху важността на психичното здраве в глобален мащаб.

2. В кои сектори смятате, че осведомеността и грижата за психичното здраве е най-належаща?

Смятам, че във всеки сектор осведомеността и грижата за психично здраве е належаща. Без значение естеството на работа, хората сме емоционални създания, които ежедневно трупаме нови преживявания. Преживявания, които отработваме, които обмисляме, понякога и задържаме в себе си за неопределен период от време. Всичко това оказва влияние върху нас, нашата личност, емоции, социални интеракции, представяне в работата и други.

Например, служител, който извършва административна работа и няма други колеги около себе си, то той най-вероятно ще се почувства изолиран и потиснат в някакъв момент във времето. Друг служител, който работи в голям екип, но не е харесван от колегите си и не успява да се интегрира – той също най- вероятно би бил потиснат, ще понижи резултатите си в работата, ще започне да търси вината за това в себе си и достигайки до затваряне (в себе си) и дори депресия.

С тези два примера виждаме как две напълно различни среди носят своите предизвикателства за грижата за себе си и за нашето психично здраве. Затова смятам че у нас имаме много силна необходимост от по-висока информираност и възможности, спрямо които да обърнем внимание на себе си и на психичното ни здраве.

3. Какво бихме могли да направим ако се чувстваме силно потиснати или тревожни на работното място, но се притесняваме да споделим с колега или пряк ръководител?

Съществуват редица техники за самопомощ, в случаите, в които имаме желание да се справим сами с преживяванията си. От друга страна, силно препоръчвам консултирането със специалист, тъй като в моменти като тези е от изключително голямо значение да се почувстваме подкрепени. Следва да имаме предвид, че в този случай става дума за подкрепа от специалист, която нашите близки, приятели и колеги не могат да ни предоставят, дори и да са психолози или психотерапевти. Когато сме тревожни или потиснати, нашата концентрация, памет и внимание се влошават. Това е пряко свързано с нашето представяне в работата. От друга страна, ако известим нашия пряк ръководител, то той ще е информиран и ще има предвид на какво се дължи спада в резултатите ни, както и би могъл да ни даде предложение, идея, препоръка за конкретната ситуация (преживяване) и да ни бъде изключително полезен.

В подобни ситуации, когато имаме някакви притеснения, насърчавам клиентите си да мислят в посока на притеснението си, т.е. какво всъщност ги притеснява ако споделят с прекия си ръководител. Ако ни е трудно можем да си представим ситуацията и да се опитаме да диференцираме притеснението, от къде идва, какво представлява, какво в същност има зад него и т.н.

4. В кои конкретни ситуации е уместно да се обърнем към психолог/ психотерапевт и какво да очакваме?

Работата ни като специалисти по психично здраве е многоаспектна, тъй като бихме могли да подпомогнем човек в редица ситуации. От емоционални проблеми, трудности в отношенията, затруднения в работата до личностно развитие и други. В този ред на мисли смятам, че винаги е уместно да се погрижим за себе си и да не подценяваме своите преживявания и потребности.

Следва да очакваме, че психологическата работа е един процес, в който основен участник е клиентът. От друга страна е психологът/психотерапевтът, който насочва процеса, подпомага и подкрепя клиента.

5. Какво представлява т.нар. „мобинг“?

Морален тормоз „mobbing“ (мобинг) е термин, използван за пръв път от Конрад Лоренц за описанието на животинското поведение. Лоренц определя мобинга, като ситуация, в която група от малки животни нападат по-голямо такова (Lorenz, 1991) или група от животни, която се нахвърля върху отделено от нея животно с цел неговата елиминация (Duffy, M., & Sperry, L., 2007). По-късно шведски лекар в рамките на интереса си за случващото се в ученическото междучасие заема този термин (мобинг) за да опише малка група деца, нападаща най-често едно дете (Heinemann, 1972). Първоначално за описанието на насилствено и агресивно поведение, терминът мобинг е използван от Хайнц Лейман (1990), който ясно го разграничава от определението за тормоз. За него поведението при мобинга е по-усъвършенствано и състоящо се в психологически натиск, вредно третиране (Vandekerckhove, W., & Commers, M. R., 2003), агресивни действия и психологическо нападение от дадена работна група срещу един или няколко индивида (Cusack, 2000; Di Martino, Hoel & Cooper, 2003a; Leymann, 1996b).

Моралният тормоз представлява сложно явление, изразяващо се във враждебно, нежелано, многократно поведение, което от своя страна би могло да има пагубен ефект върху живота (Di Martino, Hoel & Cooper, 2003b); определена форма на целенасочена агресия, която се характеризира с несъответствие между властта в ролите на жертвата/ите и извършителя/ите (Dobry, Y., Braquehais, M. D., & Sher, L., 2013) и се възприема като травматично събитие (Wilson, 1991), тежък социален дистрес (Zapf, 1999a), води до липса на удовлетворение от работата, психосоматични и здравни проблеми, както и психологически дистрес (Hillard, J. R., 2009).

6. Какво Ви провокира да напишете своята първа книга и защо се спряхте на темата за тормоза на работното място?

Интересът ми към моралния тормоз на работното място се появи след една лекция, в която дискутирахме темата. По време на тази лекция имах много и силни асоциации със свои преживявания в организациите, в които съм работил. Започнах да чета все повече и повече и си дадох сметка, че неведнъж съм бил подложен на това деструктивно явление.

По-късно реших да проведа емпирично изследване във връзка с академичното си обучение и се спрях на темата за моралния тормоз на работното място.

Спрях се на тази тема, тъй като я намирам за много актуална и същевременно не толкова известна сред българите. Смятам, че първата стъпка, за да се справим с даден проблем, е да го назовем. Назовавайки го, имаме ясната представа срещу какво сме изправени и това ни помага да се преборим с него. Именно поради тази причина намирам за изключително важна информираността за явлението наречено от някои автори „мобинг“ или още „морален тормоз“. Моралният тормоз е едно такова явление, не толкова разпространено като проблем, но често срещано в работната (организационната) среда.

Следва да имаме предвид, че не съществува перфектно работно място, т.е. няма работно място, което напълно да отговори на нашите очаквания поради редица причини. От една страна заради художествените и холивудски представи за организацията, и от друга фактът, че нашите потребности се променят във времето, заедно с нас. Разбира се, има и редица други фактори, които оказват своето влияние върху нашето възприятие и очаквания.

7. Кои добри практики препоръчвате да включим в ежедневието си за по-добра ментална хигиена?

Живеем във времена, в които работата от вкъщи стана широко разпространена практика. Когато работим такъв тип работа понякога би било много трудно да разграничим кога започва и кога свършва работния ни ден в рамките на личното ни пространство, особено когато сме имали много емоционално наситен ден. Това може да окаже силно негативно влияние ако работим, храним се, спим, отпочиваме и/или извършваме още други дейности на едно и също място. Често това е голямо ограничение за хората, които нямат физическото пространство да диференцират място за всяко свое занимание в дома си. Това, обаче не означава, че трябва да стоим с вързани ръце. За да имаме по-добра ментална хигиена, когато сме в т.нар. хоум офис (home office), препоръчвам когато работим да го правим по по-различен начин, чисто пространствено. Какво имам предвид – да обърнем стола по начин, по който не стоим по принцип, да преместим масата, да променим нещо в начина, по който се намираме в дома си, за да бъде само и единствено за работа. Друго, което бихме могли да направим е да се облечем с дрехи, с които бихме отишли на работа, дори и с обувките (използвайки калцуни, например).

За по-добра ментална хигиена намирам за важно да включим занимания, които имат за цел да ни разтоварват и разнообразяват, като например физически дейности (спорт, тренировка, разходка, йога, бойно изкуство, танци и др.), хобита (за предпочитане такива, които не са свързани с прекарването на допълнително време пред екран, било то на мобилен телефон, компютър, телевизор и т.н.), релаксиращи техники (медитация, взимане на вана и други). Всичко това би ни помогнало да превключим между ролите ни, да оставим работата за следващия ден и да се погрижим за себе си. От друга страна би могло да ни послужи и като превенция за бърнаут.

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог Съвети

5 ключови фактора при избора на психотерапевт

Ако сте решили да посетите психотерапевт, много е важно да се спрете на подходящ специалист. Терапията и успехът й е свързан изцяло с вас, но включва и една друга ключова фигура – тази на вашия терапевт.

Според последните изследвания, връзката между терапевт и клиент е може би толкова важна, колкото и самата терапия. Така че си струва да знаете какво да търсите в специалиста, как да изградите ефективна и ползотворна връзка и най-важното – кога трябва да потърсите друг терапевт.

Според клиничния психолог Джоел Миндън е добре да „изберете терапевт, който изглежда топъл, търпелив и неосъждащ. Ако не вярвате, че можете да бъдете честни с него, ще ви бъде трудно да се справите с проблемите, с които се борите.“

Има няколко неща, които трябва да имате предвид по време на първоначалното си търсене на психотерапевт, освен местоположението и графика. Ето кои са те:

1. Професионален опит и квалификация

Ако търсите помощ с разрешаването на конкретен проблем, е добре да проучите подходящи терапии и след това да се опитате да намерите специалист с опит в тази област. Например, можете да намерите терапевти, които са специализирани в направленията тревожност и депресия, зависимости, хранителни проблеми, домашно насилие, суицидност и други.

Може да се допитате до ваши познати за препоръки или да помолите вашия личен лекар за насока.

2. Лични наблюдения

Добра идея е да посетите повече от един терапевт, за да видите с кого ще си допаднете и ще се чувствате най-удобно. Често, при избора става дума за химия и индивидуално усещане.

Доверявайки се на интуицията си, е важно да си зададете и няколко въпроса по отношение на вашия терапевт:

  • Показва ли приемане и състрадание?
  • Води ли ви към целите ви и към поемане на отговорност?
  • Предизвиква ли ви?
  • Проверява ли редовно как се чувствате?
  • Помага ли ви да учите нови и по-адаптивни стратегии за справяне?
  • Отнася ли се към вас като към равен?

3. Поведение

Според проучванията, дадено поведение на терапевта може да доведе до по-голяма удовлетвореност на клиента. Например, когато терапевтите споделят чувствата си относно своя клиент или връзката с терапията, това помага на клиента да придобие по-ясна представа за себе си и за емоционалния си свят. Също така, резултатите от терапията са по-добри, когато и двамата са постигнали предварително съгласие за целите на клиента.

4. Поставени цели и очаквания

Когато обмисляте дали вашата терапия „работи“ или не, Джоел Миндън казва, че е изключително важно да сте сигурни, че вие и вашият терапевт сте единодушни по отношение на целите на терапията и какво правите, за да ги постигнете. „Много хора търсят терапия, за да намалят или контролират чувствата“, казва той. „Ако вашият терапевт вярва, че проблемът не е наличието на нежелани емоции, а как ги разбирате и реагирате на тях, може да се окажете разочаровани, когато предизвикателните емоции продължават да съществуват.“

Ако не сте наясно дали очакванията ви съвпадат с тези на вашия терапевт, бихте могли да ги обсъдите отново и това може да ви помогне да разберете дали напредвате.

5. Времева рамка

„Също така е добре да запомните, че промяната отнема време, особено ако се борите да промените поведението, което сте поддържали от години,“ обяснява той. „След като се уверите, че вие и вашият терапевт сте в синхрон, планирайте да ходите на терапия поне няколко месеца, за да решите дали имате полза от нея.“

Ако след тези няколко месеца, прецените, че не сте доволни, е важно да обсъдите какво мислите, че липсва и промените, които искате да направите.

Възможно е вашият терапевт да има различна гледна точка и това ви дава шанс да решите заедно дали можете да постигнете разбирателство. Ако обаче искате различен подход и е време да разгледате други възможности, уведомете вашия терапевт.

В някои отношения терапията прилича на другите ни контакти. В крайна сметка е важно да намерите баланс с терапевт, който е готов да се ангажира с разбирането ви за това какво може да бъде полезно, както и да запазите непредубедеността си и да позволите да ви бъде помогнато по неочакван за вас начин.

 

За автора:

Стела Василева си мечтае за общество от щастливи и пълноценни хора. Целта й е да помага в търсенето баланс и при излизането от тесните рамки на строгото възпитание по пътя към един по-осъзнат и носещ радост живот. Стела провежда индивидуални и групови психотерапевтични консултации, като работи с деца, възрастни и двойки. Можеш да запишеш час при Стела чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

Как да си поставим реалистични цели в 10 стъпки

Да се стремим към някаква цел ни дава усещане за смисъл и контрол върху собствения си живот. За съжаление, е много лесно да загубим мотивация и да се откажем. Ако целта ни е твърде лесна, бързо губим интерес. Ако пък е твърде висока, може да се почувстваме затрупани и да се откажем разочаровани. Затова е важно да си поставяме цели, които са достатъчно ангажиращи за нас самите и в същото време реалистични.

Нека разгледаме няколко начина, които ще ви помогнат да си поставяте постижими цели и да останете мотивирани.

Представете си стълба, която ви води там, където искате да стигнете. Всяко стъпало е цел, която сте си поставили – достатъчно висока, за да бъде предизвикателство, но не толкова, че да се спънете и да паднете. Изкачването по стъпалата ви дава посока и смисъл, защото се учите и се развивате с всяка стъпка.

Как да започнете?

Помислете за нещо, върху което искате да работите и си го запишете. Изберете по едно действие всеки ден в течение на една седмица, което да ви доближава до крайната цел. Използвайте съветите по-долу, за ориентир.

Стъпка 1: Преценете какво има значение за вас

Върху какво искате да работите? Кое е наистина важно за вас? Какво ви дава смисъл и цел? Когато изберете правилните цели, шансът да се придържате към тях е много по-голям.

Запитайте се:

  • Целите ми включват ли промяна на нещо в мен (изграждане на навик, придобиване на умение)?
  • Тези промени в моя контрол ли са?
  • Реалистична ли е целта ми?
  • Как ще изглежда животът ми, когато я постигна?
  • Какви са предимствата и недостатъците на това да я постигна?
  • Как ще знам кога съм я постигнал/а?

И накрая, но не на последно място, поставяйте си цели, защото вие ги искате, а не заради нуждата на угодите на някого.

Стъпка 2: Обмислете внимателно крайния резултат

Бъдете готови както за недостатъците, така и за предимствата при постигането на целта си. Какво ще загубите и какво ще спечелите? Например, ако започнете да си лягате по-рано всяка вечер, може да пропускате някои социални събития, но ще подобрите цялостното си качество на живот.

Представете си как правите първите стъпки към целта и целия останал път до постигането ѝ, какъв е крайният резултат и как ще се чувствате. Това ще ви стимулира да продължите напред.

Стъпка 3: Фокусирайте се върху поведения, а не върху емоции

Нека целта ви е да промените поведение, а не чувствата, които стоят зад него. Вместо “Искам да съм по-малко стресиран/а на работа.”, кажете си “Искам да приоритизирам задачите си по-добре.” или “Искам да се науча да казвам “не”.”

Кажете на някой близък човек какво искате да постигнете и дайте дума да му докладвате за всяка по-голяма стъпка. Споделянето с някого, който ви подкрепя, ще ви помогне да не се откажете.

Стъпка 4: Приоритизирайте

Ако имате няколко цели, дайте на всяка една от тях приоритет. Подредете целите по важност от 1 до 10 и започнете да работите по тях една по една. Това няма да позволи да се чувствате претоварени и ще насочи вниманието ви първо към най-важните. Често трудностите идват от това, че имате твърде много цели и не ви стига времето за всички от тях.

Стъпка 5: Планирайте в малки стъпки

Големите цели могат да ви обезсърчат и да ви попречат да поемете инициатива. Раздробете ги на малки стъпки и работни цели, които можете да започнете да извършвате веднага.

Изразете ги в положителни конструкции – “да си поставя приоритети за деня/седмицата” вместо “да спра да се занимавам с маловажни задачи”.

Стъпка 6: Дефинирайте целите си

Направете работните цели специфични и измерими. Трябва да сте наясно какво точно искате да направите и как ще знаете, когато сте го постигнали. Вместо “Днес ще прекарам повече време да работя по новия си проект, кажете “Днес ще отделя 2 часа между 9:00ч. и 11:00 за работа по новия си проект”.

Задайте си няколко важни въпроса:

  • Какво ще направя?
  • Кога ще го направя (кой ден, в колко часа)?
  • Колко време ще отделя? Колко често?
  • Къде ще го направя?
  • С кого ще бъда?

Помислете и за това какво обикновено правите по това време – от какво ще се откажете, за да отделите време на целта си?

Стъпка 7: Бъдете реалистични

Целете се достатъчно високо, за да имате предизвикателство, но не толкова, че да не можете да се справите. И помнете, че създаването на нови навици може да бъде трудно. Така че, дори да отнема повече усилие в началото, продължавайте, докато се почувствате по-комфортно.

Поставяйте целите си въз основа на това, което е във вашия контрол, а не на това, което зависи от други хора.

Стъпка 8: Направете процеса по-лесен

Помислете за това какво може да ви помогне да осъществите целта си. Може би има хора, които да ви подкрепят; неща, които сте правили в миналото и могат да са ви от полза сега; качества и умения, които притежавате или можете да придобиете.

Също така, помислете какви пречки може да срещнете или какво може да ви разсее. Това могат да са определени хора или ситуации; мисли или чувства, които застават на пътя ви. Решете предварително как ще се справите с тях, ако се появят. Например, ако искате да отидете на фитнес преди работа, изберете място близо до офиса си и пригответе сака си за фитнес вечерта преди тренировка.

Стъпка 9: Напишете целта си

Напишете целите си, за да е ясно върху какво работите.

Например:

Крайна цел – да приоритизирам по-добре работата си.
Работни цели – да планирам времето си всяка сутрин от 9:00 ч. до 09:15ч.; да отделям по два часа на ден за работа по проект X; да проверявам имейла си два пъти на ден; да отказвам срещи, на които присъствието ми не е необходимо и т.н.

Стъпка 10: Продължавайте да учите

Може да отнеме няколко опита да достигнете някоя цел, така че не се притеснявайте, ако нещата невинаги вървят по план. Използвайте това като начин да учите и да се усъвършенствате. Периодично преглеждайте какво сте направили и си отговаряйте на няколко въпроса:

  • Това води ли ме до крайната ми цел?
  • Това ли е, което искам?
  • Мога ли да направя нещо различно следващия път?
  • Какво научих дотук?

И целите, и стъпките, които водят към тях, могат да се променят с времето. Бъдете гъвкави и правете промени, когато има нужда. И не забравяйте да се радвате на постигнатото!

 

За автора:

Габриела Герасимова е психолог и сертифициран НЛП коуч, който провежда както индивидуални консултации, така и групови обучения. Има опит във воденето на семинари за личностно развитие, справяне с прокрастинацията, вземане на решения. Подкрепя клиентите си в определяне на ценности и приоритети, справяне със стреса, поставяне и постигане на цели и откриване на лична мотивация.

Една от основните й цели в процеса на работа е клиентите да придобият умения и увереност за справяне както с настоящите проблеми, така и в бъдещи ситуации. Можеш да запишеш час при Габриела чрез системата на MindFit.

Абонирай се за нашия бюлетин

Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.

Вход