С настъпването на новата година особено голям процент от нас си залагат цели, които да постигнат през следващите месеци. Дали са нови или стари, краткосрочни или дългосрочни, лични или професионални, често амбициите ни остават нереализирани, неудовлетворяващи ни и дори биват асоциирани с настъпването на депресивни състояния. Защо това е така? Как да подберем целите си по начин, по който освен изпълними, да бъдат и „здравословни“ за нас? Каква е връзката между целите и депресията?
Това и още разглеждаме в тазмесечната тема на MindFit – Здравословно целеполагане и разговорът ни с психолог Перита Бояджиева. Тя притежава магистърска степен по Социална и организационна психология от Ексетърски университет в Англия и наред с частната си практика има опит като педагогически съветник в училище и психолог в детски кризисен център в гр. Варна. Перита е част от платформата на MindFit и в работата си комбинира различни техники и практики, които подбира спрямо специфичността на зададените въпроси и личността на човека. Вижте какво сподели с нас по темата на месеца в редовете по-долу.
1. Защо е така популярно да си поставяме нови цели именно с настъпването на новата година? Правилна ли е тази стратегия?
Настъпването на новата година за много хора е шанс за ново начало. Те се надяват, че ще оставят лошите навици и преживявания зад гърба си и ще се преобразят като че ли с магическа пръчица. Не че новата година не може да донесе „нов късмет“ и човек да постигне подобрения в целите си, и да постави нови такива, но е добре да осъзнаем, че когато наистина сме готови за промяна, може да си поставим нови цели независимо кой ден или месец е. Личностното развитие никога не спира и няма точни дати. Дали е правилна стратегията да се поставят нови цели с настъпването на новата година е индивидуално усещане, за някои хора е полезно да си разпределят целите си като стъпки в различните месеци, за други това по-скоро е натиск, който не дава положителен резултат за тях.
2. Кои са най-често срещаните желания?
Желанията са нещо субективно, хубаво е да се вслушаме във вътрешния си глас и да разберем кои са нашите желания и какво ни радва, а не да се подчиняваме на наложени такива от външния свят. Все пак най-често срещаните желания при хората са свързани с намиране на мечтаната работа, срещане на подходящ партньор, добри доходи, пътувания, нов дом, разширяване на приятелския кръг и други.
3. Кое би било по-успешно – да изберем по-общи и популярни цели, които е вероятно да споделяме с кръга хора около нас (например: да ям здравословно, да спра пушенето) или да дефинираме конкретни и строго индивидуални желания, към които трябва персонален подход?
Успехът има различни измерения за всеки. За някои е важно да споделят общи цели с приятели и близки, други имат по-конкретни свои цели, които изискват персонален подход. Когато дефинираме целите си, е полезно да осъзнаем смисъла им, каква полза ще ни донесат и ще бъдем ли удовлетворени от нас самите накрая. Вътрешната мотивация е много мощен двигател за постигане на целите, но тя се постига чрез себепознание и самоосъзнаване.
4. Какво наричаме „здравословно“ целеполагане? Какви са индикациите, че избраните от нас желания не попадат в категорията „здравословни“?
Здравословното целеполагане е ключов фактор, целите трябва да са постижими, но и не твърде лесни. Всичко това е добре да е съобразено с нашите ресурси, време, ценности. Когато си поставим твърде високи очаквания към себе си, е доста вероятно да се разочароваме. Понякога хората са много големи перфекционисти, а по този начин те често разпиляват енергията си и после остават неудовлетворени. Целите са ни нужни в живота, те са част от развитието ни, но е изключително важно да не са фантастични, нито много леки, за да може да надграждаме личността си. Например ако искаме да забогатеем, ще бъде трудно още в първия месец да изкараме крупни суми, може да започнем с намиране на малък допълнителен доход, който да се разрасне в последствие.
5. Кога поставянето на цели (дори когато са реалистични) може да доведе до депресия?
Вярно е, че поставянето дори на реалистичните цели би могло да доведе до депресия. Това се получава, когато човек е вкопчен в целта и тя е на всяка цена. Хубаво е да планираме, да се посветим на целите си и да предприемем всичко необходимо за да ги осъществим, но животът е динамичен и често ни поднася изненади. Важно е да сме адаптивни към промените и обстоятелствата. Понякога имаме желание, но то не е най-доброто за нас или просто би отнело повече време, или ще се случи по малко по-различен начин. Балансът между контрола и това да се оставиш по течението е сложен, но необходим за да запазим добро психично здраве.
6. Наблюдава ли се подобно състояние и при постигането на самата цел? Защо?
Възможно е да се наблюдава депресия при постигане на целта или поне временна обърканост и апатия. Човек вече е получил това, за което е мечтал и вече няма какво да го мотивира, спира да мисли в перспектива. Може да е изхабил много енергия в осъществяването на тази цел и накрая просто да не може да й се зарадва. Има различни ситуации. Често отделяме много време и внимание в реализирането на самата цел и когато тя е на лице, пак имаме усещане за недостатъчност. Отново перфекционизмът се обажда. Много хора като малки са учени, че не трябва да спират да се трудят, че никога не са достатъчно добри, това може да се окаже пагубно. Хубаво е за всеки успех, дори и малък, човек да поздрави сам себе си, да се възнагради, да отбележи положително развитието си и после ако иска, пак да продължи. Понякога имаме нужда да си починем от целите и просто да се насладим на това, което имаме и това, което сме.
Съвети за това как да си поставим реалистични цели може да видите в статията в блога ни Как да си поставим реалистични цели в 10 стъпки.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
