Честит първи март, приятели! Дано баба Марта ви донесе здраве, любов, успехи и ⁠— не на последно място ⁠— спокойствие.

Признаваме, че предвидената тема за този месец беше съвсем друга, но с оглед на тежката международна обстановка за нас бързо стана ясно, че е необходимо да поговорим за тревожността.

Тревожността не само като клинично или личностно разстройство, а съвсем нормалната и разбираема тревожност, обхващаща иначе психично здрави хора във времена на криза.

Ако усещате, че ситуацията в Украйна оказва влияние на собственото ви спокойствие и функциониране (или на това на хората около вас), се надяваме, че следващите редове ще са от помощ.

По-късно този месец ще поговорим и за клиничните прояви на тревожността, които задължително изискват намеса на специалист, но засега нека обърнем внимание на причините и възможните противодействия за тревожността.

Причини

Тревожността е вграден човешки инстинкт и той има важна и полезна функция в нормалните си измерения: да ни сигнализира, че нещо не е наред; че на нещо трябва да се обърне внимание, защото го отчитаме като опасност; да сме нащрек за наближаваща заплаха. Както с всичко друго, отнесено в крайност, обаче, тревожността може да нанесе огромни вреди върху здравето ни ⁠— психически и физически. Ето защо е важно да правим разлика между резонна и безпричинна тревожност. Не е хубаво да я изключваме съвсем, но е ценно да си дадем сметка дали се тревожим за нещо, зависещо от нас, или за нещо, което е изцяло извън нашия контрол. Във втория случай, ако не предприемем мерки, тревожността може да ни нанесе непоправими щети.

Във времена като сегашните (и под “сегашни” е редно да се вземат последните над две години) ние губим критични фактори за спокойствие, описани в т.нар. Пирамида на Маслоу. Това е най-общо казано схема на основните човешки потребности и в нея е изложена тяхната йерархия. Така например, ако нямаме осигурени подслон и храна, е трудно да мислим за личностно развитие и здравословни отношения.

Озовавайки се във времена на глобални кризи, повечето от нас усещат непозната до момента несигурност по отношение на най-базовите си нужди: ще имаме ли храна, подслон, лекарства, чист въздух и други жизненоважни компоненти? Нашата неподготвеност за такива ситуации предизвика някои иначе немислими явления в началото на пандемията от COVID-19 като изкупуването на промишлени количества тоалетна хартия, ориз и спагети.

Колкото и възрастен да е човек, понякога при усещане за загуба на почва под краката, той се връща психически в съзнанието на беззащитно уплашено детенце и това го кара да се почувства меко казано тревожен, а реалистично ⁠— понякога и паникьосан.

Ето защо е разбираемо и надигащото се в момента притеснение у много от нашите сънародници и отвъд. Да, не сме в центъра на конфликта и продължаваме да имаме досегашните си условия на живот, но виждайки как правителствата, от които се очаква да имат изградена система за всичко и да ни защитават, са хванати неподготвени и импровизират, у нас се буди разбираема тревога.

Методи за справяне

На първо време е важно да си дадем сметка дали и какво в ситуацията зависи от нас.

Ключово за психичното ни здраве е да си повтаряме, че имаме контрол единствено над собствените си действия.

Ако не сме част от правителството, дори да будуваме по цяла нощ, тревожейки се за международната обстановка, няма да постигнем нищо друго, освен да навредим на себе си по редица начини.

Действия

Първата стъпка е да си дадем сметка какво всъщност зависи от нас.

Ако мисълта, че тревожността ни не променя ситуацията, не е достатъчна, може би нуждата ни от усещане за контрол е твърде силна.

Пак повтаряме: единственото, което можем да контролираме, са собствените ни действия.

Знаейки това, е време да се захванем с нещо, което да допринесе с добро.

От една страна, правенето на добро дори извън времена на криза помага неимоверно за психичното ни здраве и удовлетворение, а от друга страна ⁠— можем да се почувстваме още по-съпричастни и близки с другите хора.

В настоящия случай това може да се изразява в даряване на средства, дрехи или храна, в превозване на нуждаещи се или дори само в споделяне и разпространяване на важни и полезни онлайн ресурси. Важно е да си поставим цели и да сме уверени, че те са в хармония с нашите убеждения и ценности.

Ако нямаме истинска вътрешна мотивация, това ще бъде още едно нещо, което ни натоварва и тежи в графика и съвестта ни.

Смяна на фокуса

Ако ни се струва, че доброволческите ни действия не биха били значими или просто не се чувстваме във форма да помагаме в момента, това е напълно приемливо. Важното тогава е да сменим фокуса на мислите си. Всичко отново се свежда до това какво е в наши ръце. Вместо да прекарваме време, гризейки ноктите си, е препоръчително да правим нещо полезно за себе си: да подредим вкъщи, да се разходим, да релаксираме с книга, филм или игра, да отметнем работни задачи, да сътворим нещо красиво или функционално и т.н.

Прекъсване на потока от стрес

Традиционните медии (радио, печат и телевизия) съвсем очаквано запълват времето и пространството си предимно с новини за актуалните кризисни събития. Още по-страшно става, като добавим социалните мрежи, които не са пасивен поток от информация, а съвсем персонализиран алгоритъм. Всяка от социалните мрежи следи на какво реагираме ⁠— без значение дали позитивно или негативно ⁠— и ни дава повече и повече от същото. Това води до натрупване и усещане,ч е не се случва абсолютно нищо друго, освен тревожещия ни проблем.

Ето защо важно нещо, което можем да направим, е да си наложим информационна хигиена.

Ако се чувстваме силно притеснени от случващото се, е ключово да ограничим както времето, прекарвано в попиване на информация по темата, така и източниците си. В идеалния случай ще си изберем един-два доверени и колкото се може по-обективни източника и ще следим само тях. Няма и да се поддаваме на провокации и изкушения за влизане в словесни спорове с интернет потребители, много от които често дори не са реални хора.

Съхраняване на усещането за нормалност

Както стана дума по-нагоре, съзнанието ни инстинктивно търси стабилност, предсказуемост, познатост. Можем да му ги осигурим, като се стремим да поддържаме активности, които сме извършвали и преди момента на настъпване на повода за тревога. Може да е придържане към определен график или рутина, може да е предприемане на инициатива, която отдавна плануваме, може да е излизане по места, които обичаме да посещаваме периодично и в спокойни времена и т.н.

Поддържане на връзки

Поддържането на здравословни социални контакти е ключово по няколко причини.

Първо, както всички сме чували, “човекът е социално животно”. В генералния случай, общуването с приятни за нас хора ни носи удоволствие и ни обогатява по много начини.

Второ, както може да се види в Пирамидата на Маслоу, поддържането на отношения е на един от по-горните “етажи”. Реализирането му дава сигнал на тялото и ума ни, че щом съумяваме да правим това, значи имаме осигурени потребностите на по-ниските нива и това ни носи автоматично успокоение.

Трето, ако успеем да се въздържаме от това тревожещата ни тема да е водеща в разговорите, социализирането ще ни предостави така необходимото разсейване, свързано с предишните две подточки: запазване на усещането за нормалност и фокусиране на енергията на други места.
Четвърто, ще осъзнаем, че не сме сами ⁠— и другите хора имат своите тревои и ако пък техните не са фокусирани върху въпросната криза, може и да видим една здравословна странична перспектива, която да ни вдъхнови.

Психотерапия

Психотерапията е най-ефективният метод, така че позиционирането му в текста далеч не е свързано с неговата значимост.

Може би се чудите как е възможно да живеете в една държава, а понякога и в един дом с хора, които далеч не изглеждат толкова разтревожени от актуалната криза. Психотерапията и психологията като цяло са установили, че тревожните хора имат определени предразположености и някои ситуации просто отключват тези чакащи клопки. Дали при вас става дума за израстването ви, за наследственост, за лични неуверености или нещо друго и какво да правите с тази информация, е предмет на работата с добър специалист.

Няма значение дали ще е чрез MindFit или не ⁠— винаги сме категорични, че психотерапията и психологичното консултиране са важни за абсолютно всеки. Те дават яснота, а и инструменти за справяне във времена на несигурност и предизвикателства.

 

Ние сме насреща да ви помогнем в намирането на правилния специалист. Ако усещате, че имате нужда от това, пишете ни на hello@mindfit.bg още днес!

А засега ви желаем спокойствие, стабилност, крепко здраве и усмивки!