Това е усещането, което дава цел или насока на поведението и действа в хората на съзнателно или несъзнателно ниво. Мотивите често се разделят на: а) физиологични, първични или органични мотиви, като глад, жажда и нужда от сън; и б) лични, социални или вторични мотиви, като принадлежност, конкуренция и индивидуални интереси и цели.
Трябва също така да се прави важно разграничение между вътрешните мотивационни сили и външните фактори, като награди или наказания, които могат да насърчат или възпрат определено поведение.
