Откровено за психичното здраве на мъжа с психотерапевт Калоян Божанов

С голямо вълнение се обръщаме към психотерапевт Калоян Божанов, за да обсъдим в детайл темата, която активно дискутираме този месец, а именно – психичното здраве на мъжа. Калоян дава личен пример, като говори открито и полага грижи за своето ментално здраве, а в частната си практика провежда консултации с тийнейджъри, възрастни и двойки. Наред с практиката си като консултант-психолог и гещалт психотерапевт под супервизия, Калоян е горд създател на приложението ДНК–Любов Premium App, с което цели да подтикне повече хора към себепознание, житейска промяна и изграждане на полезни навици. Какво го е накарало да се обърне към психологията, как бихме могли да преодолеем стигмата, свързана с мъжкото ментално здраве и отговорите на още интересни въпроси, вижте сами в интервюто по-долу.

* Някои от изложените по-долу въпроси са обвързани с анкетата, която екипът на MindFit проведе сред 104 представители на мъжкия пол.

 

Здравей, Калоян! Би ли споделил какъв процент от твоите клиенти са мъже и в кои направления най-често имат нужда от подкрепа?

Разбира се.

За жалост процентът е много нисък, между 10 и 20% от клиентите, с които работя, са  мъже, а понякога този процент е и под 10%. Често те идват с проблем в партньорските отношения, сексуална дисфункция, проблем с родителите, ниска самооценка, травми в детството, неумение да се заявяват, страхове, потисната агресия или прекалена агресивност, тревожност и депресивни епизоди, панически атаки.

 

Има ли тенденция младото поколение да говори по-свободно за психичното здраве и да посещава специалист?

В последните 2-3 години работя с все повече млади хора в ранните им 20 години и това много ме радва. Някои от тях споделят, че от тийнейджърските им години, още в училище са започнали да работят с колегите училищни психолози и за тях това не е тема табу, а напротив. Осъзнават напълно ползите, и когато имат проблем работят със специалист, което ми показва едно прекрасно ниво на осъзнатост и отговорност. Аз също работих като училищен психолог през 2020г. и 2021г. и забелязах, че когато специалистът е млад човек, децата и юношите много по-лесно се отпускаха да идват лично в кабинета ми. Свършихме доста работа с тези, които имаха нужда и вярвам, че при новото поколение Z работата с психолог/психотерапевт не е табу, а напротив, което само може да ни дава надежда за едно по-здраво и осъзнато поколение, което поема отговорност за собственото си пълноценно израстване като личност.

 

Според анкетата, мъжете най-вече се обръщат към партньор или приятел за съвет. Ако сме в тази роля, как можем да предразположим някого да сподели свободно за трудностите, които среща?

Това наистина е деликатна тема, тъй като мъжете говорим много трудно, самият аз стигнах до заболяване преди 11 години, което ме накара да се обърна към психологията и когато видях изключителната й сила, я избрах и като професия. Преди 6 години дори и моят баща, който беше на 57г. направи консултация с мои колеги, която беше много освобождаваща за него и толкова ме вдъхнови да продължавам да се развивам в областта и да помагам на все повече мъже, които ме потърсят и са готови да приемат помощ и са загърбили Егото и ограничаващи вярвания на обществото ни.

Можем да му дадем приемане на първо място, да го изслушаме без осъждане и неприемащи гримаси и мимики на лицето, което е трудно на много хора, защото те всъщност не приемат много от своите слабости – именно и затова на мъжете им е трудно да говорят, защото често ги е страх, че ще бъдат осъдени, отхвърлени и неразбрани.

Именно заради това те таят в себе си толкова много неща, които за жалост в много от случаите прерастват във физически заболявания, в панически атаки, тревожност и един от най-големи проблеми на мъжете в обществото ни – алкохолизъм, хазарт или наркотични зависимости. Защото, когато ни боли и не се справяме с тази болка, търсим онези нездравословни начини на зависимостта, защото за съжаление никой не е учил мъжете в България, че да работиш със специалист не е срамно, не си луд, а те боли душевно, което е чисто човешко състояние, което изпитва всеки един от нас на тази планета. Препоръчвам филма на д-р Габор Мате – „Мъдростта на травмата“ – особено за господата, които ще прочетат това интервю.

 

Над 50% от попълнилите анкетата, споделят, че се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред другите. Как можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?

За съжаление и моите наблюдения са такива, и личният ми опит също беше такъв, но това се промени.

Можем да го преодолеем, когато все повече се говори по темата, дават се примери на мъже, които не се притесняват да споделят своят положителен опит за работата си с терапевт и по този начин да въвлекат още господа, които робуват на стигмата. С моят пример заразявам последните 10 години и надявам се още много по 10. Също така да се образова все повече по темата и, както споменах, надеждата ми е в новите поколения, които не го приемат по начина, по който хората около и над 40 годишна възраст.

Пишейки тези редове се хващам, че отново настръхвам и започвам да изпитвам смесени чувства, тъй като и тази вечер имах запитване от мъж, който отново не предприе крачката за консултация, а прави това запитване вече трети път в порядъка на година или две. Това показва конфликт на огромното желание на човека и същевременно много големи вътрешни съпротиви, за жалост.

 

„ Терапията е за хора със слаба психика“; „Аз не съм луд“; „Мога да се справя сам“ – Това са едни от най-често срещаните аргументи против посещаването на специалист. Какво би отговорил на човек, който ти заяви това?

Бих му казал, че и аз мислех така преди 11 години, но когато дойде заболяването бях до стената и  усещах, че нещата не са никак добре, а те наистина бяха зле, цялото ми семейство беше меко казано притеснено. Това са преломни моменти, които или те променят, или животът става още по-трагичен. Бих и го разказвам и говоря за това постоянно, защото съм минал през това и знам колко съпротиви имах също, но в такива моменти осъзнаваме, че Егото, особено при мъжете, е нашият вътрешен враг, който ако успеем да опитомим – то той става наш слуга и приятел, а ние израстваме като стабилни и хармонични мъже, партньори и бащи. Заговорих за Его, защото много мъже се отъждествяват с него и си мислят, че то е истинското им Аз, което е тотална заблуда и именно заради това господата по цял свят са толкова емоционално и душевно болни. Нека се замислим колко жени са причина за войни и още какви ли не зверства и несправедливости… С личния си пример мога да повлия и то само на човек, който е готов за това, а тези които не са готови, за съжаление в този живот може да са избрали да не направят това за себе си и каквото и да сторим, не можем да променим това. Свободната воля е изконно право и сила, която не се влияе толкова лесно от когото и да е, дори и да са близки хора…

 

Ако посещаването на специалист е прекалено голяма стъпка за някого – с какво би го посъветвал да започне?

Вече има много материали по темата в пространството, видеа, безплатни уебинари и събития, които са групови, онлайн, анонимни могат да бъдат, ако човекът не иска да се разкрива. Има и приложения за самопомощ и осъзнатост, аз самият създадох такова през 2020г. няколко месеца след началото на пандемията, в което 80% от информацията може да се използва безплатно – „ДНК Любов Premium App”, може да се намери в Google Play и App Store.

Информация и начин има, стига човекът да узрее с осъзнатост, че има проблем и той е този, който трябва да поеме отговорност за него. Но за жалост тази първа стъпка с осъзнатостта на проблема е тази, която е най-сложната и трудната, особено при мъжете заради властта на Егото.

 

Част от анкетираните споделят, че са се сблъсквали с паник атака. Възможно ли е да получим такава без да сме забелязали симптоми за депресия, тревожност, бърнаут и други?

Също така, как да разпознаем паник атаката и как да се справим с нея?

Разбира се. Възможно и е доста често срещано последните години от опита ми с клиенти. Често при някои мои клиенти атаките идват като симптом, че правят нещо и са избрали път, който е в опозиция на вътрешните им желания и са в тотален конфликт, който осъзнават следствие на атаките и работата с психолог. А може да бъдат и симптом на травми, които почват да излизат и е време човек да се погрижи за тях. При някои хора (и аз съм имал подобен опит), може да са като бушон който гръмва от претоварване, което е по-добрият вариант от бърнаут, който има по-дългосрочни последици.

Но винаги казвам, че атаките идват, за да ни подтикнат към промяна, защото това, което се случва вече не работи за нас и реалността ни.

Тя обикновено идва неочаквано с типичните симптоми на учестено дишане (хипервентилация), страх и мисъл, че умираме, изчервяване, повишаване на кръвното налягане, изпотяване – като при някои хора може да не са всички симптоми накуп, а част от тях. Обикновено препоръчвам дишане в торбичка, което помага да успокоим тялото, но не винаги имаме такава под ръка. Може да направим една проста дихателна техника, и да осъзнаем че това е паник атака и да приемем, че ни се случва, защото ако се съпротивляваме тя става по-силна обикновено и трае по-дълго. Техниката е да вдишваме дълбоко и да броим до 5, след това да задържим дъха си 5 секунди, и след това да издишаме максимално като броим до 7 и да повторим този ред на техниката поне няколко минути, докато усетим успокоение.

Ако атаките са били епизодични, може да са били знак за голямо претоварване на организма, но ако се случват през няколко дни или всеки ден в продължение на седмици е препоръчително да потърсим специалист, защото, както казах, може би са симптом на по-дълбока проблематика.

 

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Имаш въпрос към екипа?

Свържи се с нас на hello@mindfit.bg или чрез контактната ни форма.

Абонирай се за нашия бюлетин

Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.

Вход