Това е поведение, насочено към нанасяне на физическа или психическа вреда на другите. То може да се разграничи от гнева по това, че гневът е насочен към преодоляване на целта, но не непременно чрез нараняване или разрушаване. Когато такова поведение се извършва целенасочено с основна цел умишлено нараняване, то се нарича враждебна агресия. Други видове агресия са по-малко целенасочени и могат да бъдат инструментално мотивирани (проактивни) или афективно мотивирани (реактивни). Инструменталната агресия включва действие, което се извършва основно за постигане на друга цел, например придобиване на желан ресурс.
Афективната агресия включва емоционална реакция, която обикновено е насочена към възприемания източник на страдание, но може да бъде прехвърлена върху други хора или предмети, ако смущаващият човек не може да бъде атакуван. В класическата психоаналитична теория на Зигмунд Фройд агресивният импулс е вроден и произлиза от инстинкта за смърт, но много психоаналитици, които не са фройдисти, и повечето психолози, които не са психоаналитично ориентирани, го разглеждат като социално заучен или като реакция на фрустрация.
Съществува и агресия сред животни, която включва пряко физическо нападение или заплаха за такова от едно животно върху друго.
