Това е физическо, емоционално или умствено изтощение, придружено от намалена мотивация, понижена работоспособност и негативно отношение към себе си и другите. То е резултат от работа на високо ниво до момента, в който стресът и напрежението, особено от екстремни и продължителни физически или умствени натоварвания, вземат връх.
За първи път думата е използвана в този смисъл през 1975 г. от американския психолог Хърбърт Дж. Фройденбергер (1926-1999) по отношение на работещите в клиники с голямо натоварване. Бърнаут се наблюдава най-често при специалисти, които работят в професии, ориентирани към услугите – например социални работници, учители, служители в бързооборотни магазини и други.
