Темата ни за месеца – Домашно насилие (#DomesticViolence) продължава с много ценно интервю, за което сме повече от благодарни. Отдавна следим неотлъчно дейността на Български фонд за жените и сме категорични, че те са сред организациите, направили най-много в борбата с домашното насилие у нас. Ето защо сме горди, че в месеца, който сме посветили на темата, можем да разговаряме по важните въпроси с Директора на фонда Надежда Дерменджиева.
Тя заема поста от 2015 г., а от 2023 г. е Ко-Директор. Занимава се академично и професионално с правата на жените от 2009 г. и смята себе си за феминистка и активистка. Член на Борда на Prospera – The International Network of Women’s Funds, и съветник за Източна Европа на Global Fund for Women и Urgent Action Fund.
Ето и какво сподели за MindFit:
– Г-жо Дерменджиева, какви видове домашно насилие има освен физическото?
– Според последните промени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Тоест, освен най-видимото, физическо насилие, други форми са принудителен сексуален брак (изнасилване в брака), психическото, което ви срива като личност, икономическото – някой да ограничава вашата финансова независимост, и всякакви актове на грубо нарушаване на вашите права и свобода.
– Какви са причините жертвите на домашно насилие често да не търсят помощ, а в някои случаи – дори да я отказват?
– Според мен, три са основните причини и те са взаимосвързани – първо, липса на доверие в институциите (полиция, съд и т.н.), че могат да защитят жертвите истински и след това насилниците да получат адекватна присъда, справедлива и за жертвите; второ – липса на каквито и да е било услуги за пострадали от насилие в поне 15 области в страната; и трето – финансова зависимост от насилника и невъзможност да го напуснат (именно и заради липсата на услугите).
Ако се вгледаме, ще видим, че истински дълбоките причини са патриархалната култура и съществуващите неравенства между мъжете и жените, включително и на най-високо ниво, където се взимат решения и се правят политики, а жените там липсват. По европейски стандарт, би трябвало да има едно легло в кризисен център на всеки 10 000 човека. Това е нереалистично за България, но нашето искане е да има поне по един кризисен център във всяка област в страната (тоест, назад сме с 15 центъра, тъй като в момента те са 13). Това означава и финансиране за достойно заплащане на хората, които ще работят там. Разбира се, жените никога не са приоритет на управляващите. Същото е и с финансовата зависимост – жените работят за по-ниски заплати (т.нар. gender pay gap), по-често отсъстват, накрая взимат по-ниски пенсии. То е омагьосан кръг.
– Като директор на Български фонд за жените какво Ви е изненадало най-много през годините работа по темата за домашното насилие?
– Аз се занимавам с тази тема от 2009 година и съм се нагледала на какво ли не, наистина. Работили сме с почти всички партии, участвали сме в работни групи, срещи заседания. Писали сме редица становища, отворени писма. Обещания, обещания, обещания, вечно наспазени. Напоследък, безкрайно неприятно ме изненада липсата на каквато и да е човечност и съпричастност от депутатите, които заседаваха на 7 август. Не от всички, разбира се. Такива гнусни шегички, сексизъм, хомофобия, нехайство – безкрайно унизителни за жертвите на насилие.
– По какви начини БФЖ помага за борбата с домашното насилие, овластяването на жени и равенството между половете?
– Като Фонд ние не работим директно с пострадали от насилие, а подкрепяме, предимно финансово, организациите, които предоставят услуги и управляват кризисни центрове. Въпреки това, имали сме редица кампании (Невидимата първа линия, Заблуди в любовта), които развенчават митовете около домашното насилие и се опитват по достъпен начин да предоставят сбита информация на нуждаещите се, както и сме имали програма за безплатни консултации, правни и психологически, подкрепена от Министерство на правосъдието.
– Какво бихте казали на жените, които се страхуват да напуснат насилствена връзка?
– Бих казала, че ги разбирам. Няма по-нормално нещо от това, да се страхуваме от насилие и насилници. Но, че и имат неподозирана сила в себе си да се преборят. Да повярват на институциите и че има кой да им помогне. Има кой да ги чуе. И че не са сами.
Снимка: Вихрен Георгиев, People of Sofia
Ако искате да споделите своята история или да получите достъп до подбрана мрежа от експерти в сферата на психичното здраве, включително специализирани в домашно насилие, се свържете с нас още днес. Всяко юридическо лице в България може да осигури висококачествена грижа за психичното здраве чрез MindFit.
Какъв по-добър завършек на темата ни за месеца (връзката между спорта и психичното здраве) от интервю с наши страхотни колеги, полагащи усилия за доброто физическо състояние на хиляди хора?
Щастливи сме, че можем да ви представим една от вдъхновяващите личности зад MultiSport. Алиция Любенов е маркетинг мениджър на Бенефит Системс България, която съществува у нас от 2015 г. Компанията дава възможност на корпоративните си клиенти да предоставят карти MultiSport на своите служители като част от пакета им с придобивки. С картата могат да се посещават обекти за спорт и релакс, които са част от партньорската мрежа на организацията.
Ето какво си казахме по темите, вълнуващи всички ни:
Здравей, Али! Какво спортуваш и какво дава спортът лично на теб?
Здравейте и благодаря за поканата. Истината е, че невинаги успявам да приоритизирам себе си и времето за спорт и това е една от причините да избирам групови занимания. Посещавам ги най-често в обедната почивка. Отразяват ми се добре, защото са във фиксиран диапазон от време, което ми дава възможност да организирам деня си по-добре. Просто ги слагам в календара като среща и няма измъкване. След тренировка се чувствам по-добре освен чисто физически, но и изчиствам главата си, което ми помага много по-бързо да придвижа задачите си Действа ми като активен рестарт по време на работния ден.
Какво би препоръчала на хората без много опит в спорта, които искат да започнат с нещо с ниска интензивност?
На първо място занимания с треньор, който да даде насока, да коригира движенията и да помогне в създаването на навика. Има изключително голямо разнообразие от групови тренировки, както с ниска, така и с висока интензивност, които са подходящи за начинаещи. Фитнесът също е добър старт, но отново е важно да имаш треньор. Там позитивното е, че има уреди, които коригират движенията и изграждат наистина добра двигателна култура.
Йогата е от физическите активности, които имат най-добро влияние върху психическото и емоционално състояние на хората. Какви реакции наблюдавате у посетителите на йога събитията си на открито?
Самите хора споделят, че практикуването на йога рано сутрин под открито небе е много зареждащо. След подобни практики виждаме едни много по-озарени лица, повече усмивки и позитивизъм. Това е и причината да планираме още подобни събития – виждаме огромен смисъл в тях.
Кои са най-предпочитаните спортове и активности в летния сезон?
Поведението на активно спортуващите не се променя много през лятото – фитнесът си остава най-предпочитаното занимание и през този сезон. Все пак през топлите месеци много харесвани са водните спортове като каране на каяци, ветроходство и естествено откритите басейни.
Коя е най-удовлетворяващата част от работата ви?
Най-удовлетворяващо е, когато виждаме ползотворното влияние, което работата ни има върху средата в България. От една страна виждаме промяна в тенденциите сред работодателите, които все по-често се ангажират със здравето и благоденствието на своите служители. От друга страна повече работещи хора спортуват, съзнателни са за ефекта върху здравето им и се опитват да намерят своя спорт и занимание. И не на последно място виждаме, че и самите спортни обекти се стремят да подобряват и развиват услугите си, за да отговорят на нуждите на хората.
Какво ново могат да очакват до края на годината потребителите на Multisport?
Нещо много вълнуващо – в края на годината за четвърти път ще проведем общонационалното проучване MultiSport Индекс. С него изследваме спортните навици на българите – спортуват ли, как спортуват, каква е мотивацията им и генерално какво място в ежедневието на българина има физическата активност. Спортът е тема от обществено значение и вярвам, че трябва да се говори повече за вредите от застоелия начин на живот, ползите от спорта като превенция и фомрула за по-качествен живот. Това проучване е още един повод да върнем фокуса върху темата.
Ако темите в нашия блог са ви интересни и още не сте последвали MindFit, рискувате да пропуснете редица важни и полезни материали, така че се уверете, че сте част от общността ни във Facebook, Instagram и LinkedIn и че сте абонирани за месечния ни имейл бюлетин.
Тя има много таланти. Първо изгря на небосклона ни като поп певица. После се превърна в една от най-значимите фигури в сферата на йогата и медитациите. Вече е успешен предприемач в своята област, а намира време да пише и книги. Щастливи сме, че имаме възможност в месеца на спорта и психичното здраве да поговорим с вдъхновяващата Светла Иванова!
Водещ на рубрики по йога в здравните телевизии Wness TV и Code Health TV
Създател на проекта Тананикаща йога за деца
Автор на поредицата с първите детски интерактивни книжки „Вълшебна книжка“
Хоноруван преподавател по йога на студентите към НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Автор на „Вълшебна книга“ с 18 медитации за личностно самоусъвършенстване и практическо ръководство за Медитация
Също толкова интригуващ е и пътят й, що се отнася до образование и допълнителни квалификации. Завършила е Предучилищна педагогика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, след което – магистратура по Музика в класа на Етиен Леви (НБУ). Преминала е обучение за инструктор по йога за бъдещи майки, преподавател по йога за възстановяване след раждане, йога мама и бебе, йога за деца. Специализирала е към R.Y.E.(обучение за изследване на йога в образованието за деца) и е акредитирана към Българска Ащанга Йога Академия и Йога Алайънс за Европа (RYT 200). Сред останалите курсове, които е завършила, са два за преподаватели по въздушна йога и един за йога за деца, както и такъв за инструктори по хата йога, друг – за лечение и самолечение с прана, обучение по Face yoga и склуптуриране на лице (Йога за лице) и не на последно място – курс за преподаватели по Медитация.
Всичко това, както и земното й отношение към всеки неин последовател, я прави един от най-подходящите хора, с които да си поговорим този месец.
Ето и какво ни сподели:
– Светла, благодарим, че отделяш от времето си за нас и темата за психичното здраве. Как се захвана именно с йога?
– Една от причините човек да се обърне към йога е, че балансът му е нарушен. Понякога заради психически или здравословен проблем, заради някаква случка, криза или промяна в живота. Моята среща с йога обаче не беше такава. Няма да ви излъжа, ако ви кажа, че се запознах с йога още в детството си – буквално от скука. И, разбира се, доза любопитство да видя дали и аз мога така да се огъвам, без да съм била художествена гимнастичка (смее се).
В града, в който отраснах, нямахме много алтернативи на спорт и след като танцувах 7 години народни танци и бях вече големичка за балет, нямах голям избор какво друго да правя извън училище. Бащата на една моя съученичка се занимаваше с йога и го помолихме да ни покаже и разкаже повече. Той ми подари и първата книга, по която реално започнах. По това време единствено асаните и гъвкавостта представляваха интерес за мен. Често и с начинаещите е така, особено ако хората водят застоял начин на живот или имат здравословен проблем. По-късно, когато се докоснах и до другите аспекти на йога, разбрах каква вселена е тя, защото ни дава от всичко и ни помага да развиваме нашето благосъстояние като цяло.
– С какво йогата, медитациите и осъзнатостта (mindfulness) помогнаха на психичното и емоционалното ти състояние?
– Научих се да контролирам повече емоциите си, да обичам себе си във всяко състояние, да живея по-присъстващо във всеки момент. Научих се също така да приемам нещата, които не мога да променя, и да умея да владея по-добре реакциите си към ситуации, които са извън моя контрол.
Практикувайки йога, получаваме не само гъвкаво тяло, а и гъвкавост извън залата, свързана с подхода ни към различни ситуации. Учим се ежедневно на търпение, на разбиране, на слушане и опознаване. Развиваме се на всяко ниво. Центрираме се и си припомняме истински ценните неща, защото е нормално да ги пренебрегнем от толкова много задачи и ангажименти. С медитацията пък овладяваме напрежението, което може да дойде от всякъде. Но ако знаем как да се справим с него, как да му реагираме, можем да решим много проблеми в живота си.
– Имаш ли други любими спортове или физически активности?
– Не съм открила нещо толкова комплексно като йога, а и не ми трябва. Липсваше ми повече физическо натоварване след като преминах 40-те, но започнах да водя няколко часа по въздушен пилатес, както и йогалатес с гирички, и си го набавих. Когато почивам, ходя много пеша. Поне по 2-3 часа. И оттам си набавям и връзката с природата.
– За всеки ли е подходяща йогата?
– Да, всеки може да намери нещо за себе си в различните стилове йога и медитация. Те всъщност са само привидно различни пътечки, но имат една цел – да станем по-добра версия на себе си.
Йога е много повече от упражнения върху постелката. Обогатява отношението ни към света и към себе си. Променя ни неусетно и със сигурност ни прави по-добри във всяко едно отношение.
– Каква препоръка би дала на начинаещи желаещи, които биха искали да пробват нещо в посоката в домашни условия, преди да посетят студио?
– Може би най-важната препоръка е да пробват с учител с опит, който не е само в онлайн пространството. Така ще могат, ако решат после да се преместят и на живо в практиките му.
Аз не виждам проблем човек да опита в домашни условия, ако упражненията са обяснени достъпно, разбираемо и колкото може по-детайлно. Разбира се, има и минуси като това, че няма кой да те коригира, да обработи детайлите, за да ти помогне да стигнеш до същността на някоя асана… Но ако човек спазва инструкциите, слуша тялото си и е отговорен, няма как да си навреди.
Може да се направят и индивидуални уроци през Зуум например, където учителят да се запознае с практикуващия, с възможностите и потребностите му, и да има наблюдение върху това как изпълнява упражненията. Индивидуалните практики обикновено се предпочитат от хора, които искат да работим по конкретен проблем, да развият и надградят нещо в личната си практика или да превъзмогнат първоначалната си бариера да се включат в група.
Но нека се върна към домашните условия. Предимството е, че опитваш, без да се притесняваш, избираш учител, който ти допада като въздействие и стил. А и всичко това се случва в уюта на дома ти, във време и място, избрани от теб, като си спестяваш пътуването и съобразяването с график и трафик.
В онлайн платформата за йога и медитация, която съм създала има голямо разнообразие от практики, разпределени по категории и времетраене за по-голямо удобство, както и пълен курс „Въведение в медитацията“ за начинаещи.
Препоръчвам също така хората да опитат с по-кратки практики. Например 15-30 минути и ако имат време да добавят и още, вместо да си пуснат една 90-минутна програма и да я спрат по средата или да търсят време в забързаното си ежедневие да я изпълнят и все да не стигат до постелката.
В платформата ми има също няколко практики по въздушна йога. Дори и да нямат хамак (люлка) вкъщи, хората могат да погледнат как минава една такава практика, защото често ме питат по телефона дали могат да се справят, но няма как да се даде адекватен отговор. Това е все едно лекар да изпише лекарство по обяснени симптоми по телефона.
– Посетила си много и различни места по света. Кои от тях би ни препоръчала за качествен релакс и може би – дори преоткриване на себе си?
Бих препоръчала острова на Боговете – Бали. Не случайно правя трети йога ритрийт през ноември там. За разлика от обичайните туристически места, в Бали може да усетите духовното на всяка крачка и да забравите на момента за бързите оборотите и стреса, с който сте свикнали. Всеки търсещ по-духовно отношение, спокойствие и израстване човек трябва да посети това място поне веднъж в живота си. И съм сигурна, че ще иска да се връща като мен, за да се преоткрива и да намира нови и нови хоризонти там отново и отново. В България също има такива места. Едно от тях е Евксиноград, където не случайно също предстои кратък ритрийт, но през септември.
– Какви истории споделят твои курсисти? Допринася ли йогата и за тяхното благосъстояние и удовлетворяващо ли е за теб?
– Всеки е добре да си разкаже сам историята, която го е свързала с йога или мен като преподавател. Но мога да кажа за себе си, че най-голямото ми предизвикателство е да успея да изненадвам всеки път хората, които идват от поне десетилетие на йога при мен. Както и се чувствам много щастлива, когато някой дойде за първи път и му хареса. Защото знам, че йога е нещо, което дава много, и искам да го споделям, за да стигне до повече хора.
Иначе, да, виждам в усмивките след всяка практика благодарност, и това ми носи радост и удовлетворение. Но също знам, че работата ми като йога учител изисква постоянно развитие, творчество и личностно усъвършенстване, и е голяма отговорност, защото работя с душевността на хората.
Но е най-хубавата работа, защото със сигурност допринася за благосъстоянието на всеки от нас – и поотделно, и заедно.
Ако пък още не сте последвали MindFit, рискувате да пропуснете редица важни и полезни материали, така че се уверете, че сте част от общността ни във Facebook, Instagram и LinkedIn и че сте абонирани за месечния ни имейл бюлетин.
Май е месец на осведомеността за психичното здраве. Какво означава осведомеността? Да се интересуваме, да питаме, да четем, да даваме гласност и да подчертаваме важността на психичното здраве, да търсим подкрепа и да знаем къде да я открием.
Именно затова интервюто ни този месец е със забележителната Мадлен Алгафари – личност, посветила се на това да помага на хората и да ги подкрепя по пътя към себепознанието и щастието, психотерапевт с дългогодишна практика, писател на редица книги, свързани с психичното здраве и самоусъвършенстване, лектор, режисьор, съпруга, майка и още много други. Мадлен е един от най-разпознаваемите психотерапевти у нас поради изключителния професионализъм и ангажираност със задачата да информира и докосва хората чрез своите думи, истории, съвети. За нас е истинско удоволствие, че именно в месеца на осведомеността за психичното здраве поговорихме с нея по няколко интересни теми.
– Здравейте, Мадлен! Живеем в много динамичен свят с все по-стресиращо и натоварено ежедневие. Възможно ли е да открием радостта от живота в забързания ритъм на живот и ако да, какво можем да направим, за да я запазим?
– Тя, радостта, никъде не отива, тук е, ако я потърсим и имаме сетива да я възприемем. В момента, където и да се намирате, можете да погледнете небето, да видите летящо птиче, да си пуснете любимата песен. Дори и да сме в труден период, винаги можем да насочим вниманието си към нещо приятно. Това е животът. Нормално е да има и трудности, да е изпълнен с много стрес, но от всеки зависи да поеме личната си отговорност да си подари хубав миг на почивка, на общуване, на наслада и някакво развлечение. Просто се иска отговорно отношение към това, както и към усилията и задълженията. Увоволствието също е наш дълг. Зависи обаче колко се преживяваме заслужаващи удоволствие. Ако си го забраним, душата освирепява, губим добротата си и усета за красота. А „Осъзнатата красота ще спаси света“ – казва Н. Рьорих. Твърдението „Как да имам време за красота и отпускане, след като ми е толкова напрегнато и трудно“ е извинение за неспособността за поемане на отговорност за творене на радост. Ако не генерираме радост, сме духовно арогантни. Особено ако претендираме да сме по Негов образ и подобие. Можем да сътворяваме радост успоредно с трудните битки. Това са двете измерения на битието.
– В най-новата си книга „И заживели щастливо“ подчертавате, че щастието е работа. Коя е първата стъпка към по-щастливи партньорски взаимоотношения?
– Първата е в готовността да си зададем въпроси и подложим под съмнение себе си, а не партньора. Готовността за израстване – казано по друг начин, защото щастието не е химера, но е по силите на узрелия индивид, който е осъзнал, че то е негова отговорност. Търсенето на щастието в повечето случаи не е търсене навън, а е търсене навътре. Там, вътре, са промените, които ни го правят достъпно.
– Анкетата, която екипът ни наскоро проведе сред 104 мъже, ясно показа, че по-голяма част от тях се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред друг човек. Как, според Вас, можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?
– Разбира се, че е слабост! Слабост е, когато всеки от нас показва нуждите си, глада си, тъгата, умората, любовта си. И същевременно е сила. Най-голямата сила е да покажем слабостта си. „Само най-силният излиза без оръжие“ – казват на изток. Когато не сме бронирани, скрити зад маски и роли, сме автентични и честни. Това криворазбраната ценностна система е нарекла „слабост“. Проблемът идва от това, че сме си измислили ценностна система, която заклеймява слабостта като нещо лошо. А тя наша природа. Тя е точно толкова нормална, колкото силата ни. И мъжете, и жените са уязвими, когато се разкриват. И това е повече от нормално. Да не говорим колко е красиво. Божествено красиво, защото тогава показваме първоприродата си. Когато всички излезем от „Матрицата“, която пропагандира силата като единствен правилен модел, ще бъдем и по-здрави, и по-щастливи. Ако можем да не крием уязвимостта си, когато я изпитваме, както и да не крием силата си, когато я чувстваме, светът би бил едно по-честно и добро място.
– Технологиите и социалните мрежи скорострелно станаха част от живота ни. Според Вас сближават или по-скоро отдалечават хората един от друг?
– Приближават в първия момент – това е днешен начин за запознаване. И до тук. От тук нататък, ако не следва жив контакт, не само че отдалечават, но и разболяват.
– Вие сте истински пример за човек, умело съчетаващ много роли едновременно – психотерапевт, писател, лектор, режисьор, съпруга и майка са само част от тях. Каква е Вашата тайна за намирането на хармония и баланс?
– Отговарям на много страници на този въпрос в последната ми книга „И заживели щастливо… или какво става след последното изречение на приказките“. С няколко думи, ако трябва да обобщя – не правя нищо кой знае колко трудно за откриване. Търся контакт с природата, водата, любимата музика, любимите хора, готвя, гуша си котката, пиша, лежа във ваната. Така презареждам. Хармонията идва най-вече от това, че правя все неща, които ми доставят удоволствие: и преподаването, и терапията, и писането, и четенето, и организирането на световен конгрес по психотелесна терапия в момента през септември в София, и работата в зеленчуковата градина, и плетенето, и пеенето, и готвенето, и стоенето в тишина… Мога да изброявам още много. Едно от разковничетата, което много хора не осъзнават колко е важно, е дишането. Аз дишам осъзнато и дълбоко. Дихателните практики неслучайно все по-популярни стават. Най-безплатната рецепта е. Когато ме питат за някаква тайна и аз отговоря: „Просто знам как да дишам“, хората си мислят, че се шегувам. Не се шегувам. Променяйки дишането, регулирам нивата на напрежение и тревожност. И още много психотерапевтични приоми ми помагат.
В заключение ви напомняме, че грижата за себе си започва отвътре – навън. Интересувайте се активно, питайте смело и бъдете сигурни, че всяко усилие е от значение. Ако имате нужда от подкрепа или съвет, винаги може да се свържете с екипа на MindFit.
В месеца за осведоменост за психичното здраве (#MentalHealthAwareness), се радваме, че можем да дадем гласност на огромна компания, отдавна оценила важността на този аспект от живота на своите служители. МенторМейт е една от най-бързо разрастващите се компании за разработка на специализиран софтуер, развиваща дейност на три континента, в над 35 държави. В България има офиси в цели 5 града – София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Русе. Горди сме, че именно MindFit е изборът на МенторМейт за социална придобивка за психично здраве, която предоставят на своите служители. Какво провокира компанията да се погрижи за менталния баланс на членовете на екипите си, кои са основните ценности, които я отличават като работодател и какви възможности предлага, разбираме от Виктория Чучумишева, HR Manager в МенторМейт.
Разкажете ни малко повече за компанията – колко специалисти работят в България и в какви основни направления?
Ние в МенторМейт предлагаме на своите клиенти услуги за цялостна дигитална трансформация. В момента в екипите ни работят над 1 100 човека в повече от 35 страни по света. Имаме офиси в държави на три континента (България, Швеция, САЩ и Парагвай) и това ни позволява да покрием девет часови зони и така да си сътрудничим максимално ефективно с клиентите ни. Главните направления, в които е разделена дейността ни, са три – стратегия, дизайн и софтуерно инженерство, а компаниите, с които си партнираме най-активно, оперират в сферата на здравеопазването, финансите, образованието,промишлеността и земеделието.
Какви са главните ценности на МенторМейт като работодател?
Когато говорим за ценностите на нашата компания, става дума за идеалите, които определят начина ни на работа. И тук е мястото на първата ни основна ценност: ползотворното сътрудничество. Членовете на екипите ни си сътрудничат не само помежду си, но и с клиентите и така успяваме да създадем възможно най-успешните продукти и услуги. Стараем се и винаги да бъдем почтени както към клиентите, така и към колегите си. Гъвкавостта е друга наша ценност, която изисква да адаптираме подхода си спрямо вечно изменящите се обстоятелства. Ценим също прозрачността в отношението ни към хората и работата и се стремим да бъдем взискателни в изпълнението на всяка една задача.
Кои са най-важните новини и възможности, свързани с МенторМейт, от началото на годината?
Едно от най-значимите събития за МенторМейт през изминалите месеци е придобиването на парагвайската компания за специализиран софтуер Software Natura, които бяха наши партньори в продължение на повече от година, преди да станат част от нас. Така компанията ни стъпи и в Латинска Америка, в момента от офиса ни в столицата Асунсион работят повече от 100 наши нови колеги и това дава допълнителен положителен тласък на глобалния ни характер.
Как осъзнахте, че социална придобивка за психично здраве е важна част от пакета, който е на разположение на колегите ви?
При нас темата за менталния баланс излезе на фокус по време на пандемията. И преди бяхме инвестирали усилия в подкрепа на здравето на нашите колеги (в посока физическо здраве, правилно хранене и справяне със стрес), но 2020 г. провокира много промени в начина на живот, начина на работа и общуването помежду ни. Както много други компании, на нас също ни се наложи да променим голяма част от политиките, процесите и фокусите си. Една от темите на дневен ред бяха придобивките ни. Пакетът, който предлагахме, вече не беше приложим и започнахме да го преосмисляме. Знаехме, че периодът е труден за всички колеги и на личностно ниво, и затова искахме да осигурим психологическа подкрепа. Отначало обмисляхме това да бъде опция за избор от Гъвкавия ни пакет с придобивки, но осъзнахме, че грижата за менталното здраве не може да бъде за сметка на нещо друго. Затова я отделихме като самостоятелна придобивка.
Как научихте за MindFit и защо се спряхте именно на нас?
Въведохме психологическите консултации като придобивка през 2021 г., а с MindFit си партнираме от 2022 г. до сега. В началото, докато проучвахме доставчици, платформи и специалисти, установихме, че този тип услуги тепърва се развиват, и не успяхме да открием напълно подходящ вариант за нас. След известно време подновихме проучването и открихме MindFit. Платформата ни грабна с няколко неща. Тя обединява доказани професионалисти в сферата, които също така практикуват в цялата страна – за нас това е важно, тъй като имаме офиси в пет български града и искаме да предоставим на всички колеги опции за сесии на живо. Самата платформа е лесна за използване и не на последно място, MindFit ни предложи гъвкавост в съвместната работа и условията, така че да отговарят на нашите нужди.
Как се справихте вие с предизвикателствата на дистанционната работа, що се отнася до поддържане на ефективна и открита връзка с всеки член на екипа?
Да, това наистина е предизвикателство и заедно с лидерския екип на компанията ежедневно работим, за да съхраняваме културата ни на открита комуникация. При нас дистанционната работа не е нещо ново – винаги сме работили с дистанционни екипи в България, а клиентите ни са предимно в САЩ. Все пак след пандемията мащабите се промениха, тъй като голяма част от колегите (около 70%) избраха да работят основно дистанционно. Наложи се активно да развиваме нови практики в посока поддържане на чувството за принадлежност към компанията, сплотеността на екипите, откритата комуникация и информираността. Мениджърите в компанията ни имат опит във воденето на дистанционни екипи и правят регулярни 1:1 срещи с колегите, като периодично ги провеждат и на живо. Част от новите практики, които въведохме, са също: възможност за екипни събирания, които всеки колега може да инициира с цел опознаване и сплотяване на екипите, месечни събирания в офисите на различна тематика, по-регулярни срещи за ъпдейти на ниво компания и на ниво отдел.
Става ли все по-нормално да се говори за психичното здраве на работното място?
Смятам, че се говори малко по-свободно по темата, но все още не напълно открито и без притеснение. Все още има стигма и са необходими усилия и осъзнатост, за да може това да бъде нормална тема за разговор. Има нужда и мениджърите да навлязат още по-навътре в темата и да се чувстват комфортно да я повдигат пред екипите си, да идентифицират притеснителни сигнали и да могат да предлагат насоки за помощ.
Какви придобивки са на разположение на членовете на екипите на МенторМейт?
Придобивките на разположение на колегите ни варират спрямо модела на работа, но стандартният пакет включва:
➔ Гъвкав пакет от 12 придобивки, от които колегите могат да избират две удобни и предпочитани от тях опции
➔ Електронен подпис
➔ Шест психологически сесии годишно
➔ Бюджет за екипни събирания
➔ Индивидуален обучителен бюджет (за сертифициране, различни курсове и т.н.)
➔ Бонуси за препоръка на кандидати
➔ Допълнителни дни отпуск на база стаж
➔ Отстъпки и преференциални условия за различни обекти
Какви цели сте си поставили като компания за 2023 г.?
Една от главните ни цели за 2023 г. е да продължаваме да развиваме тройния подход в работата ни. Той съчетава, както вече споменах, стратегия, дизайн и софтуерно инженерство и осигурява на клиентите ни пътя към тяхната дигитална трансформация. Във вътрешен план основните ни цели са свързани с менажирането на глобалния характер на компанията от гледна точка на нарастващите ни размери и географско присъствие, както и с непрекъснатото усъвършенстване на нашите специалисти.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина на MindFit, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
С голямо вълнение се обръщаме към психотерапевт Калоян Божанов, за да обсъдим в детайл темата, която активно дискутираме този месец, а именно – психичното здраве на мъжа. Калоян дава личен пример, като говори открито и полага грижи за своето ментално здраве, а в частната си практика провежда консултации с тийнейджъри, възрастни и двойки. Наред с практиката си като консултант-психолог и гещалт психотерапевт под супервизия, Калоян е горд създател на приложението ДНК–Любов Premium App, с което цели да подтикне повече хора към себепознание, житейска промяна и изграждане на полезни навици. Какво го е накарало да се обърне към психологията, как бихме могли да преодолеем стигмата, свързана с мъжкото ментално здраве и отговорите на още интересни въпроси, вижте сами в интервюто по-долу.
* Някои от изложените по-долу въпроси са обвързани с анкетата, която екипът на MindFit проведе сред 104 представители на мъжкия пол.
Здравей, Калоян! Би ли споделил какъв процент от твоите клиенти са мъже и в кои направления най-често имат нужда от подкрепа?
Разбира се.
За жалост процентът е много нисък, между 10 и 20% от клиентите, с които работя, са мъже, а понякога този процент е и под 10%. Често те идват с проблем в партньорските отношения, сексуална дисфункция, проблем с родителите, ниска самооценка, травми в детството, неумение да се заявяват, страхове, потисната агресия или прекалена агресивност, тревожност и депресивни епизоди, панически атаки.
Има ли тенденция младото поколение да говори по-свободно за психичното здраве и да посещава специалист?
В последните 2-3 години работя с все повече млади хора в ранните им 20 години и това много ме радва. Някои от тях споделят, че от тийнейджърските им години, още в училище са започнали да работят с колегите училищни психолози и за тях това не е тема табу, а напротив. Осъзнават напълно ползите, и когато имат проблем работят със специалист, което ми показва едно прекрасно ниво на осъзнатост и отговорност. Аз също работих като училищен психолог през 2020г. и 2021г. и забелязах, че когато специалистът е млад човек, децата и юношите много по-лесно се отпускаха да идват лично в кабинета ми. Свършихме доста работа с тези, които имаха нужда и вярвам, че при новото поколение Z работата с психолог/психотерапевт не е табу, а напротив, което само може да ни дава надежда за едно по-здраво и осъзнато поколение, което поема отговорност за собственото си пълноценно израстване като личност.
Според анкетата, мъжете най-вече се обръщат към партньор или приятел за съвет. Ако сме в тази роля, как можем да предразположим някого да сподели свободно за трудностите, които среща?
Това наистина е деликатна тема, тъй като мъжете говорим много трудно, самият аз стигнах до заболяване преди 11 години, което ме накара да се обърна към психологията и когато видях изключителната й сила, я избрах и като професия. Преди 6 години дори и моят баща, който беше на 57г. направи консултация с мои колеги, която беше много освобождаваща за него и толкова ме вдъхнови да продължавам да се развивам в областта и да помагам на все повече мъже, които ме потърсят и са готови да приемат помощ и са загърбили Егото и ограничаващи вярвания на обществото ни.
Можем да му дадем приемане на първо място, да го изслушаме без осъждане и неприемащи гримаси и мимики на лицето, което е трудно на много хора, защото те всъщност не приемат много от своите слабости – именно и затова на мъжете им е трудно да говорят, защото често ги е страх, че ще бъдат осъдени, отхвърлени и неразбрани.
Именно заради това те таят в себе си толкова много неща, които за жалост в много от случаите прерастват във физически заболявания, в панически атаки, тревожност и един от най-големи проблеми на мъжете в обществото ни – алкохолизъм, хазарт или наркотични зависимости. Защото, когато ни боли и не се справяме с тази болка, търсим онези нездравословни начини на зависимостта, защото за съжаление никой не е учил мъжете в България, че да работиш със специалист не е срамно, не си луд, а те боли душевно, което е чисто човешко състояние, което изпитва всеки един от нас на тази планета. Препоръчвам филма на д-р Габор Мате – „Мъдростта на травмата“ – особено за господата, които ще прочетат това интервю.
Над 50% от попълнилите анкетата, споделят, че се чувстват уязвими, когато разкриват мислите и чувствата си пред другите. Как можем да преодолеем стигмата, че е слабост мъжът да прояви емоция и да признае за съществуващ проблем?
За съжаление и моите наблюдения са такива, и личният ми опит също беше такъв, но това се промени.
Можем да го преодолеем, когато все повече се говори по темата, дават се примери на мъже, които не се притесняват да споделят своят положителен опит за работата си с терапевт и по този начин да въвлекат още господа, които робуват на стигмата. С моят пример заразявам последните 10 години и надявам се още много по 10. Също така да се образова все повече по темата и, както споменах, надеждата ми е в новите поколения, които не го приемат по начина, по който хората около и над 40 годишна възраст.
Пишейки тези редове се хващам, че отново настръхвам и започвам да изпитвам смесени чувства, тъй като и тази вечер имах запитване от мъж, който отново не предприе крачката за консултация, а прави това запитване вече трети път в порядъка на година или две. Това показва конфликт на огромното желание на човека и същевременно много големи вътрешни съпротиви, за жалост.
„ Терапията е за хора със слаба психика“; „Аз не съм луд“; „Мога да се справя сам“ – Това са едни от най-често срещаните аргументи против посещаването на специалист. Какво би отговорил на човек, който ти заяви това?
Бих му казал, че и аз мислех така преди 11 години, но когато дойде заболяването бях до стената и усещах, че нещата не са никак добре, а те наистина бяха зле, цялото ми семейство беше меко казано притеснено. Това са преломни моменти, които или те променят, или животът става още по-трагичен. Бих и го разказвам и говоря за това постоянно, защото съм минал през това и знам колко съпротиви имах също, но в такива моменти осъзнаваме, че Егото, особено при мъжете, е нашият вътрешен враг, който ако успеем да опитомим – то той става наш слуга и приятел, а ние израстваме като стабилни и хармонични мъже, партньори и бащи. Заговорих за Его, защото много мъже се отъждествяват с него и си мислят, че то е истинското им Аз, което е тотална заблуда и именно заради това господата по цял свят са толкова емоционално и душевно болни. Нека се замислим колко жени са причина за войни и още какви ли не зверства и несправедливости… С личния си пример мога да повлия и то само на човек, който е готов за това, а тези които не са готови, за съжаление в този живот може да са избрали да не направят това за себе си и каквото и да сторим, не можем да променим това. Свободната воля е изконно право и сила, която не се влияе толкова лесно от когото и да е, дори и да са близки хора…
Ако посещаването на специалист е прекалено голяма стъпка за някого – с какво би го посъветвал да започне?
Вече има много материали по темата в пространството, видеа, безплатни уебинари и събития, които са групови, онлайн, анонимни могат да бъдат, ако човекът не иска да се разкрива. Има и приложения за самопомощ и осъзнатост, аз самият създадох такова през 2020г. няколко месеца след началото на пандемията, в което 80% от информацията може да се използва безплатно – „ДНК Любов Premium App”, може да се намери в Google Play и App Store.
Информация и начин има, стига човекът да узрее с осъзнатост, че има проблем и той е този, който трябва да поеме отговорност за него. Но за жалост тази първа стъпка с осъзнатостта на проблема е тази, която е най-сложната и трудната, особено при мъжете заради властта на Егото.
Част от анкетираните споделят, че са се сблъсквали с паник атака. Възможно ли е да получим такава без да сме забелязали симптоми за депресия, тревожност, бърнаут и други?
Също така, как да разпознаем паник атаката и как да се справим с нея?
Разбира се. Възможно и е доста често срещано последните години от опита ми с клиенти. Често при някои мои клиенти атаките идват като симптом, че правят нещо и са избрали път, който е в опозиция на вътрешните им желания и са в тотален конфликт, който осъзнават следствие на атаките и работата с психолог. А може да бъдат и симптом на травми, които почват да излизат и е време човек да се погрижи за тях. При някои хора (и аз съм имал подобен опит), може да са като бушон който гръмва от претоварване, което е по-добрият вариант от бърнаут, който има по-дългосрочни последици.
Но винаги казвам, че атаките идват, за да ни подтикнат към промяна, защото това, което се случва вече не работи за нас и реалността ни.
Тя обикновено идва неочаквано с типичните симптоми на учестено дишане (хипервентилация), страх и мисъл, че умираме, изчервяване, повишаване на кръвното налягане, изпотяване – като при някои хора може да не са всички симптоми накуп, а част от тях. Обикновено препоръчвам дишане в торбичка, което помага да успокоим тялото, но не винаги имаме такава под ръка. Може да направим една проста дихателна техника, и да осъзнаем че това е паник атака и да приемем, че ни се случва, защото ако се съпротивляваме тя става по-силна обикновено и трае по-дълго. Техниката е да вдишваме дълбоко и да броим до 5, след това да задържим дъха си 5 секунди, и след това да издишаме максимално като броим до 7 и да повторим този ред на техниката поне няколко минути, докато усетим успокоение.
Ако атаките са били епизодични, може да са били знак за голямо претоварване на организма, но ако се случват през няколко дни или всеки ден в продължение на седмици е препоръчително да потърсим специалист, защото, както казах, може би са симптом на по-дълбока проблематика.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Макар Международният ден на жената да се празнува от ранните години на 20 век, все по-често си задаваме редица въпроси относно сегашното разбиране и изразяване на това какво означава да си жена или да притежаваш женски черти в съвременното общество. Въпреки че няма една дефиниция, в интервюто ни на тема „Модерна женственост“ с психолог Ина Стоянова ще обсъдим по-подробно променящите се представи, разчупването на стереотипите и цялата красота на това да бъдем жени.
Ина, здравейте! Как ролята на жената се е променяла през годините?
Смело бихме могли да кажем, че историята на човечеството обуславя историята на жените в обществото. Наблюдава се изключителна динамичност в ретроспективен план, от това символите на женствеността да бъдат издигнати в култ и обожествени, до това да бъдат демонизирани през Средновековието.
С гордост трябва да се отбележи, че в историята на нашето общество няма крайни примери отхвърляне и потъпкване на женските права. В приказките, разказите и в народните ни песни жената има изключително присъствие. Дали е в ролята на майка, любима или сестра, тя винаги е носител на силата, която вдъхновява и придава смисъл на героичните подвизи.
В световен план промяната в ролята на жените в обществото през 20-ти век е силно повлияна от липсата на работна ръка след Втората световна война. Милиони жени за пръв път оставят традиционните задължения на дома за да започват работа във фабриките. Това налага фундаментални промени в социалната политика на европейските държави. Създават се първите закони, с които държавата подпомага жените в грижите им за децата. Отварят врати първите детски градини – за първи път отглеждането и възпитанието на децата не са изцяло функция на жените.
Така веднъж станали част от работническата сила, жените започват да търсят своите права и своето място в обществото, балансирайки между дома и работата.
Кои са основните предизвикателства, пред които жените са изправени в модерното общество?
Истинското предизвикателство е да оценим и разпределим правилно ресурсите си.
Водени от чувство за вина и желание да се справят перфектно както в къщи, така и на работа, много жени стигат до пълно изтощение. Искаме да се развиваме личностно, да градим кариера, да бъдем пълноценни приятели, партньори и родители. Важно е да си даваме сметка за това с какво имаме ресурса да се справим и къде имаме затруднения. Това в никакъв случай не означава, че сме поставени пред абсолютния избор, но трябва да сме критични към идеята за успешното справяне с много задачи едновременно. Подобни стратегии ни помагат да разтоварим чувството на вина, но в дългосрочен план ни правят неефективни. Поставянето на приоритети би била по-успешната стратегия. Като приоритизирането може да се случва както на ежедневна база, така и за по-големи периоди. Ако се опитаме да се справим със стереотипите, като не показваме нуждите си, защото ги виждаме като слабости, то рискуваме да станем неефективни и всъщност да потвърдим стереотипа, с който се борим. Забравете за идеята, че може или трябва да сте перфектни, позволете си да сте достатъчни, както за другите така и за себе си. Не загърбвайте своите собствени нужди, защото тялото и психиката ни не са неизчерпаем източник. Намирайте време и за себе си.
Как могат жените да се справят с обществения натиск да се съобразят с традиционните женски роли и очаквания?
Като отстояваме идеята за равенство между половете. Равенството гарантира равни права и задължения, то позволява и равен достъп до възможности не само в социален аспект, но и в работна среда. Темата не бива да се превръща в безсмислено съревнование между половете.
В семеен план целта на равенството не е „кастрация“ на противоположния пол и пред нас, като жени стои предизвикателството да покажем, че равенството в никакъв случай не означава размяна на ролите. Участието на мъжете в домакинските задължения, в отглеждането и възпитанието на децата не ги прави по-малко мъже, но по-важното е че не ни прави нас по-малко жени. Партньорство и споделяне на труда са необходими фактори за това да бъде запазен баланса в едно семейство, защото в противен случай жените ще бъдат ощетени. Ако жените поемат всички домашни задължения и грижите за децата след работа, то това на практика прави работния им ден безкраен.
Споделяйте с партньорите своите нужди и затруднения. Говорете ясно и открито за целите, които си поставяте заедно като семейство. Определете своите собствени граници.
Има ли място за женствеността в света на равенство?
Разбира се! Равенството съвсем не означава обезличаване на женствеността. Ние трябва да откриваме и изявяваме себе си през това какво сме, а не какво не сме. Ще продължим да бъдем любящи майки, отдадени партньори и професионалисти и в света на равенството.
Какви са някои от начините, по които жените могат да празнуват и прегърнат своята женственост?
Ние сме, тези които трябва да изпълним със смисъл понятието за женственост. Не спирайте да осмисляте ролите, които имаме.
Обичайте всичко, което сте!
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Преди 15 години я диагностицират с нелечимото дегенеративно заболяване множествена склероза. Тогава започва и нейното търсене към ново разбиране за тялото и психиката, както и на терапии и практики, които да й помогнат по пътя на лечението. Вече повече от десет години тя споделя своята вдъхновяваща история. Нейните последователи са много и повечето отбелязват дълбоки промени и успехи по пътя към по-здравословен и смислен живот след като я срещат.
Биляна Савова е основател на Фондация „МС – Мога Сам“ – организация, фокусирана върху предоставянето на превенция, трансформация и холистично лечение на хора, диагностицирани с множествена склероза. Идеолог и визионер на програмите за личностна трансформация План да бъде (PlantoBe), 8for8 и I AM ME. Автор и водещ на видео подкаст поредицата „Аз съм …с Биляна Савова“.
От началото на март Фондация „МС – Мога Сам“ стартира програма за ментално здраве „Изборът“, чрез която ще осигурява съфинансиране за психотерапевтични консултации за хора с диагноза множествена склероза и други автоимунни заболявания, както и на техните семейства и близки. За целта е необходимо единствено хората да направят осъзнат избор и да заявят своето желание да бъдат включени в програмата чрез заявка от сайта на Фондацията – mogasam.org. Сред възможностите, които получават, е тази за достъп до платформата на MindFit.
– Биляна, благодарим ти за отделеното време! Как би описала връзката между тялото и ума?
– В съвременния човек тази връзка е загубена почти на 100%. Именно тази жизнено важна връзка определя цялостното състояние на човешкото същество във всичките аспекти, които го изграждат. Липсата й е очевидна, защото сами виждаме, че живеем във време, в което здрави хора почти няма. Живеем във времето на ексцесии като хранителни разстройства, наркомании, зависимости – към лекарства, алкохол, телефони, социални мрежи, компютърни игри… Това е времето на психичните отклонения, на депресиите, на паник атаките, на тревожностите, на невъзможността за внимание и близост, а всичко това води до развитие на дегенеративни и хронични заболявания при всички. Абсолютно никой не е пощаден – дори и медицинските лица, лекарите, които трябва да са ни личен пример за здраве и да са хората, на които можем да се доверим за личното ни здраве.
– Когато сме излезли от баланса, коя е първата стъпка за намирането му?
– Първата стъпка е самото разбиране, че сме извън баланс. Ако това осъзнаване вътре в нас го няма, не може да се направи нищо.
– Според теб възможно ли е да имаме забързан начин на живот, но да успеем да съхраним добро психическо състояние?
– Ако под забързан начин на живот разбираме да се опитваме непрекъснато да се доказваме на другите, непрекъснато да оправдаваме нечии очаквания. Ако сме изцяло потопени в илюзията за щастлив живот, което за повечето е равно на успешна кариера, материални придобивки. Или градим живот, който старият модел ни е внушил, че е правилен и нормален. Ако всичко това е с цената да забравим себе си, мечтите си, желанията си, тялото си, ума си, съня си – не, не можем да съхраним добро психично състояние. Доброто психично състояние е здраве. Доброто физично състояние също е здраве. Здравето изисква време за действия в посока към себе си. Това време е в паузите, които е добре да си даваме. Забързаният начин на живот даже не ги предполага, камо ли да ги дава!
– В свят на изобилие как да определим кое е потребното за нас?
– Не е сложно – задаваме си два въпроса. Единият е „от какво имам нужда?“, а другият – „какво искам?“. Много често в моите програми хората за пръв път се сблъскват с тези две посоки на определяне на личните потребности, защото там ги предизвикваме да си отговорят на тези два въпроса. И това, което се случва е, че не могат да отговорят веднага. Нужно им е преосмисляне и дефиниция. Трудно приемат, че за да се чувстват добре, не е нужно да идват неща отвън. Вътре в нас се гради това, което ни е нужно, за да сме в благоденствие. Отвън, от консуматорския ни свят обаче, идват всичките ни желания, които да задоволят потребностите ни. И така сме възпитани – да търсим всичко извън себе си и там се определя благоденствието ни. Ние сме общество, което се стреми към живот непрестанно търсещ непосредствените удоволствия и радост от консумацията. Ние сме общество, изградено от индивиди, за които загубата на психично и физично здраве е нещо нормално и никой не се и замисля защо това е така.
– Как да изградим доверие със самите себе си?
– Когато свържем тялото, ума и духа си, се опознаваме и тогава научаваме най-важното. А то е, че супер силата, която ни трябва, се генерира там, в нас. Вярваме, че можем, защото тази сила извира от личната ни мъдрост, от залежите от безкраен потенциал, който носим, от даровете, с които сме щедро надарени. Тази сила може да ни подкрепи да бъдем смели и да се доверяваме на себе си. Защото няма, наистина няма никого на този свят, в живота ни, който да знае по-добре кое е добро и кое не е за нас. Както и ние не знаем за другите. Доверието е висша форма на любов. Любовта към себе си храни личното ни доверие и по този начин то расте. Доверието към себе си пък е ключът към портата за доверие към другите. Време е да си върнем в живота това доверие. Но трябва първо да започнем от себе си. Не можем да дадем на другите нещо, което нямаме.
– Би ли споделила кои са твоите топ 3 неща, които са ти помогнали да подобриш връзката между тялото и ума?
– Първо – всеки ден да научавам по нещо ново за тялото си, за възхитителната машина, която съм. Най-любимото ми е да разглеждам различни видове човешки клетки и това предизвиква върховна възхита в мен. Второ – лична отговорност към себе си. Когато тялото ми даде сигнал, че нещо не е наред, никога да не го пренебрегвам. Сега знам, че всяка физична реакция, всеки симптом е тясно свързан със състоянието на психиката ми, на емоциите ми, на това как съм преработила с това, което идва отвън. И, когато имам това разбиране, знам, че решенията са вътре в мен. Трето – медитация във всичките форми, като е много важно да кажа, че дишането, което е важна част от всички медитативни техники, аз наричам „лепилото“, което гради връзката ум-тяло по един прост и гениален начин – свързва усещанията в тялото с тяхното наблюдение в ума. Ще добавя и четвърто – винаги търся смисъла защо едно или друго нещо ми се случват. А смисъл винаги има и когато го намерим всичко, което ни се случва придобива ясни и винаги градивни аспекти.
– Кои са най-големите предизвикателства или стигми, с които се сблъскваш в България?
– Предизвикателства ли са, стигми ли са, недоразумения ли са, илюзии, лъжи… както и да ги наречем те са в основата на модела, в който живеем. И сега, с всичко, което преживяваме в последните години, всичко това излиза на повърхността и става все по-видимо, за да ни събуди и подтикне към промяна. Омагьосаният кръг, в който се въртим е най-голямото ни предизвикателство, но излизането от него изисква дози смелост, лична отговорност, образоване и вяра в себе си, че можем и че от всеки един от нас зависи общата промяна, към която уж всички се стремим.
Казвам „уж“, защото когато заговорим за лична промяна изведнъж в повечето хора изниква мисълта – о не, аз съм си добре така, нямам нужда от промяна.
Всичко това, за съжаление, говори само за едно – невежеството е повсеместно. Във всеки един спектър на живеенето ни.
И от страна на нас, хората, които не се познаваме и ставаме все по-болни и от страна на тези, за които да лекуват би трябвало да е мисия и призвание. Не всички в днешната медицина са такива, но повечето – да.
Тъжно е да видиш лекари, които вътре в себе си знаят, че това, което предлагат на хората като „лечение“ на състояние, за което твърдят, че е нелечимо и въпреки това го правят с ясното съзнание, че няма да помогне. Безхаберно е да виждаш, че има хора, които по свои начини преодоляват „нелечимите“ си състояния и въпреки това лекарите не искат да знаят как това се случва (всъщност опитът ми показва, че искат, но само когато казусът лично ги засегне). Престъпно е да лъжеш хората, когато на фона на пълното им доверие и безпомощност, им казваш, че са „най-големите късметлии“, вкарвайки ги в експериментални програми, в които се тестват нови медикаменти, а от всичко това ползите са само и единствено финансови. А хората… хората стигат до още по-болно тяло и психика.
Непростимо невежество е да се продължава конвейерният модел на третиране на човешките болести и да се подценява психиката, емоциите, стреса, начина на живот, които са в дъното на всяка една диагноза.
От 20 години съм в този конвейерен медицински бизнес модел – първо като пряк потърпевш, после като самоотлъчил се и изпаднал от пътеката пациент и след това като действащ наблюдател, който ежедневно комуникира с хора с нелечими диагнози, които се въртят в този омагьосан кръг. И познайте – сценарият е един и същ: или следваш пътеката, или ти посочват вратата, грубо при това и те оставят да се оправяш съвсем сам. Да, аз наистина постъпих различно и смело, но никога не съм крила, че имах късмета до мен да стои един истински и различен лекар, който просто ми каза истината. И до ден днешен се питам защо? В шока, който бях можех да последвам и противоположния път. Може би съм задала правилните въпроси или пък неврологът ми е усетил, че ще се справя. Не знам, но ми се иска да има повече такива лекари.
Стигмата, която сега най-много ме занимава е, че за менталното здраве не се споменава нищо в общата картина на анамнезата на всеки един пациент. Ако някой заговори за психично здраве, всеобщата реакция е „луд ли искат да ме изкарат?!“ Според СЗО 70% от здравословните проблеми са свързани с отклонения в психиката. Но вместо да се лекува и променя, върху нея вероломно се въздейства, като разбира се „това е тайна“, а то пък само задълбочава проблемите на физическото тяло.
Никой не се вълнува. Никой не пита. Когато преди година зададох пряк въпрос на лекар-невролог, занимаващ се с „лечение“ на хора с невро-дегенеративни нелечими диагнози – защо не се предлага и не се подкрепят пациентите в първите дни на диагностицирането им с психологична помощ, отговорът беше: „да, права сте… длъжници сме на своите пациенти“. И това признание е нещо, но този дълг от ден на ден става все по-голям и тежък.
И още нещо. Само дето не знам стигма ли да го нарека или мит. По-скоро е лъжливо втълпено понятие за превенция. Вероятно за повечето понятието за превантивна медицина се свързва само с профилактични прегледи, различни видове тестове, задължителните годишни ЕХОГРАФИИ, мамографии, рентген на бели дробове, изследвания за начални фази на онкологични проблеми, кръвни изследвания за холестерол, желязо и какво ли още не. Регулярните профилактични прегледи не са точно превенция. Те са ранна диагностика.
Превантивната медицина се фокусира върху здравето на хората и нейната цел е да предпазва, да насърчава и да поддържа здравето и благополучието и да предотвратява болестите, инвалидизацията, смъртта. Превантивната медицина или профилактиката се отнася до мерките, които се предприемат за предотвратяване на заболявания (или наранявания), вместо тяхното лечение или лечението на симптомите им.
И нещо много важно – превантивната медицина има за основна цел запазването на здравето и от гледна точка на това, че е по-евтино да се избягва болестта, отколкото да се лекува, след като се появи.
Затова всяка година е добре да се отделят голямо количество ресурси за създаване на политики, закони и кампании за обучение на населението, за да се поддържат здрави възможно най-много хора.
И сигурна съм, че много малко свързват превантивната медицина с ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ.
Да, и първите изброени действия са част от превантивната медицина, но за да говорим за истинската превенция абсолютно задължително е да се направи така, че човекът да започне да мисли за себе си по един различен, съхраняващ начин и водещ към истинско благоденствие.
Голяма част от болестите, които са завзели телата ни, умовете и животите ни могат да бъдат предотвратени, и дори излекувани с помощта на промяна в начина на живот. С промяна на отношението ни към храната и нейната чистота, с изграждане на двигателна култура на тялото, с работа и грижа за менталното здраве, с ежедневни тренировки за изграждане на връзката ум-тяло, с добър сън. Нямате идея колко болести могат да променят своя ход само, ако си върнем добрия си сън. Съвременният ни свят успя мега модерно, високотехнологично и с пълно безхаберие, небрежност и здравно невежество, да доведе до това да живеем във века на болния човек. Да, ще кажете , ама едно време са живели по-кратко. Умирали са млади. Да, така е. Сега модерният Хомо Сапиенс живее дълго, но за сметка на това с разбито здраве. И това е така не, защото е мъдър. А защото е невеж.
– А в кои отношения си приятно изненадана от постигнатото у нас (от теб или от други хора)?
– Приятно ме изненадва всяко различно лекарско отношение и мислене. Отворени, любознателни и наистина желаещи да лекуват хора. Познавам такива.
Преди време, в моя подкаст имах вълнуваща среща с един такъв лекар – проф. Иво Петров. Зададох му много въпроси, на които той отговори пре-любопитно, но един отговор ще кънти в главата ми винаги: на въпроса – Как си представяте медицината на бъдещето, той отговори – „Изкушавам се да си представя, че високо-технологичната медицина ще прегърне духовните древни практики.“
Ще цитирам и един много вдъхновяващ учен, с който също имах честта да разговарям – доц. Милена Георгиева, която е генен инженер. Тя каза това: „Епигенетиката доказа, че дори човек да притежава блестяща генетика, ако я постави в лоши условия, то тя няма да го спаси.“
Науката работи в тази посока много усилено. Ще ми се да вярвам, че скоро всичко, което доказва връзката на здравето ни със средата, в което живеем ще влезе сериозно в обучението на бъдещите лекари и те ще станат истински лечители. И дано скоро спрем да наричаме местата за лечение на хора БОЛНИ-ци, а ЛЕЧЕБ-ници. И да спре конвейера на еднаквостта в подхода. Бъдещето е на персонализираната и прецизна медицина, за която да бъде важен човекът.
И последно – чувствам се безкрайно удовлетворена, че личната ми вяра в това, което постигнах за себе си и споделям опита си, с това, че намерих смисъла и това, че не се отказах, колкото и да беше трудно, новаторско, неразбрано и неоценено преди 4 години, днес е ясно на все повече хора, че пътят към промяната на света и изграждането на добро бъдеще за децата ни минава през личната ни трансформация и в тази наша съвместна работа хората ми дават най-ценното – доверието си.
С настъпването на новата година особено голям процент от нас си залагат цели, които да постигнат през следващите месеци. Дали са нови или стари, краткосрочни или дългосрочни, лични или професионални, често амбициите ни остават нереализирани, неудовлетворяващи ни и дори биват асоциирани с настъпването на депресивни състояния. Защо това е така? Как да подберем целите си по начин, по който освен изпълними, да бъдат и „здравословни“ за нас? Каква е връзката между целите и депресията?
Това и още разглеждаме в тазмесечната тема на MindFit – Здравословно целеполагане и разговорът ни с психолог Перита Бояджиева. Тя притежава магистърска степен по Социална и организационна психология от Ексетърски университет в Англия и наред с частната си практика има опит като педагогически съветник в училище и психолог в детски кризисен център в гр. Варна. Перита е част от платформата на MindFit и в работата си комбинира различни техники и практики, които подбира спрямо специфичността на зададените въпроси и личността на човека. Вижте какво сподели с нас по темата на месеца в редовете по-долу.
1. Защо е така популярно да си поставяме нови цели именно с настъпването на новата година? Правилна ли е тази стратегия?
Настъпването на новата година за много хора е шанс за ново начало. Те се надяват, че ще оставят лошите навици и преживявания зад гърба си и ще се преобразят като че ли с магическа пръчица. Не че новата година не може да донесе „нов късмет“ и човек да постигне подобрения в целите си, и да постави нови такива, но е добре да осъзнаем, че когато наистина сме готови за промяна, може да си поставим нови цели независимо кой ден или месец е. Личностното развитие никога не спира и няма точни дати. Дали е правилна стратегията да се поставят нови цели с настъпването на новата година е индивидуално усещане, за някои хора е полезно да си разпределят целите си като стъпки в различните месеци, за други това по-скоро е натиск, който не дава положителен резултат за тях.
2. Кои са най-често срещаните желания?
Желанията са нещо субективно, хубаво е да се вслушаме във вътрешния си глас и да разберем кои са нашите желания и какво ни радва, а не да се подчиняваме на наложени такива от външния свят. Все пак най-често срещаните желания при хората са свързани с намиране на мечтаната работа, срещане на подходящ партньор, добри доходи, пътувания, нов дом, разширяване на приятелския кръг и други.
3. Кое би било по-успешно – да изберем по-общи и популярни цели, които е вероятно да споделяме с кръга хора около нас (например: да ям здравословно, да спра пушенето) или да дефинираме конкретни и строго индивидуални желания, към които трябва персонален подход?
Успехът има различни измерения за всеки. За някои е важно да споделят общи цели с приятели и близки, други имат по-конкретни свои цели, които изискват персонален подход. Когато дефинираме целите си, е полезно да осъзнаем смисъла им, каква полза ще ни донесат и ще бъдем ли удовлетворени от нас самите накрая. Вътрешната мотивация е много мощен двигател за постигане на целите, но тя се постига чрез себепознание и самоосъзнаване.
4. Какво наричаме „здравословно“ целеполагане? Какви са индикациите, че избраните от нас желания не попадат в категорията „здравословни“?
Здравословното целеполагане е ключов фактор, целите трябва да са постижими, но и не твърде лесни. Всичко това е добре да е съобразено с нашите ресурси, време, ценности. Когато си поставим твърде високи очаквания към себе си, е доста вероятно да се разочароваме. Понякога хората са много големи перфекционисти, а по този начин те често разпиляват енергията си и после остават неудовлетворени. Целите са ни нужни в живота, те са част от развитието ни, но е изключително важно да не са фантастични, нито много леки, за да може да надграждаме личността си. Например ако искаме да забогатеем, ще бъде трудно още в първия месец да изкараме крупни суми, може да започнем с намиране на малък допълнителен доход, който да се разрасне в последствие.
5. Кога поставянето на цели (дори когато са реалистични) може да доведе до депресия?
Вярно е, че поставянето дори на реалистичните цели би могло да доведе до депресия. Това се получава, когато човек е вкопчен в целта и тя е на всяка цена. Хубаво е да планираме, да се посветим на целите си и да предприемем всичко необходимо за да ги осъществим, но животът е динамичен и често ни поднася изненади. Важно е да сме адаптивни към промените и обстоятелствата. Понякога имаме желание, но то не е най-доброто за нас или просто би отнело повече време, или ще се случи по малко по-различен начин. Балансът между контрола и това да се оставиш по течението е сложен, но необходим за да запазим добро психично здраве.
6. Наблюдава ли се подобно състояние и при постигането на самата цел? Защо?
Възможно е да се наблюдава депресия при постигане на целта или поне временна обърканост и апатия. Човек вече е получил това, за което е мечтал и вече няма какво да го мотивира, спира да мисли в перспектива. Може да е изхабил много енергия в осъществяването на тази цел и накрая просто да не може да й се зарадва. Има различни ситуации. Често отделяме много време и внимание в реализирането на самата цел и когато тя е на лице, пак имаме усещане за недостатъчност. Отново перфекционизмът се обажда. Много хора като малки са учени, че не трябва да спират да се трудят, че никога не са достатъчно добри, това може да се окаже пагубно. Хубаво е за всеки успех, дори и малък, човек да поздрави сам себе си, да се възнагради, да отбележи положително развитието си и после ако иска, пак да продължи. Понякога имаме нужда да си починем от целите и просто да се насладим на това, което имаме и това, което сме.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Този месец разговаряме с Радостина Калушева, която наред с дипломирането си като психолог, преминава обучение по експресивна арт терапия и едногодишен тренинг в метода семейни констелации. В провеждането на своите индивидуални консултации с клиенти, използва различни модалности и техники както от арт терапията, така и неврообразен гещалт, дихателни практики и свързване с тялото. Радост наскоро се присъедини към мрежата от специалисти в нашата платформа, а темата за Синдрома на самозванеца се оказа една от любимите й – вижте какво ни сподели тя в редовете по-долу.
1. Кои са признаците на синдрома на самозванеца, които ни пречат във взаимоотношенията?
Синдромът на самозванеца най-общо се характеризира с усещането, че не сме достатъчни, че не принадлежим и, че не заслужаваме. Във взаимоотношенията ни с околните се проявява като постоянно сравняване, неспособност да приемаме комплименти, страх от близост. Често хората, страдащи от синдрома на самозванеца, несъзнателно отблъскват околните и намират начини да саботират връзките си, защото вярват, че ако другите се приближат твърде много, ще разберат, че има нещо нередно с тях. Точно това вярване „нещо не е наред с мен“ е в основата на повечето модели на поведение при синдрома на самозванеца. Друга характерна черта е когато се опитваме да правим твърде много за околните, както в личен план, така и в професионален. Когато полагаме усилия да „спечелим“ любовта и одобрението на хората около нас, погазвайки или изобщо не познавайки своите граници. Зад подобно поведение най-често се крие убеждението „аз такъв, какъвто съм, не съм достатъчен, така че трябва да правя повече, за да стана достатъчен“. Разбира се, нито едно от тези убеждения, не е вярно, но тъй като те обикновено се появяват още в ранното ни детство, като възрастни вече сме се идентифицирали с тях, не ги подлагаме под съмнение и съответно ги оставяме да контролират живота ни.
2. Защо синдромът на самозванеца е по-често срещан при жените?
Не е тайна, че жените са били потискани в продължение на хилядолетия. Били са обявявани за вещици, преследвани, убивани, не са имали право на глас, на имущество, на автономност под никаква форма. И за съжаление и днес на много места по света жените все още са считани за собственост на своите бащи или съпрузи. Всичко това е оставило дълбок отпечатък върху колективното несъзнавано. За една жена, да застане в силата си, е крачка, изискваща много смелост, преодоляване на векове на патриархат и трансгенерационни травми.
3. Как можем да преодолеем терзанията, че не заслужаваме любовта на партньора си?
Убеждението, че не заслужаваме любов, се корени в детството. В някакъв момент сме разбрали, че за да бъдем приети и обичани от своите родители, трябва да играем определена роля. Като възрастни несъзнателно продължаваме да моделираме себе си така, че да получим любов и да се предпазим от отхвърляне.
Първата и най-важна крачка е да имаме смелостта да се изправим лице в лице с чувството си за малоценност, със страховете и съмненията си, с това, което не искаме другите да видят в нас. Да не бягаме. Когато успеем да останем насаме с тези места вътре в нас, от които най-много се страхуваме, ще започнем да градим нова връзка със себе си. Важно е като възрастни да се научим да си даваме това, което ни е липсвало в детството – най-вече позволението да бъдем такива, каквито сме. Да спрем да „отрязваме“ тези части от себе си, които мислим, че са неудобни и недостойни за обичане.
Също да откриваме какво за нас е ресурс – какво ни зарежда, подхранва и вдъхновява в ежедневието ни, и да си даваме повече от това. По този начин се превръщаме в добри родители за себе си и се отваряме за любовта.
4. Как да се отърсим от перфекционизма в работна среда и да заявим себе си уверено?
От ключово значение е да наблюдаваме вътрешния си монолог. Какви негативни послания преминават през ума ни? Да си дадем време да наблюдаваме тези мисли и да потърсим кога за първи път са се появили – най-вероятно ще стигнем до детските си години, когато директно или индиректно сме получили посланието, че „не ставаме“. Важно е да се разграничим, и да разберем, че вътрешните ни гласове, всъщност не са наши. Това са гласовете на родителите/учителите/роднините, които сме интернализирали и в момента преживяваме като свои.
Да създадем дистанция между себе си и мислите си, е един от най-овластяващите и важни процеси. Само от известна дистанция бихме могли да видим колко илюзорни са негативните ни убеждения. И само от известна дистанция бихме могли да видим в нова светлина трудностите и проблемите си.
Тук отново бих припомнила и за ролята на ресурсите – дейности, места, хора, които ни подхранват, зареждат, които внасят творчество и радост в живота ни. От ресурсно състояние е много по-лесно да преразгледаме мислите и убежденията си и да се освободим от стари програми.
5. А как да се справим в училище, където неминуемо се сравняваме с останалите?
За съжаление системата на оценяване в училище би могла много да подхрани синдрома на самозванеца, тъй като е основана на сравнение и поставяне на оценки. В подобни случаи е особено важно да инвестираме свободното си време в откриване на себе си, далече от рамките на училищната система. В изследване на собствения си творчески потенциал – какво обичам да правя, какво ми се отдава с лекота, кои са моите таланти, какво ме зарежда и вдъхновява. Това позволява да бъдем по-свързани със себе си, да започнем да градим връзка със себе си, която не е основана на сравнение и най-вече да не обвързваме идентичността си с постиженията си и оценките в училище. Колкото по-добре познаваме себе си и колкото повече сме в контакт със своята уникалност, толкова по-свободни ставаме.
6. Как консултацията с психотерапевт би помогнала да се справим с това състояние?
Терапевтът може да помогне да бъдат осветлени скритите динамики и убеждения, създаващи трудности в живота на клиента. Ролята на терапевта е да създаде едно безопасно пространство, където клиентът да може да се отпусне с това, което е, да бъде приет безусловно. И от това място да се изправи срещу вътрешните си съпротиви и страхове, без да се изгубва в болката. Терапевтът го съпътства в този процес на изследване и му помага да се свърже със себе си по един нов начин.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.
Вход
Майнд Фит България ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика за поверителност можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки.
Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.
