Категория: Интервюта

В тазседмичното интервю ви срещаме със Силвия Димитрова – психолог и психотерапевт с над 16 години опит. Силвия влага своето време и усилия в развиването и управлението на консултативен център за помощ и подкрепа на жертви на домашно насилие в Благоевград и Дупница. Фокусът й е насочен към създаването и развиването на различни програми за превенция на насилието чрез обучения на неформални групи жени и младежи. Работата й също включва супервизия на екипи, работещи с жени и деца, преживели домашно насилие, както и с лица, упражняващи такова.

Разбира се, компетенциите на Силвия не се ограничават с тази тематика, затова се обърнахме към нея с въпроси, свързани с темата на месеца, а именно тревожното разстройство. Вижте експертното й мнение в редовете по-долу.

Кои са най-често срещаните сигнали, които ни показват, че сме тревожни?

Тревожността е едно неприятно емоционално състояние, при което човек има мрачно предчувствие, заплаха, дистрес, безпокойство. Често е съпроводено от соматични симптоми като болка в гърдите и задушаване. Други симптоми, показващи повишени нива на стрес, страх и тревожност са: топка или дискомфорт в стомаха или гърлото, безсъние, въртене на свят, главоболие, гадене, стомашни болки и други. Тези симптоми могат да бъдат наистина много неприятни и понякога да траят с дни или по-дълго. Често при паник атаки например, хората имат преживяване, че ще им се случи най-лошото, но всъщност симптомите не са опасни. Това обаче не означава, че човек не трябва да прави нищо, напротив, важно е да се изследват причините за тази тревожност и да се работи за намаляването й. При някои случаи може да се наложи да се вземат и медикаменти за определен период от време.

Тревожността, за разлика от страха, е емоция без конкретен обект и затова трудно може да се каже конкретна причина за нея. Тревожността се различава от страха по това, че страхът има конкретна причина, докато тревожността е неясно и неконкретизирано мрачно предчувствие. При страх ние съзнаваме както самите себе си, така и обекта и можем да се ориентираме пространствено за нещата, от които се боим. При страх вниманието е стеснено до обекта, можем да избягаме от обекта, защото той заема определено място в пространството. Докато при тревожност, усилията ни да избягаме често водят до безпорядъчно поведение, защото не преживяваме заплахата идваща от определено място и поради това не знаем накъде да бягаме, за да избегнем страха. Т.е., при страха има подходяща защитна реакция за избягване на опасността, докато при тревожността откриваме безсмислена трескавост с ригидно или изкривено изражение. Страхът изостря сетивата, докато тревожността ги парализира и не можем да действаме.

Всеки е забелязал от собствен опит как когато сме тревожни имаме тенденцията да объркваме не само собственото си съзнание, но и обективната ни преценка на ситуацията. Реално, при тревожност е нарушена връзката ни със света, връзката между Аза и света. От психологична гледна точка, острата тревожност се изпитва от човека като разпадане на Аза, т.е. на съществото на личността му.

Какво се случва в нашия организъм когато изпитваме тревожност или стрес?

Когато един човек е тревожен, т.е. усеща, че е подложен на заплаха, протичат телесни промени, които го подготвят за схватка или бягство от заплахата. Тези промени се осъществяват от автономната нервна система. Тя е автономна, защото не подлежи на съзнателен контрол. Тази система е посредникът, чрез която в тялото се случват емоционални промени. В наши дни, човек се сблъсква с малко преки заплахи, тревожността е предизвикана повече от психологически състояния отколкото заради физическо оцеляване – като социалната адекватност, отчуждението, конкурентният успех и други. Механизмите за справяне със заплахите обаче са същите, както и когато на човек му се е налагало да оцелява чисто физически. Основен симптом, свързан с усещането за тревожност е ускоряване на пулса, така че сърцето да може да напомпва повече кръв към мускулите, които ще бъдат нужни за задаващата се схватка. Периферните кръвоносни съдове близо до повърхността на тялото се свиват, което покачва кръвното налягане. Това периферно свиване е физиологичният аспект на израза „Пребледнял от страх“. „Студената пот“ е подготовка за горещото изпотяване от действителната мускулна активност. Тялото може да потреперва и косъмчетата по него да настръхнат с цел да се запази топлината и организмът да бъде защитен от нарасналата заплаха от измръзване, причинена от свиването на периферните кръвоносни съдове. Дишането става по-дълбоко или по-често, за да се осигури обилен приток на кислород, това е „задъхването“ от силната възбуда. Зениците на очите се разширяват, осигурявайки по-добро виждане на заплашващите опасности. Черният дроб отделя захар, за да осигури енергия за схватката. В кръвта се отделя вещество, което води до по-бързото й съсирване, като по-този начин организмът се защитава от кръвозагуба през раните.

Реакцията на организма е резултат от възприемането на ситуацията като опасна и се секретира адреналин в мозъка и в тялото, сякаш за да се подготви да отвърне на атаката, която идва отвън, защото адреналина прави тялото по-силно. Произвеждат се „бойните хормони“ – адреналин, норадреналин, кортизол, които изгарят тялото ни. Не го изгарят в буквалния смисъл, но когато сме изложени дълго време на тези хормони, тялото ни започва да се разболява.

За да запазим тялото и психиката си здрави, трябва да започнем да работим през опиоидните хормони, не през адреналина, да сменим горивото. Допамин, окситоцин са позитивните хормони – за да ги произведе тялото ни трябва да правим неща, които ни носят радост и щастие, да успяваме да оставаме все по-често спокойни и хармонични.

Вярно ли е, че има биологична предразположеност към прекалена тревожност, депресия и безпокойство?

Да, причина за появата на тревожни разстройства и депресивни състояния може да бъде и биологичната предразположеност към тревога и безпокойство. Различни травматични събития като смърт на близък човек, развод, уволнение също могат да провокират такива състояния. Последните невробиологични изследвания са съгласни, че има основно две форми на тревожност: първата е създадена от психологични фактори, а другата се задейства от автономни биологични фактори с психологическо съдържание.

Твърди се, че гените също са фактор при развитието на тревожни разстройства. Установено е, че пациенти, чиито родители са страдали от тревожност, са по-предразположени към нарушение на психичното равновесие. Тук обаче ми се иска да спомена, че когато един родител е тревожен, предава тази тревожност и на детето. Детето много внимателно се вслушва в емоциите на родителите и ги копира. Затова често децата на тревожни родители стават тревожни възрастни.

Има и други фактори, от които зависи дали след силен стрес човек ще развие тревожно разстройство, като например: фактори, свързани с наличието на травматично събитие, интензивността на травмата, нейната неочакваност и неконтролируемост; фактори, свързани с формата и силата на защитните механизми на личността, способност за осмисляне на ситуацията и наличие на социална подкрепа; рискови фактори – възраст към момента на травматизация, наличие на травматични събития и психични разстройства в анамнезата, нисък интелект и социално-икономическо равнище и други.

Случиха се събития, които неизбежно ни разклатиха емоционално. Как да се справим с полюсните настроения и чувството на вина, че животът ни продължава постарому, докато други хора страдат?

Не трябва да бягаме от тревожността, а да минем през нея. Така можем да стигнем не само до себеразвитие, но и до разширяване на кръгозора и обхвата на своя свят. Да не се боим от опасностите, които биха довели до тревожност – това само по себе си е успешен начин да се справим с тревожността.

Чувството на вина ни прави слаби, страха и тревожността ни правят слаби и несигурни. Ако искаме да се справим с тях е важно да приемем, че ситуацията е такава. Да бъдем смели и осъзнати означава не да се бием със страховете си, а да ги приемем. Да разберем, че когато не можем да променим нещо, е по-добре да го приемем, не да се съпротивляваме или виним. Когато тревожността ни не е преживявана като катастрофична, тогава имаме възможност да вземем и правилни и адекватни решения в определени ситуации, които изискват нашите решения. Когато преживяваме ситуациите около нас като катастрофични, независимо дали са свързани с нас, наши близки или със събития в световен мащаб – тогава и решенията, които вземаме не биха били адекватни и добри за разрешаване на неприятна или кризисна за нас ситуация.

Какво представлява тревожното разстройство?

Тревожните разстройства попадат в графата „Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства“ както са класифицирани в диагностичния наръчник МКБ-10 (Международна класификация на болестите).

Както подсказва името, те са свързани с емоционалното състояние на тревога, което се появява в ситуации на очакване на неприятно събитие или на неопределена опасност, обикновено придружено с телесни симптоми като сърцебиене, потене, треперене, сухота в устата, топка в стомаха и други. При тревогата имаме усещане за несигурност, безпокойство и безпомощност, както и силно надценяване на стимула, който я предизвиква.

Човек, преживяващ висока тревожност и невъзможност да се справи с нея, може да развие тревожно разстройство в зависимост от наличните му характерови особености, базисни вярвания (базови когнитивни схеми) и ирационални страхове залегнали дълбоко в личността му, през които всеки от нас пречупва и изкривява реалността до някаква степен. Това е нашето вътрешно виждане на самите себе си, другите и света, което при тревожните разстройства обикновено е доста изкривено в негативна посока. Базисните ни вярвания са заложени още в нашето детство. Те могат да бъдат адаптивни или маладаптивни. Тези вярвания определят базовите модели на поведение, мислене, субективно преживяване на събитията в живота (чувствата спрямо случващото се) и интерпретацията на всичко, което ни се случва – тоест определят как ще възприемаме себе си, другите, света и събитията в него като възрастни.

За да е психично здрав човек е много важно от детските и юношеските години да има добре развиващ се процес на ментализация – хармонично да функционира във всички сфери на мозъка. Челният дял на мозъка е свързан с интелектуалните процеси, като фронталната част е свързана с екзекутивните и интелектуални – съобразителност, наблюдателност, комбинативност и тестиране на реалността. В лимбичната нервна система на човека се намира Амигдалата, която е най-диференцираната част от мозъка, тя е музикалния инструмент, през който човек преживява емоциите в реалността. Амигдалата съдържа и емоционалната памет. Когато човек преживее емоция, която е много интензивна, например над 5-6 по скалата от едно до десет, Амигдалата отваря сходната емоция, която е впечатана в нашето несъзнавано. Когато тези емоции са от страхово тревожния регистър, отново Амигдалата включва сходните емоции от нашето несъзнавано, което увеличава и уплътнява като интензитет кризата и я удължава във времето. Когато през Амигдалата преживеем позитивна или негативна емоция, тя прави емоционален конструкт, който конструкт е свързан по своя смисъл или преживяване с емоциите и това се нарича убеждение или вярване. Например, имаме убеждение или вярване как другите ни възприемат, как откликват на нас. Когато човек изгражда себе си, когато изгражда убеждения за себе си, той изгражда този емоционален конструкт към себе си – дали се харесва, дали се обича, дали се чувства комфортно в своя вътрепсихичен свят. При негативни събития в детството или прекалено чувствителна нервна система на детето, то развива страхове и убеждения за малоценност, отхвърляне, изоставяне, самота, дефектност, предателство, унижение и подигравка, неизбежна катастрофа. Детето има вярването, че светът е опасно и страшно място и хората ще го наранят, че не заслужава любов, грижа и внимание и други подобни. Когато в определена ситуация се активират тези страхове и вярвания, човек започва да мисли и да очаква най-лошото, въпреки че реалността не е такава. Така се стига до огромна тревожност, защото ситуацията се преживява на живот или смърт от човека.

А с какво се характеризира социалното тревожно разстройство?

Социалното тревожно разстройство е вид фобия – социална фобия. Има много различни видове фобии (болестен страх или ужас). От клинична гледна точка една фобия се характеризира със страх, който е постоянен и интензивен, налице е завладяващо желание за бягство и избягване на провокиращи фобията места/обекти като този страх е ирационален. Агорафобията например е тревожност, предизвикана от мисълта за пребиваване в определена обстановка.

Социалната фобия е чувство на интензивен страх от негативна или критична оценка от другите или страх от публично унижение поради импулсивни действия, страх от провал или отхвърляне, страх, че ще покаже симптоми на тревожност, които ще злепоставят или унижат човека. Характерни са смущения при общуването и нелогично безпокойство относно мнението на другите. Тревожността при социалното тревожно разстройство е непропорционално интензивна спрямо заплахата.

Говорим за социална фобия когато страхът е толкова голям, че човек спира да излиза, да общува, да се среща с хора, да изразява мнение или да защитава определена позиция. Т.е. избягва фобийните ситуации всеки път когато е възможно. Състоянието обикновено е съпроводено с депресия, ниска себеоценка, страх от критика и от отхвърляне. Това води до задълбочаване на проблема и човек се отдалечава от реалността.

Социалната фобия има най-висока болестност сред фобиите (на 3-то място е по честота сред психичните разстройства, следвайки депресията и злоупотребата с алкохол).

Какви други видове тревожно разстройство има и кои са методите за справяне с тях?

Те включват различни фобии, паническо разстройство (паник атаки), генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), посттравматично стресово разстройство (ПТСР), дисоциативни (конверзионни) разстройства (в миналото наричани хистерия), соматоформни разстройства (в миналото наричани хипохондрия).

Генерализирано тревожно разстройство (ГТР) – тази тревожност е характерна с дълъг период на мъчително безпокойство и силно напрежение, причинени от конкретно събитие. Определено събитие, най-често отнасящо се до бъдещето, кара хората, страдащи от заболяването, да виждат възможно най-лошия развой на това, което очакват. Генерализираното тревожно разстройство се диагностицира по неконтролируемото безпокойство и напрегнатост, когато стане дума за значимото за тях събитие. Във физически аспект симптомите се проявяват чрез сухота в устата, лепкави ръце, замайване и силно изпотяване, сърцебиене, световъртеж.

Паническо разстройство (Паник атаки) – докато генерализираното тревожно разстройство е дълготрайно състояние, при паническото разстройство атаките траят не повече от 10 минути.. Могат да се появят и когато човек е напълно спокоен. При паническото разстройство тревогата се появява и се усеща като стягане в областта на гърлото, все едно човек се задушава. Паниката води и до главоболие, гадене, силно сърцебиене, повишено кръвно налягане. Пристъпите на паника не се свързват с определено събитие и се появяват внезапно. Те са неочаквани, а техните силни симптоми на физическо ниво карат човека да вярва, че умира. Честотата на паник атаките може да варира много – от няколко атаки на година или няколко за ден. Паническото разстройство може да има психологически съдържания. Атаката може да дойде „от никъде“, без придружаващите предпоставки или вътрепсихични предвестници. Не винаги психиатричната намеса е адекватна за тези пациенти. Сериозен процент от пациенти с паническо разстройство имат много атаки заради психодинамични фактори и за това могат да се повлияят добре от психологически и психотерапевтични интервенции. Психодинамичните клиницисти правят цялостно разследване на обстоятелствата на паник атките и на историята на всеки пациент с паническо разстройство, за да определят психо-факторите и отношенията. Независимо, че паник атаките основно са въпрос на минути, те създават неоспорим дистрес в човека. Повечето от хората с паник атаки често също имат агорафобия (чувство, че си на място или в ситуация, от която изхода е труден или супер затруднен). Паник атаките са сериозно затруднение, пациентите често откриват втора форма на приближаваща тревожност, притеснения за кога или къде следващата атака ще ги обхване. Пациентите с паническо разстройство и агорафобия често се отказват от пътуванията си в опит да контролират неприятната ситуация да им се случат паник атака на място, което не биха могли да напуснат лесно.

Фобии – фобиите са преувеличен страх от специфичен обект, дейност или ситуации, в които не съществува почти никаква опасност. Най-честите фобии са от животни като змии и паяци, от затворено пространство (клаустрофобия), от височина (акрофобия) и от пътуване със самолет. При тях се появява силна паника и страдащите от заболяването вярват, че ги заплашва смърт, ако доближат обекта на тяхната фобия.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) – при него се появяват повтарящи се натрапчиви мисли, които предизвикват силно безпокойство и тревога. При това разстройство болният се стреми да контролира страховете си чрез извършването на определени ритуали, за които вярва, че ще го предпазят от определено фатално събитие. В терминологията тези ритуали са известни като компулсии и се изразяват чрез прекалено често миене на ръцете, маниакална нужда от определен ред в пространството или ритуално отброяване на определено действие, минаване по точно определен път, казване на нещо определен брой пъти.

Посттравматичен стрес или посттравматично стресово разстройство /ПТСР/ – това е тревожност, която се появява след травматично събитие, което може да бъде преживяно или пък човек да е свидетел на събитие, което е представлявало реална смъртна или увреждаща опасност за него или за други лица – природно бедствие, военен инцидент, смърт на близък човек, сексуален или физически тормоз, страх, безпомощност или ужас. Или най-общо казано, ПСТР е преживяване, при което миналото подкопава основите на настоящето. Заради силните и интензивни емоции травматичното събитие се преживява отново чрез интензивни и смущаващи спомени на събитието „флаш бек“, включващи оживени образи, мисли и усещания, действия или чувства все едно събитието се повтаря, интензивен психологически дистрес при събития, наподобяващи травматичното такова. При ПТСР често човек има проблеми със съня, затруднена концентрация, обострен рефлекс на стряскане, раздразнителност или гневни избухвания. Вследствие на страха, човек с ПТСР се стреми да избягва места, събития или обекти, които напомнят за травмата, има усещане за емоционална вцепененост и невъзможност за емоционални преживявания, чувство за силна вина, липса на енергия, депресия, или притеснение, загубата на интерес към дейности, които са били приятни в миналото, усещане за откъсване и отчужденост от другите, усещане за скъсяване на бъдещето, затруднения за запомняне на събития или текстове, които имат асоциативна връзка с травмата.

Как психотерапията помага?

Важно е да знаем, че страхът и тревожността не са лоши сами по себе си. Но когато станат ирационални в отговор на дадена ситуация, тогава се появява проблем. Тревожността не може да бъде избегната, но може да бъде намалена. Тя показва, че в ценностната система на човека има противоречие, някакъв вътрешен конфликт. Психотерапията е важен елемент от овладяването на симптомите на тревожност и стрес. Понякога, когато симптомите са по-ясно изразени или продължават дълго, човек започва да се страхува още повече, което влошава ситуацията още повече. В терапията човек разбира на какво се дължат тези симптоми и как да ги овладява. Човек стига до своите ирационални страхове и вярвания, които му пречат да живее свободно. Това помага да се намали тревожността по отношения на симптоматиката. Разбира се, трябва да се полагат усилия и да се инвестира време, не е толкова лесно.

Първо е важно човек да осъзнае, че има тревожност, която не отговоря на нормалната и че от самият него зависи да намали тази тревожност. Т.е. да се справи с тревожността си не зависи от това да избегне или избяга от конфликтна ситуация, а от това да се изправи срещу този проблем и да го реши, да има мотивация за това да го реши. Често хората избягват тревожни ситуации и започват да задълбават все повече и повече в проблема. Затова осъзнаването е много важно, защото докато не осъзнаваме нещо, не разбираме, че трябва да го променим. Изправяйки се срещу определен проблем и справянето с него, води до усещането в човека, че може да се справи. И така се повишава прага му на понасяне на тревожност и страх.

Работейки с психотерапевт, се анализират страховете в дадени ситуации, защо са ирационални или преувеличени, какви несъзнавани вярвания и убеждения стоят зад тези страхове. Несъзнаваните ни вярвания и вътрешни конфликти ръководят нашия живот. Колкото и съзнателно да се убеждаваме, че ситуацията не е страшна, ако нашите несъзнавани вярвания са в обратната посока, ще ни бъде много трудно да се убедим, че всичко е наред. Особено пък, ако симптомите на тялото ни са много интензивни, когницията няма как да ни помогне. По-скоро симптомите вземат превес и някои хора започват да се страхуват повече от тези симптоми отколкото от самата тревожност. И това ги държи в един омагьосан кръг – дали ще ми се гади отново и не мога да се храня, дали ще ми се завие свят, дали ще се изложа, ако припадна и т.н.

В кабинета на психотерапевта човек се учи да разбира това, което му се случва и как може да реагира. Например да разбере, че когато почувства силна тревога или сърцебиене, кръвното се е покачило – това е заради тревожността и заплахата, с тези симптоми тялото се подготвя за борба. Т.е., разбирайки че не се случва нищо страшно, човек може да се успокои, след като вече напълно съзнателно може да си обясни защо има тези телесни симптоми. Друг важен аспект от преодоляването на тревогата е човек да започне да опитва да запази спокойствие когато усети, че идва някакъв пристъп на паника. Например за паническите атаки – може да им говори спокойно, като на игра „Ти реши да ме посетиш отново, но не си най-приятния ми гост, така че ще ти кажа „Довиждане“. Друг начин е когато усетим, че се страхуваме от нещо, да си кажем, че този страх не е реален, а е плод на наши деструктивни вярвания, които деструктивни и негативни несъзнавани вярвания чрез терапията вече са станали осъзнати. Например, ако когато сме били деца и сме се страхували, че някой ще ни се скара и ние не бихме могли да се защитим, защото сме зависели от някой възрастен, сега вече като големи може отново да се страхуваме да се защитим, ако някой ни обижда или ни критикува. Ако успеем обаче да си кажем, че този страх да се защитим не е реален, а е онзи страх от нашето детство, сега вече сме възрастни хора и можем да се защитим, не сме безпомощното дете – ще ни бъде наистина много по-лесно да спрем да се страхуваме. Когато смятаме че не можем и няма да се справим и възприемаме ситуацията като страшна, ние ще реагираме със замръзване или бягство, а на когнитивно ниво – очакваме най-лошото да се случи за нас. Ако възприемаме ситуацията като такава, с която можем да се справим и ще успеем или поне имаме възможност да успеем – можем да я приемем като предизвикателство и следователно реагираме с желание и готовност да покажем какво можем и да се представим възможно най-добре. Това пък води до смес от позитивни емоции, преживяваме случващото се като желано и хубаво. Ние хората сме съзнателни същества и можем да упражняваме известен контрол върху съзнателните си възприятия и да изберем как да реагираме.

Когато се осъзнаят базовите ирационални вярвания, свързани с тревожността, те могат да се променят. Докато не са осъзнати, ние действаме импулсивно – усещаме застрашаваща ни ситуация и тялото реагира със съответните телесни симптоми, без да имаме съзнателната реакция с която да преценим дали тази заплаха е наистина толкова страшна или не.

За намаляване на тревожността много помагат също така практики, свързани с тялото, които да разредят малко интензивността на тревогата и да успокоят нервната система, като например медитация. Медитацията е много мощен инструмент, защото успокоява Амигдалата, която е отговорна за засичане на заплахи и начина, по който реагираме на силни емоции като страх и тревога. Чрез медитацията можем да погледнем нашите чувства отстрани и да видим колко реални са те.

За терапия на тревожни разстройства успешно се прилагат поведенческите и когнитивни интервенции, които се различават от психоаналитичните и психодинамичните подходи по своя оптимизъм – според тях проблемното поведение се научава и затова може да бъде отучено, т.е. може да се помогне на клиента да го промени, когато то не го подпомага в достигането на целите, осъществяването на амбициите и воденето на пълноценен и удовлетворяващ живот. Поведенческите терапии се фокусират върху проблемното поведение, дефицитите и начините за научаване на нови стилове на поведение. За разлика от тях, когнитивните стратегии целят промяната на начина на мислене за себе си, другите и житейските ситуации. При тях терапевтът приема, че проблемните емоции и наблюдаемото поведение са повлияни както от ученето, така и от убежденията, нагласите, мисленето и възприятията на човека. Много е вероятно грешките в мисленето да водят до дистресиращи емоции и проблемно поведение. Целта при тези стратегии е да се промени неадаптивното поведение чрез промяна на фундаменталните когнитивни модели.

 

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.