Categories
Блог Тема на месеца

Синдром на самозванеца и защо вероятно го имате [MindFit тема за ноември]

Колко често се чувствате сякаш не ви бива особено в нещата, които вършите ежедневно? Случва ли се да си мислите, че някак си почти на късмет сте стигнали докъдето сте стигнали в живота? Имали ли сте усещането, че сте заблудили всички и всеки момент ще ви разкрият и ще посочат очевидния за вас факт, че не владеете особено добре (ако изобщо) своята специалност?

Ако ви звучи познато, можете да си отдъхнете – не сте умели измамници, просто страдате от т.нар. Синдром на самозванеца (по-познат по света като Impostor Syndrome).

Можете да започнете спокойно да обсъждате тези свои неуверености с околните и с изненада ще откриете от тях куп доводи защо всъщност ви бива в работата или начинията ви. Ще откриете и че никак, ама никак не сте сами в тези си опасения.

Според някои проучвания делът от населението, борещ се с това състояние, достига цели 82%! Най-често срещано е сред високоефективни хора, заради което можем уверено да заявим твърдението в заглавието. А измежду изпитващите го преобладават жените, още от началото на 70-те, когато е направено и първото проучване за този феномен.

Симптоми

Както очертахме в увода, проявленията на Синдром на самозванеца се въртят около усещането на човек, че е измамник, който “минава между капките”. Казано иначе, страдащият от този синдром има:

  • Усещане, че заблуждава околните
  • Страх от разобличение
  • Трудност да приеме личните си успехи

Да, това състояние не прощава на богатите и световно признатите личности (ще разкажем за тях с конкретики в следващ блог пост този месец), като за тях се отнася дори с една идея по-силно. Често, дори ако спечелят най-престижната награда в своята сфера, те просто решават, че въпросната награда явно не е чак толкова престижна и трудна за печелене, щом те са успели.

Особено тежко е проявлението на този проблем в творческите сфери, където резултатите обикновено са субективни и трудно измерими.

Последствия

Животът с Impostor Syndrome може да е почти парализиращ. Синдромът има цяла редица влияния върху ежедневието на изпитващия го. И макар да не е класифициран като психично заболяване, ефектите му могат да бъдат повече от сериозни:

Влошено професионално представяне

Заради постоянния страх, че ще бъдат разобличени като самозванци, хората с този синдром се натоварват с още и още задачи. Опитвайки се да компенсират въображаемата си липса на компетентност, се мъчат да впечатлят колегите си чрез количество. Когато обаче това им изиграе лоша шега, се чувстват още по-близо до усещането, че ще бъдат “разкрити”. Претоварването в комбинация с постоянния страх да не направят нещо грешно, понижава цялостното им професионално представяне.

Избягване на поемането на отговорности

Макар да поемат много задачи, хората с Impostor Syndrome се опитват да избягват поемането на отговорности, когато могат. Ако нещо важно зависи от тях, то представлява риск околните да забележат, когато “самозванецът” не се справи. Да не говорим за последствията, които според него некомпетентността му може да им за хората, за които е отговорен.

Съмнение в себе си

Както вече стана дума, страдащите от Синдром на самозванеца са склонни да омаловажат всяко постижение, ако то стане тяхно. Вместо да се радват на успехите си, те се тревожат, че околните ще разберат “истината” за способностите им и значимостта на съответното постижение.

Грешно тълкувание на външни фактори

Когато човек със Синдром на самозванеца постигне нещо значимо, той има склонноста да го отдаде на външни фактори или късмет. Когато обаче се случи нещо лошо, автоматично смята, че това е по негова собствена вина и се дължи на некомпетентността му.

Неудовлетвореност и бърнаут

Заради постоянните си опити за преодоляване на чувството си за неадекватност, хората с Impostor Syndrome предпочитат да стоят на работно място, което не ги удовлетворява. Не го напускат обаче, защото се притесняват, че го имат на късмет и че няма да ги вземат на по-добро място или позиция. Това обаче в комбинация с допълнителното натоварване, за което вече стана дума, често води и до професионално прегаряне (бърнаут).

Избягване на повишения

Професионални оценявания са един от големите врагове на хората с този синдром. Те се ужасяват от тримесечните вътрешни оценявания, защото всяка потенциална критика ще сложи сол в раната. “Раната” бидейки собственото им вярване, че не ги бива. Ако човек има необходимото самочувствие, критиката не би им нанесла особени поражения. “Самозванецът” обаче ще заеме отбранителна позиция. А може и директно да премине на фазата, в която приема, че е “разобличен” и че нещата са много по-зле, отколкото те в действителност са.

По тези причини този вид хора нямат смелостта и да поискат повишение. Страхуват се от отказ и най-вече от това да чуят причините за отказа, тъй като изначално самите те не вярват, че заслужават повишение.

Тревожност

Всяко от изброените дотук неща логично води до тревожност. Постоянният страх и напрежението да не бъде разкрит или да се провали в нещо, държат страдащия “на нокти”, понякога го държат и буден през нощта. Този начин на живот е най-общо казано в постоянна готовност за “битка или бягство” (fight or flight) заради увереността, че всеки момент някой ще го конфронтира за “заблуждаването”. Организмите ни обаче не са създадени да функционират в перманентно състояние на напрежение и резултатът е хронична тревожност.

Депресия

Проблемите със самочувствието и постоянният страх, разбира се, могат да доведат и до депресия. И то съвсем сериозна клинична депресия. Много често причините за Impostor Syndrome са в далечното минало на страдащия и като такива, те работят не само на повърхностно, но и на дълбоко ниво. Именно с вкоренени негативни вярвания работи и депресията и е от първостепенна важност да се изчистят причинителите възможно най-бързо.

Раздразнителност

Цялото напрежение и постоянната отбранителна позиция неизменно водят и до лесна раздразнителност у хората със Синдром на самозванеца. Колкото и да се опитват да я прикриват – отново за да не привлекат негативно внимание върху себе си – може да се забележи от техните най-близки колеги и обкръжение.

Ниско самочувствие

Синдромът на самозванеца се проявява най-вече в професионално отношение, но влиянието му върху живота на страдащия е всеобхватно. Най-сериозен е ударът по цялостната себеоценка. Тя е изключително ниска, което в среда на други високоефективни хора кара “самозванеца” да страда изключително много.

Срам

Цялото прикриване и напрежение, разбираемо, се дължи на срам при Синдрома на самозванеца. В основата е срамът от незаслужени позиция, заплата, уважение и т.н. А усещането за срам също има огромно влияние върху качеството на живот на всеки от нас.

Действия

Синдромът на самозванеца може да се овладее. Установени са няколко подхода, които помагат осезаемо. Ето основните:

Споделяне

Говоренето по темата може да е изключително позитивно както в работна обстановка, така и в групова психотерапия или семейна среда. Ако сами се “разобличите”, ще откриете, че всъщност не сте крили нищо и че имате цал куп съмишленици в тази битка. Разбира се, в идеалния случай ще навигирате тази заплетена материя под ръководството на специалист, за което MindFit може да е от ключова полза.

Наблюдаване за симптоми

Прочитането на настоящия текст вече е голяма крачка към справянето, защото ще сте значително по-запознати със симптомите, за които да внимавате. Ако се припознавате дори в част от описаните проявления, побързайте да си обърнете подходящо внимание.

Борба с перфекционизма

Знанието, че нищо не е перфектно и че е нормално да имаме своите недостатъци или провали, е здравословно. Перфекционизмът е за деца и емоционално незрели хора, които не могат да приемат реалността, така че се борете всячески с него и просто продължавайте смело напред.

Заместване на негативните мисли

Улавянето на негативните мисли и заместването им с позитивни ще направи чудеса, ако сте последователни в това си усилие. Това означава да отбелязвате и да се радвате на постиженията си, да си припомняте предишни успехи и да си водите записки с позитивна обратна връзка от други хора. В когнитивно-поведенческата психотерапия има цял набор от подходящи упражнения и инструменти за този тип задача.

В заключение

Макар Синдромът на самозванеца да не е официално психично разстройство или заболяване, той може да има изключително пагубен ефект върху живота ни. Ето защо се надяваме, че тазседмичният блог пост ви е бил полезен. Следващите няколко ще продължават да са по тази тема, като ще ви срещнем със специалист, ще споделим най-добрите TED Talks по въпроса и ще ви разкажем историите на богати и успешни личности, борещи се със същото състояние.

А от вас очакваме да ни споделите открито дали сте се сблъсквали с този феномен. Направете го по имейл, във Facebook, Instagram или LinkedIn.

Categories
Блог Тема на месеца

Заедно срещу самоубийството: Данни и ресурси [MindFit тема за септември]

Тазмесечната тема е една от най-тежките възможни. Избрахме септември за дискусията на тема „превенция на самоубийства“ заради Световния ден, посветен на нея – 10 септември.

Част от нашия екип има своя личен допир с ужаса на суицидните мисли и пориви, но дори и да не беше така, по темата ТРЯБВА да се говори. Открито, често и градивно.

Данни

Тъжен факт е, че в световен мащаб всяка година над 700 000 души умират вследствие на самоубийство.

В България данните сочат, че около 1500 човека отнемат живота си годишно, а други 3000 правят опит за самоубийство, като над 70% от тях са в детско-юношеска и младежка възраст. Самоубийството е сред трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години по информация на Министерство на здравеопазването.

58% от всички хора, отнели живота си, са под 50-годишна възраст, като предишни неуспешни опити са най-силният признак за вероятни последващи.

Вероятността човек с клинична депресия да извърши самоубийство е 20 пъти по-голяма в сравнение с вероятността психически здрав човек да го направи. Това е и една от причините MindFit да е толкова важно начинание за всеки от нас: по тези теми е важно да се говори и е още по-важно да се оказва подкрепа.

Ресурси

Освен с навременна психотерапия, в България има и други начини да се предостави помощ на страдащи от депресия и суицидни пориви. Особено когато става дума за вече настъпил епизод, следният списък може да се окаже буквално животоспасяващ:

1. Спешен Център: Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ 

  • Спешен кабинет: (02) 981 00 06
  • Сайт

2. Български червен кръст – Телефони на доверието

  • София – (02) 81 64 892
  • Ямбол – (046) 662 904
  • Сайт

3. Национална телефонна линия за деца

4. Информационна линия за психично здраве (за град София)

  • тел. (02) 42 111 42 (всеки работен ден от 12.00 до 16.00 часа)

 

Важно! Ако сте в криза или имате мисли за нараняване на себе си или други хора, незабавно се свържете със своя личен лекар/ психолог/психиатър или с най-близкия център за спешна помощ. Можете да ползвате и Eдинния европейски номер за спешни повиквания 112.

 

Допълнителни контакти на центрове за спешна психологическа подкрепа и телефонно консултиране:

Фондация „Анимус“

  • Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие
  • (02) 981 76 86
  • Сайт

Държавна агенция за закрила на детето

Дружество на Психолозите в България (ДПБ)

  • Денонощна линия: 0888 429 730, 0895 922 421

АРЗ „Солидарност“

  • Дневна терапевтична общност за рехабилитация и ресоциализация на зависими от алкохол, наркотици и хазарт
  • (02) 9719 920, 0884 389 930
  • Сайт

Националната информационна линия за наркотици и алкохол

“Как си всъщност? Разкажи Ми”

Ние ще продължим да говорим по темата през целия месец с #SuicidePrevention, защото знаем от първо лице колко ключово е да има кой да ти подаде ръка в тези моменти.

По-късно през септември ще споделим и мнение на експерти как да идентифицираме подобно поведение, кои са начините за реакция, които можем да предприемем като наблюдатели, както и редица други полезни съвети.

 

Ако намирате този тип материали за полезни и важни, последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и чрез нашия имейл бюлетин.

Бъдете силни! <3 

Categories
Блог Тема на месеца

5 начина за изграждане на здравословна работна среда [MindFit тема за юни]

Какво прави една компания страхотно място за работа? Допълнителните придобивки? Локацията? Може би заплатата? Тези въпроси ще обсъждаме през юни, защото темата на MindFit за месеца е “здравословна работна среда” (#HealthyWorkplace).

Каквото и да ви казват, ключът към създаването и поддържането на продуктивна организация е създаването на здравословна работна среда. Бизнесите, които дават приоритет на дългосрочния успех, трябва да покажат, че се грижат за своите служители, независимо дали членовете на екипа им са на място в офиса, дистанционно или на непълно работно време.

Но е трудно да се определи какво точно е здравословна работна среда, камо ли да се приложи на практика – особено когато толкова много служители работят от вкъщи. Тази седмица ще се постараем да опишем какво е здравословна работна среда и да очертаем пет стъпки за нейното постигане.

Как изглежда здравословната работна среда?

Докато някои класифицират работните среди в различни категории – като творческа, социална, целенасочена и традиционна – най-добрите работни среди включват положителните елементи на всички тези типове. Фантастичната работна среда насърчава иновациите и индивидуалността. Тя подкрепя сътрудничеството и работата в екип, като същевременно предоставя на служителите гъвкавостта и автономията, от които се нуждаят, за да постигнат личните си цели.

Здравословната работна среда също е безопасна, както психологически, така и физически. Организациите със страхотни култури се опитват да подкрепят благосъстоянието на служителите си, а лидерите са прозрачни за причините зад вземането на важни решения и отдават признание на служителите, които всеки ден изграждат ценностите на компанията.

Начини за изграждане на здравословна работна среда

Създаването и поддържането на здравословна работна среда изисква печеливша стратегия. Ето петте най-добри практики, които можете да следвате, за да започнете да трансформирате културата на вашата организация към по-добро.

1. Дайте на служителите си истински глас

Обратната връзка е един от най-ценните подаръци, които можете да получите от вашите служители. Предоставянето на възможности на служителите да изразят чувствата си ви позволява да идентифицирате начини, по които можете да им помогнете да се отличат.

Но за да създадете тези възможности за споделяне на обратна връзка, имате нужда от правилната технология. Инструменти като HR чатботове, задвижвани от изкуствен интелект, както и “пулсиращи” проучвания (pulse surveys) улесняват преминаването от годишни оценки и – които не водят до навременни действия – към развиващ се разговор със служителите в реално време. Подобен начин на събиране на обратна връзка, течащ почти постоянно на фона, улеснява определянето и разрешаването на най-належащите проблеми на всяка  организация. Потърсете платформа за ангажиране на служители, която включва функции като споменатите, за да улесни изграждането на гласа на служителите за мениджърите и специалистите “Човешки ресурси”.

И да, събирането на обратна връзка е само първата стъпка. Неуспехът да се предприемат действия в унисон с резултатите от проучването води до по-ниска ангажираност, отколкото неуспехът на проучването на първо място. За да покажете на служителите, че техните гласове всъщност имат значение – и да ги мотивирате да споделят това, което наистина мислят – насърчавайте мениджърите да създават планове за действие в отговор на обратната връзка съвместно с екипите си. Мениджърите могат да бъдат инициатори на екипни сесии, за да прегледат резултатите от проучването, да обсъдят области за подобрение и да разработят следващите стъпки, в които всеки има участие.

2. Показвайте признателност ежедневно

Помислете за последния път, когато сте получили открита похвала от шефа си, без да го очаквате. Това вероятно ви донесе прилив на увереност и моментално повиши настроението ви. Може би дори ви даде енергията, от която се нуждаете, за да затворите голям проект. Честото и смислено отдаване на заслуженото може драстично да подобри ангажираността, задържането на кадри и удовлетвореността на служителите. Не е изненадващо, че признанието е ключова част от здравословната работна среда.

Признанието е фактор номер едно за служителите искат в “новата реалност” и 82% от тях искат да получат повече похвали. Насърчавайте добрите думи във вашата организация, от персонала до висшия мениджмънт. Признанието трябва да е публично, така че служителите  да се учат от успехите на другите, и трябва да е достатъчно конкретно, за да засили поведението, което искате служителите да повтарят.

Най-бързият начин да превърнете благодарността в навик е да използвате технологията за признателност. Организациите без технология за признателност са 160% по-склонни да отдават заслуженото на кадрите си само два пъти годишно или дори по-рядко. Избирайки модерна платформа за признателност, служителите могат да кажат благодарности или да раздадат “точки” за заслуги по всяко време и навсякъде, без да прекъсват установените си работни процеси.

3. Съсредоточете се върху самото работно място (дори ако работите дистанционно)

Знаете ли, че атрактивният офис дизайн може да направи служителите до 33% по-щастливи? Работното пространство може да мотивира, да подобри благосъстоянието им и да насърчава здравословните навици. Инвестирайте в превръщането на вашия офис в по-приятно място и вашите служители ще обичат да прекарват времето си там.

Дори ако по-голямата част от вашия екип работи дистанционно, мястото, откъдето полагат труд, все още влияе върху тяхната продуктивност и удовлетвореност. Уверете се, че служителите ви имат удобно, стимулиращо място за работа извън офиса, като осигурите заплащане за неща като ергономични столове, допълнителни монитори и “правостоящи” бюра. Помолете служителите да казват открито, когато имат нужда от нова мишка, клавиатура или други офис консумативи.

4. Превърнете ценностите си в повече от думи

Никой служител (сосбено в днешно време) не иска да работи в организация, която няма убедителни ценности или такава, която не практикува това, което проповядва. Развитието в унисон със значими фундаментални ценности води до стабилна организационна култура и в крайна сметка – печалби. Организациите със силно съгласувани култури, заедно със силно съгласувани иновационни стратегии, отчитат 30% по-висок ръст на стойността на предприятието и 17% по-висок ръст на печалбата. Освен това, убедителните ценности привличат по-добри кандидати. Над 75% от служителите смятат, че е много важно да работят за компания с конкретни фундаментални ценности.

Корпоративните ценности трябва да отразяват основната философия на бизнеса и трябва да бъдат лесни за разбиране и запомняне за всички служители. Също така е добре да награждавате и отличавате служители, които демонстрират и работят видимо според основните ценности на вашата компания, което насърчава другите членове на екипа да последват примера.

5. Създайте среда на психологическа безопасност и доверие

Средата на психологическа безопасност е тази, в която служителите се чувстват комфортно да бъдат себе си. Те знаят, че могат да изразяват себе си свободно, без да се притесняват от злепоставяне или отмъщение. Когато служителите са уверени, че техните идеи няма да бъдат отхвърлени безконтролно или подигравани, те са много по-склонни да участват в смислени разговори, да изразят мнението си и да останат ангажирани.

Създаването на работно място, което се отнася сериозно към психологическата безопасност, изисква практика и отдаденост, но си заслужава. Служителите в компании с високо доверие отчитат 74% по-малко стрес, показват 50% по-висока производителност и изпитват 40% по-малко изгаряне.

Психологическата безопасност е изградена върху основата на истинска грижа за служителя. Редовно проверявайте психическото, физическото и емоционалното здраве на служителите и им давайте свободното време, от което се нуждаят. Най-важното е да научите мениджърите да приемат практики, които насърчават психологическата безопасност. Семинарите могат да бъдат чудесен начин за мениджърите да практикуват ръководене с емпатия, давайки конкретно признание и постепенно премахване на микромениджмънта. Мениджърите трябва да слушат повече, отколкото говорят и трябва да поканят открити и честни разговори между тях и техните екипи. Освен подхранването на доверие, това дава пример за членовете на екипа във вашата организация, които един ден може да се окажат в лидерска роля.

Тук е отлично място да споменем, че освен че е чудесна идея да използвате MindFit като социална придобивка за своя екип, ние вече предлагаме и споменатите семинари, уебинари и дори групова психотерапия, така че се свържете с нас на имейл hello@mindfit.bg за повече информация!

В заключение

Здравословната работна среда е тази, в която служителите се чувстват чути, те са отличени за приноса си и разбират как работата им е част от нещо по-голямо. Това води до повече иновации, по-голямо доверие в лидерството и подобрен край – организациите с високо ангажирани служители са с 21% по-печеливши и продуктивни.

По-късно този месец ще ви дадем и мнение на експерт за справяне с възникнали конфликти на работното място, защото е важно всеки да има глас, но това може да доведе и до сблъсъци на мнения и гледни точки. Както винаги, сме ви подготвили редица полезни материали, така че продължавайте да ни следите и ви благодарим за подкрепата, каквато, надяваме се, срещата и в работната си среда!

Categories
Блог Ревюта Тема на месеца

Ролята на Moon Knight в дискусията за психично здраве

Когато загледах поредния сериал на Marvel, нямах грам представа, че ще пиша тези редове за него в блога на MindFit. Не знаех, че ме очаква поредица, която ще ме разтърси толкова и ще повдигне на ново равнище ключови дискусии за менталното здраве и психологическите травми в детството. Е, Moon Knight го прави със замах и това е причината тазмесечната ни тема да бъде открита с по-нетипичен текст. А самата тема за май е “Осведоменост”, продиктувана от чуждестранния месец на осведомеността за психично здраве (Mental Health Awareness Month).

 

Този текст повърхностно разкрива части от сюжета на дискутирания сериал.

 

За начало нека очертая какво представлява Moon Knight, защото е нормално повечето хора в България да не са го гледали. Той е нов високобюджетен сериал на Marvel (както винаги – вдъхновен от комикси), чийто последен епизод излиза точно днес. Разкрива ни по безкрайно увличащ начин историята на кротък и мил човек, в чийто живот започват да се случват редица необясними неща и който се оказва с Дисоциативното разстройство на идентичността, познато в миналото като “размножение на личността”. Една от алтернативните му самоличности е агресивен наемник, който освен нормални земни престъпления, е забъркан в сериозни свръхестествени конфликти и може да се трансформира в супергерой с подобаващ костюм. Ключовото послание на сериала обаче не е в супергероизма му, а в личната му история.

Травми

Без да издавам твърде много от сюжета, ще спомена, че в сериала се разкрива по ужасно реалистичен начин част от психическите травми, нанесени на главния герой в неговото детство. Те са нанесени в следствие на трагичен инцидент и последвалата неспособност на майка му да се справи с емоциите си и неадекватността на баща му в това да го защити в тази ключова възраст. Именно тук се появява “разцепването” на личността на главния герой, който несъзнателно се нуждае както от силно и гневно “аз”, така и от невинна и нищо неподозираща алтернативна своя версия. Сцените от предпоследния епизод оставят зрителя в ступор, давайки си сметка колко страшни могат да бъдат действията (или бездействията) на родители върху крехките умове на децата. Те разбиват на пух и прах скандалното вярване на някои възрастни, че “каквото се е случило в детството няма значение, защото човекът още е бил малък и няма да запомни много”. Вярване, което няма как да бъде по-грешно.

Дисоциативно разстройство

За Moon Knight е избрано едно от най-противоречивите, но и най-интригуващи за науката психични разстройства. Дисоциативното разстройство на идентичността обикновено възниква като начин на мозъка да се справи със сериозна травма в миналото – човекът се дистанцира от себе си като способ да се отдалечи от събитието, което го е стресирало в изключително висока степен. 

За дисоциативно личностно разстройство се говори когато 2 или повече личности или съществуват и имат контрол в тялото на един и същи човек.

Друга ключова характеристика е неспособността да се спомнят важни факти и лична информация, които не е възможно да са просто забравени без причина.

Отделните личности, живеещи в тялото на един и същ човек, могат да бъдат от различна възраст, раса и дори от различен пол – впечатляващо за учените е да наблюдават как всяка отделна идентичност си има свои жестове, стойка и начин на говорене.

Както е описано в lechenie.bg, сред другите проблеми, често възникващи в следствие на дисоциативното разстройство, са:

  • Депресия;
  • Променливи настроения;
  • Самоубийствени мисли и пориви;
  • Разстройства на съня (ходене на сън, безсъние и други);
  • Тревожност, панически атаки и фобии;
  • Злоупотреба с алкохол и наркотици;
  • Компулсивни мисли и ритуали;
  • Психотични симптоми (например халюцинации);
  • Хранителни разстройства;
  • Загуба за представа за време;
  • Амнезия;
  • Усещане за присъствие извън тялото си;

Повечето от изброените характеристики са изобразени чрез героя на Оскар Айзък в Moon Knight и това е пореден принос на продукцията към важните теми и борбата със стигмата в световен мащаб.

Ефект

Благодарение на въздействащия начин, по който Moon Knight разказва историята на главния герой, милиони хора се запознаха отблизо с част от възможните последствия от нанесени травми в детството на човек.

В момента при търсене на материали, съдържащи “Moon Knight” и “Mental health”, в Гугъл излизат близо половин милион резултата! Статии в някои от най-големите медии говорят за екранизираните проблеми, редица YouTuber-и създават видеа по темата, а актьорите и продуцентите на сериала не крият, че целта им е била именно да покажат как – за жалост – изглежда реалността за много деца и до какво може да доведе тя в дългосрочен план.

Показвайки герой, който има подобно разстройство, но е повече от интригуващ и положителен, поредицата хвърля нова светлина върху страдащите от подобни проблеми. Човек, живеещ с подобни последствия, няма ни най-малка вина за това и е ключово да се говори по темата и да се помага всячески.

Поради тези и куп други причини Marvel и Disney+ нямаше как да направят по-голям принос към настоящия месец за осведоменост по темите за психично здраве. А нашият принос ще бъде разнообразен, така че се уверете, че ни следвате във Facebook, Instagram и LinkedIn и ни споделяйте своите впечатления от всичко, свързано с психично здраве!

Categories
Блог Тема на месеца

6 стъпки за устойчива продуктивност [MindFit тема за април]

Излизайки от летаргията на зимата, а в случая – и от пандемичните ограничения – сме склонни да излеем наведнъж новодошлия си приток от енергия. Била тя енергия за социализиране, работа, личностно развитие или физическа активност. Накратко казано: продуктивна енергия. Ако се поддадем на този инстинкт обаче, рискуваме бързо да стигнем така често споменаваното от нас прегаряне и да разочароваме себе си и други хора, с които тъкмо ентусиазирано сме подхванали нови начинания.

Ето защо е от ключова важност, когато говорим за продуктивност, да говорим за УСТОЙЧИВА продуктивност. Рядко има смисъл от краткосрочна ефективност, особено предвид че тя може да има и други последствията върху тялото и съзнанието ни. Така промотираният от някои световноизвестни бизнесмени и инфлуенсъри начин на живот, в който се работи почти по 24 часа в денонощието и съзнанието ни е постоянно окупирано от мисли за пари и успех, е в действителност меко казано токсичен.

Ето защо през април искаме да поговорим по темата за здравословната продуктивност и как да я постигнем. Следващата седмица ще предоставим списък с инструменти за продуктивност, но засега ще обърнем поглед към начините да запазим баланса между нея и дългосрочното си стабилно състояние.

1. Качествен сън

“Ама какво ми говорите за спане сега, нали за точно обратното трябваше да чета”, биха казали (привидно оправдано) някои от вас. Само че няма как да не го поставим на първо място по важност, защото без качествен сън е почти невъзможно да сме ефективни в будното си време. Имали ли сте поредица от недоспивания или дори – безсъние? Ако някога сте се сблъсквали с това, то вероятно знаете, че в уж будното си състояние сте раздразнителни, силно емоционални и разсеяни. Все врагове на качествената производителност.

За сдобиване с качествен сън има няколко стъпки, които можете да предприемете.

Първо, не се стремете да постигнете прословутите 8 часа. В зависимост от организма, може да е по-малко, може да е и много повече. Просто трябва да е достатъчно за вас. След като сте установили кое е това количество часове, направете графика си така, че да сте необезпокоявани за съответния период всяка нощ.

Ако се притеснявате да изключите напълно звука на телефона си с идеята, че някой може да има нужда от вас по странно време, то поне си настройте режим “Не безпокойте”, който да позволява само обажданията да имат звук например.

Ако работата и режимът ви го позволява, през деня излизайте да “събирате” поне малко слънце или дневна светлина, което подобрява циркадния ви ритъм.

Ако през нощта, когато тревожността обикновено се засилва, не можете да спите заради притеснителни мисли и стрес, задължително се постарайте да отидете на психотерапия в първия удобен момент.

В случай че това не е причината, а просто без обяснение се въртите в леглото с часове, пробвайте някое от редицата безобидни решения като мелатонин или мента, глог и валериана например, а в последствие – ако проблемът продължава – се обърнете към невролог или специалистите в т.нар. Медицина на съня (вече има такива клиники в България).

Излишно е да казваме, че дразнещи сетивата силни светлини или звуци е добре да бъдат премахнати, но има и шанс и да сте просто с повишена сензитивност, което понякога също изисква внимание от страна на специалист.

2. Изключване на разсейващите фактори

Когато стигнете до момента за съсредоточено вършене на работа, опитайте се да предотвратите максимално много от разсейващите фактори: известия на телефона или екрана, хора или телевизор, говорещи на фона, глад, жажда, странични дреболии и т.н.

Ако тази идея ви създава твърде много стрес, което е разбираемо в днешно време, работете на вълни: съсредоточавате се за 50 минути например, след което спирате работа за 10 минути почивка или занимаване със странични дейности. Още по-добре би било близките, приятелите и колегите ви да знаят да не ви закачат в определени времеви интервали, защото е учудващо колко голяма част от забавянето в продуктивността се дължи на колеги, които уж ви говорят по работа, но реално спъват процеса чрез прекъсване на мисълта ви.

3. Правилна подготовка

Изключително често, когато отлагате някоя задача много дълго, това не се дължи на мързел или несериозност. Всъщност съзнанието ви реагира негативно на липсата на яснота или подготовка за съответната задача. Тези фактори карат човек да се чувства зле от мисълта за начинанието и инстинктивно да го отбягва всячески. Ето защо можете да предприемете следните стъпки:

  • Разбиване на задачата на възможно най-малките подзадачи със съответна поредност
  • Проучване на темата, било то дори и чрез релевантни видеа в YouTube, стига да си водите записки
  • Разговори с подходящи хора – ще се учудите колко ценна информация можете да намерите от познати, които вече са минали по този път или на регулярна база се срещат с подобни задачи
  • Мислене от гледна точка на дестинацията – какво трябва да се постигне като краен резултат? Този тип смяна на перспективата понякога помага да си изясните стъпките, тръгвайки от крайната точка наобратно. Например ако ви измъчва изготвянето на бизнес план за клиент, можете да спрете да се потите над структурата и шаблона, с които стандартно се започва и вместо това да си представите какво ли очаква като краен резултат клиентът: може би споменатите в шаблона метрики не са му нужни, а иска да види максимално изчерпателен списък с подходящи събития, идеи за стратегически партньорства и т.н. В зависимост от дейността му. Когато се поставите на негово място, бързо ще сътворите ясен скелет за привидно трудната задача.

4. Ясна цел

Донякъде подобно на последните изречения в точка 3, но не съвсем. Ясната, точна и реалистична цел е в основата на продуктивността. Ако не сте наясно какво точно трябва да постигнете или защо го правите, няма как да имате мотивацията или необходимата структура, за да го осъществите. И тук не говорим само за задачи, “спуснати ви отгоре”. Може дори да сте се захванали със страничен проект, свързан с някое от хобитата ви. След време обаче не можете дори да си спомните каква е целта, накъде отивате, отделяйки време на това начинание. Към този момент със сигурност ще сте забелязали и промяна в продуктивността си по него. Важното е да сте реалисти и да сте откровени на първо място със себе си, вместо да се самобичувате, че не прогресирате в тази дейност.

5. Подходящи инструменти

Както вече стана дума, идната седмица ще ви предоставим и списък с полезни инструменти и ресурси за повишаване на продуктивността. Днес обаче ще отбележим важността на това да откриете своите и да ревизирате кои са работели във ваша полза досега и кои – като че ли не. В идеалния случай ще използвате за подреждане на мислите си най-обикновена тетрадка, за да задействате префронталния кортекс на мозъка си – центъра, отговарящ за логическото и структурирано мислене и борещ се с импулсивността на емоционалното ядро – амигдалата. Моториката на самото използване на химикал при писане е достатъчна за тази активация. Опитайте се и да не се поддавате на използване на инструменти, които вече не са ви от полза, но сте твърде свикнали с тях. Както и в човешките отношения, това може да не е оптимално или здравословно.

6. Подкрепяща среда

Съвсем очаквано, продуктивността е много по-осезаема, когато се намирате в подходяща и подкрепяща среда. Това, от една страна, може да са заобикалящите ви хора, които да ви дават нужното време и пространство, а може и да е буквално заобикалящата среда – условията, в които живеете и работите. Когато имате специално заделен работен кът вкъщи или собствено бюро на работа, това автоматично повишава качеството на фокуса ви и съкращава необходимите стъпки до започване на същинската работа. Подкрепата на близките също е ключова: ако ви дават необходимото време на спокойствие, вместо да ви товарят със задачи, защото например работите от вкъщи и това за тях означава, че имате време за миене на чиниите и куп други домашни задължения, резултатите ще са отлични.

Част от заобикалящата ви среда, когато говорим за хора, е изцяло във ваш контрол също така: може да не сте се родили или озовали в мотивиращ кръг от хора, но в днешно време лесно ще си намерите ментори или общности, чрез които да разцъфтите! Ще се учудите колко нахъсващо действа времето в разговори с единомислещи или дори по-напреднали от вас хора в желаната ви сфера!

Както винаги, ще се радваме да научим дали сме успели да сме полезни с поне една от стъпките тук, а вие не забравяйте да се върнете идния вторник за следващата част от темата ни за април – устойчива продуктивност!

Categories
Блог Тема на месеца

Справяне с тревожността [MindFit тема за март]

Честит първи март, приятели! Дано баба Марта ви донесе здраве, любов, успехи и ⁠— не на последно място ⁠— спокойствие.

Признаваме, че предвидената тема за този месец беше съвсем друга, но с оглед на тежката международна обстановка за нас бързо стана ясно, че е необходимо да поговорим за тревожността.

Тревожността не само като клинично или личностно разстройство, а съвсем нормалната и разбираема тревожност, обхващаща иначе психично здрави хора във времена на криза.

Ако усещате, че ситуацията в Украйна оказва влияние на собственото ви спокойствие и функциониране (или на това на хората около вас), се надяваме, че следващите редове ще са от помощ.

По-късно този месец ще поговорим и за клиничните прояви на тревожността, които задължително изискват намеса на специалист, но засега нека обърнем внимание на причините и възможните противодействия за тревожността.

Причини

Тревожността е вграден човешки инстинкт и той има важна и полезна функция в нормалните си измерения: да ни сигнализира, че нещо не е наред; че на нещо трябва да се обърне внимание, защото го отчитаме като опасност; да сме нащрек за наближаваща заплаха. Както с всичко друго, отнесено в крайност, обаче, тревожността може да нанесе огромни вреди върху здравето ни ⁠— психически и физически. Ето защо е важно да правим разлика между резонна и безпричинна тревожност. Не е хубаво да я изключваме съвсем, но е ценно да си дадем сметка дали се тревожим за нещо, зависещо от нас, или за нещо, което е изцяло извън нашия контрол. Във втория случай, ако не предприемем мерки, тревожността може да ни нанесе непоправими щети.

Във времена като сегашните (и под “сегашни” е редно да се вземат последните над две години) ние губим критични фактори за спокойствие, описани в т.нар. Пирамида на Маслоу. Това е най-общо казано схема на основните човешки потребности и в нея е изложена тяхната йерархия. Така например, ако нямаме осигурени подслон и храна, е трудно да мислим за личностно развитие и здравословни отношения.

Озовавайки се във времена на глобални кризи, повечето от нас усещат непозната до момента несигурност по отношение на най-базовите си нужди: ще имаме ли храна, подслон, лекарства, чист въздух и други жизненоважни компоненти? Нашата неподготвеност за такива ситуации предизвика някои иначе немислими явления в началото на пандемията от COVID-19 като изкупуването на промишлени количества тоалетна хартия, ориз и спагети.

Колкото и възрастен да е човек, понякога при усещане за загуба на почва под краката, той се връща психически в съзнанието на беззащитно уплашено детенце и това го кара да се почувства меко казано тревожен, а реалистично ⁠— понякога и паникьосан.

Ето защо е разбираемо и надигащото се в момента притеснение у много от нашите сънародници и отвъд. Да, не сме в центъра на конфликта и продължаваме да имаме досегашните си условия на живот, но виждайки как правителствата, от които се очаква да имат изградена система за всичко и да ни защитават, са хванати неподготвени и импровизират, у нас се буди разбираема тревога.

Методи за справяне

На първо време е важно да си дадем сметка дали и какво в ситуацията зависи от нас.

Ключово за психичното ни здраве е да си повтаряме, че имаме контрол единствено над собствените си действия.

Ако не сме част от правителството, дори да будуваме по цяла нощ, тревожейки се за международната обстановка, няма да постигнем нищо друго, освен да навредим на себе си по редица начини.

Действия

Първата стъпка е да си дадем сметка какво всъщност зависи от нас.

Ако мисълта, че тревожността ни не променя ситуацията, не е достатъчна, може би нуждата ни от усещане за контрол е твърде силна.

Пак повтаряме: единственото, което можем да контролираме, са собствените ни действия.

Знаейки това, е време да се захванем с нещо, което да допринесе с добро.

От една страна, правенето на добро дори извън времена на криза помага неимоверно за психичното ни здраве и удовлетворение, а от друга страна ⁠— можем да се почувстваме още по-съпричастни и близки с другите хора.

В настоящия случай това може да се изразява в даряване на средства, дрехи или храна, в превозване на нуждаещи се или дори само в споделяне и разпространяване на важни и полезни онлайн ресурси. Важно е да си поставим цели и да сме уверени, че те са в хармония с нашите убеждения и ценности.

Ако нямаме истинска вътрешна мотивация, това ще бъде още едно нещо, което ни натоварва и тежи в графика и съвестта ни.

Смяна на фокуса

Ако ни се струва, че доброволческите ни действия не биха били значими или просто не се чувстваме във форма да помагаме в момента, това е напълно приемливо. Важното тогава е да сменим фокуса на мислите си. Всичко отново се свежда до това какво е в наши ръце. Вместо да прекарваме време, гризейки ноктите си, е препоръчително да правим нещо полезно за себе си: да подредим вкъщи, да се разходим, да релаксираме с книга, филм или игра, да отметнем работни задачи, да сътворим нещо красиво или функционално и т.н.

Прекъсване на потока от стрес

Традиционните медии (радио, печат и телевизия) съвсем очаквано запълват времето и пространството си предимно с новини за актуалните кризисни събития. Още по-страшно става, като добавим социалните мрежи, които не са пасивен поток от информация, а съвсем персонализиран алгоритъм. Всяка от социалните мрежи следи на какво реагираме ⁠— без значение дали позитивно или негативно ⁠— и ни дава повече и повече от същото. Това води до натрупване и усещане,ч е не се случва абсолютно нищо друго, освен тревожещия ни проблем.

Ето защо важно нещо, което можем да направим, е да си наложим информационна хигиена.

Ако се чувстваме силно притеснени от случващото се, е ключово да ограничим както времето, прекарвано в попиване на информация по темата, така и източниците си. В идеалния случай ще си изберем един-два доверени и колкото се може по-обективни източника и ще следим само тях. Няма и да се поддаваме на провокации и изкушения за влизане в словесни спорове с интернет потребители, много от които често дори не са реални хора.

Съхраняване на усещането за нормалност

Както стана дума по-нагоре, съзнанието ни инстинктивно търси стабилност, предсказуемост, познатост. Можем да му ги осигурим, като се стремим да поддържаме активности, които сме извършвали и преди момента на настъпване на повода за тревога. Може да е придържане към определен график или рутина, може да е предприемане на инициатива, която отдавна плануваме, може да е излизане по места, които обичаме да посещаваме периодично и в спокойни времена и т.н.

Поддържане на връзки

Поддържането на здравословни социални контакти е ключово по няколко причини.

Първо, както всички сме чували, “човекът е социално животно”. В генералния случай, общуването с приятни за нас хора ни носи удоволствие и ни обогатява по много начини.

Второ, както може да се види в Пирамидата на Маслоу, поддържането на отношения е на един от по-горните “етажи”. Реализирането му дава сигнал на тялото и ума ни, че щом съумяваме да правим това, значи имаме осигурени потребностите на по-ниските нива и това ни носи автоматично успокоение.

Трето, ако успеем да се въздържаме от това тревожещата ни тема да е водеща в разговорите, социализирането ще ни предостави така необходимото разсейване, свързано с предишните две подточки: запазване на усещането за нормалност и фокусиране на енергията на други места.
Четвърто, ще осъзнаем, че не сме сами ⁠— и другите хора имат своите тревои и ако пък техните не са фокусирани върху въпросната криза, може и да видим една здравословна странична перспектива, която да ни вдъхнови.

Психотерапия

Психотерапията е най-ефективният метод, така че позиционирането му в текста далеч не е свързано с неговата значимост.

Може би се чудите как е възможно да живеете в една държава, а понякога и в един дом с хора, които далеч не изглеждат толкова разтревожени от актуалната криза. Психотерапията и психологията като цяло са установили, че тревожните хора имат определени предразположености и някои ситуации просто отключват тези чакащи клопки. Дали при вас става дума за израстването ви, за наследственост, за лични неуверености или нещо друго и какво да правите с тази информация, е предмет на работата с добър специалист.

Няма значение дали ще е чрез MindFit или не ⁠— винаги сме категорични, че психотерапията и психологичното консултиране са важни за абсолютно всеки. Те дават яснота, а и инструменти за справяне във времена на несигурност и предизвикателства.

 

Ние сме насреща да ви помогнем в намирането на правилния специалист. Ако усещате, че имате нужда от това, пишете ни на hello@mindfit.bg още днес!

А засега ви желаем спокойствие, стабилност, крепко здраве и усмивки!

Categories
Блог Тема на месеца

Самочувствието и ролята му в психичното здраве [MindFit тема за февруари]

Самочувствието е онова размито понятие, на което често обществото гледа дори с лошо око, но зад което реално се крие един от най-ключовите фактори за психичното ни здраве. От това как виждаме себе си зависят светогледът ни, поведението ни и здравината на отношенията ни с другите хора.

Противно на очакваното, самочувствието е съвсем измерима величина – с помощта на тестове всеки може да провери къде се намира в ска́лата на самооценката, а статистики от глобални проучвания ни информират, че повечето хора се борят с проблеми във възприятието за себе си.

Особено важна е темата за самочувствието във времената на социални мрежи, нереалистични филтри, стандарти и очаквания. Ето защо този месец хаштагът, с който ще виждате повечето ни публикации, е #SelfEsteem.

Фактори във формирането на самочувствие

Всички сме чували, че скромността краси човека. Важно е да направим разграничение между скромност и наличие на добро самочувствие обаче. Човек може да се чувства горд, удовлетворен от себе си или пълноценен, без да бъде самохвалко. Има и хора с ниско самочувствие, които се опитват да го компенсират чрез постоянно самоизтъкване – това е техният опит да убедят самите себе си, че са стойностни, чрез външни комплименти и похвали.

Не можем обаче сляпо да виним човек за самочувствието му – на каквото и равнище да е то. Ето само част от факторите, влияещи върху нашата себеоценка:

  • Гени
  • Житейски опит / преживявания
  • Възраст
  • Физическо здраве
  • Социални обстоятелства
  • Реакции и поведение на околните
  • Сравнения с други хора

 

Ползи от високо самочувствие

Хората с добра себеоценка се отличават с някои поведенчески особености:

  • Ценят себе си и другите.
  • Наслаждават се на личностно израстване и изпълване на живота си със смисъл.
  • Способни са да се „заровят“ дълбоко в съзнанието си и да бъдат креативни.
  • Взимат самостоятелни решения и правят промени по съвет на други хора, само ако са наистина съгласни с мнението им.
  • Виждат света реалистично, приемайки другите хора такива, каквито са, докато се опитват да им помагат да вървят в положителна посока.
  • Лесно се концентрират върху решаването на проблеми в живота си.
  • Имат любящи и изпълнени с взаимно уважение връзки.
  • Знаят какви са ценностите им и живеят в хармония с тях.
  • Споделят мнението си с другите спокойно и учтиво, както и дават гласност на своите желания и нужди.
  • Избягват да се съсредоточават над миналото, а се фокусират върху настоящето.
  • Вярват, че са равни с другите хора – не повече или по-малко.
  • Разпознават и отхвърлят опитите на другите да ги манипулират.
  • Рапознават и приемат широк спектър от чувства – както позитивни, така и негативни – и ги споделят в рамките на здравословните си връзки.
  • Спазват здравословен баланс между работа, забавление и почивка.
  • Приемат предизвикателства и поемат рискове с цел да израстват или да се учат от грешките си, ако се провалят.
  • Приемат градивна критика, без да я виждат като обида, с ясното съзнание, че се учат и израстват и че собствената им оценка не се основава на мнението на другите.

 

Признаци за ниско самочувствие

Както можем да разберем по горните проявления, че човек е с високо самочувствие, така можем да разпознаем и обратното. Ето какво се наблюдава често при хора с проблеми в себеоценката:

  • Угаждат на всеки
  • Лесно се гневят или раздразват
  • Смятат, че мнението им не е важно и ценено
  • Мразят се
  • Нещата, които правят, не са „достатъчно добри“
  • Силно чувствителни са към мнението на другите
  • Чувстват света като опасно място
  • Подлагат всяко свое решение под съмнение
  • Често изпитват тъга и безполезност
  • Затрудняват се със запазването на връзки
  • Избягват поемането на рискове или опитването на нови неща
  • Поддават се на пристрастяващи или избягващи поведения
  • Затрудняват се да поставят граници
  • Поставят акцент върху слабостите и недостатъците си
  • Често не са сигурни кои са като личност
  • Усещат негативните изживявания като всепоглъщащи
  • Затрудняват се да казват „Не“
  • Затрудняват се да поискат нуждите им да бъдат задоволени
  • Имат песимистичен или негативен поглед над живота
  • Поставят под съмнение способностите или шансовете си за успех
  • Често изпитват негативни емоции като страх или тревожност
  • Сравняват се с другите и обикновено се виждат като губещи в сравнението

 

Ключови данни

  • Ниското самочувствие се свързва с насилие, отпадане от училище, бременност в тийнейджърска възраст и самоубийства (Misetich & Delis-Abrams).
  • Около 44% от момичетата в гимназиална възраст и 15% от момчетата се опитват да отслабнат (Council on Alcoholism and Drug Abuse).
  • 7 от 10 момичета вярват, че не са достатъчно добри или не могат да се мерят с другите по редица критерии (Dove Self-Esteem Fund).
  • Самочувствието на момичетата е свързано повече с това как сами възприемат тялото си, а не с реалното си тегло или форми (Dove Self-Esteem Fund).
  • Почти всички жени (90%) искат да променят поне един аспект от физическия си облик (Confidence Coalition).
  • Цели 81% от 10-годишните момиченца се страхуват от напълняване (Confidence Coalition).
  • Една на всеки четири жени на възраст около 20 години има хранително разстройство (Confidence Coalition).
  • Само 2% от жените смятат, че са красиви (Confidence Coalition).
  • Липсващи бащи, бедност и лоша домашна обстановка имат силно негативен ефект върху самочувствието (Orth).
  • Макар в общия случай мъжете да имат по-високо самочувствие от жените, 46% от тях се срамуват да спортуват, като 10% не искат дори да бъдат видени в спортно облекло (AXA PPP).
  • 33% от мъжете имат проблеми в сексуалния живот заради ниско самочувствие, а една пета посочват това да бъдат видени голи като най-големия си страх (AXA PPP).

 

Това е само малка част от полезното съдържание, което сме ви подготвили за месеца. Очаквайте интервюта с наш специалист, който ще даде повече информация и съвети, както и с известна личност, чиято работа е пряко свързана с имидж и стабилна самооценка. Ще ви представим и още един член на екипа ни, който е силно свързан с темата на месеца. Поради тези и още много причини се уверете, че сте се записали за месечния ни имейл бюлетин!

Categories
Блог Тема на месеца

В борба с бърнаута [MindFit тема за януари]

Честита 2022-ра, приятели! Нова година е време за нови начинания и от MindFit сме щастливи да обявим, че стартираме нова инициатива: тематични месеци! В нейните рамки ще говорим съсредоточено за конкретни въпроси от сферата на психичното здраве. Неслучайно, темата за януари е „burnout prevention“ или с други думи, предотвратяване на Синдрома на професионалното прегаряне.

Както вероятно знаете, в MindFit се борим за осезаемо намаляване на този наболял проблем на територията на България, като се стремим да комуникираме с работодатели за мащабите му и методите за справяне на екипно и индивидуално ниво.

А проблемът е огромен.

 

Ето само част от числата:

  • В България, според данни на Българска Стопанска Камара, над 1 млн. души страдат от синдром на професионалното прегаряне, а загубите за бизнеса поради бърнаут на служители са над 200 млн. лв. годишно.
  • 30% от текучеството е в следствие на стрес и „прегаряне” на работното място.
  • 50% от издадените болнични са свързани с интелектуално изтощение.
  • В световен мащаб, според скорошни проучвания, 76% от служителите се сблъскват с бърнаут. През 2020 г. е отчетен скок с 33% в проявата на симптоми на професионално прегаряне.
  • В САЩ се говори за 300 млрд. долара годишни разходи и пропуснати печалби заради бърнаут. 

 

Повече за бърнаута:

През 2019 г., в новия каталог на Световната здравна организация бърнаут е дефиниран като „синдром, дължащ се на хроничен стрес в работата, който не е успешно овладян“. Той е състояние на физическо, психическо и емоционално изтощение, разочарование, безразличие и усещане за безполезност. Бърнаутът не се случва внезапно, което го прави доста труден за разпознаване. Последиците и проявленията му обаче могат да имат силно изразени физически и психически симптоми, заради което сме ви подготвили няколко начина да прецените дали преминавате през такъв период.

Сайтът forjobhunters.com представя отлична методология за преценяване дали страдате от бърнаут. В следващите редове сме извадили увода.

Бърнаутът се измерва чрез установяване на конкретни симптоми в 3 области:

 

  1. Емоционално изтощение и чувство на изчерпване

Постоянна умора, която не изчезва дори и след седмица почивка. Не изпитвате абсолютно никакво желание да започне работният ден. Може би дори се събуждате всяка сутрин с чувство на страх от предстоящото, дори и това да е обикновен, скучен работен ден. 

 

  1. Цинизъм и чувство за отчуждение от другите

Усещате се все по-ядосани и раздразнителни към клиентите и колегите си. Изпитвате засилващо се усещане за откъсване от работата и започвате да се тревожите от това колко цинични сте станали.

 

  1. Усещане за ниска лична ефективност на работното място

Губите увереност в способността си да свършите работата си, въпреки че сте добър в това, което правите. Работите по-усилено и повече отпреди, но изглежда, че постигате все по-малко. Производителността/продуктивността ви е спаднала значително.

 

За да прецените информирано дали се сблъсквате с този синдром, посетете източника и преминете през чек-листа, даден там. Ако пък сте на „ти“ с английския, можете да се тествате и чрез онлайн въпросник ето тук.

(В MindFit също работим по няколко теста, които ще пуснем през новата година, така че дръжте блога и социалните ни мрежи под око.)

Ако се окаже, че страдате от бърнаут, имайте предвид че това е присъщо най-вече на идеалистите и силно амбициозните хора, работещи в корпоративна среда. Т.е. силно вероятно е да сте твърде старателни и изпълнителни, така че трябва и да се възнаграждавате ПОНЕ с почивка.

Към края на месеца ще публикуваме и блог пост със съвети за справяне, ако вие преминавате през това, както и насоки как да помогнете на хората си, ако сте работодател, HR специлист или мениджър. Междувременно част от тях ще можете да намерите и на нашата Фейсбук страница, където ще се радваме да общуваме и в детайл.