Категория: Тема на месеца

Честит празник, любими майки! Честит празник, прекрасни дами!

В месеца на жената съвсем тематично избрахме да говорим за модерната женственост. Ще обърнем поглед към личността на жената и нейните многообразни роли в съвременното общество, както и предизвикателствата, които среща покрай тях.

Истината е, че образът на силната, самостоятелна и амбициозна жена става все по-ярък през последните години. Това обуславя и една от основните роли, с които се асоциира жената днес, а именно…

1. Жената като професионалист

Жената предприемач, която основава свой бизнес и управлява успешно своите служители; жената мениджър, която упорито следва своите цели и стремглаво се издига по корпоративната стълбица или жената служител, която изпълнява всички задания и получава заслужено повишение. Да, това са само примери на амбициозната съвременна жена, която не познава граници и има собствено разбиране за кариерното си развитие. Тя има самочувствие и знае, че може да постигне всичко, за което мечтае. И това съвсем не означава, че се ограничава единствено и само в пределите на тази роля. Напротив, тя много често съчетава задълженията на ценен професионален кадър с тези на любяща майка.

2. Жената като майка

Тази роля е ключова – както по отношение на семейството, така и на обществото. Майката дава живот, тя е учител и ментор, подкрепа и коректив. Не всяка жена желае да има деца, но има дами, за които това е истинско призвание, чест, осъществена мечта. Разбира се, като всяка друга роля, тази носи своите предизвикателства и отговорности, които понякога се натрупват и натежават. Има представителки на нежния пол, които не познават следродилната депресия, но има такива за които това е изключително труден период, който не бива да се омаловажава. Темата обсъдихме с една вдъхновяваща дама, която сподели личната си история и коментира психичното здраве на майките у нас. Друг пример за труден период е завръщането и адаптирането на работното място след раждане – много жени се нуждаят от време да се почувстват комфортно в новите роли – повече по темата може да откриете в разговора ни с психолог Ина Стояновa.

3. Жената като партньор

Отношенията в романтичен план са многопластови и сложни. Не е необходимо да сме сключили брак или да имаме деца, за да разберем динамиката на междуличностните взаимоотношения. Това, което е ключово и искаме да подчертаем е, че жената е равноправен партньор и заслужава не по-малко уважение и респект от мъжката половина. Според неофициални данни една на всеки три жени е преживяла физическо и/или сексуално насилие. Това е изключително стряскаща статистика, която сигнализира сериозен проблем. Ние, от екипа на MindFit, се включваме в борбата срещу домашното насилие чрез споделяне на достъпна информация, както и чрез подбор на специалисти, които профилират в това направление и оказват психологическа подкрепа на жертви на домашно насилие.

4. Жената като домакиня

Колкото и да сме се отдалечили от патриархалните времена на нашите предци, в някои семейства все още цари строг модел и разпределение на ролите в семейството. Някога домакинята е заемала специално място в семейната йерархия и това до днес обуславя определени отговорности, които се приписват на жената. Чистене, готвене, гладене, отглеждане и възпитаване на децата са само част от тях. Дали обаче съвременната българка се чувства добре в тази роля и редно ли е да се съобразява с нея, ако не се чувства комфортно с това? Отговорът отново се свежда до личния избор. Все по-често пък домакинската работа е дори начин за разпускане. След цял ден работа на компютър миенето на чинии или метенето изглежда като релаксираща дейност, в която да разтоварим съзнанието и мислите си.

5. Жената като себе си

Неслучайно отделяме специално внимание на тази роля и тя със сигурност не е на последно място по важност. Всяка дама има индивидуален характер, лични потребности, мечти и цели. Изключително важно е да се вслушва във вътрешния си глас и да идентифицира собствените си нужди, за да се чувства добре. Да обръща внимание на психичното и физическото си здраве, да се грижи за себе си подобаващо и да не губи връзка със своята женственост.

Разбира се, въплъщенията на жената не се изчерпват с изброените 5 по-горе. Това именно е нашето послание – да не поставяме изкуствени рамки, а да сме отворени към индивидуалните стремежи и постижения на всеки от нас. Жената може да е всеотдайна майка, страстен партньор, отличаващ се професионалист, както и добър приятел, любяща дъщеря и грижовна сестра. И да, трябва да приемем факта, че не може да бъде навсякъде по всяко време и е нормално понякога да се чувства несигурна, да бъде колеблива или уязвима. Важното е да бъде откровена със себе си, да приеме с гордост различните въплъщения и роли и да избере онези, които пасват най-добре на нейната същност.

Следете блога ни, защото в рамките на месеца ни предстои и вдъхновяващо интервю, както и теми с по-конкретна психологическа насоченост, свързана с женския пол. А можете и да се свържете с нас чрез имейл, Facebook, Instagram или LinkedIn.

Желаем ви прекрасен март!

За много хора е напрягащо и дори дразнещо, когато лекар им съобщи, че проблемът им е „на нервна почва“. Самият израз навежда на първосигналната мисъл, че толкова са се ядосали (нервирали) от нещо конкретно, че са им избили обриви например. А когато не се сещат да са имали емоционални изблици в последно време, пациентите се чувстват разочаровани и доверието към медицинското лице често се подронва. И макар теоретично човек да не иска да има заболявания, понякога медицинска диагноза с ясни дефиниции и стъпки за преодоляване е за предпочитане пред смътното „на психическа основа“. Последното кара хората да се чувстват изгубени и да не знаят какво да предприемат, докато физическите им оплаквания си продължават.

Е, ние сме тук, за да помогнем за разпознаването на физическите прояви на психични проблеми или т.нар. психосоматика. Тя е научно направление, изследващо взаимодействието между психологическите фактори и физическото здраве. „Психосоматика“ буквално означава „съзнание, душа“ и „тяло“ от гръцки, така че не случайно е в центъра на тазмесечната ни тема.

Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други физически състояния. Ето защо тази седмица ще разгледаме какво представляват психосоматичните симптоми и как да ги разпознаем.

Психосоматични симптоми

Психосоматичните симптоми са физически симптоми, които са причинени или влошени от психологически фактори. Тези симптоми са реални и могат да бъдат притеснителни, но нямат физическа причина. Психосоматичните симптоми могат да включват:

• Хронична болка
• Главоболие
• Храносмилателни проблеми
• Умора
• Нарушения на съня
• Кожни заболявания (като екзема или псориазис)
• Респираторни проблеми (като астма)
• Високо кръвно налягане
• Сексуална дисфункция

Психосоматичните симптоми могат да бъдат причинени от различни психологически фактори, сред които:

• Стрес: Той може да предизвика освобождаването на хормони и други химикали, които влияят на функционирането на тялото.
• Тревожност: Тя може да причини физически симптоми като ускорен пулс, изпотяване и задух.
• Депресия: Това състояние често се проявява с физически симптоми като умора, болка и проблеми с храносмилането.
• Травма: Травматичните преживявания могат да предизвикат физически симптоми като главоболие, болки в стомаха и мускулно напрежение.
• Отрицателни вярвания: Вярванията за себе си, другите и света могат да повлияят на физическото здраве. Например, някой, който вярва, че е безсилен, може да изпита физически симптоми като умора и мускулна слабост.

Как да разпознаем психосоматичните симптоми

Физическите оплаквания на психична основа могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други състояния. Въпреки това, има някои признаци, които могат да показват, че физическият симптом има психологически корени:

• Медицинските изследвания са в норма

Ако сте преминали медицински тестове и те не са установили физическа причина за вашите симптоми, това може да означава, че вашите симптоми имат психологически корени. Въпреки това е важно да се отбележи, че не всички медицински изследвания са в състояние да идентифицират всички физически състояния, така че винаги търсете и второ мнение.

• Симптомите са постоянни

Ако изпитвате физически симптоми от дълго време и те не са се подобрили въпреки медицинското лечение, това може да означава, че оплакванията ви може да имат психологическа причина. Психосоматичните симптоми могат да бъдат постоянни и да варират в тежест.

• Симптомите се появяват или усилват при стрес

Ако вашите физически симптоми са предизвикани или влошени от стрес, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако изпитвате болка в стомаха, когато сте подложени на силен стрес, това може да е знак, че и упоритите ви проблеми със стомаха са свързани с вашето психологическо състояние.

• Симптомите се подобряват с психотерапия

Ако вашите физически симптоми се подобрят с психотерапия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако се подложите на терапия за тревожност и вашите физически симптоми се подобрят, това може да е знак, че симптомите ви са свързани именно с това състояние.

• Физическите симптоми са придружени от психологически

Ако вашите физически симптоми са придружени от психологически проблеми като тревожност или депресия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина.

Как да управляваме психосоматичните симптоми

Управлението на психосоматичните симптоми изисква справяне както с физическите, така и с психологическите фактори, които допринасят за тях. Ето някои стратегии, които могат да ви бъдат от полза:

• Потърсете медицинско лечение

Ако изпитвате физически симптоми, важно е да потърсите медицинско лечение, за да изключите всякакви физически причини. За начало потърсете мнението на общопрактикуващ лекар и започнете да изключвате възможните физически първоизточници на оплакванията.

• Вземете предвид психологическите фактори

Работата със специалист по психично здраве винаги е полезна. Ако говорим за психосоматика, е от критична важност. Терапията може да ви помогне да идентифицирате и адресирате негативните вярвания, да управлявате стреса и безпокойството и да се справите с травма.

• Практикувайте техники за релаксация

Техники за релаксация и осъзнатост, като дълбоко дишане, медитация и йога, могат да помогнат за намаляване на стреса и облекчаване на физическите симптоми. Тези практики могат също да подобрят цялостното ви благосъстояние и психично здраве. В блога на MindFit има редица публикации, които да ви съдействат в това начинание.

• Направете промени в начина си на живот

Промените в начина на живот като редовни упражнения, здравословна диета, достатъчно сън и т.н. могат да помогнат за подобряване на физическите симптоми и цялостното здраве. Тези промени също могат да съдействат за справяне със стреса и да подобрят настроението.

В заключение

Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване и управление, но справянето с физическите и психологическите фактори, които допринасят за тях, е не само полезно, а и задължително. Търсенето на медицинско лечение, справянето с психологическите фактори, практикуването на техники за релаксация, извършването на промени в начина на живот и обмислянето на алтернативни терапии могат да бъдат полезни при управлението на психосоматичните симптоми.

Ако медицинските ви изследвания са в норма, вероятно е време да се обърнете към психолог или психотерапевт. Свържете се с нас за препоръка или да научите стъпките фирмата ви да стане клиент на MindFit.

Надяваме се, че 2023-та започна позитивно за всички вас, приятели, колеги и партньори!

Вероятно както всеки януари, полагането на цели за новата година е повече от актуално и в момента. Особено взимайки предвид купищата промени, през които преминава целият свят, много от нас се чувстват на кръстопът и нуждаещи се от посока и план. Набелязването на цели обаче не е толкова прост процес, колкото ни се иска, и ако не е направен внимателно, може да има обратния на мотивиращ ефект.

Ето защо този месец ще си поговорим за здравословното поставяне цели, което да донесе устойчиви ползи, най-вече за психичното ни здраве.

1. Идентифицирайте ценностите си

Преди да си поставите цели, е важно да разберете какво е най-важно за вас самите. Ценностите ръководят вашите действия и решения, често без да го съзнавате. Когато идентифицирате своите ценности, можете да си поставите цели, които са в съответствие с тях и са по-смислени за вас. Това ще ги направи по-реалистични и ще помогне да се придържате към плана. Ако целите ви не са в унисон с ценностите, а са ви привнесени „отвън“ например, относително бързо ще се предадете и ще се разочаровате от себе си.

2. Избягвайте поставянето на годишни цели в първите дни на януари

Традицията за поставяне на цели за цялата нова година в първите й дни изглежда повече от логична, но може да е по-скоро вредна. В началото на януари все още ни държи еуфорията от посрещането, както и оптимизмът, че всичко лошо е останало в изминалите 12 месеца. В този момент, освен това, не живеем съвсем в реалността, защото обикновено сме в почивка, заобиколени от приятели, семейство и спокойствие. Ето защо сме склонни да надценяваме мотивацията си за цели 365 дни напред. Много по-добре е да се отдадем на мислене и да продължим с това начинание и в първите работни дни, за да сме сигурни, че целите ни са базирани на разум и хладнокръвие.

3. Поставете SMART цели

Един от най-ефективните начини за поставяне на здравословни цели е използването на рамката SMART. SMART целите са конкретни, измерими, постижими, уместни и ограничени във времето (Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time bound).

Така например, вместо да си поставите за цел да „отслабнете“, поставете конкретна цел „да отслабнете с 10 килограма през следващите три месеца, като спортувате три пъти седмично и се храните здравословно“. Тази цел е конкретна, измерима, постижима, уместна и ограничена във времето.

4. Разбийте големите цели на по-малки

Големите цели често могат да изглеждат непосилни, което може да затрудни да останете мотивирани. Те са и значително по-неясни. За да преодолеете това, разбийте големите цели на по-малки, по-управляеми. Например, ако целта ви е да пробягате маратон, започнете, като си поставите цел да пробягате 5 километра, след това 6, 7, 8 и т.н. Това ще ви помогне да останете мотивирани и да напреднете към крайната си цел.

5. Създайте точен план за действие

След като сте поставили целите си, важно е да създадете план за действие. Този план трябва да включва стъпките, които трябва да предприемете, за да постигнете целите си, както и график за изпълнение на всяка стъпка. Това ще ви помогне да останете на път и да напреднете към целите си.

Много добър подход е да тръгнете „отзад-напред“ – т.е. от целта към настоящето. Представете си, че вече сте своето бъдещо Аз, което е постигнало съответната цел. След това си представете какво сте правили в деня преди постигането й. А седмица преди това? Представяйки си този процес, можете да извървите стъпките назад чак до днешния ден.

6. Адаптирайте в движение

Бъдете търпеливи към себе си и подхождайте с разбиране. Животът е компютърен  скрипт, който да върви без отклонения. Плановете и целите са „живи“, динамични неща, които търпят редица промени в зависимост от куп обстоятелства. Не се насилвайте да се придържате към вече неуместни цели, нито се самобичувайте, задето не смятате някоя от тях за толкова постижима или мотивираща колкото в началото. Адаптирайте смело и прилагайте стъпките в настоящия блог пост за новите версии на целите си.

7. Дръжте се отговорни

Да се държите отговорни е съществена част от постигането на вашите цели. Това означава редовно да проверявате напредъка си, да правите необходимите корекции (описани в предишната точка) и да поемате отговорност за действията си. Също така е важно да се обградите с хора, които ще ви подкрепят и насърчават по пътя. Те могат да бъдат вашият външен компас, който понякога също играе ключова роля.

8. Празнувайте успехите си

Важно е да отделите време, за да отпразнувате успехите си, независимо колко малки са те. Това ще ви помогне да останете мотивирани и ще ви напомня за напредъка, който сте постигнали. Може да бъде чрез нещо малко като отчитане на постижението в дневника си, да се похвалите в социалните мрежи или на приятели. А в зависимост от целта и жертвите, които изисква, това е моментът да се поглезите със съответната награда: нещо вкусно, забавно, интересно или релаксиращо.

В заключение

Поставянето на здравословни цели е важен аспект от воденето на пълноценен живот. Чрез стъпките по-горе се надяваме да сме помогнали за по-постижими и устойчиви цели и по-удовлетворяващи резултати. Не забравяйте винаги да бъдете добри към себе си и да останете позитивни, а ние ще се радваме да ни споделите своите нови цели в някой от каналите ни за комуникация. Все пак януари вече не е в началото си!

Декември е месецът, в който най-осезаемо се размиват границите между лично и семейно пространство, работно и свободно време, харчене за необходими покупки и излишни придобивки. Поставянето и спазването на здравословни граници е от първостепенна важност за психичното здраве на всеки от нас, заради което в блога ни през идните дни ще намирате полезна информация по темата.

Важно е да започнем с факта, че границите трябва да бъдат ясно комуникирани. Колкото по-точно изразявате къде са границите ви, толкова по-вероятно е да бъдат спазени. Въпреки че може да се наложи да се повторите няколко пъти, не чувствайте необходимост да се извинявате или оправдавате.

Граници могат да бъдат зададени около:

• Емоционално пространство
• Време
• Лично пространство
• Сексуалност
• Морал и етика
• Материално състояние и финанси

Границите могат да бъдат зададени спрямо:

• семейство
• приятели
• романтичен партньор
• колеги
• непознати

Здравословни срещу нездравословни граници

Хората с ясни граници обикновено имат по-ниски нива на стрес и по-високо самочувствие, защото дават приоритет на своите нужди и предпочитания.

Хората без ясни граници може неволно да позволят на другите да се възползват от тях.

Често им липсва самоувереност, чувство за цел или ясна идентичност, която да ги води през живота. Уязвими са и за убеждаване за неща, които не искат да правят, защото може да действат по-скоро от чувство за вина или задължение, отколкото от здравословна вътрешна мотивация.

Ефективни начини за поставяне на здравословни граници

Както стана дума, заявяването на вашите нужди и желания е най-важната стъпка към определяне на границите и по-освободен начин на живот.

Дефинирайте границите си

Първата и най-важна стъпка към поставянето на граници е да ги направите конкретни. Границите често са объркващи и абстрактни, защото се усещат “невидими” в ежедневието ни.

Ето защо, чрез визуализиране на границите и – по възможност – тяхното записване, ще получите много повече яснота за това къде искате да ги очертаете между себе си и другите хора.

Започнете, отговаряйки си на следните въпроси:

• Какво ми причинява ненужен стрес или дискомфорт?
• Какво очаквам с нетърпение всеки ден?
• От какво се страхувам?
• Кой или какво ми дава енергия?
• От кои области от живота си се чувствам изтощен?
• Какво ме кара да се чувствам сигурен, подкрепян и ценен?

Когато помислите над тези въпроси, начертайте голям кръг върху празен лист хартия. В кръга напишете всичко, което ви кара да се чувствате сигурни и без стрес.

Примери:

• Положителни думи от страна на половинката ви
• Прегръдки от любими хора
• Оставянето на работния стрес в офиса
• Свобода да решавате как да прекарвате извънработното си време

От външната страна на кръга запишете всичко, което ви причинява дискомфорт, болка, раздразнение или емоционално изтощение. Това са хората или ситуациите, които престъпват вашите граници.

Примери:

• Натрапеното мнение на майка ви за това какво да правите с живота си
• Натоварващите разговори по време на обедната почивка с колежка за личните й проблеми
• Опитите на половинката ви да контролира с кого говорите или излизате
• Притеснения за мнението на определени хора за вас
• Интимни въпроси за живота ви, задавани от познати
• Нежелани докосвания в бара

Този кръг представлява визуалното изражение на вашите граници. Време е да вземете нещо извън кръга и да прецените как можете да поставите граница, която ще предотврати тези негативни ситуации в бъдеще.

Комуникирайте ясно и открито своите граници

Една от най-големите грешки, които хората правят, е да поставят граници в съзнанието си, но да не ги споделят открито с хората, за които се отнасят. Понякога смятаме, че другите знаят границите ни “по подразбиране”. Но ако не сме заявили ясно къде сме начертали линията, няма как да очакваме да разберат кога са я прекрачили.

От изключителна важност е да изразим границите си, но да го направим по максимално градивен и човечен начин.

Ето няколко сфери в живота ни, в които това може да се наложи, както и примери за формулировка на полезни изречения:

Време	„Мога да остана само за час“ или „Ако ще закъснеете, моля, уведомете ме предварително“
Енергия	„В момента нямам енергията да съдействам с тази задача, но може би този инструмент/ресурс ще помогне.“
Емоционален капацитет	„Разбирам, че ти е трудно и искам да бъда до теб, но в момента нямам емоционалния капацитет да ти обърна необходимото внимание.“
Лично пространство	“Дискомфортно ми е, когато ме докосваш. Ако не уважаваш личното ми пространство, ще трябва да си тръгна.”
Теми на разговор	“Това не е тема, която искам да обсъждам точно сега.“
Обидни изказвания	„Не намирам този тип коментари за смешни.“
Соцални мрежи	„Не се чувствам комфортно да публикуваш тази снимка в Instagram.“

 

За щастие, след като са наясно с вашите граници, повечето хора ще ги уважат и ще се извинят, ако случайно прекрачат някоя от тях. 

Отстоявайте позицията си

Макар повечето хора да са съобразителни, не всеки ще уважи вашите граници от първия път. Важно е да останете твърди в решението си, като любезно им напомняте за своите нужди, когато е необходимо.

Ако някой първоначално не спазва вашата граница, напомнете му, но останете последователни с първоначалното си решение.

Съвет от експертите: Избягвайте да измествате границите си в името на нечий друг комфорт. Ако заявите: „Не се чувствам комфортно да се свързвате с мен по служебни въпроси след работно време“, вероятно не искате някой да си каже, че е допустимо ПОНЯКОГА да изпраща работни съобщения през нощта.

Не се страхувайте да отказвате

Срещали ли сте някога човек, който сякаш казва „да“ на всичко? Хората, които се страхуват да кажат „не“, често се оказват претоварени със задължения и отговорности, с които изглежда не могат да се справят. Те са склонни да се отказват от грижата за себе си, докато трескаво се опитват да отговорят на изискванията на всички начинания, за които са казали „да“.

Имайте предвид, че „не“ е силна дума. Звучи поразително подобно на десетки езици и въпреки това адски много хора в съвремието все още са програмирани да се чувстват виновни за своите откази. В действителност да кажете „не“ е израз на смелост и суверенитет над вашите ежедневни решения.

Не забравяйте, че всяко „да“ и „не“ оформя вашата реалност. Вие имате властта да избирате как ще изразходвате времето и енергията си. Ако нещо не се усеща приятно в стомаха ви, вероятно не трябва да го правите. Думата „не“ е от съществено значение за здравословните граници.

Експертен съвет: Казването на „не“ не трябва да е грубо, но също така не изисква извинение, обяснение или оправдание. Наблюдавайте къде в ежедневието си казвате „Съжалявам, не мога сега“ или „може би, позволете ми да се свържа с вас по-късно“, когато просто имате предвид „не“. Обърнете внимание как можете да изместите тези прости разговори, за да очертаете по-ясно граница, вместо да оставяте другия човек да чака ясен отговор. Яснотата на вашата комуникация в крайна сметка ще бъде от полза за всички замесени страни.

Отделете време за себе си

В нашия бързо развиващ се свят грижата за себе си може да изглежда егоистична или дори неуместна. Но науката е категорична: отделянето на време за себе си е свързано с повече увереност, по-голяма креативност, повече емоционална интелигентност и повече стабилност в трудни ситуации. Може дори да помогне за предотвратяване на прегаряне.

Експертен съвет: Поставете си за цел през следващия месец да отделяте 2-часов блок от време в календара си всяка седмица специално за „време за себе си“. Уведомете вашите роднини и приятели, че няма да сте на разположение в този интервал. Независимо дали готвите здравословна храна за себе си, разхождате се, почивате си, посещавате йога или се излежавате на плажа с хубава книга, отделянето на време за вас е от решаващо значение за по-здравословни граници.

В заключение

Наясно сме, че този тип стъпки звучат по-лесни на теория, отколкото са на практика, но  достатъчно самоосъзнатост и последователност ще промените живота си към значително по-добро.

В оставащите дни на 2022-ра ще обсъдим поставянето на здравословни граници в отделните сфери на живота – работа, връзки, семейство, приятели и др.

Споделете ни своите сфери, в които успявате да поставите здравословни граници. За целта можете да използвате имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn. 

Колко често се чувствате сякаш не ви бива особено в нещата, които вършите ежедневно? Случва ли се да си мислите, че някак си почти на късмет сте стигнали докъдето сте стигнали в живота? Имали ли сте усещането, че сте заблудили всички и всеки момент ще ви разкрият и ще посочат очевидния за вас факт, че не владеете особено добре (ако изобщо) своята специалност?

Ако ви звучи познато, можете да си отдъхнете – не сте умели измамници, просто страдате от т.нар. Синдром на самозванеца (по-познат по света като Impostor Syndrome).

Можете да започнете спокойно да обсъждате тези свои неуверености с околните и с изненада ще откриете от тях куп доводи защо всъщност ви бива в работата или начинията ви. Ще откриете и че никак, ама никак не сте сами в тези си опасения.

Според някои проучвания делът от населението, борещ се с това състояние, достига цели 82%! Най-често срещано е сред високоефективни хора, заради което можем уверено да заявим твърдението в заглавието. А измежду изпитващите го преобладават жените, още от началото на 70-те, когато е направено и първото проучване за този феномен.

Симптоми

Както очертахме в увода, проявленията на Синдром на самозванеца се въртят около усещането на човек, че е измамник, който “минава между капките”. Казано иначе, страдащият от този синдром има:

• Усещане, че заблуждава околните
• Страх от разобличение
• Трудност да приеме личните си успехи

Да, това състояние не прощава на богатите и световно признатите личности (ще разкажем за тях с конкретики в следващ блог пост този месец), като за тях се отнася дори с една идея по-силно. Често, дори ако спечелят най-престижната награда в своята сфера, те просто решават, че въпросната награда явно не е чак толкова престижна и трудна за печелене, щом те са успели.

Особено тежко е проявлението на този проблем в творческите сфери, където резултатите обикновено са субективни и трудно измерими.

Последствия

Животът с Impostor Syndrome може да е почти парализиращ. Синдромът има цяла редица влияния върху ежедневието на изпитващия го. И макар да не е класифициран като психично заболяване, ефектите му могат да бъдат повече от сериозни:

Влошено професионално представяне

Заради постоянния страх, че ще бъдат разобличени като самозванци, хората с този синдром се натоварват с още и още задачи. Опитвайки се да компенсират въображаемата си липса на компетентност, се мъчат да впечатлят колегите си чрез количество. Когато обаче това им изиграе лоша шега, се чувстват още по-близо до усещането, че ще бъдат “разкрити”. Претоварването в комбинация с постоянния страх да не направят нещо грешно, понижава цялостното им професионално представяне.

Избягване на поемането на отговорности

Макар да поемат много задачи, хората с Impostor Syndrome се опитват да избягват поемането на отговорности, когато могат. Ако нещо важно зависи от тях, то представлява риск околните да забележат, когато “самозванецът” не се справи. Да не говорим за последствията, които според него некомпетентността му може да им за хората, за които е отговорен.

Съмнение в себе си

Както вече стана дума, страдащите от Синдром на самозванеца са склонни да омаловажат всяко постижение, ако то стане тяхно. Вместо да се радват на успехите си, те се тревожат, че околните ще разберат “истината” за способностите им и значимостта на съответното постижение.

Грешно тълкувание на външни фактори

Когато човек със Синдром на самозванеца постигне нещо значимо, той има склонноста да го отдаде на външни фактори или късмет. Когато обаче се случи нещо лошо, автоматично смята, че това е по негова собствена вина и се дължи на некомпетентността му.

Неудовлетвореност и бърнаут

Заради постоянните си опити за преодоляване на чувството си за неадекватност, хората с Impostor Syndrome предпочитат да стоят на работно място, което не ги удовлетворява. Не го напускат обаче, защото се притесняват, че го имат на късмет и че няма да ги вземат на по-добро място или позиция. Това обаче в комбинация с допълнителното натоварване, за което вече стана дума, често води и до професионално прегаряне (бърнаут).

Избягване на повишения

Професионални оценявания са един от големите врагове на хората с този синдром. Те се ужасяват от тримесечните вътрешни оценявания, защото всяка потенциална критика ще сложи сол в раната. “Раната” бидейки собственото им вярване, че не ги бива. Ако човек има необходимото самочувствие, критиката не би им нанесла особени поражения. “Самозванецът” обаче ще заеме отбранителна позиция. А може и директно да премине на фазата, в която приема, че е “разобличен” и че нещата са много по-зле, отколкото те в действителност са.

По тези причини този вид хора нямат смелостта и да поискат повишение. Страхуват се от отказ и най-вече от това да чуят причините за отказа, тъй като изначално самите те не вярват, че заслужават повишение.

Тревожност

Всяко от изброените дотук неща логично води до тревожност. Постоянният страх и напрежението да не бъде разкрит или да се провали в нещо, държат страдащия “на нокти”, понякога го държат и буден през нощта. Този начин на живот е най-общо казано в постоянна готовност за “битка или бягство” (fight or flight) заради увереността, че всеки момент някой ще го конфронтира за “заблуждаването”. Организмите ни обаче не са създадени да функционират в перманентно състояние на напрежение и резултатът е хронична тревожност.

Депресия

Проблемите със самочувствието и постоянният страх, разбира се, могат да доведат и до депресия. И то съвсем сериозна клинична депресия. Много често причините за Impostor Syndrome са в далечното минало на страдащия и като такива, те работят не само на повърхностно, но и на дълбоко ниво. Именно с вкоренени негативни вярвания работи и депресията и е от първостепенна важност да се изчистят причинителите възможно най-бързо.

Раздразнителност

Цялото напрежение и постоянната отбранителна позиция неизменно водят и до лесна раздразнителност у хората със Синдром на самозванеца. Колкото и да се опитват да я прикриват – отново за да не привлекат негативно внимание върху себе си – може да се забележи от техните най-близки колеги и обкръжение.

Ниско самочувствие

Синдромът на самозванеца се проявява най-вече в професионално отношение, но влиянието му върху живота на страдащия е всеобхватно. Най-сериозен е ударът по цялостната себеоценка. Тя е изключително ниска, което в среда на други високоефективни хора кара “самозванеца” да страда изключително много.

Срам

Цялото прикриване и напрежение, разбираемо, се дължи на срам при Синдрома на самозванеца. В основата е срамът от незаслужени позиция, заплата, уважение и т.н. А усещането за срам също има огромно влияние върху качеството на живот на всеки от нас.

Действия

Синдромът на самозванеца може да се овладее. Установени са няколко подхода, които помагат осезаемо. Ето основните:

Споделяне

Говоренето по темата може да е изключително позитивно както в работна обстановка, така и в групова психотерапия или семейна среда. Ако сами се “разобличите”, ще откриете, че всъщност не сте крили нищо и че имате цал куп съмишленици в тази битка. Разбира се, в идеалния случай ще навигирате тази заплетена материя под ръководството на специалист, за което MindFit може да е от ключова полза.

Наблюдаване за симптоми

Прочитането на настоящия текст вече е голяма крачка към справянето, защото ще сте значително по-запознати със симптомите, за които да внимавате. Ако се припознавате дори в част от описаните проявления, побързайте да си обърнете подходящо внимание.

Борба с перфекционизма

Знанието, че нищо не е перфектно и че е нормално да имаме своите недостатъци или провали, е здравословно. Перфекционизмът е за деца и емоционално незрели хора, които не могат да приемат реалността, така че се борете всячески с него и просто продължавайте смело напред.

Заместване на негативните мисли

Улавянето на негативните мисли и заместването им с позитивни ще направи чудеса, ако сте последователни в това си усилие. Това означава да отбелязвате и да се радвате на постиженията си, да си припомняте предишни успехи и да си водите записки с позитивна обратна връзка от други хора. В когнитивно-поведенческата психотерапия има цял набор от подходящи упражнения и инструменти за този тип задача.

В заключение

Макар Синдромът на самозванеца да не е официално психично разстройство или заболяване, той може да има изключително пагубен ефект върху живота ни. Ето защо се надяваме, че тазседмичният блог пост ви е бил полезен. Следващите няколко ще продължават да са по тази тема, като ще ви срещнем със специалист, ще споделим най-добрите TED Talks по въпроса и ще ви разкажем историите на богати и успешни личности, борещи се със същото състояние.

А от вас очакваме да ни споделите открито дали сте се сблъсквали с този феномен. Направете го по имейл, във Facebook, Instagram или LinkedIn.

Тазмесечната тема е една от най-тежките възможни. Избрахме септември за дискусията на тема „превенция на самоубийства“ заради Световния ден, посветен на нея – 10 септември.

Част от нашия екип има своя личен допир с ужаса на суицидните мисли и пориви, но дори и да не беше така, по темата ТРЯБВА да се говори. Открито, често и градивно.

Данни

Тъжен факт е, че в световен мащаб всяка година над 700 000 души умират вследствие на самоубийство.

В България данните сочат, че около 1500 човека отнемат живота си годишно, а други 3000 правят опит за самоубийство, като над 70% от тях са в детско-юношеска и младежка възраст. Самоубийството е сред трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години по информация на Министерство на здравеопазването.

58% от всички хора, отнели живота си, са под 50-годишна възраст, като предишни неуспешни опити са най-силният признак за вероятни последващи.

Вероятността човек с клинична депресия да извърши самоубийство е 20 пъти по-голяма в сравнение с вероятността психически здрав човек да го направи. Това е и една от причините MindFit да е толкова важно начинание за всеки от нас: по тези теми е важно да се говори и е още по-важно да се оказва подкрепа.

Ресурси

Освен с навременна психотерапия, в България има и други начини да се предостави помощ на страдащи от депресия и суицидни пориви. Особено когато става дума за вече настъпил епизод, следният списък може да се окаже буквално животоспасяващ:

1. Спешен Център: Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ 

• Спешен кабинет: (02) 981 00 06
• Сайт

2. Български червен кръст – Телефони на доверието

• София – (02) 81 64 892
• Ямбол – (046) 662 904
• Сайт

3. Национална телефонна линия за деца

• 116 111
• Сайт

4. Информационна линия за психично здраве (за град София)

• тел. (02) 42 111 42 (всеки работен ден от 12.00 до 16.00 часа)

 

Важно! Ако сте в криза или имате мисли за нараняване на себе си или други хора, незабавно се свържете със своя личен лекар/ психолог/психиатър или с най-близкия център за спешна помощ. Можете да ползвате и Eдинния европейски номер за спешни повиквания 112.

 

Допълнителни контакти на центрове за спешна психологическа подкрепа и телефонно консултиране:

Фондация „Анимус“

• Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие
• (02) 981 76 86
• Сайт

Държавна агенция за закрила на детето

• (02) 933 90 10
• Сайт

Дружество на Психолозите в България (ДПБ)

• Денонощна линия: 0888 429 730, 0895 922 421

АРЗ „Солидарност“

• Дневна терапевтична общност за рехабилитация и ресоциализация на зависими от алкохол, наркотици и хазарт
• (02) 9719 920, 0884 389 930
• Сайт

Националната информационна линия за наркотици и алкохол

• 0888 991 866
• Сайт

“Как си всъщност? Разкажи Ми”

• Платформа, създадена в партньорство с Unicef, подкрепяща психичното здраве на младежите в България
• Сайт
• Приложение за Android
• Приложение за iOS

Ние ще продължим да говорим по темата през целия месец с #SuicidePrevention, защото знаем от първо лице колко ключово е да има кой да ти подаде ръка в тези моменти.

По-късно през септември ще споделим и мнение на експерти как да идентифицираме подобно поведение, кои са начините за реакция, които можем да предприемем като наблюдатели, както и редица други полезни съвети.

 

Ако намирате този тип материали за полезни и важни, последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и чрез нашия имейл бюлетин.

Бъдете силни! <3 

Какво прави една компания страхотно място за работа? Допълнителните придобивки? Локацията? Може би заплатата? Тези въпроси ще обсъждаме през юни, защото темата на MindFit за месеца е “здравословна работна среда” (#HealthyWorkplace).

Каквото и да ви казват, ключът към създаването и поддържането на продуктивна организация е създаването на здравословна работна среда. Бизнесите, които дават приоритет на дългосрочния успех, трябва да покажат, че се грижат за своите служители, независимо дали членовете на екипа им са на място в офиса, дистанционно или на непълно работно време.

Но е трудно да се определи какво точно е здравословна работна среда, камо ли да се приложи на практика – особено когато толкова много служители работят от вкъщи. Тази седмица ще се постараем да опишем какво е здравословна работна среда и да очертаем пет стъпки за нейното постигане.

Как изглежда здравословната работна среда?

Докато някои класифицират работните среди в различни категории – като творческа, социална, целенасочена и традиционна – най-добрите работни среди включват положителните елементи на всички тези типове. Фантастичната работна среда насърчава иновациите и индивидуалността. Тя подкрепя сътрудничеството и работата в екип, като същевременно предоставя на служителите гъвкавостта и автономията, от които се нуждаят, за да постигнат личните си цели.

Здравословната работна среда също е безопасна, както психологически, така и физически. Организациите със страхотни култури се опитват да подкрепят благосъстоянието на служителите си, а лидерите са прозрачни за причините зад вземането на важни решения и отдават признание на служителите, които всеки ден изграждат ценностите на компанията.

Начини за изграждане на здравословна работна среда

Създаването и поддържането на здравословна работна среда изисква печеливша стратегия. Ето петте най-добри практики, които можете да следвате, за да започнете да трансформирате културата на вашата организация към по-добро.

1. Дайте на служителите си истински глас

Обратната връзка е един от най-ценните подаръци, които можете да получите от вашите служители. Предоставянето на възможности на служителите да изразят чувствата си ви позволява да идентифицирате начини, по които можете да им помогнете да се отличат.

Но за да създадете тези възможности за споделяне на обратна връзка, имате нужда от правилната технология. Инструменти като HR чатботове, задвижвани от изкуствен интелект, както и “пулсиращи” проучвания (pulse surveys) улесняват преминаването от годишни оценки и – които не водят до навременни действия – към развиващ се разговор със служителите в реално време. Подобен начин на събиране на обратна връзка, течащ почти постоянно на фона, улеснява определянето и разрешаването на най-належащите проблеми на всяка  организация. Потърсете платформа за ангажиране на служители, която включва функции като споменатите, за да улесни изграждането на гласа на служителите за мениджърите и специалистите “Човешки ресурси”.

И да, събирането на обратна връзка е само първата стъпка. Неуспехът да се предприемат действия в унисон с резултатите от проучването води до по-ниска ангажираност, отколкото неуспехът на проучването на първо място. За да покажете на служителите, че техните гласове всъщност имат значение – и да ги мотивирате да споделят това, което наистина мислят – насърчавайте мениджърите да създават планове за действие в отговор на обратната връзка съвместно с екипите си. Мениджърите могат да бъдат инициатори на екипни сесии, за да прегледат резултатите от проучването, да обсъдят области за подобрение и да разработят следващите стъпки, в които всеки има участие.

2. Показвайте признателност ежедневно

Помислете за последния път, когато сте получили открита похвала от шефа си, без да го очаквате. Това вероятно ви донесе прилив на увереност и моментално повиши настроението ви. Може би дори ви даде енергията, от която се нуждаете, за да затворите голям проект. Честото и смислено отдаване на заслуженото може драстично да подобри ангажираността, задържането на кадри и удовлетвореността на служителите. Не е изненадващо, че признанието е ключова част от здравословната работна среда.

Признанието е фактор номер едно за служителите искат в “новата реалност” и 82% от тях искат да получат повече похвали. Насърчавайте добрите думи във вашата организация, от персонала до висшия мениджмънт. Признанието трябва да е публично, така че служителите  да се учат от успехите на другите, и трябва да е достатъчно конкретно, за да засили поведението, което искате служителите да повтарят.

Най-бързият начин да превърнете благодарността в навик е да използвате технологията за признателност. Организациите без технология за признателност са 160% по-склонни да отдават заслуженото на кадрите си само два пъти годишно или дори по-рядко. Избирайки модерна платформа за признателност, служителите могат да кажат благодарности или да раздадат “точки” за заслуги по всяко време и навсякъде, без да прекъсват установените си работни процеси.

3. Съсредоточете се върху самото работно място (дори ако работите дистанционно)

Знаете ли, че атрактивният офис дизайн може да направи служителите до 33% по-щастливи? Работното пространство може да мотивира, да подобри благосъстоянието им и да насърчава здравословните навици. Инвестирайте в превръщането на вашия офис в по-приятно място и вашите служители ще обичат да прекарват времето си там.

Дори ако по-голямата част от вашия екип работи дистанционно, мястото, откъдето полагат труд, все още влияе върху тяхната продуктивност и удовлетвореност. Уверете се, че служителите ви имат удобно, стимулиращо място за работа извън офиса, като осигурите заплащане за неща като ергономични столове, допълнителни монитори и “правостоящи” бюра. Помолете служителите да казват открито, когато имат нужда от нова мишка, клавиатура или други офис консумативи.

4. Превърнете ценностите си в повече от думи

Никой служител (сосбено в днешно време) не иска да работи в организация, която няма убедителни ценности или такава, която не практикува това, което проповядва. Развитието в унисон със значими фундаментални ценности води до стабилна организационна култура и в крайна сметка – печалби. Организациите със силно съгласувани култури, заедно със силно съгласувани иновационни стратегии, отчитат 30% по-висок ръст на стойността на предприятието и 17% по-висок ръст на печалбата. Освен това, убедителните ценности привличат по-добри кандидати. Над 75% от служителите смятат, че е много важно да работят за компания с конкретни фундаментални ценности.

Корпоративните ценности трябва да отразяват основната философия на бизнеса и трябва да бъдат лесни за разбиране и запомняне за всички служители. Също така е добре да награждавате и отличавате служители, които демонстрират и работят видимо според основните ценности на вашата компания, което насърчава другите членове на екипа да последват примера.

5. Създайте среда на психологическа безопасност и доверие

Средата на психологическа безопасност е тази, в която служителите се чувстват комфортно да бъдат себе си. Те знаят, че могат да изразяват себе си свободно, без да се притесняват от злепоставяне или отмъщение. Когато служителите са уверени, че техните идеи няма да бъдат отхвърлени безконтролно или подигравани, те са много по-склонни да участват в смислени разговори, да изразят мнението си и да останат ангажирани.

Създаването на работно място, което се отнася сериозно към психологическата безопасност, изисква практика и отдаденост, но си заслужава. Служителите в компании с високо доверие отчитат 74% по-малко стрес, показват 50% по-висока производителност и изпитват 40% по-малко изгаряне.

Психологическата безопасност е изградена върху основата на истинска грижа за служителя. Редовно проверявайте психическото, физическото и емоционалното здраве на служителите и им давайте свободното време, от което се нуждаят. Най-важното е да научите мениджърите да приемат практики, които насърчават психологическата безопасност. Семинарите могат да бъдат чудесен начин за мениджърите да практикуват ръководене с емпатия, давайки конкретно признание и постепенно премахване на микромениджмънта. Мениджърите трябва да слушат повече, отколкото говорят и трябва да поканят открити и честни разговори между тях и техните екипи. Освен подхранването на доверие, това дава пример за членовете на екипа във вашата организация, които един ден може да се окажат в лидерска роля.

Тук е отлично място да споменем, че освен че е чудесна идея да използвате MindFit като социална придобивка за своя екип, ние вече предлагаме и споменатите семинари, уебинари и дори групова психотерапия, така че се свържете с нас на имейл hello@mindfit.bg за повече информация!

В заключение

Здравословната работна среда е тази, в която служителите се чувстват чути, те са отличени за приноса си и разбират как работата им е част от нещо по-голямо. Това води до повече иновации, по-голямо доверие в лидерството и подобрен край – организациите с високо ангажирани служители са с 21% по-печеливши и продуктивни.

По-късно този месец ще ви дадем и мнение на експерт за справяне с възникнали конфликти на работното място, защото е важно всеки да има глас, но това може да доведе и до сблъсъци на мнения и гледни точки. Както винаги, сме ви подготвили редица полезни материали, така че продължавайте да ни следите и ви благодарим за подкрепата, каквато, надяваме се, срещата и в работната си среда!

Излизайки от летаргията на зимата, а в случая – и от пандемичните ограничения – сме склонни да излеем наведнъж новодошлия си приток от енергия. Била тя енергия за социализиране, работа, личностно развитие или физическа активност. Накратко казано: продуктивна енергия. Ако се поддадем на този инстинкт обаче, рискуваме бързо да стигнем така често споменаваното от нас прегаряне и да разочароваме себе си и други хора, с които тъкмо ентусиазирано сме подхванали нови начинания.

Ето защо е от ключова важност, когато говорим за продуктивност, да говорим за УСТОЙЧИВА продуктивност. Рядко има смисъл от краткосрочна ефективност, особено предвид че тя може да има и други последствията върху тялото и съзнанието ни. Така промотираният от някои световноизвестни бизнесмени и инфлуенсъри начин на живот, в който се работи почти по 24 часа в денонощието и съзнанието ни е постоянно окупирано от мисли за пари и успех, е в действителност меко казано токсичен.

Ето защо през април искаме да поговорим по темата за здравословната продуктивност и как да я постигнем. Следващата седмица ще предоставим списък с инструменти за продуктивност, но засега ще обърнем поглед към начините да запазим баланса между нея и дългосрочното си стабилно състояние.

1. Качествен сън

“Ама какво ми говорите за спане сега, нали за точно обратното трябваше да чета”, биха казали (привидно оправдано) някои от вас. Само че няма как да не го поставим на първо място по важност, защото без качествен сън е почти невъзможно да сме ефективни в будното си време. Имали ли сте поредица от недоспивания или дори – безсъние? Ако някога сте се сблъсквали с това, то вероятно знаете, че в уж будното си състояние сте раздразнителни, силно емоционални и разсеяни. Все врагове на качествената производителност.

За сдобиване с качествен сън има няколко стъпки, които можете да предприемете.

Първо, не се стремете да постигнете прословутите 8 часа. В зависимост от организма, може да е по-малко, може да е и много повече. Просто трябва да е достатъчно за вас. След като сте установили кое е това количество часове, направете графика си така, че да сте необезпокоявани за съответния период всяка нощ.

Ако се притеснявате да изключите напълно звука на телефона си с идеята, че някой може да има нужда от вас по странно време, то поне си настройте режим “Не безпокойте”, който да позволява само обажданията да имат звук например.

Ако работата и режимът ви го позволява, през деня излизайте да “събирате” поне малко слънце или дневна светлина, което подобрява циркадния ви ритъм.

Ако през нощта, когато тревожността обикновено се засилва, не можете да спите заради притеснителни мисли и стрес, задължително се постарайте да отидете на психотерапия в първия удобен момент.

В случай че това не е причината, а просто без обяснение се въртите в леглото с часове, пробвайте някое от редицата безобидни решения като мелатонин или мента, глог и валериана например, а в последствие – ако проблемът продължава – се обърнете към невролог или специалистите в т.нар. Медицина на съня (вече има такива клиники в България).

Излишно е да казваме, че дразнещи сетивата силни светлини или звуци е добре да бъдат премахнати, но има и шанс и да сте просто с повишена сензитивност, което понякога също изисква внимание от страна на специалист.

2. Изключване на разсейващите фактори

Когато стигнете до момента за съсредоточено вършене на работа, опитайте се да предотвратите максимално много от разсейващите фактори: известия на телефона или екрана, хора или телевизор, говорещи на фона, глад, жажда, странични дреболии и т.н.

Ако тази идея ви създава твърде много стрес, което е разбираемо в днешно време, работете на вълни: съсредоточавате се за 50 минути например, след което спирате работа за 10 минути почивка или занимаване със странични дейности. Още по-добре би било близките, приятелите и колегите ви да знаят да не ви закачат в определени времеви интервали, защото е учудващо колко голяма част от забавянето в продуктивността се дължи на колеги, които уж ви говорят по работа, но реално спъват процеса чрез прекъсване на мисълта ви.

3. Правилна подготовка

Изключително често, когато отлагате някоя задача много дълго, това не се дължи на мързел или несериозност. Всъщност съзнанието ви реагира негативно на липсата на яснота или подготовка за съответната задача. Тези фактори карат човек да се чувства зле от мисълта за начинанието и инстинктивно да го отбягва всячески. Ето защо можете да предприемете следните стъпки:

• Разбиване на задачата на възможно най-малките подзадачи със съответна поредност
• Проучване на темата, било то дори и чрез релевантни видеа в YouTube, стига да си водите записки
• Разговори с подходящи хора – ще се учудите колко ценна информация можете да намерите от познати, които вече са минали по този път или на регулярна база се срещат с подобни задачи
• Мислене от гледна точка на дестинацията – какво трябва да се постигне като краен резултат? Този тип смяна на перспективата понякога помага да си изясните стъпките, тръгвайки от крайната точка наобратно. Например ако ви измъчва изготвянето на бизнес план за клиент, можете да спрете да се потите над структурата и шаблона, с които стандартно се започва и вместо това да си представите какво ли очаква като краен резултат клиентът: може би споменатите в шаблона метрики не са му нужни, а иска да види максимално изчерпателен списък с подходящи събития, идеи за стратегически партньорства и т.н. В зависимост от дейността му. Когато се поставите на негово място, бързо ще сътворите ясен скелет за привидно трудната задача.

4. Ясна цел

Донякъде подобно на последните изречения в точка 3, но не съвсем. Ясната, точна и реалистична цел е в основата на продуктивността. Ако не сте наясно какво точно трябва да постигнете или защо го правите, няма как да имате мотивацията или необходимата структура, за да го осъществите. И тук не говорим само за задачи, “спуснати ви отгоре”. Може дори да сте се захванали със страничен проект, свързан с някое от хобитата ви. След време обаче не можете дори да си спомните каква е целта, накъде отивате, отделяйки време на това начинание. Към този момент със сигурност ще сте забелязали и промяна в продуктивността си по него. Важното е да сте реалисти и да сте откровени на първо място със себе си, вместо да се самобичувате, че не прогресирате в тази дейност.

5. Подходящи инструменти

Както вече стана дума, идната седмица ще ви предоставим и списък с полезни инструменти и ресурси за повишаване на продуктивността. Днес обаче ще отбележим важността на това да откриете своите и да ревизирате кои са работели във ваша полза досега и кои – като че ли не. В идеалния случай ще използвате за подреждане на мислите си най-обикновена тетрадка, за да задействате префронталния кортекс на мозъка си – центъра, отговарящ за логическото и структурирано мислене и борещ се с импулсивността на емоционалното ядро – амигдалата. Моториката на самото използване на химикал при писане е достатъчна за тази активация. Опитайте се и да не се поддавате на използване на инструменти, които вече не са ви от полза, но сте твърде свикнали с тях. Както и в човешките отношения, това може да не е оптимално или здравословно.

6. Подкрепяща среда

Съвсем очаквано, продуктивността е много по-осезаема, когато се намирате в подходяща и подкрепяща среда. Това, от една страна, може да са заобикалящите ви хора, които да ви дават нужното време и пространство, а може и да е буквално заобикалящата среда – условията, в които живеете и работите. Когато имате специално заделен работен кът вкъщи или собствено бюро на работа, това автоматично повишава качеството на фокуса ви и съкращава необходимите стъпки до започване на същинската работа. Подкрепата на близките също е ключова: ако ви дават необходимото време на спокойствие, вместо да ви товарят със задачи, защото например работите от вкъщи и това за тях означава, че имате време за миене на чиниите и куп други домашни задължения, резултатите ще са отлични.

Част от заобикалящата ви среда, когато говорим за хора, е изцяло във ваш контрол също така: може да не сте се родили или озовали в мотивиращ кръг от хора, но в днешно време лесно ще си намерите ментори или общности, чрез които да разцъфтите! Ще се учудите колко нахъсващо действа времето в разговори с единомислещи или дори по-напреднали от вас хора в желаната ви сфера!

Както винаги, ще се радваме да научим дали сме успели да сме полезни с поне една от стъпките тук, а вие не забравяйте да се върнете идния вторник за следващата част от темата ни за април – устойчива продуктивност!

Честит първи март, приятели! Дано баба Марта ви донесе здраве, любов, успехи и ⁠— не на последно място ⁠— спокойствие.

Признаваме, че предвидената тема за този месец беше съвсем друга, но с оглед на тежката международна обстановка за нас бързо стана ясно, че е необходимо да поговорим за тревожността.

Тревожността не само като клинично или личностно разстройство, а съвсем нормалната и разбираема тревожност, обхващаща иначе психично здрави хора във времена на криза.

Ако усещате, че ситуацията в Украйна оказва влияние на собственото ви спокойствие и функциониране (или на това на хората около вас), се надяваме, че следващите редове ще са от помощ.

По-късно този месец ще поговорим и за клиничните прояви на тревожността, които задължително изискват намеса на специалист, но засега нека обърнем внимание на причините и възможните противодействия за тревожността.

Причини

Тревожността е вграден човешки инстинкт и той има важна и полезна функция в нормалните си измерения: да ни сигнализира, че нещо не е наред; че на нещо трябва да се обърне внимание, защото го отчитаме като опасност; да сме нащрек за наближаваща заплаха. Както с всичко друго, отнесено в крайност, обаче, тревожността може да нанесе огромни вреди върху здравето ни ⁠— психически и физически. Ето защо е важно да правим разлика между резонна и безпричинна тревожност. Не е хубаво да я изключваме съвсем, но е ценно да си дадем сметка дали се тревожим за нещо, зависещо от нас, или за нещо, което е изцяло извън нашия контрол. Във втория случай, ако не предприемем мерки, тревожността може да ни нанесе непоправими щети.

Във времена като сегашните (и под “сегашни” е редно да се вземат последните над две години) ние губим критични фактори за спокойствие, описани в т.нар. Пирамида на Маслоу. Това е най-общо казано схема на основните човешки потребности и в нея е изложена тяхната йерархия. Така например, ако нямаме осигурени подслон и храна, е трудно да мислим за личностно развитие и здравословни отношения.

Озовавайки се във времена на глобални кризи, повечето от нас усещат непозната до момента несигурност по отношение на най-базовите си нужди: ще имаме ли храна, подслон, лекарства, чист въздух и други жизненоважни компоненти? Нашата неподготвеност за такива ситуации предизвика някои иначе немислими явления в началото на пандемията от COVID-19 като изкупуването на промишлени количества тоалетна хартия, ориз и спагети.

Колкото и възрастен да е човек, понякога при усещане за загуба на почва под краката, той се връща психически в съзнанието на беззащитно уплашено детенце и това го кара да се почувства меко казано тревожен, а реалистично ⁠— понякога и паникьосан.

Ето защо е разбираемо и надигащото се в момента притеснение у много от нашите сънародници и отвъд. Да, не сме в центъра на конфликта и продължаваме да имаме досегашните си условия на живот, но виждайки как правителствата, от които се очаква да имат изградена система за всичко и да ни защитават, са хванати неподготвени и импровизират, у нас се буди разбираема тревога.

Методи за справяне

На първо време е важно да си дадем сметка дали и какво в ситуацията зависи от нас.

Ключово за психичното ни здраве е да си повтаряме, че имаме контрол единствено над собствените си действия.

Ако не сме част от правителството, дори да будуваме по цяла нощ, тревожейки се за международната обстановка, няма да постигнем нищо друго, освен да навредим на себе си по редица начини.

Действия

Първата стъпка е да си дадем сметка какво всъщност зависи от нас.

Ако мисълта, че тревожността ни не променя ситуацията, не е достатъчна, може би нуждата ни от усещане за контрол е твърде силна.

Пак повтаряме: единственото, което можем да контролираме, са собствените ни действия.

Знаейки това, е време да се захванем с нещо, което да допринесе с добро.

От една страна, правенето на добро дори извън времена на криза помага неимоверно за психичното ни здраве и удовлетворение, а от друга страна ⁠— можем да се почувстваме още по-съпричастни и близки с другите хора.

В настоящия случай това може да се изразява в даряване на средства, дрехи или храна, в превозване на нуждаещи се или дори само в споделяне и разпространяване на важни и полезни онлайн ресурси. Важно е да си поставим цели и да сме уверени, че те са в хармония с нашите убеждения и ценности.

Ако нямаме истинска вътрешна мотивация, това ще бъде още едно нещо, което ни натоварва и тежи в графика и съвестта ни.

Смяна на фокуса

Ако ни се струва, че доброволческите ни действия не биха били значими или просто не се чувстваме във форма да помагаме в момента, това е напълно приемливо. Важното тогава е да сменим фокуса на мислите си. Всичко отново се свежда до това какво е в наши ръце. Вместо да прекарваме време, гризейки ноктите си, е препоръчително да правим нещо полезно за себе си: да подредим вкъщи, да се разходим, да релаксираме с книга, филм или игра, да отметнем работни задачи, да сътворим нещо красиво или функционално и т.н.

Прекъсване на потока от стрес

Традиционните медии (радио, печат и телевизия) съвсем очаквано запълват времето и пространството си предимно с новини за актуалните кризисни събития. Още по-страшно става, като добавим социалните мрежи, които не са пасивен поток от информация, а съвсем персонализиран алгоритъм. Всяка от социалните мрежи следи на какво реагираме ⁠— без значение дали позитивно или негативно ⁠— и ни дава повече и повече от същото. Това води до натрупване и усещане,ч е не се случва абсолютно нищо друго, освен тревожещия ни проблем.

Ето защо важно нещо, което можем да направим, е да си наложим информационна хигиена.

Ако се чувстваме силно притеснени от случващото се, е ключово да ограничим както времето, прекарвано в попиване на информация по темата, така и източниците си. В идеалния случай ще си изберем един-два доверени и колкото се може по-обективни източника и ще следим само тях. Няма и да се поддаваме на провокации и изкушения за влизане в словесни спорове с интернет потребители, много от които често дори не са реални хора.

Съхраняване на усещането за нормалност

Както стана дума по-нагоре, съзнанието ни инстинктивно търси стабилност, предсказуемост, познатост. Можем да му ги осигурим, като се стремим да поддържаме активности, които сме извършвали и преди момента на настъпване на повода за тревога. Може да е придържане към определен график или рутина, може да е предприемане на инициатива, която отдавна плануваме, може да е излизане по места, които обичаме да посещаваме периодично и в спокойни времена и т.н.

Поддържане на връзки

Поддържането на здравословни социални контакти е ключово по няколко причини.

Първо, както всички сме чували, “човекът е социално животно”. В генералния случай, общуването с приятни за нас хора ни носи удоволствие и ни обогатява по много начини.

Второ, както може да се види в Пирамидата на Маслоу, поддържането на отношения е на един от по-горните “етажи”. Реализирането му дава сигнал на тялото и ума ни, че щом съумяваме да правим това, значи имаме осигурени потребностите на по-ниските нива и това ни носи автоматично успокоение.

Трето, ако успеем да се въздържаме от това тревожещата ни тема да е водеща в разговорите, социализирането ще ни предостави така необходимото разсейване, свързано с предишните две подточки: запазване на усещането за нормалност и фокусиране на енергията на други места.
Четвърто, ще осъзнаем, че не сме сами ⁠— и другите хора имат своите тревои и ако пък техните не са фокусирани върху въпросната криза, може и да видим една здравословна странична перспектива, която да ни вдъхнови.

Психотерапия

Психотерапията е най-ефективният метод, така че позиционирането му в текста далеч не е свързано с неговата значимост.

Може би се чудите как е възможно да живеете в една държава, а понякога и в един дом с хора, които далеч не изглеждат толкова разтревожени от актуалната криза. Психотерапията и психологията като цяло са установили, че тревожните хора имат определени предразположености и някои ситуации просто отключват тези чакащи клопки. Дали при вас става дума за израстването ви, за наследственост, за лични неуверености или нещо друго и какво да правите с тази информация, е предмет на работата с добър специалист.

Няма значение дали ще е чрез MindFit или не ⁠— винаги сме категорични, че психотерапията и психологичното консултиране са важни за абсолютно всеки. Те дават яснота, а и инструменти за справяне във времена на несигурност и предизвикателства.

 

Ние сме насреща да ви помогнем в намирането на правилния специалист. Ако усещате, че имате нужда от това, пишете ни на hello@mindfit.bg още днес!

А засега ви желаем спокойствие, стабилност, крепко здраве и усмивки!