Във втория пореден месец, в който говорим за здравословно майчинство, ви запознаваме с дама, която спечели нашето уважение не само като супер-успешен специалист в своята сфера, но и като страхотна майка!

Вилиана Станева е експерт по комуникации, employer branding и социална отговорност с 15-годишен опит. През годините в тази си роля е отговаряла за изграждането и утвърждаването на имиджа на два от водещите телекоми в страната, като и на редица технологични и IT компании.

И макар да въплъщава профила на съвременната заета работеща жена, тя е и майка е на две прекрасни деца ⁠— дъщеря на 10 години и син на 6.

Като човек, потопен в две от най-динамичните сфери на живота ⁠— високите бизнес етажи и майчинството ⁠— тя е идеална за откровен разговор в нашия блог на тема очаквания, подкрепа и стереотипи. Надяваме се да е полезна и на вас!

⁠— Вили, кои са основните предизвикателства, които срещна по време на своето майчинство? Какво те хвана неподготвена?

Когато родих дъщеря си през 2012 година си представях майчинството като поредния проект, който ще реализирам, разбира се ⁠— успешно. През цялата си бременност не промених особено начина си на живот – работех, а когато излязох в болничен, който се полага преди майчинство, отново не съм се събирала с други майки, а се разхождах сама.

Оказа се, че майчинството не е точно същото като бизнес проект, най-малкото защото реално той никога не приключва, тоест има начало, но не и край. Казваш си — сега да седне, да проходи, да проговори и…готово. Но изведнъж се оказва, че има да се приучава към гърне, да тръгне на ясла, на градина, на училище… Разбираш, че този “проект” е доживотен. И тук идва най-важното — трябва да се научиш да му се наслаждаваш. Да не се вторачваш прекалено в това дали ще проходи на 9 м, като моята дъщеря, или на 1 г и 2 м., а да се радваш на съвместното ви приключение. И това е предизвикателство. Особено с първото дете, когато нещата са ти нови и през повечето време се чувстваш като на изпит. Дали съм най-добрата майка и правя нещата като за отличен? После разбираш, в моя случай с появата на второто дете, че “титлата” е само усмивката на децата ти, това да са щастливи, да са добре, здрави, да са в хармония със себе си, да учат нови неща, да се развиват. Започва да ти е все едно дали са подкарали колелото на 3 или на 5 г., защото знаеш кое е същественото – твоето дете е уникално и има свое темпо и темперамент, обичаш го такова каквото е, защото нито ти, нито то, сте на изпит.

— Според теб говори ли се достатъчно за следродилната депресия?

В България, що се касае до психологическа или изобщо всякаква подкрепа на жени, млади майки и деца, нищо не е достатъчно. 

Нямах следродилна депресия, но имах голяма борба с кърменето. Връщам се към първия въпрос и добавям към нещата, за които бях неподготвена — разминаването между книгите и реалността. Нали не очаквате, че тръгвах към най-грандиозния си “проект” неподготвена? Бях изчела камара книги за бременност, за раждане, майчинство и разбира се — кърмене. Имахме страхотен старт, обаче още на третия месец това рязко се промени. Не помагаше нищо, прочетено в книга. И се започна — консултации, чай, специални храни, билки, помпи — втори, трети вид. Нищо не помогна. Отслабнах и станах много слаба, вероятно най-вече от притеснение, че от мен обществото очакваше да имам “6” по кърмене, а аз се провалих. Доста време, четене и разговори ми бяха нужни, за да разбера, че виновни няма и на моето дете преди всичко е нужна здрава и спокойна майка.

— Смяташ ли, че бъдещите и настоящи майки приемат психотерапията като надежден подход и обръщат ли се към нея при нужда?

Мисля, че все още е нисък процентът на тези, които търсят реална психологическа подкрепа. Повечето жени говорят с мама, баба, съседката, приятелката. Понякога това помага, но има достатъчно на брой случаи, в които е и навредило. Дори въпреки най-добрите намерения на отсрещната страна.

Хубавото е, че се появяват все повече подкрепящи професии — дули, консултанти по кърмене, психолози. Разбира се, тук идва и въпросът с това какъв процент от жените в страната могат да си позволят тези “услуги”.

— Какво стои зад определението “добър родител” в съвременния свят?

Един огромен списък етикети. Най-вече по отношение на майчинството, в нашето общество бащата все още е някъде там в страни, съпътстваща функция. Тъжно е това, но факт. В моето семейство, благодарна съм много на моя съпруг за това, този стереотип е напълно разбит. Съпругът ми отглежда и възпитава децата ни наравно с мен. Но да се върнем на етикетите. Мъчително е освобождаването от тях. Започва се с това колко килограма си качилана по време на бременността и колко бързо си се върнала във форма или не, продължава се с това “аууу, ама не кърмиш ли”, минава се през “вече е на 2 и още е с памперс!!!”, “на 1 г и не ходи???”. Мога да продължа дълго. Всеки въпрос е придружен с изумена и леко шокирана физиономия и укорително вдигнати вежди. Добър родител ставаш в мига, когато забравиш нормативите, вслушаш се и се вгледаш в своето дете, усетиш го и следвайки своя и негов ритъм, избереш да бъдете щастливи! А тази формула е различна — за всеки родител, дете, човек изобщо, така че не се предписва като рецепта, а още по-малко следва да се изисква и лепи като етикет.

Добрият родител е този, който има здраво, усмихнато и добре възпитано дете. Това може би ви звучи лесно, но не е. Така че нямате време за губене — обичайте и подкрепяйте, възпитавайте детето си, а не губете време да отмятате тик-чета в табличката на перфектността.

— Като специалист по комуникации как избираш да общуваш с децата си? По-скоро приятелски, наставнически, менторски или друго?

От всичко по малко, според ситуацията. Но най-вече — през диалог. Никога не затварям “вратата” за децата си и те го знаят. Знаят, че винаги имат път към мен и могат да ме потърсят. Ако виждам и усещам, че не го правят по една или друга причина, отивам аз при тях. Достатъчно малки са още, за да са объркани понякога.

— Ако трябва да дадеш 3 съвета на бъдеща майка, кои биха били те?

Първо да запомнят, че те са винаги най-добрите майки за своите деца.

А като съвет — да слушат вътрешния си глас повече от външни такива. Също така  да се научат да слушат и чуват сигналите на детето си още от бебе, а после винаги да го изслушват и като по-голямо, никога да не го оставят с коментар от сорта на “детинщини”, “това не е важно”, защото в детския свят въпросът, който имат, е със сигурност много важен. Връзката с детето им се базира на това — доверие.

Да приемат родителството за пътешествие и да се наслаждават на всеки етап, да не се обременяват със съревнование.