Последствията от пандемията върху психичното здраве на майките

В месеца, който посвещаваме на темата за (психически) здравословно майчинство, е време да обърнем внимание и на последствията от пандемията върху тази важна част от обществото. Както знаем, двете години на несигурност и затегнати мерки създадоха много промени в работната среда и отключиха или задълбочиха редица психически и емоционални проблеми у хората. По цял списък от начини обаче този период се отрази негативно на бременните жени и майките.

Статистиките сочат, че преди появата на COVID-19 перинаталните* разстройства на настроението и тревожността са се наблюдавали у една на пет нови майки или 20%. “През последните две години тези проценти са се увеличили до между 50% и 70%“, казва пред Verywell Mind Пейдж Беленбаум, директор и основател на The Motherhood Center (“Центърът за майчинство”) в Ню Йорк. Според нея изолацията, липсата на подкрепа и още по-високите нива на стрес са оказали крайно негативно влияние върху психиката на перинаталните жени.

*Перинатален период: времето преди и след раждането – от 28 седмица на бременността до 7 дни след раждането.

Такива данни изнася и психотерапевтът Рейчъл Бенджамин от Tribeca Therapy в Ню Йорк:

„Пандемията увеличи стреса покрай грижите за децата, дома и семейството като цяло. Увеличи и нивата на изолация и самота, като принуди някои семейства и майки да останат вкъщи и да се изолират, далеч от подкрепящите ги социални кръгове.“

По нейни наблюдения, тъй като майките обикновено са “организаторите” на семейството, именно те са поели тежестта на стресовите фактори, свързани с училището и грижите за децата по време на пандемията. 

„За новите майки беше особено трудно, тъй като имаше пълна липса на физическо общуване“, казва още Рейчъл Бенджамин. „Майките почувстваха въздействието на изолацията и на липсата на пространство за независимост от отношенията си с децата или партньора си.”

Страничните ефекти на отговорността

По време на пандемията майките най-често се диагностицират с перинатална тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

„Има дълбок стрес и безпокойство относно здравето на бебето предвид COVID-19. Отговорността да пазят бебетата си в безопасност, която новите майки чувстват, дава сериозно отражение в нивата им на тревожност, казва още Бенджамин.

И макар всички да сме съгласни, че отшумяването на пандемията е страхотно събитие, сега се очертава пореден стресор за майките на малки деца. Този стресор е “връщането към нормалното”. Много жени преразглеждат старите стандарти и се опитват да разберат дали това е, което искат, или искат да създадат своя собствена структура, която да работи за тях. (Тук е много валидна и темата за връщането на работа след майчинство, за която сподели опит Ина Стоянова в началото на месеца.)

Допълнителен стрес се е загнездил и по линия на ваксинирането. „Майките на по-малки деца и бебета също все още се борят с безпокойство за своите малчугани, които все още не са ваксинирани”, казва Бенджамин и допълва, че “неизвестното, примесено с премахването на ограниченията, е накарало тези майки да се изправят пред тежки страхове и да създадат свои собствени правила за това как ще се справят с пандемията като семейство, докато не дойде моментът малките им деца или бебета да бъдат ваксинирани”.

По думите й това може да доведе до още стрес, ако има разногласия в семейството или сред близките им.

Бърнаут сред майките

В MindFit често говорим за бърнаут или синдром на професионалното прегаряне. Това е още една сфера, в която наскоро родилите жени изпитват засилени проявления. Макар да усещат признаците, много от тях “стискат зъби” и чакат тревожността или депресията да отмине. Това – само по себе си – почти никога не помага. Ето защо, по думите на Пейдж Беленбаум, месеци по-късно те все още се борят с тези проблеми  и им се иска да са потърсили терапия и подкрепа по-рано.

Специалистите са категорични, че приоритизирането на собственото здраве трябва да е на първо място, защото влошеното психическо състояние на майката поражда верижна реакция в цялото семейство.

Звучи лесно на теория, но дали е така на практика?

Възможно е, просто изисква доза креативност. 

Според семейните психотерапевти пример за стъпка в правилната посока е майката да инициира 20-минутно време за четене, в което всички в семейството четат или играят тихо. Друг пример е създаването на традиция за разговор по време на вечеря, в който всеки споделя от какво има нужда, за да се чувства добре и се дискутира как това може да се постигне. 

С приоритет трябва да се гледа и на психотерапията на майката. “Тя трябва да си каже: Имам нужда от този един час, за да обмисля живота си и да продължа да се развивам. Ще ангажираме детегледачка, бавачка, баба и дядо или приятел, за да мога да удовлетворя тази ключова нужда“, казва Бенджамин.

Може би тук е добър момент да поясним, че ако сте абонат на MindFit, чрез вашия акаунт от услугата могат да се възползват членове на семейството ви, защото понякога психичното здраве на близък човек може да дава повече от значимо отражение върху собственото ви благосъстояние или продуктивност.

Оказване на емоционална подкрепа

Важно за майките е да усещат емоционална подкрепа от околните, понякога без дори да си дават сметка колко нужна им е всъщност.

Ако се притеснявате за психичното здраве на такъв човек около себе си, за начало просто го попитайте как е, как се чувства. Добре е да знае, че да стане майка е едно от най-трудните неща, които някога ще направи, и че е напълно нормално да има нужда от помощ.

„Говорете с тях и назовавайте тревогите си по директен, честен и грижовен начин“, съветва още Бенджамин. „Например, можете да кажете: „Забелязах, че изглеждаш по-стресирана от обикновено“; „Забелязах, че изглеждаш по-дистанцирана от обикновено“; или „Загрижен съм за теб. Какво се случва?“.

Можете също така да се поинтересувате от психотерапевти в България, които имат опит в работата с майки или специфично направление: следродилна депресия, ОКР при нови майки, пренатална тревожност и много други насоки.

 

Ако имате нужда от подкрепа в намирането на правилния психолог или терапевт, свържете се с нас на hello@mindfit.bg – винаги съдействаме безплатно с подбора на подходящ специалист, без значение дали сте наш клиент или не.

Имаш въпрос към екипа?

Свържи се с нас на hello@mindfit.bg или чрез контактната ни форма.

Абонирай се за нашия бюлетин

Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.

Вход