Дългоочакваният първи работен ден след почти две години майчинство се оказа истински кошмар. Мисля бавно, работя бавно… Идеята да остана след работа, за да довършим новия проект, направо ме ужаси. Какво се е случило с мен? Изпитах съмнение, че отново ще мога да работя с предишното темпо. Какво ще се случи с кариерата ми?
След няколко закъснения от работа и довършване на задачи в почивните дни, дойде и вината. Запитах се дали ще бъда достатъчно добра майка, ако продължа да работя.
Смятах, че се справям добре като родител, а успехите в работа ми показваха, че явно съм се справяла добре и в професията си. Комбинацията от двете ме постави в съвсем нова ситуация, за която се оказах неподготвена. Усещането, че се налага да правя избор между егото и инстинктите си, направо ме разяждаше.
Хайде стига мрънкане, а баба ти как се е справяла?
Може и да не си давате сметка, но „работещата майка“ има сравнително кратка история.
Липсата на работна ръка по време на Втората световна война за първи път налага хиляди жени да заменят домашните си задължения с работа във фабриките. През 70-те вече 40% от омъжените жени в Америка работят. Разбира се, „работа“ съвсем не означава кариера. След появата на децата, техното отглеждане остава приоритет на жените. Социалистическата реалност не е по-различна. Въпреки че строителството на комунизма повелява жените да бъдат активни труженички в новата работническа класа, развитието на кариера остава под въпрос.
Настоящето отваря неограничени възможности, но и нови предизвикателства. Шекспировият фундаментален въпрос „Да бъда или да не бъда?“ придобива нови измерения за работещата майка – „Как да бъда… достатъчно добра и в двете?“.
Доброто планиране
Планирането е задължително, но да разчитате на направените планове – наивно. Не търсете вината в себе си. Колкото и да сте организирани, децата често поднасят изненади. Ако преди да имате дете успешното завършване на задачите в работата е било плод на усилена работа и добра организация, сега ще ви трябва и доза късмет. Контролът вече не е във вашите ръце.
Имайте милост към себе си
За съжаление, денонощието трае само 24 часа, а клонирането все още не е възможно.
Водени от желанието да се справите с всички задължения вкъщи и в работата, със сигурност често се изкушавате да използвате всичките си налични сили. Бъдете внимателни – функционирането в „червения сектор“ води до неприятни последствия! Няма да бъдете особено ефективни, ако се доведете до пълно изтощение. Просто се запитайте: „Бих ли посъветвала най-близката си приятелка да се натоварва до степента, в която аз го правя?“ Ако отговорът е „не“ – дайте си почивка.
Приемете, че имате лимити
Едно от най-трудните неща, на които се научих, беше да казвам „не“ на себе си.
А изкушенията дебнеха от всякъде: курсове, полезни обучения, вдъхновяващи проекти, нови позиции, важни конференции, плуване за майки с деца, йога за майки с деца, театър за деца, опера за деца, занимания за развитие на фината моторика, на грубата моторика, на когнитивните функции…
Приоритизирането може да звучи клише, но малко разум никога не е излишен. Фактът, че не може да бъдете навсякъде и да участвате във всичко, има своите обективни причини и съвсем не означава, че не сте добри в това, което правите.
Отървете се от вината
Изпитвах вина за това, че пропускам тържеството в детската градина, защото имам важна презентация. Изпитвах вина, когато си тръгвах по-рано от работа, защото детето е болно. Изпитвах вина за това, че вкъщи е пълна неразбория, и че за поредна вечер поръчваме пица.
Запомнете, че вината не ви прави по-добри. Тя повишава нивата на стрес и тревожност. Всички около вас, включително колегите и семейството ви, биха се чувствали по-добре, ако имат до себе си човек, който е по-малко тревожен.
Не количеството, а качеството е от значение
Където и да бъдете, бъдете там на 100%. Когато сте на работа – фокусирайте се върху работата си. Когато сте със семейството си – не мислете за работа.
Времето, прекарано с детето ви, е наистина важно за формирането на истинска и пълноценна връзка помежду ви. По-важно от това колко време прекарвате с детето си е как прекарвате времето с него. Правете неща заедно – играйте, учете, общувайте. За него ситуацията също е нова и стресираща. Говорете, споделяйте чувствата си.
Хераклит е казал: “Не може да влезеш два пъти в една и съща река“.
Не пропускайте възможността да спрете за минута, да се огледате и благодарите за това, което имате. Не е нужно да избирате. Просто не си поставяйте прекалено високи цели. Отглеждането на дете и развитието на кариера са сами по себе си предизвикателство.
„Домът трябва да бъде центъра, но не и границата в живота на жените.“
– Маргарет Тачър
Ако темата ви е интересна, запишете се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
За автора:
Ина Стоянова е член на Дружеството на Психолозите в България. Завършва бакалавърска степен по Психология в НБУ с профил Психични нарушения и продължава професионалното си обучение в Birkbeck, University of London, където завършва магистърска програма по Психоаналитични науки.
Асоцииран член на Българското психоаналитично общество и на Европейската асоциация на Авиационните психолози. Разработва обучителни програми за психо-социална подкрепа в авиацията.
Интересите и са насочени към психоаналитичните възгледи върху ранно детското развитие, според които именно взаимоотношения майка-дете са основополагащи отношенията, които имаме в живота си като възрастни.
