Темата ни за месеца – Домашно насилие (#DomesticViolence) продължава с много ценно интервю, за което сме повече от благодарни. Отдавна следим неотлъчно дейността на Български фонд за жените и сме категорични, че те са сред организациите, направили най-много в борбата с домашното насилие у нас. Ето защо сме горди, че в месеца, който сме посветили на темата, можем да разговаряме по важните въпроси с Директора на фонда Надежда Дерменджиева.

Тя заема поста от 2015 г., а от 2023 г. е Ко-Директор. Занимава се академично и професионално с правата на жените от 2009 г. и смята себе си за феминистка и активистка. Член на Борда на Prospera – The International Network of Women’s Funds, и съветник за Източна Европа на Global Fund for Women и Urgent Action Fund.

Ето и какво сподели за MindFit:

– Г-жо Дерменджиева, какви видове домашно насилие има освен физическото?

– Според последните промени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Тоест, освен най-видимото, физическо насилие, други форми са принудителен сексуален брак (изнасилване в брака), психическото, което ви срива като личност, икономическото – някой да ограничава вашата финансова независимост, и всякакви актове на грубо нарушаване на вашите права и свобода.

– Какви са причините жертвите на домашно насилие често да не търсят помощ, а в някои случаи – дори да я отказват?

– Според мен, три са основните причини и те са взаимосвързани – първо, липса на доверие в институциите (полиция, съд и т.н.), че могат да защитят жертвите истински и след това насилниците да получат адекватна присъда, справедлива и за жертвите; второ – липса на каквито и да е било услуги за пострадали от насилие в поне 15 области в страната; и трето – финансова зависимост от насилника и невъзможност да го напуснат (именно и заради липсата на услугите).  

Ако се вгледаме, ще видим, че истински дълбоките причини са патриархалната култура и съществуващите неравенства между мъжете и жените, включително и на най-високо ниво, където се взимат решения и се правят политики, а жените там липсват. По европейски стандарт, би трябвало да има едно легло в кризисен център на всеки 10 000 човека. Това е нереалистично за България, но нашето искане е да има поне по един кризисен център във всяка област в страната (тоест, назад сме с 15 центъра, тъй като в момента те са 13). Това означава и финансиране за достойно заплащане на хората, които ще работят там. Разбира се, жените никога не са приоритет на управляващите. Същото е и с финансовата зависимост – жените работят за по-ниски заплати (т.нар. gender pay gap), по-често отсъстват, накрая взимат по-ниски пенсии. То е омагьосан кръг.  

– Като директор на Български фонд за жените какво Ви е изненадало най-много през годините работа по темата за домашното насилие?

– Аз се занимавам с тази тема от 2009 година и съм се нагледала на какво ли не, наистина. Работили сме с почти всички партии, участвали сме в работни групи, срещи заседания. Писали сме редица становища, отворени писма. Обещания, обещания, обещания, вечно наспазени. Напоследък, безкрайно неприятно ме изненада липсата на каквато и да е човечност и съпричастност от депутатите, които заседаваха на 7 август. Не от всички, разбира се. Такива гнусни шегички, сексизъм, хомофобия, нехайство – безкрайно унизителни за жертвите на насилие.

– По какви начини БФЖ помага за борбата с домашното насилие, овластяването на жени и равенството между половете?

– Като Фонд ние не работим директно с пострадали от насилие, а подкрепяме, предимно финансово, организациите, които предоставят услуги и управляват кризисни центрове. Въпреки това, имали сме редица кампании (Невидимата първа линия, Заблуди в любовта), които развенчават митовете около домашното насилие и се опитват по достъпен начин да предоставят сбита информация на нуждаещите се, както и сме имали програма за безплатни консултации, правни и психологически, подкрепена от Министерство на правосъдието.

– Какво бихте казали на жените, които се страхуват да напуснат насилствена връзка?

– Бих казала, че ги разбирам. Няма по-нормално нещо от това, да се страхуваме от насилие и насилници. Но, че и имат неподозирана сила в себе си да се преборят. Да повярват на институциите и че има кой да им помогне. Има кой да ги чуе. И че не са сами.

Ако искате да споделите своята история или да получите достъп до подбрана мрежа от експерти в сферата на психичното здраве, включително специализирани в домашно насилие, се свържете с нас още днес. Всяко юридическо лице в България може да осигури висококачествена грижа за психичното здраве чрез MindFit.

(Заглавна снимка: Цветелина Белутова, Капитал)