Този месец продължаваме темата за здравословното майчинство и имахме честта за разговор с изключително вдъхновяваща, но и земна дама: Красимира Хаджииванова.

Тя е една от личностите зад популярната платформа “Майко Мила” и социалното начинание “Оле Мале” в подкрепа на майки на деца с увреждания. Освен това е автор на книгата “Животът от нещата”, също така е стендъп комедиант в “Три жени на микрофона” и не на последно място — майка!

Ето какво ни сподели за личния си опит и за възгледите си за следродилна депресия и психичното здраве на майките у нас.

Краси, кои са основните предизвикателства, които срещна по време на своето майчинство? Какво те хвана неподготвена?

— Всичко ме хвана неподготвена. Често казвам, че, за съжаление, никоя жена не се ражда подготвена — да си майка не се учи в час по трудово, за разлика от други идиотски неща (аз съм от поколението, което учеше да реже свещници от ламарина…). Та, на въпроса кое ме е хванало неподготвено — от раждането до къпане на бебе, хранене на бебе, спане или по-скоро липсата му — за нищо не си подготвен и трябва да се адаптираш в крачка. Не бях подготвена, че няма да спя 1 година, че ще ходя с часове с количка из напълно непригоден за хора с колички град, че няма да има как да премина през един скапан подлез, че ще развия страхове, които допреди детето не съм имала, че ще бъда депресирана… И най-вече не бях подготвена, че майчинството е такова състезание, в което всяка жена се надпреварва да е най-идеална във всичко. Аз бързо отпаднах от това състезание и му обявих бойкот.

Според теб говори ли се достатъчно за следродилната депресия?

— Не, и никога не се е говорило достатъчно. Много хора — включително самите жени — още гледат на това състояние като на някаква претенция, каприз или лиготия. “Аз не съм лигла по принцип, но…”. Често се чуват такива мнения и от близките на жените — “Баба ти все в следродилна депресия е била…”, а всъщност ние няма откъде да знаем била ли е или не е. Най-вероятно е била! Просто на никого не е можела да каже, а и да каже — каква файда е щяло да има. Та, да, не се говори достатъчно, а трябва. Следродилната депресия е много сериозно състояние, в което жените може да изпаднат и 6 месеца или дори година след раждането и това да се отрази пагубно на тях, детето и семейството им. И ако някоя жена в момента се чувства депресирана, изолирана, нещастна, апатична — да потърси моментално помощ. Може да ни пише и на нас в Майко Мила, ще я насочим към терапевт.

Как бъдещите и настоящи майки гледат на психотерапията?

— Все повече от тях се отварят към терапията или поне такива са ми наблюденията покрай Майко Мила. Важно е да намериш и подходящ терапевт, но поне вече по темата се говори свободно, а не тайно, на ухо, не е срамно да кажеш, че имаш нужда от терапия.

Платформата “Майко мила” дава възможност на много майки да споделят своите тревоги в подкрепяща и мотивираща женска общност. От какво най-вече имат нужда майките в днешно време и кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват, по твои наблюдения?

— Майките в днешно време са сами — напук на океана от информация, в който живеем. Имаме групи, имаме сайтове, имаме форуми — но майката остава сама с бебето си вкъщи и не знае как да се справи с емоциите, които я връхлитат. А те я връхлитат още от раждането. Така че, майките в днешно време имат нужда от подкрепа, от разбиране (а не от съдене и размахване на пръст), от това да говорят и за себе си, не само за детето. Затова и направихме Майко Мила всъщност — за да дадем глас на жените да говорят за себе си и това, което ги вълнува.

Какво стои зад определението “добър родител” в съвременния свят?

— Ох, не знам. За мен лично да си добър родител е да гледаш на детето си като на самостоятелна единица, която идва на този свят с характер, особености, желания, мечти, и да осъзнаеш, че ти си тук, за да го съпроводиш към осъзнаването на тези желания, мечти и възможности, и към превръщането им в нещо плодотворно. Така, като го чета сега, звучи супер идеалистично, че и лесно. Ама като тръгне да пресича улицата и за пореден път не се огледа, въпреки че това го говорите години наред, няма как да не му креснеш ЕЙ, КЕЛЕШ, ЗАЩО НЕ СЕ ОГЛЕЖДАШ!!! ДОКОГА ЩЕ ГО ГОВОРИМ ТОВА!! Или като си остави стаята в пълен хаос, или като не те слуша какво му говориш. Но това са битови ситуации, които траят по няколко години за съответния етап от развитие на детето и като се връщам назад, си казвам, че не е трябвало да се ядосвам за глупости. Всичко минава и трябва да се радваме на моментите, които имаме с тези деца, защото тези моменти не се връщат.

Ако трябва да дадеш 3 съвета на бъдеща майка, кои биха били те?

— Търси помощ и подкрепа, когато ти е трудно. Светът няма нужда от майки героини, неспали по осем години, чистещи плочките всеки ден, готвещи по нощите и зарязали себе си в името на това у дома да е стерилно и детето винаги да е с шапка. Карайте го по-спокойно.

Гледай и себе си, защото за да е добре детето, първо трябва да е добре майка му. Няма как с физически и психически изтормозена майка детето да е щастливо и пълноценно развито. Колкото и плейстейшъни и тротинетки да му купите, ако си нещастна, депресирана, изтормозена — то ще го усеща и това ще му се отразява. Гледай се и се грижи за себе си. Неслучайно упътването за спешни ситуации в самолетите посочва маската с кислород да се слага първо на възрастния и след това на детето.

Бащата на детето ти е твой партньор — той също може да гледа детето и това не е “помагане”, а поемане на неговата част от работата. Ако може да сменя гумите на колата или да слага рафтове, може да пусне и прахосмукачка или да сготви на детето.

Ти си пример за борбена и дейна жена, която стои зад множество инициативи и проекти — какво ти предстои в следващите месеци?

— Почувствах се като някаква фигура, натоварена с решаване на въпроси от международно естество. Всъщност в момента съм чорлава и по джапанки, и седя в един двор на морето, и последното, което искам, е да участвам в инициативи и проекти, различни от това да отида до плажа. Шегувам се, разбира се (но нали знаете, “във всяка шега…”).

На въпроса — какво ли не ми предстои. Детето тръгва в първи клас. От това по-голям проект, здраве му кажи. Като си представя, че ме чакат нови 12 години в системата на българското образование, и ме втриса — от всички ниви, цървули и вградени моми, с които ще се сблъскам.

Иначе в професионален план — започваме коледната кампания в Оле Мале, а тя е много тежка и наситена в есенните месеци. Ще получаваме играчките, направени от майките, ще продаваме, ще опаковаме, ще говорим с клиенти. Труден период, но много динамичен и удовлетворяващ.

В Майко Мила ни предстоят също няколко проекта, които не искам още да оповестявам, те ще станат известни. Чакат ме и още няколко стендъпа с Три жени на микрофона — бившата ми партньорка, с която основахме Майко Мила и Оле Мале, Елисавета Белобрадова, и Оля Антонова (известна като Малинова). В момента играем тазгодишното издание на One Night Stand заедно с Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова на няколко места в страната — бяхме във Варна, беше жестоко. Предстои ни Пловдив на 13 октомври. Така че, влизам в супер натоварен период, затова сега си почивам и се подготвям психически за него.