Categories
Блог Интервюта

Биляна Савова: Не можем да дадем на другите нещо, което нямаме

Миналия месец обсъждахме връзката между тялото и ума. Този месец си говорим за модерната женственост. И по двете теми едва ли има по-подходящ човек, с когото да дискутираме, от Биляна Савова.

Преди 15 години я диагностицират с нелечимото дегенеративно заболяване множествена склероза. Тогава започва и нейното търсене към ново разбиране за тялото и психиката, както и на терапии и практики, които да й помогнат по пътя на лечението. Вече повече от десет години тя споделя своята вдъхновяваща история. Нейните последователи са много и повечето отбелязват дълбоки промени и успехи по пътя към по-здравословен и смислен живот след като я срещат.

Биляна Савова е основател на Фондация „МС – Мога Сам“ – организация, фокусирана върху предоставянето на превенция, трансформация и холистично лечение на хора, диагностицирани с множествена склероза. Идеолог и визионер на програмите за личностна трансформация План да бъде (PlantoBe), 8for8 и I AM ME. Автор и водещ на видео подкаст поредицата „Аз съм …с Биляна Савова“.  

От началото на март Фондация „МС – Мога Сам“ стартира програма за ментално здраве „Изборът“, чрез която ще осигурява съфинансиране за психотерапевтични консултации за хора с диагноза множествена склероза и други автоимунни заболявания, както и на техните семейства и близки. За целта е необходимо единствено хората да направят осъзнат избор и да заявят своето желание да бъдат включени в програмата чрез заявка от сайта на Фондацията – mogasam.org. Сред възможностите, които получават, е тази за достъп до платформата на MindFit.

Биляна, благодарим ти за отделеното време! Как би описала връзката между тялото и ума?

– В съвременния човек тази връзка е загубена почти на 100%. Именно тази жизнено важна връзка определя цялостното състояние на човешкото същество във всичките аспекти, които го изграждат.  Липсата й е очевидна, защото сами виждаме, че живеем във време, в което здрави хора почти няма. Живеем във времето на ексцесии като хранителни разстройства, наркомании, зависимости – към лекарства, алкохол, телефони, социални мрежи, компютърни игри… Това е времето на психичните отклонения, на депресиите, на паник атаките, на тревожностите, на невъзможността за внимание и близост, а всичко това води до развитие на дегенеративни и хронични заболявания при всички. Абсолютно никой не е пощаден – дори и медицинските лица, лекарите, които трябва да са ни личен пример за здраве и да са хората, на които можем да се доверим за личното ни здраве.

Когато сме излезли от баланса, коя е първата стъпка за намирането му?

– Първата стъпка е самото разбиране, че сме извън баланс. Ако това осъзнаване вътре в нас го няма, не може да се направи нищо.

Според теб възможно ли е да имаме забързан начин на живот, но да успеем да съхраним добро психическо състояние?

– Ако под забързан начин на живот разбираме да се опитваме непрекъснато да се доказваме на другите, непрекъснато да оправдаваме нечии очаквания. Ако сме изцяло потопени в илюзията за щастлив живот, което за повечето е равно на успешна кариера, материални придобивки. Или градим живот, който старият модел ни е внушил, че е правилен и нормален. Ако всичко това е с цената да забравим себе си, мечтите си, желанията си, тялото си, ума си, съня си – не, не можем да съхраним добро психично състояние. Доброто психично състояние е здраве. Доброто физично състояние също е здраве. Здравето изисква време за действия в посока към себе си. Това време е в паузите, които е добре да си даваме. Забързаният начин на живот даже не ги предполага, камо ли да ги дава!

В свят на изобилие как да определим кое е потребното за нас?

– Не е сложно – задаваме си два въпроса. Единият е „от какво имам нужда?“, а другият – „какво искам?“. Много често в моите програми хората за пръв път се сблъскват с тези две посоки на определяне на личните потребности, защото там ги предизвикваме да си отговорят на тези два въпроса. И това, което се случва е, че не могат да отговорят веднага. Нужно им е преосмисляне и дефиниция. Трудно приемат, че за да се чувстват добре, не е нужно да идват неща отвън. Вътре в нас се гради това, което ни е нужно, за да сме в благоденствие. Отвън, от консуматорския ни свят обаче, идват всичките ни желания, които да задоволят потребностите ни. И така сме възпитани – да търсим всичко извън себе си и там се определя благоденствието ни. Ние сме общество, което се стреми към живот непрестанно търсещ непосредствените удоволствия и радост от консумацията. Ние сме общество, изградено от индивиди, за които загубата на психично и физично здраве е нещо нормално и никой не се и замисля защо това е така.

Как да изградим доверие със самите себе си?

– Когато свържем тялото, ума и духа си, се опознаваме и тогава научаваме най-важното. А то е, че супер силата, която ни трябва, се генерира там, в нас. Вярваме, че можем, защото тази сила извира от личната ни мъдрост, от залежите от безкраен потенциал, който носим, от даровете, с които сме щедро надарени. Тази сила може да ни подкрепи да бъдем смели и да се доверяваме на себе си. Защото няма, наистина няма никого на този свят, в живота ни, който да знае по-добре кое е добро и кое не е за нас. Както и ние не знаем за другите. Доверието е висша форма на любов. Любовта към себе си храни личното ни доверие и по този начин то расте. Доверието към себе си пък е ключът към портата за доверие към другите. Време е да си върнем в живота това доверие. Но трябва първо да започнем от себе си. Не можем да дадем на другите нещо, което нямаме.

Би ли споделила кои са твоите топ 3 неща, които са ти помогнали да подобриш връзката между тялото и ума?

– Първо – всеки ден да научавам по нещо ново за тялото си, за възхитителната машина, която съм. Най-любимото ми е да разглеждам различни видове човешки клетки и това предизвиква върховна възхита в мен. Второ – лична отговорност към себе си. Когато тялото ми даде сигнал, че нещо не е наред, никога да не го пренебрегвам. Сега знам, че всяка физична реакция, всеки симптом е тясно свързан със състоянието на психиката ми, на емоциите ми, на това как съм преработила с това, което идва отвън. И, когато имам това разбиране, знам, че решенията са вътре в мен. Трето – медитация във всичките форми, като е много важно да кажа, че дишането, което е важна част от всички медитативни техники, аз наричам „лепилото“, което гради връзката ум-тяло по един прост и гениален начин – свързва усещанията в тялото с тяхното наблюдение в ума. Ще добавя и четвърто – винаги търся смисъла защо едно или друго нещо ми се случват. А смисъл винаги има и когато го намерим всичко, което ни се случва придобива ясни и винаги градивни аспекти.

Кои са най-големите предизвикателства или стигми, с които се сблъскваш в България?

– Предизвикателства ли са, стигми ли са, недоразумения ли са, илюзии, лъжи… както и да ги наречем те са в основата на модела, в който живеем. И сега, с всичко, което преживяваме в последните години, всичко това излиза на повърхността и става все по-видимо, за да ни събуди и подтикне към промяна. Омагьосаният кръг, в който се въртим е най-голямото ни предизвикателство, но излизането от него изисква дози смелост, лична отговорност, образоване и вяра в себе си, че можем и че от всеки един от нас зависи общата промяна, към която уж всички се стремим.

Казвам „уж“, защото когато заговорим за лична промяна изведнъж в повечето хора изниква мисълта – о не, аз съм си добре така, нямам нужда от промяна.

Всичко това, за съжаление, говори само за едно – невежеството е повсеместно. Във всеки един спектър на живеенето ни.

И от страна на нас, хората, които не се познаваме и ставаме все по-болни и от страна на тези, за които да лекуват би трябвало да е мисия и призвание. Не всички в днешната медицина са такива, но повечето – да.

Тъжно е да видиш лекари, които вътре в себе си знаят, че това, което предлагат на хората като „лечение“ на състояние, за което твърдят, че е нелечимо и въпреки това го правят с ясното съзнание, че няма да помогне. Безхаберно е да виждаш, че има хора, които по свои начини преодоляват „нелечимите“ си състояния и въпреки това лекарите не искат да знаят как това се случва (всъщност опитът ми показва, че искат, но само когато казусът лично ги засегне). Престъпно е да лъжеш хората, когато на фона на пълното им доверие и безпомощност, им казваш, че са „най-големите късметлии“, вкарвайки ги в експериментални програми, в които се тестват нови медикаменти, а от всичко това ползите са само и единствено финансови. А хората… хората стигат до още по-болно тяло и психика.

Непростимо невежество е да се продължава конвейерният модел на третиране на човешките болести и да се подценява психиката, емоциите, стреса, начина на живот, които са в дъното на всяка една диагноза.

От 20 години съм в този конвейерен медицински бизнес модел – първо като пряк потърпевш, после като самоотлъчил се и изпаднал от пътеката пациент и след това като действащ наблюдател, който ежедневно комуникира с хора с нелечими диагнози, които се въртят в този омагьосан кръг. И познайте – сценарият е един и същ: или следваш пътеката, или ти посочват вратата, грубо при това и те оставят да се оправяш съвсем сам. Да, аз наистина постъпих различно и смело, но никога не съм крила, че имах късмета до мен да стои един истински и различен лекар, който просто ми каза истината. И до ден днешен се питам защо? В шока, който бях можех да последвам и противоположния път. Може би съм задала правилните въпроси или пък неврологът ми е усетил, че ще се справя. Не знам, но ми се иска да има повече такива лекари.

Стигмата, която сега най-много ме занимава е, че за менталното здраве не се споменава нищо в общата картина на анамнезата на всеки един пациент. Ако някой заговори за психично здраве, всеобщата реакция е „луд ли искат да ме изкарат?!“ Според СЗО 70% от здравословните проблеми са свързани с отклонения в психиката. Но вместо да се лекува и променя, върху нея вероломно се въздейства, като разбира се „това е тайна“, а то пък само задълбочава проблемите на физическото тяло.

Никой не се вълнува. Никой не пита. Когато преди година зададох пряк въпрос на лекар-невролог, занимаващ се с „лечение“ на хора с невро-дегенеративни нелечими диагнози – защо не се предлага и не се подкрепят пациентите в първите дни на диагностицирането им с психологична помощ, отговорът беше: „да, права сте… длъжници сме на своите пациенти“. И това признание е нещо, но този дълг от ден на ден става все по-голям и тежък.

И още нещо. Само дето не знам стигма ли да го нарека или мит. По-скоро е лъжливо втълпено понятие за превенция. Вероятно за повечето понятието за превантивна медицина се свързва само с профилактични прегледи, различни видове тестове, задължителните годишни ЕХОГРАФИИ, мамографии, рентген на бели дробове, изследвания за начални фази на онкологични проблеми, кръвни изследвания за холестерол, желязо и какво ли още не. Регулярните профилактични прегледи не са точно превенция. Те са ранна диагностика.

Превантивната медицина се фокусира върху здравето на хората и нейната цел е да предпазва, да насърчава и да поддържа здравето и благополучието и да предотвратява болестите, инвалидизацията, смъртта. Превантивната медицина или профилактиката се отнася до мерките, които се предприемат за предотвратяване на заболявания (или наранявания), вместо тяхното лечение или лечението на симптомите им.

И нещо много важно – превантивната медицина има за основна цел запазването на здравето и от гледна точка на това, че е по-евтино да се избягва болестта, отколкото да се лекува, след като се появи.

Затова всяка година е добре да се отделят голямо количество ресурси за създаване на политики, закони и кампании за обучение на населението, за да се поддържат здрави възможно най-много хора.

И сигурна съм, че много малко свързват превантивната медицина с ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ.

Да, и първите изброени действия са част от превантивната медицина, но за да говорим за истинската превенция абсолютно задължително е да се направи така, че човекът да започне да мисли за себе си по един различен, съхраняващ начин и водещ към истинско благоденствие.

Голяма част от болестите, които са завзели телата ни, умовете и животите ни могат да бъдат предотвратени, и дори излекувани с помощта на промяна в начина на живот. С промяна на отношението ни към храната и нейната чистота, с изграждане на двигателна култура на тялото, с работа и грижа за менталното здраве, с ежедневни тренировки за изграждане на връзката ум-тяло, с добър сън. Нямате идея колко болести могат да променят своя ход само, ако си върнем добрия си сън. Съвременният ни свят успя мега модерно, високотехнологично и с пълно безхаберие, небрежност и здравно невежество, да доведе до това да живеем във века на болния човек. Да, ще кажете , ама едно време са живели по-кратко. Умирали са млади. Да, така е. Сега модерният Хомо Сапиенс живее дълго, но за сметка на това с разбито здраве. И това е така не, защото е мъдър. А защото е невеж.

А в кои отношения си приятно изненадана от постигнатото у нас (от теб или от други хора)?

– Приятно ме изненадва всяко различно лекарско отношение и мислене. Отворени, любознателни и наистина желаещи да лекуват хора. Познавам такива.

Преди време, в моя подкаст имах вълнуваща среща с един такъв лекар – проф. Иво Петров. Зададох му много въпроси, на които той отговори пре-любопитно, но един отговор ще кънти в главата ми винаги: на въпроса – Как си представяте медицината на бъдещето, той отговори – „Изкушавам се да си представя, че високо-технологичната медицина ще прегърне духовните древни практики.“

Ще цитирам и един много вдъхновяващ учен, с който също имах честта да разговарям – доц. Милена Георгиева, която е генен инженер. Тя каза това: „Епигенетиката доказа, че дори човек да притежава блестяща генетика, ако я постави в лоши условия, то тя няма да го спаси.“

Науката работи в тази посока много усилено. Ще ми се да вярвам, че скоро всичко, което доказва връзката на здравето ни със средата, в което живеем ще влезе сериозно в обучението на бъдещите лекари и те ще станат истински лечители. И дано скоро спрем да наричаме местата за лечение на хора БОЛНИ-ци, а ЛЕЧЕБ-ници. И да спре конвейера на еднаквостта в подхода. Бъдещето е на персонализираната и прецизна медицина, за която да бъде важен човекът.

И последно – чувствам се безкрайно удовлетворена, че личната ми вяра в това, което постигнах за себе си и споделям опита си, с това, че намерих смисъла и това, че не се отказах, колкото и да беше трудно, новаторско, неразбрано и неоценено преди 4 години, днес е ясно на все повече хора, че пътят към промяната на света и изграждането на добро бъдеще за децата ни минава през личната ни трансформация и в тази наша съвместна работа хората ми дават най-ценното – доверието си.

Categories
Блог Тема на месеца

Жената в модерното общество [MindFit тема за март]

Честит празник, любими майки! Честит празник, прекрасни дами!

В месеца на жената съвсем тематично избрахме да говорим за модерната женственост. Ще обърнем поглед към личността на жената и нейните многообразни роли в съвременното общество, както и предизвикателствата, които среща покрай тях.

Истината е, че образът на силната, самостоятелна и амбициозна жена става все по-ярък през последните години. Това обуславя и една от основните роли, с които се асоциира жената днес, а именно…

1. Жената като професионалист

Жената предприемач, която основава свой бизнес и управлява успешно своите служители; жената мениджър, която упорито следва своите цели и стремглаво се издига по корпоративната стълбица или жената служител, която изпълнява всички задания и получава заслужено повишение. Да, това са само примери на амбициозната съвременна жена, която не познава граници и има собствено разбиране за кариерното си развитие. Тя има самочувствие и знае, че може да постигне всичко, за което мечтае. И това съвсем не означава, че се ограничава единствено и само в пределите на тази роля. Напротив, тя много често съчетава задълженията на ценен професионален кадър с тези на любяща майка.

2. Жената като майка

Тази роля е ключова – както по отношение на семейството, така и на обществото. Майката дава живот, тя е учител и ментор, подкрепа и коректив. Не всяка жена желае да има деца, но има дами, за които това е истинско призвание, чест, осъществена мечта. Разбира се, като всяка друга роля, тази носи своите предизвикателства и отговорности, които понякога се натрупват и натежават. Има представителки на нежния пол, които не познават следродилната депресия, но има такива за които това е изключително труден период, който не бива да се омаловажава. Темата обсъдихме с една вдъхновяваща дама, която сподели личната си история и коментира психичното здраве на майките у нас. Друг пример за труден период е завръщането и адаптирането на работното място след раждане – много жени се нуждаят от време да се почувстват комфортно в новите роли – повече по темата може да откриете в разговора ни с психолог Ина Стояновa.

3. Жената като партньор

Отношенията в романтичен план са многопластови и сложни. Не е необходимо да сме сключили брак или да имаме деца, за да разберем динамиката на междуличностните взаимоотношения. Това, което е ключово и искаме да подчертаем е, че жената е равноправен партньор и заслужава не по-малко уважение и респект от мъжката половина. Според неофициални данни една на всеки три жени е преживяла физическо и/или сексуално насилие. Това е изключително стряскаща статистика, която сигнализира сериозен проблем. Ние, от екипа на MindFit, се включваме в борбата срещу домашното насилие чрез споделяне на достъпна информация, както и чрез подбор на специалисти, които профилират в това направление и оказват психологическа подкрепа на жертви на домашно насилие.

4. Жената като домакиня

Колкото и да сме се отдалечили от патриархалните времена на нашите предци, в някои семейства все още цари строг модел и разпределение на ролите в семейството. Някога домакинята е заемала специално място в семейната йерархия и това до днес обуславя определени отговорности, които се приписват на жената. Чистене, готвене, гладене, отглеждане и възпитаване на децата са само част от тях. Дали обаче съвременната българка се чувства добре в тази роля и редно ли е да се съобразява с нея, ако не се чувства комфортно с това? Отговорът отново се свежда до личния избор. Все по-често пък домакинската работа е дори начин за разпускане. След цял ден работа на компютър миенето на чинии или метенето изглежда като релаксираща дейност, в която да разтоварим съзнанието и мислите си.

5. Жената като себе си

Неслучайно отделяме специално внимание на тази роля и тя със сигурност не е на последно място по важност. Всяка дама има индивидуален характер, лични потребности, мечти и цели. Изключително важно е да се вслушва във вътрешния си глас и да идентифицира собствените си нужди, за да се чувства добре. Да обръща внимание на психичното и физическото си здраве, да се грижи за себе си подобаващо и да не губи връзка със своята женственост.

Разбира се, въплъщенията на жената не се изчерпват с изброените 5 по-горе. Това именно е нашето послание – да не поставяме изкуствени рамки, а да сме отворени към индивидуалните стремежи и постижения на всеки от нас. Жената може да е всеотдайна майка, страстен партньор, отличаващ се професионалист, както и добър приятел, любяща дъщеря и грижовна сестра. И да, трябва да приемем факта, че не може да бъде навсякъде по всяко време и е нормално понякога да се чувства несигурна, да бъде колеблива или уязвима. Важното е да бъде откровена със себе си, да приеме с гордост различните въплъщения и роли и да избере онези, които пасват най-добре на нейната същност.

Следете блога ни, защото в рамките на месеца ни предстои и вдъхновяващо интервю, както и теми с по-конкретна психологическа насоченост, свързана с женския пол. А можете и да се свържете с нас чрез имейл, Facebook, Instagram или LinkedIn.

Желаем ви прекрасен март!

Categories
Блог Тема на месеца

Психосоматика и как да я разпознаем в своето тяло

За много хора е напрягащо и дори дразнещо, когато лекар им съобщи, че проблемът им е „на нервна почва“. Самият израз навежда на първосигналната мисъл, че толкова са се ядосали (нервирали) от нещо конкретно, че са им избили обриви например. А когато не се сещат да са имали емоционални изблици в последно време, пациентите се чувстват разочаровани и доверието към медицинското лице често се подронва. И макар теоретично човек да не иска да има заболявания, понякога медицинска диагноза с ясни дефиниции и стъпки за преодоляване е за предпочитане пред смътното „на психическа основа“. Последното кара хората да се чувстват изгубени и да не знаят какво да предприемат, докато физическите им оплаквания си продължават.

Е, ние сме тук, за да помогнем за разпознаването на физическите прояви на психични проблеми или т.нар. психосоматика. Тя е научно направление, изследващо взаимодействието между психологическите фактори и физическото здраве. „Психосоматика“ буквално означава „съзнание, душа“ и „тяло“ от гръцки, така че не случайно е в центъра на тазмесечната ни тема.

Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други физически състояния. Ето защо тази седмица ще разгледаме какво представляват психосоматичните симптоми и как да ги разпознаем.

Психосоматични симптоми

Психосоматичните симптоми са физически симптоми, които са причинени или влошени от психологически фактори. Тези симптоми са реални и могат да бъдат притеснителни, но нямат физическа причина. Психосоматичните симптоми могат да включват:

  • Хронична болка
  • Главоболие
  • Храносмилателни проблеми
  • Умора
  • Нарушения на съня
  • Кожни заболявания (като екзема или псориазис)
  • Респираторни проблеми (като астма)
  • Високо кръвно налягане
  • Сексуална дисфункция

Психосоматичните симптоми могат да бъдат причинени от различни психологически фактори, сред които:

  • Стрес: Той може да предизвика освобождаването на хормони и други химикали, които влияят на функционирането на тялото.
  • Тревожност: Тя може да причини физически симптоми като ускорен пулс, изпотяване и задух.
  • Депресия: Това състояние често се проявява с физически симптоми като умора, болка и проблеми с храносмилането.
  • Травма: Травматичните преживявания могат да предизвикат физически симптоми като главоболие, болки в стомаха и мускулно напрежение.
  • Отрицателни вярвания: Вярванията за себе си, другите и света могат да повлияят на физическото здраве. Например, някой, който вярва, че е безсилен, може да изпита физически симптоми като умора и мускулна слабост.

Как да разпознаем психосоматичните симптоми

Физическите оплаквания на психична основа могат да бъдат трудни за разпознаване, защото могат да имитират други състояния. Въпреки това, има някои признаци, които могат да показват, че физическият симптом има психологически корени:

  • Медицинските изследвания са в норма

Ако сте преминали медицински тестове и те не са установили физическа причина за вашите симптоми, това може да означава, че вашите симптоми имат психологически корени. Въпреки това е важно да се отбележи, че не всички медицински изследвания са в състояние да идентифицират всички физически състояния, така че винаги търсете и второ мнение.

  • Симптомите са постоянни

Ако изпитвате физически симптоми от дълго време и те не са се подобрили въпреки медицинското лечение, това може да означава, че оплакванията ви може да имат психологическа причина. Психосоматичните симптоми могат да бъдат постоянни и да варират в тежест.

  • Симптомите се появяват или усилват при стрес

Ако вашите физически симптоми са предизвикани или влошени от стрес, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако изпитвате болка в стомаха, когато сте подложени на силен стрес, това може да е знак, че и упоритите ви проблеми със стомаха са свързани с вашето психологическо състояние.

  • Симптомите се подобряват с психотерапия

Ако вашите физически симптоми се подобрят с психотерапия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина. Например, ако се подложите на терапия за тревожност и вашите физически симптоми се подобрят, това може да е знак, че симптомите ви са свързани именно с това състояние.

  • Физическите симптоми са придружени от психологически

Ако вашите физически симптоми са придружени от психологически проблеми като тревожност или депресия, това може да означава, че симптомите ви имат психологическа причина.

Как да управляваме психосоматичните симптоми

Управлението на психосоматичните симптоми изисква справяне както с физическите, така и с психологическите фактори, които допринасят за тях. Ето някои стратегии, които могат да ви бъдат от полза:

  • Потърсете медицинско лечение

Ако изпитвате физически симптоми, важно е да потърсите медицинско лечение, за да изключите всякакви физически причини. За начало потърсете мнението на общопрактикуващ лекар и започнете да изключвате възможните физически първоизточници на оплакванията.

  • Вземете предвид психологическите фактори

Работата със специалист по психично здраве винаги е полезна. Ако говорим за психосоматика, е от критична важност. Терапията може да ви помогне да идентифицирате и адресирате негативните вярвания, да управлявате стреса и безпокойството и да се справите с травма.

  • Практикувайте техники за релаксация

Техники за релаксация и осъзнатост, като дълбоко дишане, медитация и йога, могат да помогнат за намаляване на стреса и облекчаване на физическите симптоми. Тези практики могат също да подобрят цялостното ви благосъстояние и психично здраве. В блога на MindFit има редица публикации, които да ви съдействат в това начинание.

  • Направете промени в начина си на живот

Промените в начина на живот като редовни упражнения, здравословна диета, достатъчно сън и т.н. могат да помогнат за подобряване на физическите симптоми и цялостното здраве. Тези промени също могат да съдействат за справяне със стреса и да подобрят настроението.

В заключение

Психосоматичните симптоми могат да бъдат трудни за разпознаване и управление, но справянето с физическите и психологическите фактори, които допринасят за тях, е не само полезно, а и задължително. Търсенето на медицинско лечение, справянето с психологическите фактори, практикуването на техники за релаксация, извършването на промени в начина на живот и обмислянето на алтернативни терапии могат да бъдат полезни при управлението на психосоматичните симптоми.

Ако медицинските ви изследвания са в норма, вероятно е време да се обърнете към психолог или психотерапевт. Свържете се с нас за препоръка или да научите стъпките фирмата ви да стане клиент на MindFit.

Categories
Блог Интервюта

Откровено за здравословното целеполагане с психолог Перита Бояджиева

С настъпването на новата година особено голям процент от нас си залагат цели, които да постигнат през следващите месеци. Дали са нови или стари, краткосрочни или дългосрочни, лични или професионални, често амбициите ни остават нереализирани, неудовлетворяващи ни и дори биват асоциирани с настъпването на депресивни състояния. Защо това е така? Как да подберем целите си по начин, по който освен изпълними, да бъдат и „здравословни“ за нас? Каква е връзката между целите и депресията?

Това и още разглеждаме в тазмесечната тема на MindFit – Здравословно целеполагане и разговорът ни с психолог Перита Бояджиева. Тя притежава магистърска степен по Социална и организационна психология от Ексетърски университет в Англия и наред с частната си практика има опит като педагогически съветник в училище и психолог в детски кризисен център в гр. Варна. Перита е част от платформата на MindFit и в работата си комбинира различни техники и практики, които подбира спрямо специфичността на зададените въпроси и личността на човека. Вижте какво сподели с нас по темата на месеца в редовете по-долу.

1. Защо е така популярно да си поставяме нови цели именно с настъпването на новата година? Правилна ли е тази стратегия?

Настъпването на новата година за много хора е шанс за ново начало. Те се надяват, че ще оставят лошите навици и преживявания зад гърба си и ще се преобразят като че ли с магическа пръчица. Не че новата година не може да донесе „нов късмет“ и  човек да постигне подобрения в целите си, и да постави нови такива, но е добре да осъзнаем, че когато наистина сме готови за промяна, може да си поставим нови цели независимо кой ден или месец е. Личностното развитие никога не спира и няма точни дати.  Дали е правилна стратегията да се поставят нови цели с настъпването на новата година е индивидуално усещане, за някои хора е полезно да си разпределят целите си като стъпки в различните месеци, за други това по-скоро е натиск, който не дава положителен резултат за тях.

2. Кои са най-често срещаните желания?

Желанията са нещо субективно, хубаво е да се вслушаме във вътрешния си глас и да разберем кои са нашите желания и какво ни радва, а не да се подчиняваме на наложени такива от външния свят. Все пак най-често срещаните желания при хората са свързани с намиране на мечтаната работа, срещане на подходящ партньор, добри доходи, пътувания,  нов дом, разширяване на приятелския кръг и други.

3. Кое би било по-успешно – да изберем по-общи и популярни цели, които е вероятно да споделяме с кръга хора около нас (например: да ям здравословно, да спра пушенето) или да дефинираме конкретни и строго индивидуални желания, към които трябва персонален подход?

Успехът има различни измерения за всеки. За някои е важно да споделят общи цели с приятели и близки, други имат по-конкретни свои цели, които изискват персонален подход. Когато дефинираме целите си, е полезно да осъзнаем смисъла им, каква полза ще ни донесат и ще бъдем ли удовлетворени от нас самите накрая. Вътрешната мотивация е много мощен двигател за постигане на целите, но тя се постига чрез себепознание и самоосъзнаване.

4. Какво наричаме „здравословно“ целеполагане? Какви са индикациите, че избраните от нас желания не попадат в категорията „здравословни“?

Здравословното целеполагане е ключов фактор, целите трябва да са постижими, но и не твърде лесни. Всичко това е добре да е съобразено с нашите ресурси, време, ценности. Когато си поставим твърде високи очаквания към себе си, е доста вероятно да се разочароваме. Понякога хората са много големи перфекционисти, а по този начин те често разпиляват енергията си и после остават неудовлетворени. Целите са ни нужни в живота, те са част от развитието ни, но е изключително важно да не са фантастични, нито много леки, за да може да надграждаме личността си. Например ако искаме да забогатеем, ще бъде трудно още в първия месец да изкараме крупни суми, може да започнем с намиране на малък допълнителен доход, който  да се разрасне в последствие.

5. Кога поставянето на цели (дори когато са реалистични) може да доведе до депресия?

Вярно е, че поставянето дори на реалистичните цели би могло да доведе до депресия. Това се получава, когато човек е вкопчен в целта и тя е на всяка цена. Хубаво е да планираме, да се посветим на целите си и да предприемем всичко необходимо за да ги осъществим, но животът е динамичен и често ни поднася изненади. Важно е да сме адаптивни към промените и обстоятелствата. Понякога имаме желание, но то не е най-доброто за нас или просто би отнело повече време, или ще се случи по малко по-различен начин. Балансът между контрола и това да се оставиш по течението е сложен, но необходим за да запазим добро психично здраве.

6. Наблюдава ли се подобно състояние и при постигането на самата цел? Защо?

Възможно е да се наблюдава депресия при постигане на целта или поне временна обърканост и апатия. Човек вече е получил това, за което е мечтал и вече няма какво да го мотивира, спира да мисли в перспектива. Може да е изхабил много енергия в осъществяването на тази цел и накрая просто да не може да й се зарадва. Има различни ситуации. Често отделяме много време и внимание в реализирането на самата цел и когато тя е на лице, пак имаме усещане за недостатъчност. Отново  перфекционизмът се обажда. Много хора като малки са учени, че не трябва да спират да се трудят, че никога не са достатъчно добри, това може да се окаже пагубно. Хубаво е за всеки успех, дори и малък, човек да поздрави сам себе си, да се възнагради, да отбележи положително развитието си и после ако иска, пак да продължи. Понякога имаме нужда да си починем  от целите  и просто да се насладим на това, което имаме и това, което сме.

Съвети за това как да си поставим реалистични цели може да видите в статията в блога ни Как да си поставим реалистични цели в 10 стъпки.

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог Тема на месеца

8 стъпки за здравословно целеполагане [MindFit тема за януари]

Надяваме се, че 2023-та започна позитивно за всички вас, приятели, колеги и партньори!

Вероятно както всеки януари, полагането на цели за новата година е повече от актуално и в момента. Особено взимайки предвид купищата промени, през които преминава целият свят, много от нас се чувстват на кръстопът и нуждаещи се от посока и план. Набелязването на цели обаче не е толкова прост процес, колкото ни се иска, и ако не е направен внимателно, може да има обратния на мотивиращ ефект.

Ето защо този месец ще си поговорим за здравословното поставяне цели, което да донесе устойчиви ползи, най-вече за психичното ни здраве.

1. Идентифицирайте ценностите си

Преди да си поставите цели, е важно да разберете какво е най-важно за вас самите. Ценностите ръководят вашите действия и решения, често без да го съзнавате. Когато идентифицирате своите ценности, можете да си поставите цели, които са в съответствие с тях и са по-смислени за вас. Това ще ги направи по-реалистични и ще помогне да се придържате към плана. Ако целите ви не са в унисон с ценностите, а са ви привнесени „отвън“ например, относително бързо ще се предадете и ще се разочаровате от себе си.

2. Избягвайте поставянето на годишни цели в първите дни на януари

Традицията за поставяне на цели за цялата нова година в първите й дни изглежда повече от логична, но може да е по-скоро вредна. В началото на януари все още ни държи еуфорията от посрещането, както и оптимизмът, че всичко лошо е останало в изминалите 12 месеца. В този момент, освен това, не живеем съвсем в реалността, защото обикновено сме в почивка, заобиколени от приятели, семейство и спокойствие. Ето защо сме склонни да надценяваме мотивацията си за цели 365 дни напред. Много по-добре е да се отдадем на мислене и да продължим с това начинание и в първите работни дни, за да сме сигурни, че целите ни са базирани на разум и хладнокръвие.

3. Поставете SMART цели

Един от най-ефективните начини за поставяне на здравословни цели е използването на рамката SMART. SMART целите са конкретни, измерими, постижими, уместни и ограничени във времето (Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time bound).

Така например, вместо да си поставите за цел да „отслабнете“, поставете конкретна цел „да отслабнете с 10 килограма през следващите три месеца, като спортувате три пъти седмично и се храните здравословно“. Тази цел е конкретна, измерима, постижима, уместна и ограничена във времето.

4. Разбийте големите цели на по-малки

Големите цели често могат да изглеждат непосилни, което може да затрудни да останете мотивирани. Те са и значително по-неясни. За да преодолеете това, разбийте големите цели на по-малки, по-управляеми. Например, ако целта ви е да пробягате маратон, започнете, като си поставите цел да пробягате 5 километра, след това 6, 7, 8 и т.н. Това ще ви помогне да останете мотивирани и да напреднете към крайната си цел.

5. Създайте точен план за действие

След като сте поставили целите си, важно е да създадете план за действие. Този план трябва да включва стъпките, които трябва да предприемете, за да постигнете целите си, както и график за изпълнение на всяка стъпка. Това ще ви помогне да останете на път и да напреднете към целите си.

Много добър подход е да тръгнете „отзад-напред“ – т.е. от целта към настоящето. Представете си, че вече сте своето бъдещо Аз, което е постигнало съответната цел. След това си представете какво сте правили в деня преди постигането й. А седмица преди това? Представяйки си този процес, можете да извървите стъпките назад чак до днешния ден.

6. Адаптирайте в движение

Бъдете търпеливи към себе си и подхождайте с разбиране. Животът е компютърен  скрипт, който да върви без отклонения. Плановете и целите са „живи“, динамични неща, които търпят редица промени в зависимост от куп обстоятелства. Не се насилвайте да се придържате към вече неуместни цели, нито се самобичувайте, задето не смятате някоя от тях за толкова постижима или мотивираща колкото в началото. Адаптирайте смело и прилагайте стъпките в настоящия блог пост за новите версии на целите си.

7. Дръжте се отговорни

Да се държите отговорни е съществена част от постигането на вашите цели. Това означава редовно да проверявате напредъка си, да правите необходимите корекции (описани в предишната точка) и да поемате отговорност за действията си. Също така е важно да се обградите с хора, които ще ви подкрепят и насърчават по пътя. Те могат да бъдат вашият външен компас, който понякога също играе ключова роля.

8. Празнувайте успехите си

Важно е да отделите време, за да отпразнувате успехите си, независимо колко малки са те. Това ще ви помогне да останете мотивирани и ще ви напомня за напредъка, който сте постигнали. Може да бъде чрез нещо малко като отчитане на постижението в дневника си, да се похвалите в социалните мрежи или на приятели. А в зависимост от целта и жертвите, които изисква, това е моментът да се поглезите със съответната награда: нещо вкусно, забавно, интересно или релаксиращо.

В заключение

Поставянето на здравословни цели е важен аспект от воденето на пълноценен живот. Чрез стъпките по-горе се надяваме да сме помогнали за по-постижими и устойчиви цели и по-удовлетворяващи резултати. Не забравяйте винаги да бъдете добри към себе си и да останете позитивни, а ние ще се радваме да ни споделите своите нови цели в някой от каналите ни за комуникация. Все пак януари вече не е в началото си!

Categories
Блог Тема на месеца

5 начина за поставяне на здравословни граници [MindFit тема за декември]

Декември е месецът, в който най-осезаемо се размиват границите между лично и семейно пространство, работно и свободно време, харчене за необходими покупки и излишни придобивки. Поставянето и спазването на здравословни граници е от първостепенна важност за психичното здраве на всеки от нас, заради което в блога ни през идните дни ще намирате полезна информация по темата.

Важно е да започнем с факта, че границите трябва да бъдат ясно комуникирани. Колкото по-точно изразявате къде са границите ви, толкова по-вероятно е да бъдат спазени. Въпреки че може да се наложи да се повторите няколко пъти, не чувствайте необходимост да се извинявате или оправдавате.

Граници могат да бъдат зададени около:

  • Емоционално пространство
  • Време
  • Лично пространство
  • Сексуалност
  • Морал и етика
  • Материално състояние и финанси

Границите могат да бъдат зададени спрямо:

  • семейство
  • приятели
  • романтичен партньор
  • колеги
  • непознати

Здравословни срещу нездравословни граници

Хората с ясни граници обикновено имат по-ниски нива на стрес и по-високо самочувствие, защото дават приоритет на своите нужди и предпочитания.

Хората без ясни граници може неволно да позволят на другите да се възползват от тях.

Често им липсва самоувереност, чувство за цел или ясна идентичност, която да ги води през живота. Уязвими са и за убеждаване за неща, които не искат да правят, защото може да действат по-скоро от чувство за вина или задължение, отколкото от здравословна вътрешна мотивация.

Ефективни начини за поставяне на здравословни граници

Както стана дума, заявяването на вашите нужди и желания е най-важната стъпка към определяне на границите и по-освободен начин на живот.

Дефинирайте границите си

Първата и най-важна стъпка към поставянето на граници е да ги направите конкретни. Границите често са объркващи и абстрактни, защото се усещат “невидими” в ежедневието ни.

Ето защо, чрез визуализиране на границите и – по възможност – тяхното записване, ще получите много повече яснота за това къде искате да ги очертаете между себе си и другите хора.

Започнете, отговаряйки си на следните въпроси:

  • Какво ми причинява ненужен стрес или дискомфорт?
  • Какво очаквам с нетърпение всеки ден?
  • От какво се страхувам?
  • Кой или какво ми дава енергия?
  • От кои области от живота си се чувствам изтощен?
  • Какво ме кара да се чувствам сигурен, подкрепян и ценен?

Когато помислите над тези въпроси, начертайте голям кръг върху празен лист хартия. В кръга напишете всичко, което ви кара да се чувствате сигурни и без стрес.

Примери:

  • Положителни думи от страна на половинката ви
  • Прегръдки от любими хора
  • Оставянето на работния стрес в офиса
  • Свобода да решавате как да прекарвате извънработното си време

От външната страна на кръга запишете всичко, което ви причинява дискомфорт, болка, раздразнение или емоционално изтощение. Това са хората или ситуациите, които престъпват вашите граници.

Примери:

  • Натрапеното мнение на майка ви за това какво да правите с живота си
  • Натоварващите разговори по време на обедната почивка с колежка за личните й проблеми
  • Опитите на половинката ви да контролира с кого говорите или излизате
  • Притеснения за мнението на определени хора за вас
  • Интимни въпроси за живота ви, задавани от познати
  • Нежелани докосвания в бара

Този кръг представлява визуалното изражение на вашите граници. Време е да вземете нещо извън кръга и да прецените как можете да поставите граница, която ще предотврати тези негативни ситуации в бъдеще.

Комуникирайте ясно и открито своите граници

Една от най-големите грешки, които хората правят, е да поставят граници в съзнанието си, но да не ги споделят открито с хората, за които се отнасят. Понякога смятаме, че другите знаят границите ни “по подразбиране”. Но ако не сме заявили ясно къде сме начертали линията, няма как да очакваме да разберат кога са я прекрачили.

От изключителна важност е да изразим границите си, но да го направим по максимално градивен и човечен начин.

Ето няколко сфери в живота ни, в които това може да се наложи, както и примери за формулировка на полезни изречения:

Време „Мога да остана само за час“ или „Ако ще закъснеете, моля, уведомете ме предварително“
Енергия „В момента нямам енергията да съдействам с тази задача, но може би този инструмент/ресурс ще помогне.“
Емоционален капацитет „Разбирам, че ти е трудно и искам да бъда до теб, но в момента нямам емоционалния капацитет да ти обърна необходимото внимание.“
Лично пространство “Дискомфортно ми е, когато ме докосваш. Ако не уважаваш личното ми пространство, ще трябва да си тръгна.”
Теми на разговор “Това не е тема, която искам да обсъждам точно сега.“
Обидни изказвания „Не намирам този тип коментари за смешни.“
Соцални мрежи „Не се чувствам комфортно да публикуваш тази снимка в Instagram.“

 

За щастие, след като са наясно с вашите граници, повечето хора ще ги уважат и ще се извинят, ако случайно прекрачат някоя от тях. 

Отстоявайте позицията си

Макар повечето хора да са съобразителни, не всеки ще уважи вашите граници от първия път. Важно е да останете твърди в решението си, като любезно им напомняте за своите нужди, когато е необходимо.

Ако някой първоначално не спазва вашата граница, напомнете му, но останете последователни с първоначалното си решение.

Съвет от експертите: Избягвайте да измествате границите си в името на нечий друг комфорт. Ако заявите: „Не се чувствам комфортно да се свързвате с мен по служебни въпроси след работно време“, вероятно не искате някой да си каже, че е допустимо ПОНЯКОГА да изпраща работни съобщения през нощта.

Не се страхувайте да отказвате

Срещали ли сте някога човек, който сякаш казва „да“ на всичко? Хората, които се страхуват да кажат „не“, често се оказват претоварени със задължения и отговорности, с които изглежда не могат да се справят. Те са склонни да се отказват от грижата за себе си, докато трескаво се опитват да отговорят на изискванията на всички начинания, за които са казали „да“.

Имайте предвид, че „не“ е силна дума. Звучи поразително подобно на десетки езици и въпреки това адски много хора в съвремието все още са програмирани да се чувстват виновни за своите откази. В действителност да кажете „не“ е израз на смелост и суверенитет над вашите ежедневни решения.

Не забравяйте, че всяко „да“ и „не“ оформя вашата реалност. Вие имате властта да избирате как ще изразходвате времето и енергията си. Ако нещо не се усеща приятно в стомаха ви, вероятно не трябва да го правите. Думата „не“ е от съществено значение за здравословните граници.

Експертен съвет: Казването на „не“ не трябва да е грубо, но също така не изисква извинение, обяснение или оправдание. Наблюдавайте къде в ежедневието си казвате „Съжалявам, не мога сега“ или „може би, позволете ми да се свържа с вас по-късно“, когато просто имате предвид „не“. Обърнете внимание как можете да изместите тези прости разговори, за да очертаете по-ясно граница, вместо да оставяте другия човек да чака ясен отговор. Яснотата на вашата комуникация в крайна сметка ще бъде от полза за всички замесени страни.

Отделете време за себе си

В нашия бързо развиващ се свят грижата за себе си може да изглежда егоистична или дори неуместна. Но науката е категорична: отделянето на време за себе си е свързано с повече увереност, по-голяма креативност, повече емоционална интелигентност и повече стабилност в трудни ситуации. Може дори да помогне за предотвратяване на прегаряне.

Експертен съвет: Поставете си за цел през следващия месец да отделяте 2-часов блок от време в календара си всяка седмица специално за „време за себе си“. Уведомете вашите роднини и приятели, че няма да сте на разположение в този интервал. Независимо дали готвите здравословна храна за себе си, разхождате се, почивате си, посещавате йога или се излежавате на плажа с хубава книга, отделянето на време за вас е от решаващо значение за по-здравословни граници.

В заключение

Наясно сме, че този тип стъпки звучат по-лесни на теория, отколкото са на практика, но  достатъчно самоосъзнатост и последователност ще промените живота си към значително по-добро.

В оставащите дни на 2022-ра ще обсъдим поставянето на здравословни граници в отделните сфери на живота – работа, връзки, семейство, приятели и др.

Споделете ни своите сфери, в които успявате да поставите здравословни граници. За целта можете да използвате имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn

Categories
Блог Интервюта

Откровено за Синдрома на самозванеца с психолог Радостина Калушева

Този месец разговаряме с Радостина Калушева, която наред с дипломирането си като психолог, преминава обучение по експресивна арт терапия и едногодишен тренинг в метода семейни констелации. В провеждането на своите индивидуални консултации с клиенти, използва различни модалности и техники както от арт терапията, така и неврообразен гещалт, дихателни практики и свързване с тялото. Радост наскоро се присъедини към мрежата от специалисти в нашата платформа, а темата за Синдрома на самозванеца се оказа една от любимите й – вижте какво ни сподели тя в редовете по-долу.

1. Кои са признаците на синдрома на самозванеца, които ни пречат във взаимоотношенията?

Синдромът на самозванеца най-общо се характеризира с усещането, че не сме достатъчни, че не принадлежим и, че не заслужаваме. Във взаимоотношенията ни с околните се проявява като постоянно сравняване, неспособност да приемаме комплименти, страх от близост. Често хората, страдащи от синдрома на самозванеца, несъзнателно отблъскват околните и намират начини да саботират връзките си, защото вярват, че ако другите се приближат твърде много, ще разберат, че има нещо нередно с тях. Точно това вярване „нещо не е наред с мен“ е в основата на повечето модели на поведение при синдрома на самозванеца. Друга характерна черта е когато се опитваме да правим твърде много за околните, както в личен план, така и в професионален. Когато полагаме усилия да „спечелим“ любовта и одобрението на хората около нас, погазвайки или изобщо не познавайки своите граници. Зад подобно поведение най-често се крие убеждението „аз такъв, какъвто съм, не съм достатъчен, така че трябва да правя повече, за да стана достатъчен“. Разбира се, нито едно от тези убеждения, не е вярно, но тъй като те обикновено се появяват още в ранното ни детство, като възрастни вече сме се идентифицирали с тях, не ги подлагаме под съмнение и съответно ги оставяме да контролират живота ни.

2. Защо синдромът на самозванеца е по-често срещан при жените?

Не е тайна, че жените са били потискани в продължение на хилядолетия. Били са обявявани за вещици, преследвани, убивани, не са имали право на глас, на имущество, на автономност под никаква форма. И за съжаление и днес на много места по света жените все още са считани за собственост на своите бащи или съпрузи. Всичко това е оставило дълбок отпечатък върху колективното несъзнавано. За една жена, да застане в силата си, е крачка, изискваща много смелост, преодоляване на векове на патриархат и трансгенерационни травми.

3. Как можем да преодолеем терзанията, че не заслужаваме любовта на партньора си?

Убеждението, че не заслужаваме любов, се корени в детството. В някакъв момент сме разбрали, че за да бъдем приети и обичани от своите родители, трябва да играем определена роля. Като възрастни несъзнателно продължаваме да моделираме себе си така, че да получим любов и да се предпазим от отхвърляне.

Първата и най-важна крачка е да имаме смелостта да се изправим лице в лице с чувството си за малоценност, със страховете и съмненията си, с това, което не искаме другите да видят в нас. Да не бягаме. Когато успеем да останем насаме с тези места вътре в нас, от които най-много се страхуваме, ще започнем да градим нова връзка със себе си. Важно е като възрастни да се научим да си даваме това, което ни е липсвало в детството – най-вече позволението да бъдем такива, каквито сме. Да спрем да „отрязваме“ тези части от себе си, които мислим, че са неудобни и недостойни за обичане.

Също да откриваме какво за нас е ресурс – какво ни зарежда, подхранва и вдъхновява в ежедневието ни, и да си даваме повече от това. По този начин се превръщаме в добри родители за себе си и се отваряме за любовта.

4. Как да се отърсим от перфекционизма в работна среда и да заявим себе си уверено?

От ключово значение е да наблюдаваме вътрешния си монолог. Какви негативни послания преминават през ума ни? Да си дадем време да наблюдаваме тези мисли и да потърсим кога за първи път са се появили – най-вероятно ще стигнем до детските си години, когато директно или индиректно сме получили посланието, че „не ставаме“. Важно е да се разграничим, и да разберем, че вътрешните ни гласове, всъщност не са наши. Това са гласовете на родителите/учителите/роднините, които сме интернализирали и в момента преживяваме като свои.

Да създадем дистанция между себе си и мислите си, е един от най-овластяващите и важни процеси. Само от известна дистанция бихме могли да видим колко илюзорни са негативните ни убеждения. И само от известна дистанция бихме могли да видим в нова светлина трудностите и проблемите си.

Тук отново бих припомнила и за ролята на ресурсите – дейности, места, хора, които ни подхранват, зареждат, които внасят творчество и радост в живота ни. От ресурсно състояние е много по-лесно да преразгледаме мислите и убежденията си и да се освободим от стари програми.

5. А как да се справим в училище, където неминуемо се сравняваме с останалите?

За съжаление системата на оценяване в училище би могла много да подхрани синдрома на самозванеца, тъй като е основана на сравнение и поставяне на оценки. В подобни случаи е особено важно да инвестираме свободното си време в откриване на себе си, далече от рамките на училищната система. В изследване на собствения си творчески потенциал – какво обичам да правя, какво ми се отдава с лекота, кои са моите таланти, какво ме зарежда и вдъхновява. Това позволява да бъдем по-свързани със себе си, да започнем да градим връзка със себе си, която не е основана на сравнение и най-вече да не обвързваме идентичността си с постиженията си и оценките в училище. Колкото по-добре познаваме себе си и колкото повече сме в контакт със своята уникалност, толкова по-свободни ставаме.

6. Как консултацията с психотерапевт би помогнала да се справим с това състояние?

Терапевтът може да помогне да бъдат осветлени скритите динамики и убеждения, създаващи трудности в живота на клиента. Ролята на терапевта е да създаде едно безопасно пространство, където клиентът да може да се отпусне с това, което е, да бъде приет безусловно. И от това място да се изправи срещу вътрешните си съпротиви и страхове, без да се изгубва в болката. Терапевтът го съпътства в този процес на изследване и му помага да се свърже със себе си по един нов начин.

 

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог

5 от най-добрите TED Talks на тема Синдром на самозванеца

Както вече стана дума по-рано този месец, един от най-добрите начини да се преборим със Синдром на самозванеца (по-познат като Impostor или Imposter Syndrome) е да говорим открито за опасенията си. По този начин връщаме контрола над наратива в своите ръце и с изненада откриваме, че всъщност не крием нищо страшно и околните имат същите притеснения за себе си.

И ако миналата седмица ви разказахме за 11 известни личности, борещи се с това явление, то тази искаме да чуете директно от устите на други успешни хора как те се справят с този синдром. Надяваме се колекцията от 5 TED Talks по темата да ви допадне и да научим и вашите любими лекции!

1. Майк Кенън-Брукс, Изпълнителен директор, Atlassian

Всички ние обичаме, когато човек говори от личен опит. А историята и чувствата на Майк Кенън-Брукс – изпълнителен директор на Atlassian са повече от обогатяващи. В своя TED Talk Кенън-Брус споделя какво е на практика Синдром на самозванеца и как той се е научил да го използва в свой плюс. “Важното е не да се опитваме да го победим, а да сме наясно с него”, заключава той.

 

 

2. Фил МакКини, Изпълнителен директор, CableLabs

Преди да оглави НПО-то  CableLabs, Фил МакКини е заемал редица внушителни длъжности, сред които Главен технически директно на Hewlett-Packard. През цялото време обаче е треперел при мисълта някой да разбере неговата огромна тайна. Той имал вярването, че срамната му тайна има способността да срине цялата репутация, която е градил през годините и да бъде разобличен като самозванец. Какво се случва, когато тя излиза наяве – вижте в собствения му разказ:

 

3. Лу Соломон, Изпълнителен директор, Interact Studio

В този TED Talk Лу Соломон споделя важната информация за корена на Impostor синдрома у повечето хора. Тя разказва както за личния си опит, така и за статистиките: обикновено в детството на хората с този синдром има твърде критикуващ родител или родител – алкохолик. Често – и двете. Нейният път преминава през това да осъзнае и изолира унижаващия глас в главата си и да се осмели да се отдаде на своята мисия, а не на изцеждаща куха кариера.

 

4. Д-р Кнатоки Форд, Старши съветник в Белия дом

Д-р Кнатоки Форд дава интересна перспектива за Синдрома на самозванеца от позицията на жена в предимно мъжка сфера (STEM – наука, технологии, инженерство, математика) и чернокож специалист в силно преобладаваща среда на бели хора. Тя повдига важни теми като налагането на стереотипи в училищните години, както и непрестанното сравяване с други хора. Дава и ключови стъпки за преформулиране на негативния вътрешен диалог. Вижте нейната история и изводите й във видеото.

 

5. Мередит Пийбълс, Управляващ директор, Atento Capital

Мередит Пийбълс поглежда на Синдрома на самозванеца от още един ъгъл – този на физическия облик. Тя споделя опита си на бивша балерина и как чувството, че не си достатъчно добър или компетентен може да се внедри и в сфери, над които нямаш никакъв контрол. Като физическите изменения, през които тялото ни преминава в юношеството. Споделя и как е приела наличието на синдрома в три от важните сфери в живота си и как живее с него на ежедневна база.

 

След толкова истории ще се радваме да прочетем и вашата! Не забравяйте, че винаги се радваме, когато се свързвате с нас по имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn.

Categories
Блог

11 суперзвезди със Синдром на самозванеца

Надяваме се, че след уводния ни блог пост за месеца сте станали по-малко критични към себе си и своите заслуги. Ако все още обаче подозирате, че постиженията ви са плод на късмет или временна заблуденост на околните, вижте списъка със суперуспешни личности, страдащи точно като всички нас от Синдром на самозванеца (Impostor Syndrome).

Лейди Гага

В своя документален филм Gaga: Five Foot Two (който, между другото, започва с българска народна песен) поп иконата споделя за разяждащите я до днес съмнения за собствените й способности. В продукцията на Netflix Лейди Гага казва: „Все още понякога се чувствам като неудачник в гимназията. Налага ми се насила да се вдигна и да си кажа, че съм суперзвезда всяка сутрин, за да мога да преживея този ден и да бъда за своите фенове това, от което се нуждаят.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Lady Gaga (@ladygaga)

Били Айлиш

Преди броени месеци излезе епизод на поредицата на Дейвид Летерман “My Next Guest Needs No Introduction”, в който гост на легендарния водещ е музикалният феномен Били Айлиш. В интервюто тя споделя своите неуверености и че не успява наистина да асимилира славата си. Говори за това как се чувства все така нормална тийнейжърка и че не прави нищо особено. Предизвиквайки нейния Синдром на самозванеца, Дейвид Летърман я кара да адресира факта, че на крехката си възраст тя вече има няколко награди Грами. Постижение, към което някои суперзвезди се стремят цял живот и понякога така и не го достигат. В отговор Айлиш споделя за още един бич на Impostor синдрома – абсолютно омаловажаване на постиженията. “Когато ги спечелих, не се почуствах по-добре за собствените си способности. Просто си казах, че Грами-тата явно не са нещо чак толкова велико и престижно, щом ги дават на мен”.

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by BILLIE EILISH (@billieeilish)

Стивън Спилбърг

Дори епичният режисьор Стивън Спилбърг страда от неприятния феномен, за който говорим този месец. В документалния филм “Спилбърг”, който може да се гледа в HBO, творецът споделя, че в действителност не знае какво прави и през цялото време се опасява, че някой ще дойде и ще спре импровизациите и експериментите му.

Embed from Getty Images

 

Натали Портман

Макар да е носителка на Оскар и завършила Харвард, актрисата Натали Портман е друга знаменитост, която се чувства като самозванец. В своя реч именно пред престижния университет през 2015 г. Портман казва: „Днес се чувствам така, както се чувствах, когато дойдох в Харвард като първокурсник през 1999 г. Имах чувството, че е имало някаква грешка, че не бях достатъчно умна, за да бъда в тази компания и че всеки път, когато си отворя устата, ще трябва да доказвам, че не съм просто тъпа актриса.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Natalie Portman (@natalieportman)

Том Ханкс

През 2016 г. излиза “Холограма за краля” – филм с Том Ханкс, в който главният герой е американски бизнесмен на средна възраст, изпратен на командировка в Саудитска Арабия. В началото на филма героят губи всичко, което е градил до момента в живота си и по време на интервю за премиерата Том Ханкс признава, че припознава в него. „Без значение какво си постигнал, идва момент, в който си мислиш: „Как стигнах дотук? Кога ще открият, че всъщност съм измамник и ще ми отнемат всичко?“

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Tom Hanks (@tomhanks)

Ема Уотсън

Актрисата от “Хари Потър” и социална активистка Ема Уотсън също не крие, че е попаднала в капана на “Impostor” синдрома. В интервю за Vogue тя споделя как се чувства, когато хората я хвалят за актьорската й дейност: „Сега, когато получавам признание за играта си, се чувствам невероятно неудобно. Имам склонността да го извъртам срещу себе си. Чувствам се като измамник.”

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Emma Watson (@emmawatson)

Тина Фей

Актрисата и писателка Тина Фей на свой ред признава в интервю, че често се чувства като измамница. Въпреки това, тя по свой начин го е хванала за юздите. „Красотата на Синдрома на самозванеца е, че се лашкаш между крайната егомания и пълното чувство на: „Аз съм измамник! О, Боже, със сигурност са ме надушили! Аз съм пълен фарс!“ Така че просто се опитвате да яхнете егоманията, когато дойде, и да й се насладите, а след това да преминете през идеята за заблудеността на околните.”

Embed from Getty Images

Джоди Фостър

Да, Джоди Фостър е носителка на цели два Оскара за най-добра актриса за изпълненията си в “Обвинената“ и „Мълчанието на агнетата“. И въпреки това винаги се е страхувала, че ще бъде разобличена като измамница. „Мислех, че всички ще разберат и ще си вземат обратно Оскара. Че ще дойдат до дома ми, ще почукат на вратата и ще кажат „Извинете, възнамерявахме да го дадем на някой друг“, признава звездата.

Embed from Getty Images

 

Пенелопе Крус

Още една звезда говори открито за своите вътрешни борби. Още през 2009 г. в интервю за CBS Пенелопе Крус заявява: „Всеки път, когато правя филм, се чувствам се сякаш това е първият ми филм. Всеки път изпитвам същия страх, че ще ме уволнят. И не се шегувам! Всеки филм, първата седмица, непрестанно съм в ужас, че ще ме уволнят!“

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Penélope Cruz (@penelopecruzoficial)

Кейт Уинслет

Знаете ли, че Кейт Уинслет е една от малкото изпълнителки, печелили Оскар, Еми и Грами. И можете ли да повярвате, че въпреки това и тя се бори с ниско самочувствие? Звездата от “Титаник” споделя пред The ​​Mirror през 2009 г.: „Понякога се събуждам сутрин, преди да отида на снимки, и си мисля: „Няма да се справя. Аз съм измамница.“ И добавя: „Това, което хората мислят за мен, е нещо, за което оставам в “блажено” неведение през повечето време. Обичам да играя и единственото, което се стремя да правя, е да давам най-доброто от себе си. Но и до ден-днешен се страхувам от тези емоционални сцени. Там съм и си мисля: „О, Боже мой, аз съм нищо и всички ще го видят. Избрали са грешния човек.“ Но с времето поне си дадох сметка, че всички тези терзания са част от моя процес.“

Embed from Getty Images

Мерил Стрийп

Още една световнопризната звезда попада в тазседмичния списък. Мерил Стрийп има най-много номинации за Оскар от всички актьори в историята, като е номинирана 21 пъти и печели 3. Въпреки това тя поставя под съмнение способностите си, като казва в интервю за USA Weekend през 2002 г.: „Мисля си:„ Защо някой би искал да ме гледа отново във филм? И без това не знам как се играе, така че защо го правя изобщо?“

Embed from Getty Images

 

Надяваме се, че с тази колекция сме ви доказали, че никой не е застрахован от Синдрома на самозванеца. И още повече: че единствените измамни твърдения са именно тези, които подлагат на съмнение вашите способности и постижения. Ако искате да си направите услуга, споделете с нас своите мисли по въпроса и ще се уверите, че не са толкова страшни и нечувани. Можете да го направите по имейл, във Facebook, Instagram, или LinkedIn.

Categories
Блог Тема на месеца

Синдром на самозванеца и защо вероятно го имате [MindFit тема за ноември]

Колко често се чувствате сякаш не ви бива особено в нещата, които вършите ежедневно? Случва ли се да си мислите, че някак си почти на късмет сте стигнали докъдето сте стигнали в живота? Имали ли сте усещането, че сте заблудили всички и всеки момент ще ви разкрият и ще посочат очевидния за вас факт, че не владеете особено добре (ако изобщо) своята специалност?

Ако ви звучи познато, можете да си отдъхнете – не сте умели измамници, просто страдате от т.нар. Синдром на самозванеца (по-познат по света като Impostor Syndrome).

Можете да започнете спокойно да обсъждате тези свои неуверености с околните и с изненада ще откриете от тях куп доводи защо всъщност ви бива в работата или начинията ви. Ще откриете и че никак, ама никак не сте сами в тези си опасения.

Според някои проучвания делът от населението, борещ се с това състояние, достига цели 82%! Най-често срещано е сред високоефективни хора, заради което можем уверено да заявим твърдението в заглавието. А измежду изпитващите го преобладават жените, още от началото на 70-те, когато е направено и първото проучване за този феномен.

Симптоми

Както очертахме в увода, проявленията на Синдром на самозванеца се въртят около усещането на човек, че е измамник, който “минава между капките”. Казано иначе, страдащият от този синдром има:

  • Усещане, че заблуждава околните
  • Страх от разобличение
  • Трудност да приеме личните си успехи

Да, това състояние не прощава на богатите и световно признатите личности (ще разкажем за тях с конкретики в следващ блог пост този месец), като за тях се отнася дори с една идея по-силно. Често, дори ако спечелят най-престижната награда в своята сфера, те просто решават, че въпросната награда явно не е чак толкова престижна и трудна за печелене, щом те са успели.

Особено тежко е проявлението на този проблем в творческите сфери, където резултатите обикновено са субективни и трудно измерими.

Последствия

Животът с Impostor Syndrome може да е почти парализиращ. Синдромът има цяла редица влияния върху ежедневието на изпитващия го. И макар да не е класифициран като психично заболяване, ефектите му могат да бъдат повече от сериозни:

Влошено професионално представяне

Заради постоянния страх, че ще бъдат разобличени като самозванци, хората с този синдром се натоварват с още и още задачи. Опитвайки се да компенсират въображаемата си липса на компетентност, се мъчат да впечатлят колегите си чрез количество. Когато обаче това им изиграе лоша шега, се чувстват още по-близо до усещането, че ще бъдат “разкрити”. Претоварването в комбинация с постоянния страх да не направят нещо грешно, понижава цялостното им професионално представяне.

Избягване на поемането на отговорности

Макар да поемат много задачи, хората с Impostor Syndrome се опитват да избягват поемането на отговорности, когато могат. Ако нещо важно зависи от тях, то представлява риск околните да забележат, когато “самозванецът” не се справи. Да не говорим за последствията, които според него некомпетентността му може да им за хората, за които е отговорен.

Съмнение в себе си

Както вече стана дума, страдащите от Синдром на самозванеца са склонни да омаловажат всяко постижение, ако то стане тяхно. Вместо да се радват на успехите си, те се тревожат, че околните ще разберат “истината” за способностите им и значимостта на съответното постижение.

Грешно тълкувание на външни фактори

Когато човек със Синдром на самозванеца постигне нещо значимо, той има склонноста да го отдаде на външни фактори или късмет. Когато обаче се случи нещо лошо, автоматично смята, че това е по негова собствена вина и се дължи на некомпетентността му.

Неудовлетвореност и бърнаут

Заради постоянните си опити за преодоляване на чувството си за неадекватност, хората с Impostor Syndrome предпочитат да стоят на работно място, което не ги удовлетворява. Не го напускат обаче, защото се притесняват, че го имат на късмет и че няма да ги вземат на по-добро място или позиция. Това обаче в комбинация с допълнителното натоварване, за което вече стана дума, често води и до професионално прегаряне (бърнаут).

Избягване на повишения

Професионални оценявания са един от големите врагове на хората с този синдром. Те се ужасяват от тримесечните вътрешни оценявания, защото всяка потенциална критика ще сложи сол в раната. “Раната” бидейки собственото им вярване, че не ги бива. Ако човек има необходимото самочувствие, критиката не би им нанесла особени поражения. “Самозванецът” обаче ще заеме отбранителна позиция. А може и директно да премине на фазата, в която приема, че е “разобличен” и че нещата са много по-зле, отколкото те в действителност са.

По тези причини този вид хора нямат смелостта и да поискат повишение. Страхуват се от отказ и най-вече от това да чуят причините за отказа, тъй като изначално самите те не вярват, че заслужават повишение.

Тревожност

Всяко от изброените дотук неща логично води до тревожност. Постоянният страх и напрежението да не бъде разкрит или да се провали в нещо, държат страдащия “на нокти”, понякога го държат и буден през нощта. Този начин на живот е най-общо казано в постоянна готовност за “битка или бягство” (fight or flight) заради увереността, че всеки момент някой ще го конфронтира за “заблуждаването”. Организмите ни обаче не са създадени да функционират в перманентно състояние на напрежение и резултатът е хронична тревожност.

Депресия

Проблемите със самочувствието и постоянният страх, разбира се, могат да доведат и до депресия. И то съвсем сериозна клинична депресия. Много често причините за Impostor Syndrome са в далечното минало на страдащия и като такива, те работят не само на повърхностно, но и на дълбоко ниво. Именно с вкоренени негативни вярвания работи и депресията и е от първостепенна важност да се изчистят причинителите възможно най-бързо.

Раздразнителност

Цялото напрежение и постоянната отбранителна позиция неизменно водят и до лесна раздразнителност у хората със Синдром на самозванеца. Колкото и да се опитват да я прикриват – отново за да не привлекат негативно внимание върху себе си – може да се забележи от техните най-близки колеги и обкръжение.

Ниско самочувствие

Синдромът на самозванеца се проявява най-вече в професионално отношение, но влиянието му върху живота на страдащия е всеобхватно. Най-сериозен е ударът по цялостната себеоценка. Тя е изключително ниска, което в среда на други високоефективни хора кара “самозванеца” да страда изключително много.

Срам

Цялото прикриване и напрежение, разбираемо, се дължи на срам при Синдрома на самозванеца. В основата е срамът от незаслужени позиция, заплата, уважение и т.н. А усещането за срам също има огромно влияние върху качеството на живот на всеки от нас.

Действия

Синдромът на самозванеца може да се овладее. Установени са няколко подхода, които помагат осезаемо. Ето основните:

Споделяне

Говоренето по темата може да е изключително позитивно както в работна обстановка, така и в групова психотерапия или семейна среда. Ако сами се “разобличите”, ще откриете, че всъщност не сте крили нищо и че имате цал куп съмишленици в тази битка. Разбира се, в идеалния случай ще навигирате тази заплетена материя под ръководството на специалист, за което MindFit може да е от ключова полза.

Наблюдаване за симптоми

Прочитането на настоящия текст вече е голяма крачка към справянето, защото ще сте значително по-запознати със симптомите, за които да внимавате. Ако се припознавате дори в част от описаните проявления, побързайте да си обърнете подходящо внимание.

Борба с перфекционизма

Знанието, че нищо не е перфектно и че е нормално да имаме своите недостатъци или провали, е здравословно. Перфекционизмът е за деца и емоционално незрели хора, които не могат да приемат реалността, така че се борете всячески с него и просто продължавайте смело напред.

Заместване на негативните мисли

Улавянето на негативните мисли и заместването им с позитивни ще направи чудеса, ако сте последователни в това си усилие. Това означава да отбелязвате и да се радвате на постиженията си, да си припомняте предишни успехи и да си водите записки с позитивна обратна връзка от други хора. В когнитивно-поведенческата психотерапия има цял набор от подходящи упражнения и инструменти за този тип задача.

В заключение

Макар Синдромът на самозванеца да не е официално психично разстройство или заболяване, той може да има изключително пагубен ефект върху живота ни. Ето защо се надяваме, че тазседмичният блог пост ви е бил полезен. Следващите няколко ще продължават да са по тази тема, като ще ви срещнем със специалист, ще споделим най-добрите TED Talks по въпроса и ще ви разкажем историите на богати и успешни личности, борещи се със същото състояние.

А от вас очакваме да ни споделите открито дали сте се сблъсквали с този феномен. Направете го по имейл, във Facebook, Instagram или LinkedIn.