Процес, при който се определят конкретни, обвързани с времето цели на поведението, които са измерими, постижими и реалистични.
В работна среда например тази практика обикновено предоставя на служителите както (а) основа за мотивация по отношение на положените усилия, така и (б) насоки или сигнали за поведение, което ще се изисква, за да бъде постигната целта. Поставянето на цели е ефективно само, ако съответните лица са наясно какво трябва да се постигне и приемат целите за себе си, вярвайки в тяхната постижимост.
