Сигурно сте срещали хора в живота си,  на които все не им достига нещо, все не им е достатъчно. А забелязали ли сте, че на тези хора, каквото и да им се даде и колкото и да се стараят другите да отговорят на желанията им, те остават все така недоволни, неудовлетворени и нещастни? Например, ако им дадат един бонбон, те вместо да го разопаковат и да го изядат, си го слагат в джоба и продължават да се оплакват как все пак няма нищо сладко в този живот и така ден след ден. Или си го изяждат, без да му се насладят и да осъзнаят, че току-що са изяли нещо доста сладко.

Има и други хора, те все искат да дават. Те живеят, за да дават още и още! Понякога даже не ги интересува другият дали иска нещо, те му дават! Тези хора може да виждат как на другия му се гади, но с усмивка и настойчив поглед продължават да го тъпчат и да му обясняват колко още ще му дадат.

Всъщност и двете страни са гладни. Гладни за живот, понеже не знаят как да вземат и да дадат наистина и как да се нахранят. И са взели – дали отвсякъде! Определението за “взел –дал“ в речника е за „крайно съсипан, изнемощял човек, който вече е пред умиране“. Те хем са непрекъснато в това да искат и да дават, хем остават гладни. Използвам този пресилен израз, заради недостига на жизнена енергия, в който изпадат редовно хората с подобен тип отношение към себе си и другите.

Обикновено причината за този сбъркан механизъм, в които не можем да дадем наистина на себе си и на другия, се крие в детството. Такива възрастни са били деца на родители, при които този дефицит също е съществувал. Взаимоотношението там се е реализирало само при условие че детето ще е послушно, кротко и възпитано, така че да  изпълнява това, което се иска от него, за да получи обич и одобрение. Неусетно то се дресира да не забелязва своите истински потребности, да не ги признава и да не ги задоволява, за да не разсърди родителя. Всъщност то и преди това не го е знаело това, защото не е получило правото и примера за това. Така пораства с убеждението, че ако  съм пасивен и само ми дават, ще има взаимоотношение.

Ако се появя и поискам нещо различно за себе си, връзката с родителя ще е застрашена, защото ще получа неодобрение, а от там може и да бъда лишено от обич.  В резултат се превръща във възрастен без собствено мнение и усещане за неговото право да има, да иска и да си дава наистина. А това са основните му права, които то доброволно отстъпва, за да има сигурна връзка.  Оттам, то или само чака  и мрънка  да получи  без да знае какво, защото няма  право да се свърже със себе си, или започва да дава  всичко, което има,  за да е ценно за другия, независимо от собствените си  потребности.

Става дума за един и същ проблем с две страни, зад който стои страх от самота, отхвърляне или неодобрение. За съжаление, реагирайки по този начин автоматично, без да сме в състояние  да го осъзнаем и променим, ние сме неспособни да си дадем и да се нахраним наистина, просто защото ни няма за нас самите. Оставаме гладни, неудовлетворени и празни, без да знаем, че има решение и то е да се научим  как  да поставяме другите на първо място в живота си, но не за сметка на собственото си първо място.

Има много пътища към това. В терапията това може да се усвои като се възстановят уменията за поставяне на граници, отстояване, активиране на здрав егоизъм и откриване на собствените начини за свързване с истината за нас и потребностите ни. Възстановяване, защото ние се раждаме с тези права и способности и после, за да се адаптираме и да оцелеем, се отказваме от тях и живеем, забравили, че ги имаме. Всъщност можем да не живеем живот в който сме взели – дали заради другите, а взели за себе си и дали първо на себе си!

А сега, ако осъзнаете че и при вас има малко или много от този модел, си дайте възможност да си припомните изоставените умения за живот във вас и като едно щастливо дете си позволете да вземете един бонбон или нещо, което ви носи радост. След това, просто започнете отнякъде и пробвайте без вина или притеснения да му се насладите осъзнато и с удоволствие, заради вас!

За автора:

Милена Младенова е психолог и психотелесен аналитичен психотерапевт. В своята практика прилага знанията си от психотелесната терапия, като специален акцент поставя върху качеството на контакта и здравите взаимоотношения между хората. Има опит в направленията паник атаки, тревожни състояния, психосоматика, травми, зависимости, проблеми със самочувствието, раздели и преодоляване на житейски кризи, посттравматично стресово разстройство, разрешаване на конфликти, личностно израстване и други. Можеш да запишеш час при Милена чрез системата на MindFit.