Categories
Блог Съвети

5 техники за продуктивност и науката зад тях

Много от съвременните бизнес гурута обясняват надълго и нашироко колко е важно да работим почти денонощно и да изтласкваме границите си все по-надалеч. Психичното ни здраве обаче се нуждае от доста по-различен подход, за да е в добро състояние максимално дълго. Вярваме в мотото “Работи умно, не много” (Work smart, not hard) и затова сме подготвили 5 техники за продуктивност, както и обяснение защо препоръчваме всяка от тях.

Имайте предвид, че много от изброените техники и похвати ще ви вършат работа само в определен период от време. Може видът задачи да се промени или начинът ви на мислене и работа да стане друг – това е напълно окей. Важното е да се адаптирате, а не да се придържате насила към каквото и да е, само защото е работело за вас в миналото.

1. Матрицата на Айзенхауер

Правилното приоритизиране е най-важната стъпка в продуктивността. И то не само защото така подреждаме по важност задачите си, но и защото си даваме сметка кои задачи всъщност трябва да премахнем от списъците си. Най-полезният инструмент за тази цел е т.нар. Матрица на Айзенхауер.

За нея можем да напишем цяла отделна статия, но накратко, показаната по-долу матрица ни позволява да си дадем сметка за това какво всъщност е важно е спешно, какво е важно, но може да чака, какво е спешно, но в действителност не ни е важно и можем да го делегираме, както и какво е неважно и неспешно и напразно запълва капацитета на паметта ни.

Кръстена е на американския президент Дуайд Д. Айзенхауер, който е бил истински майстор в управлението на времето си.

Науката зад функционалността на Матрицата на Айзенхауер се крие във важността на приоритизирането за оперативната памет на човешкия мозък. Проучванията показват, че оперативната ни (краткосрочна) памет има определен капацитет, който на всичкото отгоре спада с годините. Приоритизирането позволява на някои задачите да останат “активни”, докато други да преминат в режим на изчакване или да отпаднат и това освобождава “процесорна мощ” за по-доброто изпълнение на важните и належащи начинания.

2. Изкуството на отказа

Донякъде свързано с Матрицата на Айзенхауер и приоритизирането е умението да казваме “Не”.

Ще се учудите на колко неща, които всъщност са ни в тежест и не ни носят позитиви, се съгласяваме на ежедневна база.

Науката зад трудността да отказваме се корени в социалната ни природа – това да не угодим на някого или да рискуваме да спре да ни харесва на инстинктивно ниво ни причинява дискомфорт, а основната функция на мозъка ни е да ни запази. Всяка възможност за дискомфорт сигнализира на мозъка, че става дума за нещо потенциално опасно и ни кара да го избягваме, какъвто е случаят и с отказването на молби или услуги.

Ето обаче три от техниките, с които да улесним процеса по отказване:

  • Предлагане на алтернативно решение: за тази цел трябва да сме се запознали с мотивацията на човека, който изисква нещо от нас, за да можем да му откажем, но да му дадем алтернативно решение – да го насочим към друг човек или да му съдействаме с ресурси, които не изискват от нас същото посвещаване. Така хем сме отказали молбата, хем сме съдействали въпреки всичко и можем да сме спокойни за отношенията си с човека.
  • Учтив отказ: за да откажем любезно и дипломатично, не е необходимо да навлизаме в детайли за причините за отказа си. Достатъчно е да покажем съчувствие и съжаление в комбинация с изразяване на невъзможността да съдействаме. Например “За жалост, имам насрочен ангажимент по същото време.” вместо “Много съжалявам, но по това време имам час за фризьор и ми е важно да не го пропускам, защото съм на сватба след два дни”.
  • Отлагане на отговора: “Може би” е напълно допустим отговор за първия момент. Поискване на отсрочка за потвърждение или отказ ни дава време да помислим спокойно и да вземем най-правилното решение, без да сме притиснати от човека отсреща и да поддадем инстинктивно на напрежението и очакването. В неговата глава също вече се е загнездила и възможността да му бъде отказано, така че това “може би” е отличен портал за по-добре преценен отказ.

3. Bullet Journaling

Т.нар. “Булет дневник” (bullet journal) е интересна и многопосочна техника за организиране на време, задачи, мисли и желания. Ценното на този тип дневник е, че обединява в себе си всички теми, които иначе биха били разхвърляни по отделни хвърчащи листчета или различни тефтери, тетрадки, органайзери или календари. Красотата му е и в това, че предоставя огромно поле за творчество и сам по себе си може да е цяло хоби, но в основата си е една от най-семплите структури, на които може да се натъкнете. Изначалната му концепция е да бъде списък със задачи и мисли, изброен по най-елементарния начин: само с кратки подточки (bullet points).

Ако имате възможност да заделяте по 20-ина минути всяка вечер, за да излеете в него и мислите си от деня и да разпишете и подредите задачите си за следващия ден, ще откриете цял нов свят на продуктивност и яснота. Част от другите му чаровни възможни добавки са цветови тракери, с които да проследявате отделни сфери на живота си – дали спортувате толкова често, колкото ви се иска, по колко часа спите, колко пъти тази седмица сте работили върху книгата си и т.н.

В идеалния случай този дневник ще е среден на размер, но по-малък от формат А4, за да можете да го носите със себе си в забързаното ежедневие и в реално време  да отбелязвате какво сте успели да изпълните.

Науката зад това поддържането на такъв тип органайзер се крие в нещо, което загатнахме миналата седмица – неврологичните и когнитивни ползи от писането на ръка. Впрягането на тази фина моторика задейства префронталния кортекс на мозъка ни – центърът, отговарящ за логическото и структурирано мислене и борещ се с импулсивността на амигдалата – емоционалното ядро. Тъй като два различни центъра на мозъка не могат да работят едновременно, активирането на рационалния център позволява да мислим логично и спокойно, което пък води до вече споменатото разтоварване на оперативната ни памет.

Все по-популярен става този инструмент у нас и доста автори на съдържание започват да говорят за своя подход с него. Ето само няколко от тях:

Най-ценното на bullet journal-а е, че структурата и сложността му е изцяло оставена на собствените ни нужди и преценка!

4. Използване на подходящ софтуер

За следене и оптимизиране на продуктивността на съвременния технологичен пазар има купища инструменти. Можете да се задълбаете както в такива за телефон, така и в браузърни или в специално посветен хардуер.

И макар смартофоните сами по себе си обикновено да играят ролята на разсейващ или стресиращ фактор в ежедневието ни, те могат да бъдат използвани и на страната на  спокойствието.

На наше разположение са редица безплатни мобилни приложения за списъци със задачи, следене на активността, изключване на разсейващите фактори и какво ли още не.

Ето и кратък списък с някои от най-известните платформи за организиране на задачи и повишаване на продуктивността, които имат безплатни версии. А някои от тях вероятно вече използвате в професионален капацитет:

Науката тук се застъпва доста с тази от горните точки: в известен смисъл делегираме част от заемащите умствения ни капацитет задачи на софтуера. Понякога той е почти като личен асистент и следи как сме се справили откъм време или индикира, ако се застъпват задачи и срещи. Дава ни ценна информация за продуктивността и най-важното – помни вместо нас.

5. Помодоро

Методът “Помодоро” е една от най-популярните техники, която вече е на цели 42 години! Създадена е през 1980 г. от италианския софтуерен разработчик Франческо Кирило, който използва кухненски таймер във формата на домат за приложението й. Оттам идва и името на похвата: “pomodoro” е „домат“ на италиански.

Накратко, ето какво представлява техниката: работите 25 минути, след това почивате 5 минути. Повтаряте този цикъл още 4 пъти, след които почивате 15 до 30 минути. Ключовото тук е да работите съсредоточено и без разсейвания в тези 25 минути на фокус.

Обикновено овладяването на тази техника отнема между седмица и 20 дни.

Науката и тук се основава на същите принципи, покрити в предишните точки, като в допълнение може да се спомене, че проучвания сочат, че средно на човек са нужни 66 дни за създаване на навик, така че бъдете търпеливи.

Ако обаче работата ви изобщо не е съвместима с този похват, не се плашете – той определено не е за всеки!

В случай че желаете да му дадете шанс, можете отново да привикате на помощ добре познатите софтуерни решения. Ето само няколко от тях, посветени конкретно на Помодоро техниката:

В заключение

Ефективният начин на работа е приоритет на повечето от нас в днешно време, а е и въпрос на приоритети. Това да подреждаме правилно задачите и ресурсите си е ключово за удовлетвореността и превенцията на бърнаут. Ето защо продуктивността е толкова ценен участник в доброто психично здраве и съответно – е повече от интересна тема за MindFit.

Споделете ни своите техники за продуктивност на лично съобщение във Facebook, Instagram или LinkedIn, или пък на имейл hello[at]mindfit.bg!

Categories
Блог Съвети

5 мобилни приложения за справяне с тревожност и стрес

Редом с посещаването на психолог или психотерапевт, за всеки човек е полезно да полага и самостоятелна грижа за съзнанието и емоциите си. Сред любимите ни начини са воденето на дневник, разходки сред природата и пълноценна почивка. На помощ в тази кауза идват и редица мобилни приложения, които съдействат с поставянето и преследването на цели, проследяването на настроения, медитиране, справяне с определени ситуации и състояние чрез психологически инструменти и други.

В унисон с тазмесечната ни тема — Справяне с тревожността — сме събрали 5 от най-добрите според нас такива мобилни приложения с техните преимущества. Макар сами по себе си често да не са достатъчни, те биха били добра начална опора за всеки съвременен човек.

 

Digiburn

Признаваме, че Digiburn е близо до сърцето ни, защото е разработка на наши сънародници, но и защото се грижи за стреса и бърнаута (синдром на професионалното прегаряне) — важна на нас сфера. Digiburn помага за самостоятелното установяване на нивата на стрес и предоставя съвети и инструменти за справяне с тях. Самото мобилно приложение ще бъде налично за Android и iOS към края на този месец, но засега можете да се абонирате за бюлетина им на digiburn.health.

 

Moodfit

Макар да звучи учудващо близко до MindFit, имаме впечатления от Moodfit единствено като потребители!

А ето и част от преимуществата му: Moodfit предлага възможност за доста силно персонализиране на целите, както и индивидуално настройване на тракери на дейности. Включва също така дневник за настроения, както и упражения за дишане и медитации, които спомагат в борбата с тревожност.

В основата му са заложени принципи и техники от когнитивно-поведенческата терапия, което – заедно с факта, че има безплатна версия – го прави достъпен от почти всеки.

Налично за Android и iOS.

 

Headspace

Един от лидерите в световен мащаб в сферата на медитациите, Headspace помага при тревожност, безсъние и стрес. Чрез постигане на т.нар. майндфулнес или осъзнатост, екипът зад мобилното приложение обещава усещане за 14% по-малко стрес след 10 дни употреба. От Headspace също така предлагат техники за релаксация, увлекателни приспивни истории и куп фонови шумове и мелодии за концентрация или добър сън. Големият минус на приложението е, че е значително по-скъп от средното на мобилния пазар. Което не пречи да опитате 14-дневната му безплатна версия и да вземете информирано решение.

Налично за Android и iOS.

 

Calm

Пряк конкурент на Headspace, който обаче също има куп преимущества. Самите Calm твърдят, че именно те са лидерът в тази сфера с над 100 милиона сваляния на приложението и над 1,5 милиона 5-звездни ревюта. Освен на медитация, те залагат и на видео уроци с релаксиращи движения и упражнения, специално създадена музика, природни звуци и сцени и цели обучения за осъзнатост и присъствие в настоящия момент. Върху Calm работят не само специалисти в медитациите, но и редица медицински и клинични експерти. Ето защо не е учудващо, че мобилното приложение помага при тревожност, стрес, безсъние и депресия.

Налично за Android и iOS.

 

MindShift CBT

На последно място, но определено не по важност, ще разкажем за MindShift CBT. Да, още едно приложение, което звучи близко до MindFit, но и в което — за наше съжаление – отново нямаме пръст.

Има шанс да сте се досетили от втората част на името му, че (подобно на Moodfit) се оповава на когнитивно-поведенческата терапия и като такова помага при тревожност, паника, фобии и други тревожни състояния. В него има редица упражения, както и инструменти за бързо овладяване на кризи. В същото време съдейства и при воденето на записки и следенето на настроения и постижения.

Налично за Android и iOS.

 

Надяваме се, че поне едно от тези приложения ще ви бъде от помощ в неумолимата битка с тревожността и стреса, а ако имате друг личен фаворит, ще се радваме да разберем във Фейсбук или Инстаграм!

Categories
Блог Съвети

Откровено за бърнаута с психолог Боряна Ангелова

В днешната статия се обръщаме към един от специалистите, присъединили се към платформата на MindFit – Боряна Ангелова. Успоредно с частната си практика като психолог и психотерапевт под супервизия, Боряна работи и като треньор на меки умения, предлага организационно консултиране и обучения в бизнес среда. Организира семинари за личностно развитие и себепознание, автор е на редица статии за психичното здраве и справяне с трудностите в ежедневието.

В следващите редове ще разберете повече за бърнаута и последиците от него, и ще откриете практически съвети за предотвратяване на неговата поява, както на организационно, така и на индивидуално ниво.

Как да разберем, че страдаме от бърнаут?

Нека първо направя разграничение между професионална умора и бърнаут. Професионалната умора е тогава, когато изискванията в работата поставят на изпитание или надвишават способностите ни за справяне със задачите. В такива ситуации стресът е временен и също има психически и физически симптоми.

Бърнаут е последната, крайна фаза и е резултат от това продължително неравновесие.

Когато говорим за бърнаут, има налице физическо, емоционално и умствено изтощение. Признаци за физическо изтощение могат да са: загуба на енергия, хронична умора, слабост, безсъние, главоболие. Емоционалното изтощение включва чувства за безпомощност, тревожност, раздразнителност, свръхчувствителност и безнадеждност. Умственото изтощение най-често се изразява чрез развиване на негативно отношение към себе си, към работата и към живота, плюс усещане за провал и ниска самооценка.

Какви са последствията от него?

Казано общо, нагласите на човек стават все по-негативни, като: чувството, че не можем да контролираме работата си, липса на интерес към работата, подценяване на съдържанието на самата работа и на възнаграждението от нея, едно усещане за неспособност за справяне със собствените цели и неудовлетворение от изпълнението им. Цялостно усещане за неефективност.

Хората обръщат ли внимание, ако имат подобна симптоматика?

Бърнаутът започва със стрес, който е резултат от несъответствието между личните очаквания и идеали, и действителността на ежедневния професионален живот. Този стрес може да бъде осъзнат от човек, но и дълго време да не му се обърне внимание, тъй като човек може да си каже: “Това е част от пътя ми, ще мине, ще свикна“. Постепенно обаче започва да се чувства все по- емоционално натоварен, напрегнат и отношението му към работата и колегите става все по-негативно. Едва тогава осъзнава, че нещо не е наред.

Как мениджърите да забележат симптомите на бърнаут в екипите, с които работят дистанционно?

Работата от вкъщи определено затруднява забелязването на симптоми като умора и претоварване. Бих казала, че комуникацията е първото нещо, което е важно да бъде активно. Да говорят и неформално със служителите си, да се интересуват от личния им живот, да търсят обратна връзка от тях. Да се интересуват от това как проектите им влияят и съответно да им дават обратна връзка за тях. Но не само в посока какво още е могло да се направи или се очаква в бъдеще, а да имат и пространство да се похвалят и оценят истински качествата и усилията на даден човек.

Какво могат да направят те за служителите, които се сблъскват с бърнаут?

Ако вече са забелязали симптоми на бърнаут у даден служител освен горепосоченото, бих добавила, че би било добре да дадат възможност на този служител да си вземе няколко дни истинска пълноценна отпуска и/или да го свържат с организационния психолог за консултация. Отново през разговор може да се допитат до нуждите на служителя и да видят каква част от тях могат да бъдат посрещнати в екипа.

Социалните събития в компанията са друг много хубав подход за разтоварване. На такива събития служителите могат да общуват извън контекста на работните задължения и да споделят как се справят с живота като цяло. Така усещането, че не са сами в период на затруднение дава сили за справяне. А ако мениджърът е успял да изгради доверителна връзка с екипите си, още по-добре.

А какво могат да направят, за да предотвратят неговата поява?

Все повече компании започват да отделят внимание върху условията на труд, които влияят на благосъстоянието на служителите. Създават се политики, които целят подобряване на организационните условия, структури и процеси, които да улесняват работата на всеки служител. Добре е да има здравен мениджмънт, който да е фокусиран върху създаването и поддържането на подходяща социална среда, в която се развива доверие и предсказуемост вътре в организацията. Така се засилва усещането за смисъл у служителите. Това може да стане и чрез различни тренинги за изграждане на сплотеност у екипите, обучение за управление на стреса и управление на времето, въвеждане на програми за повишаване на социалнопсихологическата компетентност на служителите. Но първата и най-лесна стъпка е по-чести социални събития, които да подпомагат изграждането на социум и подкрепа вътре в организацията.

Говорим предимно за бърнаут при служителите, но как могат самите мениджъри да се справят с него?

Бих казала, че начинът за справяне е същият. Важно е да има с кого да споделят усещанията си и да намерят пространство за почивка. Знам, мениджърите са много по-заети и по-отговорно натоварени, но именно за това е още по-важно да намират пространство да разтоварват и да споделят преживяванията си – дали с психолог или на екипни срещи, или и двете.

Какви съвети бихте дали за справяне със стреса и напрежението на работното място?

За да се справяме с различните нива на стрес е важно да обръщаме внимание на няколко неща: използване на ресурсите извън работа – социална подкрепа от семейство и приятели, самоактуализация, доставяне на удоволствия и положителни преживявания, развиване на усещане за себестойност и благодарност от вече случващото е в живота. Най-важното, което е превърнато в клише именно заради истината в себе си:

“Оставете работа в работното си време. Не я носете вкъщи”

Как психотерапията би помогнала?

Бърнаут или цялостно усещане за неефективност, загуба на смисъл и вдъхновение, са често срещани теми в кабинета на психотерапевта. Психотерапията помага на човек да бъде много по-спокоен със случващото се в живота му. Много по-приемащ. В процеса на терапия човек се научава да се слуша, да разделя чуждите нужди от своите, да приема трудните ситуации и да почита емоциите си, като им дава пространство да присъстват в живота му. Целият този процес накрая помага на клиента да изгради една стабилна вътрешна мотивация за справяне с предизвикателствата в живота – заради своето собствено добруване и за да има възможност да изгради пълноценни взаимоотношения с хората около него. В много от случаите с мои клиенти се стига до моменти, когато търсим и ползваме ресурси при затвърждаване на себеидентификацията. Тогава човек започва да се вглежда по нов начин към себе си и да се опознава.

Това, на което можем да разчитаме при терапията е, че тя ни помага да израстваме, докато преминаваме през живота.

По какви начини успявате да помогнете на цели екипи в ролята си на организационен психолог?

В организациите, в които съм работила, помощта обикновено е на няколко нива. Създаване на въвеждащи и социализиращи програми за новите служители. Развиване на кариерни пътеки, които да дават цели на служителите от различните нива. Повечето организации имат отделно перо за социални дейности и психично здраве и спрямо служителите се развиват нови практики като: ежеседмични часове по медитация, смесени групи за самопомощ, курсове за подобряване на уменията за делегиране на задачи и други. Обща посока в работата с различните екипи е установяването на двупосочна комуникация между мениджъри и служители е основна точка. С някои от екипите например работихме върху създаването нов дизайн на работа, която да разпределя работното натоварване (екипите сами предефинираха и разпределиха отговорностите помежду си).

Темата за психичното здраве все още среща много предразсъдъци у нас. Как бихме могли, като общество, да ги преборим?

Грижата за психичното здраве е подценявана и пренебрегвана от години – най-вече заради малкото отговори, които даваше допреди по-малко от век. Последните години все повече изследвания доказаха връзката между грижата за психиката и физическото здраве. Да бъдем съзнателни за ежедневните си избори и да знаем как да запазим психиката си цяла, независимо от това какво се случва в реалността, е нещо, на което никой не ни учи в училище.

До преди 20 години именно липсата на информация доведе до създаването на едно табу, че грижата за психичното здраве е срамна. Бих казала, че за да преборим това табу, е необходимо да започнем да говорим открито за тази част от живота, която не е нещо по-различно от това да не можем да се справим с работния ангажимент. Да споделяме с хората около нас и да приемем, че да потърсиш помощ не е признак на слабост, а е знак на грижа.

 

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.

Categories
Блог Мисли Съвети

Как терапията помага

За да стигнем до отговора на този въпрос, искам да се сетите за тежка ситуация в живота ви. Ситуацията може да е била тежка само за вас, по ваш си начин. Това е момент (или поредица от такива), който ви носи неприятни усещания, а вие не знаете как да преодолеете.

Когато това се случи, най-често първо разказваме на приятел за преживяванията си. Често той в опит да ни разбере ни задава все повече и повече въпроси. Първоначално, дори леко раздразнени, се стараем да отговорим с надеждата да се случи споделяне и да усетим съпричастност. Понякога човекът отсреща ни чува и разбира.

Но, има случаи, когато това не се случва и човекът, на когото сме доверили болката си, не ни разбира. Тогава той ни казва, че не вижда причина да се чувствате така и дава съвет от рода на „И това ще мине. Недей да задълбаваш толкова. Много го мислиш.“

Накрая се чувствате фрустрирани, самотни и неразбрани. Прибирате се с тъгата си и купища други преживявания, съпроводени от събитията в живота ви и си сипвате една чаша, две чаши. И така минава, но за кратко.

Преживяванията са си там и на следващия ден, проблемната ситуация – също. Решение няма, а вие се чувствате безсилни и неразбрани.

И идва моментът, в който решавате да игнориране случващото се и да се запишете спорт/йога/медитация, да заминете на далечен остров, да напуснете работа или отношения. Това, обаче, е само заобикаляне на вече съществуващия проблем, който тихичко стои запушен под всички видове познати ресурси за избягването.

След време започват да се появяват и подсказки, че този проблем/конфликт не е разрешен. Подсказките могат да бъдат болест, неразположение, тревожност, ниска енергия, нежелание за случване на неща в живота, депресия, безсъние и купища други сигнали. Всичко това е само с една цел – да дадете пространство на преживяванията и чувствата си.

Ние сме съвкупност както от хубави, така и от неприятни преживявания. Те, от своя стана, ни носят палитра от чувства. За жалост от малки сме научени, че не е добре да викаме (не е добре да сме ядосани), не е добре да плачем (не е добре да сме тъжни), не е хубаво „да не правим нищо“. Това са все потиснати чувства, които са част от живота и от нас.

Защо тогава не им позволим да минат през нас?

Когато получим подарък сме щастливи и изпитваме еуфория. Този кратък момент идва и после отминава, а ние сме си оставаме същите. По същия начин – да си позволим да изпитаме “не добро чувство’‘ няма да ни разруши. Особено ако има с кого да споделим.

Ето кога е добре да се потърси психотерапевт. При една такава среща вие ще имате пространство да бъдете себе си, да изразите емоциите си и заедно с терапевта да намерите изход от ситуацията, която ви е довела дотам. С помощта на ежеседмични срещи ще се научите да виждате и развивате скрити и позабравени ресурси в себе си, за да се справяте с нови или стари ситуации в живота си.

Да се потърси помощ при терапевт не е срамно, не е и страшно. Изисква кураж и постоянство.

Защо ли?

Защото само когато се престрашите да пуснете неприятните чувства и емоции да излязат в една защитена среда – кабинета на терапевта – и видите, че вие сте цял след това, тогава минава.

С подкрепата на терапевта ще откриете и как да се справяте при повторни преживявания в бъдеще. Ще се научите да бъдете по-осъзнат и по-смел в изразяването им.

Процесът не е кратък, но е лечебен. Светът става по-цветен, заедно с тъмните му нюанси.

 

За автора:

Боряна Ангелова смята, че психотерапията като професия е вдъхновение и надежда, че можем да бъдем по-съзнателни и истински в ежедневието си. Можеш да запишеш час при Боряна чрез системата на MindFit.

 

Categories
Блог Съвети

Граници и как да ги поставим, за да се чувстваме добре в кожата си

Границите са една от темите, които неизменно придобиват важност с наближаването на коледните и новогодишни празници. Какво са границите? Как да ги поставим и опазим? И как това да се случва, поддържайки добри отношения с хората около нас?

Поставянето на граници е важна част от изграждането на нашата идентичност и е от ключово значение за нашето психично здраве и благополучие.

Границите могат да бъдат физически или емоционални, гъвкави или твърди, като здравословните граници често попадат някъде по средата.

„Границата е разделителната линия или пространството между вас и другия човек; ясно място, където започвате вие и докъдето стига другият… Целта на поставянето на здравословни граници е да ви защити и да се грижи добре за вас”
— К. Клеантис

Основната цел на границите е да запазят емоционалната и умствена стабилност на човек. Тоталната им липса говори за отсъствие на ясно изградена идентичност. Здравите граници могат да послужат за установяване на нечия идентичност. По-конкретно, здравите граници могат да помогнат на хората да определят своята индивидуалност и да посочат за какво носят и за какво не носят отговорност.

Макар границите често да са психологически или емоционални, те могат да бъдат и физически. Например, отказването на физически контакт с колега е поставяне на важна граница, която е също толкова съществена, колкото и емоционалната граница, т.е. да помолите същия колега да не предявява неразумни изисквания към вашето време или емоции.

Здравословните граници са съществена част от грижата за нашето благополучие. Това е така, защото „в работата или в личните ни взаимоотношения лошите граници водят до негодувание, гняв и прегаряне“ (Дж. Нелсън). От друга страна здравословните граници на работа са предпоставка за по-голямо удовлетворение и по-малко стрес в професионалния живот – оставяйки място за по-добър личен живот.

Поставянето на здравословни граници може да има много ползи, включително да помага на хората да вземат решения въз основа на това, което е най-доброто за тях, а не да се съобразяват с мнението на другите. Тази автономия е важна част от грижата за себе си.

Един от начините за определяне на здравословни граници e чрез следния метод:

  • Определи – идентифицирайте желаната граница;
  • Комуникирай – кажете от какво имате нужда;
  • Бъди ясен – не обяснявайте прекалено много;
  • Уточни последствията – кажете защо това е важно.

Първата част от поставянето на граници е изследването на границите, които вече съществуват (или липсват) в живота на човек. Например, една жена може да реши, че има здрави граници с колегите си, но не и с приятелите и партньора си. Оттук нататък тя може да прецени какви точно граници иска да постави с тях.

Важна част от поставянето на лични граници е умението да казваме „Не“. Когато не искате да правите нещо, заявете го ясно и без много уточнения и обяснения. От решаващо значение при поставянето на граници е да не обяснявате прекомерно, тъй като всеки има право сам да определя какво прави и какво не иска да прави.

Например по време на семейно събиране баба пита 30-годишната си внучка няма ли най-после да се омъжи. Добра реакция в този случай е да си поемем дълбоко въздух (ако е необходимо) и да заявим, че се чувстваме удовлетворени от живота си, такъв какъвто е. Няма нужда да се посочват други неомъжени жени на нашата възраст или да се оправдаваме за избора си. Просто приемаме, че тя е отраснала в друго време, усмихваме се и се наслаждаваме на компанията.

 

За автора:

Стела Василева си мечтае за общество от щастливи и пълноценни хора. Целта й е да помага в търсенето баланс и при излизането от тесните рамки на строгото възпитание по пътя към един по-осъзнат и носещ радост живот. Можеш да запишеш час при Стела чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

9 принципа за добро психическо здраве

10 октомври, световен ден на психичното здраве. Всеки, който е изпитвал здравословни проблеми, знае, че усещането, при което само тялото е здраво, а душата страда, не е комфортно. В същото време един борбен дух, който гледа на неразположенията само като временно явление, е в състояние да извлече тялото на сигурен здравословен терен много по-бързо от друг, който се е предал. Ето защо психическото здраве е не по-малко важно от телесното.

Отдавна се знае, че полезните храни, витамините и добавките, пълноценния сън, движението и добрата хигиена влияят благоприятно на здравето. Но какво да направим, за да се погрижим и за психиката си така, че да се чувстваме спокойни, удовлетворени и стабилни?

Ето няколко начина:

Не бързайте.

Или пък бързайте. Важното е (доколкото е възможно, разбира се), да се движите със своите собствени темпове. Всеки е различен, едни хора са по-флегматични, имат нужда от време както да се придвижат в пространството, така и да се ориентират в него, да го опознаят, да го премислят. Други са топки енергия и първо действат, после задават въпроси. Или както казваше една приятелка: „Чакам с нетърпение да се пенсионирам, за да ставам когато поискам, да хапвам когато ми се яде, да лягам когато ми се приспи. Изобщо – да слушам само собствения си ритъм“. Не знам дали трябва да се чака човек да се пенсионира, нито винаги е възможно да кажеш на шефа: „Е точно в момента ми се спи и не искам да отворя тази таблица“, но правете по едно нещо на ден само и единствено във вибрацията, която ви съответства. Това дава на вътрешното АЗ усещането за сигурност, а сигурността, по скалата на Маслоу, е необходимо базово ниво, за да катерим пирамидата нагоре.

 

Планирайте

Да имате предварителен план за това какво и кога има да се свърши, е антистрес фактор от международна величина. Дава ви време за подготовка, която ще спести нерви, усилия и средства в последния момент. Ако успеете да си спестите поне едното, пак сте победител.

 

Поставяйте здравословни граници

Не става дума да казвате „не“ на всяко нещо, а да знаете къде завършвате вие и започва другия човек, да избягвате прилепчиви взаимоотношения, зависимости, токсични връзки, работа, която ви кара да отивате към нея като мъченик. Да послушате за миг себе си, да се попитате любезно – да, точно както бихте попитали приятел – искам ли да изляза довечера, и ако тялото ни само се насочи по посока спалнята, да си кажем, че онази симпатична личност със сините очи ще трябва да избере друга вечер, в която да ни изведе. Или ако за пореден път на работа се налага да свършите нещо, което освен неприятно, не е и част от длъжностната ви характеристика, да съберете сили, и да проведете един откровен разговор с висшестоящия на тази тема. Или пък ако не ви се готви, да си направите едни яйца тази вечер, вместо обичайното петстепенно меню.

 

Наслаждавайте се на малките неща

Ами, ако сте поживели до поне 30-годишна възраст, вече имате достатъчен житейски опит за да знаете, че дори най-съкровеното ви желание да се сбъдне, то ще е като в приказката: „Преди си мечтаех да имам колело, сега имам колело, но си нямам мечта“. Общо взето, оценяваме нещо само в два случая – когато много дълго сме го желали, и най-накрая го получим, или когато сме го имали, и го изгубим. Но такава е човешката природа и един чисто физиологичен феномен я обуславя – нервната ни система е настроена така, че даден дразнител, колкото и мощен да е той, с времето отслабва своето действие, вследствие на адаптацията й. Съответно, все по-големи дози от даден дразнител са необходими, за да се постигне същото въздействие. И ето защо изпепеляващата любов прегаря, от даден наркотик трябва все по-голямо количество, а новата кола, или дори яхта – губят от своето очарование с всеки изминал ден. Дори детето, което обожаваме повече от самите нас, неминуемо ще упражни натиск върху гласните ни струни ☺ Идеята е, че и най-хубавите неща в този живот не са нещо, на което да можем да се удивляваме постоянно, ето защо тактиката е – харесваме малки, но различни неща всеки ден. Тази окраска на есента е различна от вчера, току-що изпеченият хляб ухае изумително, това червило прави жена ми толкова свежа, колегата-гадняр всъщност има хубава вратовръзка, а малкият ни син вече носи един номер по-големи обувки – честито за още една година родителство!

 

Говорете за чувствата си

Съществуват различни стилове на поведение, според които едни хора са по-прикрити, по-затворени, други са експресивни и искат да споделят всичко със света. Но истината е, че и двата типа и останалите, които се намират по-средата между тях, успяват да покажат една малка част от това, което действително им се върти в главата. Освен това, самият процес на комуникация минава през няколко етапа – мисъл, формулировка на тази мисъл, изказване на глас, придвижване до слуха на другия човек, който на база на своя опит, минало, преживявание и възприятия, интерпретира чутото по своя си начин.

Ето защо не е трудно да се загубите в превода и оттам да възникнат куп недоразумения, които, само ако са комични, ще запомним с добро. Затова да говорим за това, което чувстваме, и то от първо лице, а не като обвинение към другия човек, е един от факторите за омекотяване на комуникацията и за полагане на мостове към другите, напр. „Почувствах се пренебрегната, когато ме изпревари пред кафе-машината“, а не „Ти ме изпревари“.

 

Бъдете активни

Движението е живот; освен че доставя кислород до всички кътчета на тялото ни, то позволява по естествен път в него да се отделят жизненоважни хормони, включително този на щастието. И вместо да се залъжем с химичния заместител на любовта – шоколада, е по-здравословно да направим едно кросче из квартала. Това за мозъка е доза щастие, а когато той е щастлив, и ние се чувстваме добре.

 

Бъдете мили със себе си

95% е подсъзнание, и едва 5% е това, за което си даваме сметка. Ето защо се получава така, че в екстремни ситуации изненадваме себе си с реакции, които не сме предполагали, че бихме имали. Също така, на повърхността е възможно да смятаме, че егоизмът, който проявяваме на моменти, е чиста форма на себе-любов, но е тъкмо обратното. Първо, често в дълбините крием един мръсен, окаян затворник, който под парцаливите одежди и сплъстена коса бихме били изненадани да открием себе си. И тъй като тъмничарят на този затвор сме отново самите ние, рядко успяваме да стигнем до там, че да разберем за чудовището, което се крие вътре. И е склонно да се наранява уж случайно, да се разболява – уж от външни причинители, да си подбира среда, която го унижава, а не подкрепя – уж по лош късмет. И само когато забележите, че на себе си сте сложили чукнатата чинийка, за да може за гостите да остане лъскавата, че не си купувате скъпия крем за лице, защото „сега не ми трябва“, или си казвате на пръв поглед безобидното „ама че съм идиот!“ ако пропуснете правилната отбивка. Само тогава ви светва червената лампичка, че нещо под повърхността още носи старите травми. И ги стиска като скъп спомен, вместо да ги разтовари на боклука. Или да направи от тях пепел, от която да поникне нещо ново. Знаете ли, от горестта става чудесна тор.

 

Ограничете екранното време

„Душегубецът“, „Окото на циклона“, „Кутията на Пандора“ – екранното време има много имена, но истината е, че то не ви развива. То, и по-специално социалните мрежи, отнемат от времето ви за живот. Нещо повече, те ви превръщат в продукт, консумиращ това, което несъзнателно му наложат, независимо дали продукти или идея, и в крайна сметка ви правят колелце в механизма на нечия чужда мечта. Уж е забавно, уж е за отмора, а всъщност ни лишава от ценни минути, които иначе креативността ни ще накара да прекараме по куп други начини, по които да трупаме собствени спомени, вместо нарисувани палчета.

 

Прегърнете някого

Сами не осъзнаваме смисъла за физическото и психическото ни оцеляване, който близостта и допирът с друго човешко същество носи. Нашата социална природа, при някой в по-голяма степен, при друг – в по-малка, но винаги е съществена част от нормалното ни развитие и съществуване. Още от времената, в които е трябвало да се притискат един в друг, за да можем да се стоплим, да направим кръгова отбрана при заплаха, или да споделим оскъдно количество храна, в ДНК-то ни е заложена необходимостта от други индивиди, за да оцелеем. И не просто да са наоколо, а да ги усещаме, защото по този начин, както и при движението, в тялото се отделят жизнено необходими хормони.

Вселената в нас е необятна и е резултат от крехък и много фин баланс. Един микроелемент, хормон, витамин да „мръдне“, и последствията могат да бъдат пагубни. Да поддържаме това магическо равновесие, е резултат и от генетична предразположеност, и от външни, независещи от нас фактори, и от правилната подкрепа, която си подаряваме. Грижата за тялото и душата ни в степента, в която зависи от нас, е отговорността, която носим към природата за безценния дар на живота.

 

 

За автора:

Рая Попова е специалист с опит в сферата на коучинга, справянето с житейски и професионални трудности, бърнаута и личностно израстване, и можеш да запишеш час при нея чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

5 начина за интервенция при панически атаки

Какво представлява паническото разстройство?

Паническото разстройство е най-често срещаното състояние от групата на тревожните разстройства. Това са състояния, в чиято група попадат още генерализираното тревожно разстройство, компулсивно-обсесивното разстройство, посттравматичното стресово разстройство. Паническите атаки могат да се проявят освен самостоятелно и в комбинация с други тревожни, хипохондрични, депресивни и стресови състояния. Жените страдат два и повече пъти по-често в сравнение с мъжете.

Паник атаките са моменти на изключително силен нереалистичен страх, съчетан с редица соматични прояви като сърцебиене, учестено дишане, замайване, гадене, изпотяване, напрежение в стомаха и цялото тяло, тремор. Продължават от една до няколко минути, като в зависимост от тежестта на състоянието могат да се повтарят неколкократно за един ден. Могат да се появяват без провокиращ фактор или да са резултат от гняв, силен страх, стрес, агресивен вътрешен диалог. Преживяващият атаката има смъртен страх, усещане, че ще получи сърдечна криза, чувство за задушаване, но разбира се реално не се случва нищо подобно, съществуваща опасност няма!

Но защо се случва?

Причините могат да бъдат много. Наследствеността играе значителна, но не и определяща роля. Голям процент от страдащите от паническо разстройство са от семейства, в които се среща генерализирана тревожност, страхови неврози, депресивни състояния, НО също не малък процент са с абсолютно здрави и адекватни родители.

Корена на паническите атаки са нашите възприятия за света! Паническата атака казва на тялото и психиката ни, че нещо трябва незабавно да се промени. И това е нашето отношение към собствената ни реалност. Тялото е най-съвършената биологична машина и щом са се изчерпали механизмите и за справяне, щом психиката ни води до подобни соматични прояви, значи трябва да поемем по пътя на промяната. Разбира се в днешно време психофармацията е в пълната си сила и справянето с паник атаките чрез медикаменти също е метод на избор, но е добре да направим разлика между симптоматично лечение (което е сила на лекарствата) и лечение на проблема в дълбочина (което е обект на психотерапията и себепознанието).

Ето и някои съвети за справяне с паник атаките:

1. Осъзнаване. Приемане. Любов.

Някои наричат паническите атаки бреме, но за повечето хора те се превръщат в ключовия момент към себепознанието. Като всяко нещо в живота въпрос на избор е да изберем гледната точка, която да ни е в услуга. Осъзнаването и приемането на самата паническа криза, че е нещо напълно безопасно, че е вегетативна реакция на тялото, в резултат на прекомерен стрес или неспокоен и тревожен ум, е първата стъпка към изцелението.

Емоционалните причини за паническо разстройство са липса на любов и приемане към самия себе си, липса на самоувереност, силно чувство за вина, прекалена самокритичност, емоционални и физически зависимости. Празнотата, която съществува в нас и е допринесла за нестабилното състояние, не може да бъде запълнена отвън. Това би могло да се случи само чрез безусловно приемане и любов към себе си. Умовете на голям процент от хората, не само страдащи от паническо разстройство, но и привидно здравите, непрекъснато препускат от мисъл в мисъл. Без паузи. Една след друга. Умовете им са зациклили и „мелят” непрекъснато – разрушителен и изтощителен процес, особено ако мислите са тревожни, негативни, депресивни.

Далеч по-различно е положението когато умът е спокоен и присъстващ в настоящия момент. Единственият начин човек да прояви себе си е да бъде присъстващ тук и сега, в това умение се крие насладата от живота. От тревогите реална полза няма, или можем да променим ситуацията или да я приемем. Бъдейки присъстващ и осъзнат, човек развива удовлетворение от настоящия момент и самоувереност. Присъствайки, всеки един проявява себе си в най-добрата си версия. Усетете тишината в ума си. Паническото разстройство е състояние, което тласка към развиването на емоционална интелигентност. Осъзнаването на състоянието, приемането на себе си и случващия се процес и любовта към себе си са първите и най-важни стъпки.

2. Дишане

По време на панически пристъп дишането е доста учестено , което предизвиква усещане за задух. Хипервентилацията, освен че влошава дихателния процес, води до алкализиране на кръвта и влошава замайването. Това, което можем да направим, е дълбоко диафрагмално дишане. Точно както се практикува в йогата нека вдишването и издишването траят няколко секунди и след издишване да има лека пауза, бавно и спокойно. Този процес освен че ще допринесе за регулирането на честотата на дишането и сърдечната дейност, но и ще релаксира до известна степен тялото.

3. Релаксиращи техники

Медитацията и йогата са чудесни начини да внесем спокойствие и уют в живота си. Физическата активност и успокояването на ума са техники, които елиминират напрежението, повишават енергията и подобряват здравето ни. Практикувайте медитация редовно, вкъщи или сред природата, на което и да е спокойно място. Нека тя стане вашият нов полезен навик.

4. В крайна сметка нищо не е чак толкова важно!

Не приемайте света толкова навътре. Да, емоционалността и интуицията са нещо прекрасно, когато те бъдат източник на щастие и хармония, не и когато са проявени в тревога и обиди. Нищо не е чак толкова важно, че да си заслужава вашия емоционален и физически дискомфорт. Всички сме тук за съвсем кратко, нека направим избора да сме щастливи. Паническата атака не е краят на света, нито е нещо свръх значимо, за да ѝ отделяме мислите си и енергията си. Тя е просто момент, който като всички други, идва и си отива.

5. Позитивни убеждения

Една от най-мощните техники използвани в психотерапията. Проанализирайте кои са негативните убеждения, които ви саботират и ги заменете с позитивни.

Ето и една техника за работа с убеждения и вярвания:

На лист хартия написваме негативно наше вярване (Пример: В случая на А. С., то беше – „ Аз изпитвам страх от храната.„). До него с червен химикал нарисуваме знака СТОП.

Слагаме го на място където да го виждаме всеки ден. Всяка сутрин, обед и вечер го задраскваме, като всеки път го правим с различен химикал. Син, червен и черен химикал.

Правим това от 30 до 45 дни, за да го затвърдим, докато цялото вярване е задраскано.

Всяка седмица може да си го снимате и да си го слагате като wallpaper на телефона или на desktop на Вашия компютър, за да виждате всеки ден прогреса, когато си погледнете телефона или компютъра.

Втората част от техниката, когато сте минали през този период на задраскване от 30 до 45 дни, е на нов лист да напишем новото вярване (в случая ще е: „Аз обичам храната и се храня пълноценно и с удоволствие!“)

До него си нарисуваме една усмивка или нещо друго положително, което ще ни кара да приемате това вярване за истина и си написваме за определени дни в месеца как ще подхраним това вярване.

Слагаме си 5 или 7 дни от този следващ период на месец, месец и половина в който ще направим действия, които да подхранят съответното вярване.

Отново си го снимаме и си го слагаме на телефона. Тук само в началото го снимаме и го оставяме. За да виждаме новото вярване с усмивката или друг положителен символ.

 

Това е НЛП техника, която работи за промяна на вярвания и убеждения.

Приятно прилагане. Ще се радвамe да споделите своите резултати.

 

За автора:

Лилия Илиева и Калоян Божанов, който променя статуквото в България, че е срамно и неестествено мъжете да работят за своето психично здраве и да стават цялостни и много по-успешни във взаимоотношенията, бизнеса и живота си. Можеш да запишеш час при Калоян чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 3]

В третата част от поредицата, ще ви запознаем с още 5 навика, които хората със силна психика избягват да развиват, за да водят спокоен и щастлив живот.

Можеш да посетиш първата и втората част от поредицата, ако искаш да си припомниш предишните 8 навика.

9. Психически силните хора не завиждат на чуждия успех

Понякога се случва да изпитаме завист за кратко. Дали защото се чувстваме неудовлетворени от собствените си постижения, дали заради породено усещане за несправедливост. Лесно е да негодуваме, но не бива да забравяме, че успехите на другите не омаловажават нашите собствени и вместо да хабим енергия и време в сравняване, по-добре да се съсредоточим върху собствения си път към успеха и личното усъвършенстване.

10. Психически силните хора не се отказват след първия неуспех

„Провалът е част от пътя към успеха“ – може и да звучи клиширано, но си е самата истина. Съвсем нормално е да се обезкуражим, ако първият опит не се окаже успешен. Но това означава ли, че трябва да се откажем? Вместо това какво бихме могли да направим, за да постигнем целта си?

11. Психически силните хора не се страхуват да останат насаме със себе си

За много от нас самата мисъл да останем сами звучи непривлекателно. За други звучи направо страшно. Все пак живеем в свят, в който сме свикнали да имаме непрекъсната връзка със света, да бъдем постоянно заети, да сме обградени от непрестанен шум, хаос и движение. Дали обаче правим разлика между самота и усамотение? Каква всъщност е причината да не прекарваме време насаме с мислите си и осъзнаваме ли колко важно за развитието ни е това?

12. Психически силните хора не смятат, че светът им дължи нещо

Много е важно да имаме реалистична оценка за себе си. Разбира се, има моменти, в които смятаме, че в някои отношения ни се полага повече, но дали наистина заслужаваме да получим нещо повече от останалите? И не е ли по-конструктивно да се съсредоточим върху това, което можем да дадем от себе си, а не върху това, което искаме да вземем?

13. Психически силните хора не очакват незабавни резултати

Наполеон Хил някога е казал: „Търпението, постоянството и потта създават непобедимата комбинация на успеха“. Въпреки че живеем в забързан свят, не можем да получаваме незабавно всичко, което пожелаем. Изключително важно е да си създаваме реалистични очаквания за това колко дълго ще отнеме да постигнем целта си, колко трудно ще бъде и какви усилия ще ни коства. Вместо да се разочароваме от липсата на мигновени резултати, нека не забравяме коя е крайната ни цел, какво ни мотивира да я постигнем и кои са малките, но важни победи, които сме завоювали до този момент.

 

В своята книга Ейми Морин разглежда кои са онези модели на поведение, които биха могли да ни помогнат да развием своя потенциал и ни дава практични съвети как да го направим. „13 неща, които психически силните хора не правят“ ни кара да се замислим дали полагаме достатъчно усилия, за да надградим силните си страни, дали сме готови да се изправим пред предизвикателствата на живота и дали живеем в хармония с ценностите, които изповядваме, независимо от обстоятелствата, които ни заобикалят.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 2]

След като научихме, че е важно да пазим силите си и да регулираме очакванията си, нека продължим към следващата порция “неща, които психически силните хора не правят” според Ейми Морин, психотерапевт и автор на едноименната книга.

5. Психически силните хора не се стремят да угаждат на всеки

  • Готови сте на всичко, за да избегнете конфликт;
  • Склонни сте да казвате „да“, когато ви молят за услуга, дори и да не искате да правите въпросното нещо;
  • Често търсите одобрение и похвала от обкръжението си;
  • Чувствате се отговорни за това как се чувстват другите;

Звучат ли ви познато някои от тези примери? Много често в опита си да бъдем добри и услужливи, да откликнем на нуждите на околните, всъщност пренебрегваме собствените си ценности, чувства и нужди. Какъв е проблемът в това да угаждаме на другите и как да започнем да отстояваме себе си? Здравословно ли е да се съгласяваме с всичко и защо е важно понякога да кажем „не“ ?

6. Психически силните хора не се страхуват да поемат премерени рискове

Истината е, че понякога позволяваме на емоциите да ни завладеят дори когато за тях няма рационално обяснение. Страхът от риска често води до избягването му и това е нормално. Но какво би станало ако се научим как да преценяваме правилно риска и започнем да взимаме по-смели решения, базирани на логика и опит?

7. Психически силните хора не живеят в миналото

„Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай ума си върху настоящия момент“ е казал някога Буда. Много е лесно да заседнем в мисли, които ни връщат назад във времето, дори това да ни носи болка и негативни емоции. Много е лесно да се убедим, че тогава сме били по-щастливи, по-уверени, по-добри, но дали не преувеличаваме и какъв е смисълът да разсъждаваме над отминали събития и неща, върху които в момента нямаме контрол? Вместо това не е ли по-добре да се съсредоточим върху настоящето и да приложим научените уроци, да си поставим нови цели и да продължим напред с живота си?

8. Психически силните хора не повтарят една и съща грешка многократно

Има ли хора, които никога не грешат? Едва ли. Нормално и съвсем човешко е да се греши, важното е каква поука си взимаме след това. А защо понякога не успяваме да се отърсим от старите навици и има ли начин да увеличим способността си за самоконтрол?

Отговорите на всички тези въпроси може да откриете в книгата „13 неща, които психически силните хора не правят“.

Междувременно не пропускайте и третата част на поредицата, в която ще разкрием още 5 „неща“, които хората със силна психика избягват да правят, за да водят спокоен и осъзнат живот.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 1]

Обикновено, когато се замислим за силата на психиката, търсим съвети и примери за това какво би трябвало да направим, как бихме могли да променим поведението си и какво можем да добавим, за да бъдем по-силни. Но замисляме ли се дали има неща, които НЕ би трябвало да правим, замисляме ли се как би могъл да се промени животът ни, ако избягваме определени действия целенасочено?

Отговори на всички тези въпроси се опитва да даде Ейми Морин, която изброява в своята книга „13 неща, които психически силните хора не правят“, като междувременно описва различните видове поведение, на което всеки от нас понякога става жертва. Прочитайки ги, човек се замисля по-задълбочено за личното израстване, за усъвършенстването и за стремежа да бъдем по-добри, отколкото сме били вчера.

В три поредни блог поста ще обобщим нейните заключения, а ако искаш да получиш по-задълбочена информация, непременно си купи пълната книга, издадена на българския пазар от „Хермес“.

1. Психически силните хора не си губят времето в самосъжаление

Това гласи първото твърдение, което отвежда мисълта ни към темата за саморазрушителните мисли, поведението ни в стресови ситуации и справянето с различните житейски предизвикателства.

2. Психически силните хора не пилеят силите си

Както Дейл Карнеги е казал: „Когато мразим враговете си, ние им даваме власт над нас: власт над съня ни, над апетита ни, над кръвното ни налягане, над здравето ни и над щастието ни“. В тази глава въпросът е до каква степен запазваме силите и енергията си за истински важните неща в нашия живот, поставяме ли здравословни емоционални и физически граници във взаимоотношенията си с хората и поемаме ли контрол над собствените си реакции.

3. Психически силните хора не се плашат от промяната

Истината е, че дори да осъзнаваме необходимостта от промяна в нашия живот и да вярваме, че тя е за добро, то много често се страхуваме от нея и се опитваме да я избегнем – дали защото я свързваме с излизане от зоната си на комфорт, дали защото подценяваме собствените си способности да се справим с непредвидени ситуации, или защото прекалено много сме свикнали с определени свои навици и заобикалящата ни среда. Обаче замисляме ли се какъв е проблемът в това да се страхуваме от промяната и как бихме могли да преодолеем това състояние?

4. Психически силните хора не задълбават в неща, които са извън техния контрол

Дали твърде често се опитваме да държим нещата под своя контрол и защо го правим? Колко време и енергия ни отнемат опитите да променим някого и до какво води това? Чувстваме ли се твърде разочаровани, когато нещата не се подредят така, както сме си представяли и какво бихме могли да направим, за да запазим балансирано усещане за контрол?

 

Ако и на теб тези теми са ти поне наполовина толкова интересни и полезни, колкото на нас, не изпускай от поглед блога ни, където скоро идват следващите части и – разбира се – сдобий се с книгата „13 неща, които психически силните хора не правят“ при първа възможност.