Categories
Блог Мисли Съвети

Как терапията помага

За да стигнем до отговора на този въпрос, искам да се сетите за тежка ситуация в живота ви. Ситуацията може да е била тежка само за вас, по ваш си начин. Това е момент (или поредица от такива), който ви носи неприятни усещания, а вие не знаете как да преодолеете.

Когато това се случи, най-често първо разказваме на приятел за преживяванията си. Често той в опит да ни разбере ни задава все повече и повече въпроси. Първоначално, дори леко раздразнени, се стараем да отговорим с надеждата да се случи споделяне и да усетим съпричастност. Понякога човекът отсреща ни чува и разбира.

Но, има случаи, когато това не се случва и човекът, на когото сме доверили болката си, не ни разбира. Тогава той ни казва, че не вижда причина да се чувствате така и дава съвет от рода на „И това ще мине. Недей да задълбаваш толкова. Много го мислиш.“

Накрая се чувствате фрустрирани, самотни и неразбрани. Прибирате се с тъгата си и купища други преживявания, съпроводени от събитията в живота ви и си сипвате една чаша, две чаши. И така минава, но за кратко.

Преживяванията са си там и на следващия ден, проблемната ситуация – също. Решение няма, а вие се чувствате безсилни и неразбрани.

И идва моментът, в който решавате да игнориране случващото се и да се запишете спорт/йога/медитация, да заминете на далечен остров, да напуснете работа или отношения. Това, обаче, е само заобикаляне на вече съществуващия проблем, който тихичко стои запушен под всички видове познати ресурси за избягването.

След време започват да се появяват и подсказки, че този проблем/конфликт не е разрешен. Подсказките могат да бъдат болест, неразположение, тревожност, ниска енергия, нежелание за случване на неща в живота, депресия, безсъние и купища други сигнали. Всичко това е само с една цел – да дадете пространство на преживяванията и чувствата си.

Ние сме съвкупност както от хубави, така и от неприятни преживявания. Те, от своя стана, ни носят палитра от чувства. За жалост от малки сме научени, че не е добре да викаме (не е добре да сме ядосани), не е добре да плачем (не е добре да сме тъжни), не е хубаво „да не правим нищо“. Това са все потиснати чувства, които са част от живота и от нас.

Защо тогава не им позволим да минат през нас?

Когато получим подарък сме щастливи и изпитваме еуфория. Този кратък момент идва и после отминава, а ние сме си оставаме същите. По същия начин – да си позволим да изпитаме “не добро чувство’‘ няма да ни разруши. Особено ако има с кого да споделим.

Ето кога е добре да се потърси психотерапевт. При една такава среща вие ще имате пространство да бъдете себе си, да изразите емоциите си и заедно с терапевта да намерите изход от ситуацията, която ви е довела дотам. С помощта на ежеседмични срещи ще се научите да виждате и развивате скрити и позабравени ресурси в себе си, за да се справяте с нови или стари ситуации в живота си.

Да се потърси помощ при терапевт не е срамно, не е и страшно. Изисква кураж и постоянство.

Защо ли?

Защото само когато се престрашите да пуснете неприятните чувства и емоции да излязат в една защитена среда – кабинета на терапевта – и видите, че вие сте цял след това, тогава минава.

С подкрепата на терапевта ще откриете и как да се справяте при повторни преживявания в бъдеще. Ще се научите да бъдете по-осъзнат и по-смел в изразяването им.

Процесът не е кратък, но е лечебен. Светът става по-цветен, заедно с тъмните му нюанси.

 

За автора:

Боряна Ангелова смята, че психотерапията като професия е вдъхновение и надежда, че можем да бъдем по-съзнателни и истински в ежедневието си. Можеш да запишеш час при Боряна чрез системата на MindFit.

 

Categories
Блог Съвети

Граници и как да ги поставим, за да се чувстваме добре в кожата си

Границите са една от темите, които неизменно придобиват важност с наближаването на Коледните и Новогодишни празници. Какво са границите? Как да ги поставим и опазим? И как това да се случва, поддържайки добри отношения с хората около нас?

Поставянето на граници е важна част от изграждането на нашата идентичност и е от ключово значение за нашето психично здраве и благополучие.

Границите могат да бъдат физически или емоционални, гъвкави или твърди, като здравословните граници често попадат някъде по средата.

„Границата е разделителната линия или пространството между вас и другия човек; ясно място, където започвате вие и докъдето стига другият… Целта на поставянето на здравословни граници е да ви защити и да се грижи добре за вас”
— К. Клеантис

Основната цел на границите е да запазят емоционалната и умствена стабилност на човек. Тоталната им липса говори за отсъствие на ясно изградена идентичност. Здравите граници могат да послужат за установяване на нечия идентичност. По-конкретно, здравите граници могат да помогнат на хората да определят своята индивидуалност и да посочат за какво носят и за какво не носят отговорност.

Макар границите често да са психологически или емоционални, те могат да бъдат и физически. Например, отказването на физически контакт с колега е поставяне на важна граница, която е също толкова съществена, колкото и емоционалната граница, т.е. да помолите същия колега да не предявява неразумни изисквания към вашето време или емоции.

Здравословните граници са съществена част от грижата за нашето благополучие. Това е така, защото „в работата или в личните ни взаимоотношения лошите граници водят до негодувание, гняв и прегаряне“ (Дж. Нелсън). От друга страна здравословните граници на работа са предпоставка за по-голямо удовлетворение и по-малко стрес в професионалния живот – оставяйки място за по-добър личен живот.

Поставянето на здравословни граници може да има много ползи, включително да помага на хората да вземат решения въз основа на това, което е най-доброто за тях, а не да се съобразяват с мнението на другите. Тази автономия е важна част от грижата за себе си.

Един от начините за определяне на здравословни граници e чрез следния метод:

  • Определи – идентифицирайте желаната граница;
  • Комуникирай – кажете от какво имате нужда;
  • Бъди ясен – не обяснявайте прекалено много;
  • Уточни последствията – кажете защо това е важно.

Първата част от поставянето на граници е изследването на границите, които вече съществуват (или липсват) в живота на човек. Например, една жена може да реши, че има здрави граници с колегите си, но не и с приятелите и партньора си. Оттук нататък тя може да прецени какви точно граници иска да постави с тях.

Важна част от поставянето на лични граници е умението да казваме „Не“. Когато не искате да правите нещо, заявете го ясно и без много уточнения и обяснения. От решаващо значение при поставянето на граници е да не обяснявате прекомерно, тъй като всеки има право сам да определя какво прави и какво не иска да прави.

Например по време на семейно събиране баба пита 30-годишната си внучка няма ли най-после да се омъжи. Добра реакция в този случай е да си поемем дълбоко въздух (ако е необходимо) и да заявим, че се чувстваме удовлетворени от живота си, такъв какъвто е. Няма нужда да се посочват други неомъжени жени на нашата възраст или да се оправдаваме за избора си. Просто приемаме, че тя е отраснала в друго време, усмихваме се и се наслаждаваме на компанията.

 

За автора:

Стела Василева си мечтае за общество от щастливи и пълноценни хора. Целта й е да помага в търсенето баланс и при излизането от тесните рамки на строгото възпитание по пътя към един по-осъзнат и носещ радост живот. Можеш да запишеш час при Стела чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

9 принципа за добро психическо здраве

10 октомври, световен ден на психичното здраве. Всеки, който е изпитвал здравословни проблеми, знае, че усещането, при което само тялото е здраво, а душата страда, не е комфортно. В същото време един борбен дух, който гледа на неразположенията само като временно явление, е в състояние да извлече тялото на сигурен здравословен терен много по-бързо от друг, който се е предал. Ето защо психическото здраве е не по-малко важно от телесното.

Отдавна се знае, че полезните храни, витамините и добавките, пълноценния сън, движението и добрата хигиена влияят благоприятно на здравето. Но какво да направим, за да се погрижим и за психиката си така, че да се чувстваме спокойни, удовлетворени и стабилни?

Ето няколко начина:

Не бързайте.

Или пък бързайте. Важното е (доколкото е възможно, разбира се), да се движите със своите собствени темпове. Всеки е различен, едни хора са по-флегматични, имат нужда от време както да се придвижат в пространството, така и да се ориентират в него, да го опознаят, да го премислят. Други са топки енергия и първо действат, после задават въпроси. Или както казваше една приятелка: „Чакам с нетърпение да се пенсионирам, за да ставам когато поискам, да хапвам когато ми се яде, да лягам когато ми се приспи. Изобщо – да слушам само собствения си ритъм“. Не знам дали трябва да се чака човек да се пенсионира, нито винаги е възможно да кажеш на шефа: „Е точно в момента ми се спи и не искам да отворя тази таблица“, но правете по едно нещо на ден само и единствено във вибрацията, която ви съответства. Това дава на вътрешното АЗ усещането за сигурност, а сигурността, по скалата на Маслоу, е необходимо базово ниво, за да катерим пирамидата нагоре.

 

Планирайте

Да имате предварителен план за това какво и кога има да се свърши, е антистрес фактор от международна величина. Дава ви време за подготовка, която ще спести нерви, усилия и средства в последния момент. Ако успеете да си спестите поне едното, пак сте победител.

 

Поставяйте здравословни граници

Не става дума да казвате „не“ на всяко нещо, а да знаете къде завършвате вие и започва другия човек, да избягвате прилепчиви взаимоотношения, зависимости, токсични връзки, работа, която ви кара да отивате към нея като мъченик. Да послушате за миг себе си, да се попитате любезно – да, точно както бихте попитали приятел – искам ли да изляза довечера, и ако тялото ни само се насочи по посока спалнята, да си кажем, че онази симпатична личност със сините очи ще трябва да избере друга вечер, в която да ни изведе. Или ако за пореден път на работа се налага да свършите нещо, което освен неприятно, не е и част от длъжностната ви характеристика, да съберете сили, и да проведете един откровен разговор с висшестоящия на тази тема. Или пък ако не ви се готви, да си направите едни яйца тази вечер, вместо обичайното петстепенно меню.

 

Наслаждавайте се на малките неща

Ами, ако сте поживели до поне 30-годишна възраст, вече имате достатъчен житейски опит за да знаете, че дори най-съкровеното ви желание да се сбъдне, то ще е като в приказката: „Преди си мечтаех да имам колело, сега имам колело, но си нямам мечта“. Общо взето, оценяваме нещо само в два случая – когато много дълго сме го желали, и най-накрая го получим, или когато сме го имали, и го изгубим. Но такава е човешката природа и един чисто физиологичен феномен я обуславя – нервната ни система е настроена така, че даден дразнител, колкото и мощен да е той, с времето отслабва своето действие, вследствие на адаптацията й. Съответно, все по-големи дози от даден дразнител са необходими, за да се постигне същото въздействие. И ето защо изпепеляващата любов прегаря, от даден наркотик трябва все по-голямо количество, а новата кола, или дори яхта – губят от своето очарование с всеки изминал ден. Дори детето, което обожаваме повече от самите нас, неминуемо ще упражни натиск върху гласните ни струни ☺ Идеята е, че и най-хубавите неща в този живот не са нещо, на което да можем да се удивляваме постоянно, ето защо тактиката е – харесваме малки, но различни неща всеки ден. Тази окраска на есента е различна от вчера, току-що изпеченият хляб ухае изумително, това червило прави жена ми толкова свежа, колегата-гадняр всъщност има хубава вратовръзка, а малкият ни син вече носи един номер по-големи обувки – честито за още една година родителство!

 

Говорете за чувствата си

Съществуват различни стилове на поведение, според които едни хора са по-прикрити, по-затворени, други са експресивни и искат да споделят всичко със света. Но истината е, че и двата типа и останалите, които се намират по-средата между тях, успяват да покажат една малка част от това, което действително им се върти в главата. Освен това, самият процес на комуникация минава през няколко етапа – мисъл, формулировка на тази мисъл, изказване на глас, придвижване до слуха на другия човек, който на база на своя опит, минало, преживявание и възприятия, интерпретира чутото по своя си начин.

Ето защо не е трудно да се загубите в превода и оттам да възникнат куп недоразумения, които, само ако са комични, ще запомним с добро. Затова да говорим за това, което чувстваме, и то от първо лице, а не като обвинение към другия човек, е един от факторите за омекотяване на комуникацията и за полагане на мостове към другите, напр. „Почувствах се пренебрегната, когато ме изпревари пред кафе-машината“, а не „Ти ме изпревари“.

 

Бъдете активни

Движението е живот; освен че доставя кислород до всички кътчета на тялото ни, то позволява по естествен път в него да се отделят жизненоважни хормони, включително този на щастието. И вместо да се залъжем с химичния заместител на любовта – шоколада, е по-здравословно да направим едно кросче из квартала. Това за мозъка е доза щастие, а когато той е щастлив, и ние се чувстваме добре.

 

Бъдете мили със себе си

95% е подсъзнание, и едва 5% е това, за което си даваме сметка. Ето защо се получава така, че в екстремни ситуации изненадваме себе си с реакции, които не сме предполагали, че бихме имали. Също така, на повърхността е възможно да смятаме, че егоизмът, който проявяваме на моменти, е чиста форма на себе-любов, но е тъкмо обратното. Първо, често в дълбините крием един мръсен, окаян затворник, който под парцаливите одежди и сплъстена коса бихме били изненадани да открием себе си. И тъй като тъмничарят на този затвор сме отново самите ние, рядко успяваме да стигнем до там, че да разберем за чудовището, което се крие вътре. И е склонно да се наранява уж случайно, да се разболява – уж от външни причинители, да си подбира среда, която го унижава, а не подкрепя – уж по лош късмет. И само когато забележите, че на себе си сте сложили чукнатата чинийка, за да може за гостите да остане лъскавата, че не си купувате скъпия крем за лице, защото „сега не ми трябва“, или си казвате на пръв поглед безобидното „ама че съм идиот!“ ако пропуснете правилната отбивка. Само тогава ви светва червената лампичка, че нещо под повърхността още носи старите травми. И ги стиска като скъп спомен, вместо да ги разтовари на боклука. Или да направи от тях пепел, от която да поникне нещо ново. Знаете ли, от горестта става чудесна тор.

 

Ограничете екранното време

„Душегубецът“, „Окото на циклона“, „Кутията на Пандора“ – екранното време има много имена, но истината е, че то не ви развива. То, и по-специално социалните мрежи, отнемат от времето ви за живот. Нещо повече, те ви превръщат в продукт, консумиращ това, което несъзнателно му наложат, независимо дали продукти или идея, и в крайна сметка ви правят колелце в механизма на нечия чужда мечта. Уж е забавно, уж е за отмора, а всъщност ни лишава от ценни минути, които иначе креативността ни ще накара да прекараме по куп други начини, по които да трупаме собствени спомени, вместо нарисувани палчета.

 

Прегърнете някого

Сами не осъзнаваме смисъла за физическото и психическото ни оцеляване, който близостта и допирът с друго човешко същество носи. Нашата социална природа, при някой в по-голяма степен, при друг – в по-малка, но винаги е съществена част от нормалното ни развитие и съществуване. Още от времената, в които е трябвало да се притискат един в друг, за да можем да се стоплим, да направим кръгова отбрана при заплаха, или да споделим оскъдно количество храна, в ДНК-то ни е заложена необходимостта от други индивиди, за да оцелеем. И не просто да са наоколо, а да ги усещаме, защото по този начин, както и при движението, в тялото се отделят жизнено необходими хормони.

Вселената в нас е необятна и е резултат от крехък и много фин баланс. Един микроелемент, хормон, витамин да „мръдне“, и последствията могат да бъдат пагубни. Да поддържаме това магическо равновесие, е резултат и от генетична предразположеност, и от външни, независещи от нас фактори, и от правилната подкрепа, която си подаряваме. Грижата за тялото и душата ни в степента, в която зависи от нас, е отговорността, която носим към природата за безценния дар на живота.

 

 

За автора:

Рая Попова е специалист с опит в сферата на коучинга, справянето с житейски и професионални трудности, бърнаута и личностно израстване, и можеш да запишеш час при нея чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

5 начина за интервенция при панически атаки

Какво представлява паническото разстройство?

Паническото разстройство е най-често срещаното състояние от групата на тревожните разстройства. Това са състояния, в чиято група попадат още генерализираното тревожно разстройство, компулсивно-обсесивното разстройство, посттравматичното стресово разстройство. Паническите атаки могат да се проявят освен самостоятелно и в комбинация с други тревожни, хипохондрични, депресивни и стресови състояния. Жените страдат два и повече пъти по-често в сравнение с мъжете.

Паник атаките са моменти на изключително силен нереалистичен страх, съчетан с редица соматични прояви като сърцебиене, учестено дишане, замайване, гадене, изпотяване, напрежение в стомаха и цялото тяло, тремор. Продължават от една до няколко минути, като в зависимост от тежестта на състоянието могат да се повтарят неколкократно за един ден. Могат да се появяват без провокиращ фактор или да са резултат от гняв, силен страх, стрес, агресивен вътрешен диалог. Преживяващият атаката има смъртен страх, усещане, че ще получи сърдечна криза, чувство за задушаване, но разбира се реално не се случва нищо подобно, съществуваща опасност няма!

Но защо се случва?

Причините могат да бъдат много. Наследствеността играе значителна, но не и определяща роля. Голям процент от страдащите от паническо разстройство са от семейства, в които се среща генерализирана тревожност, страхови неврози, депресивни състояния, НО също не малък процент са с абсолютно здрави и адекватни родители.

Корена на паническите атаки са нашите възприятия за света! Паническата атака казва на тялото и психиката ни, че нещо трябва незабавно да се промени. И това е нашето отношение към собствената ни реалност. Тялото е най-съвършената биологична машина и щом са се изчерпали механизмите и за справяне, щом психиката ни води до подобни соматични прояви, значи трябва да поемем по пътя на промяната. Разбира се в днешно време психофармацията е в пълната си сила и справянето с паник атаките чрез медикаменти също е метод на избор, но е добре да направим разлика между симптоматично лечение (което е сила на лекарствата) и лечение на проблема в дълбочина (което е обект на психотерапията и себепознанието).

Ето и някои съвети за справяне с паник атаките:

1. Осъзнаване. Приемане. Любов.

Някои наричат паническите атаки бреме, но за повечето хора те се превръщат в ключовия момент към себепознанието. Като всяко нещо в живота въпрос на избор е да изберем гледната точка, която да ни е в услуга. Осъзнаването и приемането на самата паническа криза, че е нещо напълно безопасно, че е вегетативна реакция на тялото, в резултат на прекомерен стрес или неспокоен и тревожен ум, е първата стъпка към изцелението.

Емоционалните причини за паническо разстройство са липса на любов и приемане към самия себе си, липса на самоувереност, силно чувство за вина, прекалена самокритичност, емоционални и физически зависимости. Празнотата, която съществува в нас и е допринесла за нестабилното състояние, не може да бъде запълнена отвън. Това би могло да се случи само чрез безусловно приемане и любов към себе си. Умовете на голям процент от хората, не само страдащи от паническо разстройство, но и привидно здравите, непрекъснато препускат от мисъл в мисъл. Без паузи. Една след друга. Умовете им са зациклили и „мелят” непрекъснато – разрушителен и изтощителен процес, особено ако мислите са тревожни, негативни, депресивни.

Далеч по-различно е положението когато умът е спокоен и присъстващ в настоящия момент. Единственият начин човек да прояви себе си е да бъде присъстващ тук и сега, в това умение се крие насладата от живота. От тревогите реална полза няма, или можем да променим ситуацията или да я приемем. Бъдейки присъстващ и осъзнат, човек развива удовлетворение от настоящия момент и самоувереност. Присъствайки, всеки един проявява себе си в най-добрата си версия. Усетете тишината в ума си. Паническото разстройство е състояние, което тласка към развиването на емоционална интелигентност. Осъзнаването на състоянието, приемането на себе си и случващия се процес и любовта към себе си са първите и най-важни стъпки.

2. Дишане

По време на панически пристъп дишането е доста учестено , което предизвиква усещане за задух. Хипервентилацията, освен че влошава дихателния процес, води до алкализиране на кръвта и влошава замайването. Това, което можем да направим, е дълбоко диафрагмално дишане. Точно както се практикува в йогата нека вдишването и издишването траят няколко секунди и след издишване да има лека пауза, бавно и спокойно. Този процес освен че ще допринесе за регулирането на честотата на дишането и сърдечната дейност, но и ще релаксира до известна степен тялото.

3. Релаксиращи техники

Медитацията и йогата са чудесни начини да внесем спокойствие и уют в живота си. Физическата активност и успокояването на ума са техники, които елиминират напрежението, повишават енергията и подобряват здравето ни. Практикувайте медитация редовно, вкъщи или сред природата, на което и да е спокойно място. Нека тя стане вашият нов полезен навик.

4. В крайна сметка нищо не е чак толкова важно!

Не приемайте света толкова навътре. Да, емоционалността и интуицията са нещо прекрасно, когато те бъдат източник на щастие и хармония, не и когато са проявени в тревога и обиди. Нищо не е чак толкова важно, че да си заслужава вашия емоционален и физически дискомфорт. Всички сме тук за съвсем кратко, нека направим избора да сме щастливи. Паническата атака не е краят на света, нито е нещо свръх значимо, за да ѝ отделяме мислите си и енергията си. Тя е просто момент, който като всички други, идва и си отива.

5. Позитивни убеждения

Една от най-мощните техники използвани в психотерапията. Проанализирайте кои са негативните убеждения, които ви саботират и ги заменете с позитивни.

Ето и една техника за работа с убеждения и вярвания:

На лист хартия написваме негативно наше вярване (Пример: В случая на А. С., то беше – „ Аз изпитвам страх от храната.„). До него с червен химикал нарисуваме знака СТОП.

Слагаме го на място където да го виждаме всеки ден. Всяка сутрин, обед и вечер го задраскваме, като всеки път го правим с различен химикал. Син, червен и черен химикал.

Правим това от 30 до 45 дни, за да го затвърдим, докато цялото вярване е задраскано.

Всяка седмица може да си го снимате и да си го слагате като wallpaper на телефона или на desktop на Вашия компютър, за да виждате всеки ден прогреса, когато си погледнете телефона или компютъра.

Втората част от техниката, когато сте минали през този период на задраскване от 30 до 45 дни, е на нов лист да напишем новото вярване (в случая ще е: „Аз обичам храната и се храня пълноценно и с удоволствие!“)

До него си нарисуваме една усмивка или нещо друго положително, което ще ни кара да приемате това вярване за истина и си написваме за определени дни в месеца как ще подхраним това вярване.

Слагаме си 5 или 7 дни от този следващ период на месец, месец и половина в който ще направим действия, които да подхранят съответното вярване.

Отново си го снимаме и си го слагаме на телефона. Тук само в началото го снимаме и го оставяме. За да виждаме новото вярване с усмивката или друг положителен символ.

 

Това е НЛП техника, която работи за промяна на вярвания и убеждения.

Приятно прилагане. Ще се радвамe да споделите своите резултати.

 

За автора:

Лилия Илиева и Калоян Божанов, който променя статуквото в България, че е срамно и неестествено мъжете да работят за своето психично здраве и да стават цялостни и много по-успешни във взаимоотношенията, бизнеса и живота си. Можеш да запишеш час при Калоян чрез системата на MindFit.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 3]

В третата част от поредицата, ще ви запознаем с още 5 навика, които хората със силна психика избягват да развиват, за да водят спокоен и щастлив живот.

Можеш да посетиш първата и втората част от поредицата, ако искаш да си припомниш предишните 8 навика.

9. Психически силните хора не завиждат на чуждия успех

Понякога се случва да изпитаме завист за кратко. Дали защото се чувстваме неудовлетворени от собствените си постижения, дали заради породено усещане за несправедливост. Лесно е да негодуваме, но не бива да забравяме, че успехите на другите не омаловажават нашите собствени и вместо да хабим енергия и време в сравняване, по-добре да се съсредоточим върху собствения си път към успеха и личното усъвършенстване.

10. Психически силните хора не се отказват след първия неуспех

„Провалът е част от пътя към успеха“ – може и да звучи клиширано, но си е самата истина. Съвсем нормално е да се обезкуражим, ако първият опит не се окаже успешен. Но това означава ли, че трябва да се откажем? Вместо това какво бихме могли да направим, за да постигнем целта си?

11. Психически силните хора не се страхуват да останат насаме със себе си

За много от нас самата мисъл да останем сами звучи непривлекателно. За други звучи направо страшно. Все пак живеем в свят, в който сме свикнали да имаме непрекъсната връзка със света, да бъдем постоянно заети, да сме обградени от непрестанен шум, хаос и движение. Дали обаче правим разлика между самота и усамотение? Каква всъщност е причината да не прекарваме време насаме с мислите си и осъзнаваме ли колко важно за развитието ни е това?

12. Психически силните хора не смятат, че светът им дължи нещо

Много е важно да имаме реалистична оценка за себе си. Разбира се, има моменти, в които смятаме, че в някои отношения ни се полага повече, но дали наистина заслужаваме да получим нещо повече от останалите? И не е ли по-конструктивно да се съсредоточим върху това, което можем да дадем от себе си, а не върху това, което искаме да вземем?

13. Психически силните хора не очакват незабавни резултати

Наполеон Хил някога е казал: „Търпението, постоянството и потта създават непобедимата комбинация на успеха“. Въпреки че живеем в забързан свят, не можем да получаваме незабавно всичко, което пожелаем. Изключително важно е да си създаваме реалистични очаквания за това колко дълго ще отнеме да постигнем целта си, колко трудно ще бъде и какви усилия ще ни коства. Вместо да се разочароваме от липсата на мигновени резултати, нека не забравяме коя е крайната ни цел, какво ни мотивира да я постигнем и кои са малките, но важни победи, които сме завоювали до този момент.

 

В своята книга Ейми Морин разглежда кои са онези модели на поведение, които биха могли да ни помогнат да развием своя потенциал и ни дава практични съвети как да го направим. „13 неща, които психически силните хора не правят“ ни кара да се замислим дали полагаме достатъчно усилия, за да надградим силните си страни, дали сме готови да се изправим пред предизвикателствата на живота и дали живеем в хармония с ценностите, които изповядваме, независимо от обстоятелствата, които ни заобикалят.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 2]

След като научихме, че е важно да пазим силите си и да регулираме очакванията си, нека продължим към следващата порция “неща, които психически силните хора не правят” според Ейми Морин, психотерапевт и автор на едноименната книга.

5. Психически силните хора не се стремят да угаждат на всеки

  • Готови сте на всичко, за да избегнете конфликт;
  • Склонни сте да казвате „да“, когато ви молят за услуга, дори и да не искате да правите въпросното нещо;
  • Често търсите одобрение и похвала от обкръжението си;
  • Чувствате се отговорни за това как се чувстват другите;

Звучат ли ви познато някои от тези примери? Много често в опита си да бъдем добри и услужливи, да откликнем на нуждите на околните, всъщност пренебрегваме собствените си ценности, чувства и нужди. Какъв е проблемът в това да угаждаме на другите и как да започнем да отстояваме себе си? Здравословно ли е да се съгласяваме с всичко и защо е важно понякога да кажем „не“ ?

6. Психически силните хора не се страхуват да поемат премерени рискове

Истината е, че понякога позволяваме на емоциите да ни завладеят дори когато за тях няма рационално обяснение. Страхът от риска често води до избягването му и това е нормално. Но какво би станало ако се научим как да преценяваме правилно риска и започнем да взимаме по-смели решения, базирани на логика и опит?

7. Психически силните хора не живеят в миналото

„Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай ума си върху настоящия момент“ е казал някога Буда. Много е лесно да заседнем в мисли, които ни връщат назад във времето, дори това да ни носи болка и негативни емоции. Много е лесно да се убедим, че тогава сме били по-щастливи, по-уверени, по-добри, но дали не преувеличаваме и какъв е смисълът да разсъждаваме над отминали събития и неща, върху които в момента нямаме контрол? Вместо това не е ли по-добре да се съсредоточим върху настоящето и да приложим научените уроци, да си поставим нови цели и да продължим напред с живота си?

8. Психически силните хора не повтарят една и съща грешка многократно

Има ли хора, които никога не грешат? Едва ли. Нормално и съвсем човешко е да се греши, важното е каква поука си взимаме след това. А защо понякога не успяваме да се отърсим от старите навици и има ли начин да увеличим способността си за самоконтрол?

Отговорите на всички тези въпроси може да откриете в книгата „13 неща, които психически силните хора не правят“.

Междувременно не пропускайте и третата част на поредицата, в която ще разкрием още 5 „неща“, които хората със силна психика избягват да правят, за да водят спокоен и осъзнат живот.

Categories
Блог Съвети

13 неща, които психически силните хора не правят [Част 1]

Обикновено, когато се замислим за силата на психиката, търсим съвети и примери за това какво би трябвало да направим, как бихме могли да променим поведението си и какво можем да добавим, за да бъдем по-силни. Но замисляме ли се дали има неща, които НЕ би трябвало да правим, замисляме ли се как би могъл да се промени животът ни, ако избягваме определени действия целенасочено?

Отговори на всички тези въпроси се опитва да даде Ейми Морин, която изброява в своята книга „13 неща, които психически силните хора не правят“, като междувременно описва различните видове поведение, на което всеки от нас понякога става жертва. Прочитайки ги, човек се замисля по-задълбочено за личното израстване, за усъвършенстването и за стремежа да бъдем по-добри, отколкото сме били вчера.

В три поредни блог поста ще обобщим нейните заключения, а ако искаш да получиш по-задълбочена информация, непременно си купи пълната книга, издадена на българския пазар от „Хермес“.

1. Психически силните хора не си губят времето в самосъжаление

Това гласи първото твърдение, което отвежда мисълта ни към темата за саморазрушителните мисли, поведението ни в стресови ситуации и справянето с различните житейски предизвикателства.

2. Психически силните хора не пилеят силите си

Както Дейл Карнеги е казал: „Когато мразим враговете си, ние им даваме власт над нас: власт над съня ни, над апетита ни, над кръвното ни налягане, над здравето ни и над щастието ни“. В тази глава въпросът е до каква степен запазваме силите и енергията си за истински важните неща в нашия живот, поставяме ли здравословни емоционални и физически граници във взаимоотношенията си с хората и поемаме ли контрол над собствените си реакции.

3. Психически силните хора не се плашат от промяната

Истината е, че дори да осъзнаваме необходимостта от промяна в нашия живот и да вярваме, че тя е за добро, то много често се страхуваме от нея и се опитваме да я избегнем – дали защото я свързваме с излизане от зоната си на комфорт, дали защото подценяваме собствените си способности да се справим с непредвидени ситуации, или защото прекалено много сме свикнали с определени свои навици и заобикалящата ни среда. Обаче замисляме ли се какъв е проблемът в това да се страхуваме от промяната и как бихме могли да преодолеем това състояние?

4. Психически силните хора не задълбават в неща, които са извън техния контрол

Дали твърде често се опитваме да държим нещата под своя контрол и защо го правим? Колко време и енергия ни отнемат опитите да променим някого и до какво води това? Чувстваме ли се твърде разочаровани, когато нещата не се подредят така, както сме си представяли и какво бихме могли да направим, за да запазим балансирано усещане за контрол?

 

Ако и на теб тези теми са ти поне наполовина толкова интересни и полезни, колкото на нас, не изпускай от поглед блога ни, където скоро идват следващите части и – разбира се – сдобий се с книгата „13 неща, които психически силните хора не правят“ при първа възможност.

Categories
Блог Ревюта Съвети

5 подкаста, които превръщат самотата в израстване

Страх ли те е, подобно на мен (Вики) в миналото, да оставаш сам защото това те изправя лице в лице с тъмните ти мисли? Е, вцепеняващите тишина и за изолация могат да бъдат превърнати в безценно време за попиване на нова информация и израстване. И дори когато няма хора около теб, няма да се чувстваш сам, защото хората, водещи тези подкасти, ТЕ РАЗБИРАТ и ги правят именно за слушатели като теб и мен.

(ВАЖНО! За жалост, все още не успяваме да открием български подкаст, фокусиран върху интересните теми за психичното здраве, така че ще се радваме да ни оставиш коментар, ако ти допада идеята от MindFit.bg да започнем първия такъв!)

Част от чара на подкастите лично за мен е, че ми дават възможност да попивам нова полезна информация, докато шофирам или се разхождам сама. Смятам, че ми поднасят наготово мнения и опит, за които не биха ми стигнали няколко живота да изживея и установя сама. Ето и петте подкаста, които си заслужават вниманието ти в минутките на почивка, които се надявам, че имаш всеки ден, или в моментите на нежелана изолация, които се надявам да имаш ИЗКЛЮЧИТЕЛНО рядко:

1. Therapy Show — Dr. Bridget Nash

Този подкаст е полезен не само чрез разговорите между висококвалифицирани специалисти на разбираем език, но и заради възможността чрез тези разговори да се ориентираш към правилния вид психотерапия и психотерапевт. Във всеки епизод д-р Наш дискутира важни психологически теми със свои реномирани колеги и продължителността на въпросните диалози е идеална за една сутрешна или вечерна разходка или пътуване донякъде – между 30 и 60 минути.

2. Inside Mental Health

Концепцията на този подкаст е много подобна на горния. Основна разлика е, че епизодите са по-кратки (под 30 минути), но много повече на брой. Водещият Гейм Хауърд кани специалисти, с които хвърля светлина както върху теми-табу, така и върху малките ежедневни емоционални битки. Самият той е диагностициран с биполярно разстройство и е прекарал известно време в психиатрия като пациент в следствие на състоянието си, така че определено познава всички страни на менталното здраве.

3. Speaking of Psychology

Темите в „Speaking of Psychology” са много по-обширни от предишните два изброени подкаста, макар отново да се канят специалисти. Тази аудио поредица, чийто нов епизод излиза всяка сряда, се поддържа от Американската асоциация на психолозите и има стотици епизоди  дължина между 20 и 45 минути. Разговорите са спокойни и повече напомнят на монолози от страна на гостите, които пък винаги са с докторска степен на образование, така че определено имат какво да кажат по специалността си.

4. The Psychology Podcast with Scott Barry Kaufman

Подкастът на Скот Бари Кауфман също следва схемата с интересни гости, но е много по-небрежен откъм теми и специалисти в сравнение с предишните в класацията ни. Всеки от епизодите, които са около час като продължителност, се фокусира върху креативност, продуктивност, лични истории и като цяло – разбираеми теми в сферата на психологията.

5. The School of Greatness

Въпреки че е на последно място в настоящата подредба, The School of Greatness с Lewis Howes е любимият ми подкаст изобщо. Причината да не е по-нагоре е, че официално не е специализиран в психология и психотерапия, но в действителност повечето епизоди са свързани с тези сфери, както и личностно израстване, травма и вдъхновяващи истории. Епизодите често минават дори 2 часа, защото гостите са дбре подбрани и имат толкова много за казване, че много от тях гостуват по 3, 4 или 5 пъти през годините. Самият водещ е преживял дългосрочно сексуално насилие като дете, което му позволява да оцени важността на грижата за психичното здраве и да говори за иначе болезнени и често оставащи скрити теми. Любопитно за този подкаст е и че съществува под формата на YouTube канал с над милион и половина абонати, а и като цяло е с най-високо качество на продукция от всички изброени. Освевн това, Луис качва епизод на всеки два дни! Препоръчвам го с две ръце за вдъхновение, подкрепа и нови знания.

 

Ще се радваме да научим кои подкасти слушаш ти и дали сред тях има български. Както и – разбира се – дали подкаст на MindFit с психотерапевти и хора, преминали през психологически бездни, би представлявал интерес за близкото бъдеще! 

Categories
Блог Съвети

7 начина да опазиш менталното си здраве по време на локдаун

16 април 2021 г.

7 начина да опазиш менталното си здраве по време на локдаун

Вече си вкъщи от поне година. Или може би две. Не си сигурен, тъй като времето просто си минава в работа, грижи за дома/децата/близките, може би и малко сън. И цикълът се повтаря. Всеки. Ден. 

За разнообразие се разхождаш до магазина или да изхвърлиш боклука. Уикендите може би се опитваш да имаш социален живот. Стига времето да е хубаво и приятелите ти да не ги е страх да излязат от къщите си.

Ако това ти звучи познато, искаме да знаеш, че не си сам! Хора по целия свят вече се чувстват уморени от безкрайността на пандемията и стреса, който тя носи със себе си. Сега повече от всякога е важно да се погрижим не само за физическото, но и за психичното си здраве. 

Какви проактивни мерки да предприемеш за по-добро ментално здраве?

Според психолога Карол Риф, за да усетиш добро ментално благосъстояние е нужно:

  • Да имаш автономност;
  • Да вярваш, че животът ти има смисъл;
  • Да познаваш себе си;
  • Да усещаш, че се развиваш като личност;
  • Да вярваш, че управляваш живота си по най-добрия начин;
  • Да имаш позитивни интеракции с околните;

При “нормални” обстоятелства, ежедневните дейности ти позволяват да поддържаш менталното си здраве без да полагаш много усилия – разговори с колеги, запознанства с нови хора, посещаване на нови места, вдъхновяваща вечер с приятели, кино с половинката, планиране на ваканция в чужбина.

Локдауните не ни позволяват да усетим тези неща. За това е важно да бъдем малко по-целенасочени ако искаме да предпазим психиката си от колапс. Предлагаме ти няколко идеи, които могат да ти бъдат полезни, за да разработиш план, съобразен с твоите нужди и обстоятелства. 

1. Върни автономността си

Намери усещането за автономност въпреки локдауна. Помисли върху кои аспекти от живота си имаш контрол. За какво вземаш решения сам? Например – имаш контрол върху това какво ядеш, колко си подреден, дали да поддържаш физическата си форма или да прекарваш време пред телевизора. Не се поддавай на вярването, че всичко скоро ще свърши и просто трябва да чакаш. Вземи нещата в свои ръце и планирай как да прекарваш деня, седмицата и дори месеца си. Кога ще ставаш сутрин, колко часа ще работиш, кога ще тренираш, колко време ще отделяш за хоби. Вземайки решения сам ще усетиш автономността си като свобода от пандемичното мислене.

2. Обърни внимание на целите си

Отдели време да помислиш върху нещата, които носят смисъл в живота ти. Кое е най-важното за теб? Какви цели си поставил за себе си? Какъв е срокът им? Какви възможности има около теб за открита дискусия на тема “Смисълът на живота”? Дори разговаряйки с близък на тези теми ще те накара да се почувстваш по-спокойно. А ако се притесняваш да говориш с близките си на тези теми – психотерапевтите са най-доброто решение за честен и открит разговор!

3. Научи повече за себе си

Отдели време докато чакаш да свърши локдауна, за да научиш повече за силните си страни. Научи се да ги цениш и подсилваш. Помисли как можеш да ги използваш. Един от начините е да направиш онлайн тест, който да ти покаже кои качества са най-изявени в теб. Ако искаш по-персонализиран поглед – срещите с психотерапевт могат да ти помогнат да разбереш кои са нещата, които те карат да действаш, да бъдеш щастлив или тъжен и как да подсилиш позитивните усещания от живота. 

4. Работи върху себе си

Възползвай се от времето, което спестяваш за пътуване до офиса, за да започнеш да тренираш или да научиш нещо ново. Не е нужно да излезеш от локдауна с пълно владеене на нов език, но намирай възможности да се развиваш, които ще ти помогнат да постигнеш целите си. Разбий големите си цели на седмични или дневни и ще видиш, че има достатъчно малки стъпки, които да поемеш по пътя на успеха.

5. Поеми контрол върху живота си

Опитай се да си създаваш разнообразие сам. На всички ни се иска понякога просто да се завием и да излезем от леглото чак когато всичко свърши, но е нужно да се научим да се адаптираме. Добра идея е да ставаш от леглото в едно и също време всеки ден. Обличай се все едно ще отиваш в офиса и дори експериментирай с облеклото всеки ден. Ако е невъзможно да следваш рутината си по време на локдаун, помисли как можеш да създадеш нов график, който да балансира работа, свободно време,  физическа активност и учене на нови неща.

6. Отдели време за близките си

Един от позитивите на локдауна е, че можеш много лесно да се срещаш с хора, с които не си се виждал отдавна. Знаем, че не е по-приятно от физическа среща, но отдели време да се чуеш с близък по телефон или Zoom. Напиши мейл на приятел, на когото отдавна не си споделял новости около себе си. Попитай близките си как се чувстват и наистина се опитай да чуеш отговорите им. Усещайки подкрепата на хора, които те познават ще се почувстваш по-спокоен и уверен в бъдещето.

7. Раздвижи се

От години не е тайна, че физическите дейности ни карат да се чувстваме по-щастливи и изпълнени с ендорфини. Разходи се в парка уикенда. Помоли да разходиш кучето на съсед. Намери време за кратка йога или друг вид любима твоя активност преди / след работа. Ние обичаме сутрешните тренировки / разходки, защото удоволствието от тях ни държи през целия ден.

Проактивният метод за поддържане на добро ментално здраве има дългосрочни ползи. Живеем във времена, които са трудни за всички хора по света и запазването на здрав разум е лична отговорност на всеки от нас. Важно е да се научим да намираме удоволствие в малките неща и да бъдем добри и съпричастни към околните.

 

American psychologist Carol Ryff's comprehensive model of mental wellbeing. American psychologist Carol Ryff’s comprehensive model of mental wellbeing.

Сподели с нас своите трикове за поддържане на добро ментално здраве на hello@mindfit.bg.

Categories
Блог Съвети

6 съвета за извличане на максимална полза от психотерапията

15 април 2021 г.

6 съвета за извличане на максимална полза от психотерапията

В много отношения психотерапията не е специалност като всички други. За извличане на максимална полза от всяка среща се изисква и малко предварително знание от страна на клиента. Точно това сме ви подготвили, с надеждата всяко посещение, осъществено чрез MindFit.bg, да ви даде пълния си потенциал.

1. Изберете правилния терапевт

В психотерапията няма универсални специалисти за разлика от други сфери, където често чуваме за т.нар. „светила“. Поради особеностите на тази дейност е от първостепенна важност да се спрете на най-подходящия човек за вашето настоящо състояние. Да, полезно е да обменяте опит с близки, колеги и приятели за качествата на конкретен психотерапевт, но това, че той е или не е помогнал на друг човек, не означава, че вашата ситуация ще е същата.

Проучете в какво е най-добър конкретният специалист и след 2-3 срещи преценете дали усещате прогрес и най-вече – свързаност. Напълно разбираемо е, ако няма леко и естествено течаща комуникация, човек да изпитва трудност да сподели най-съкровените си тайни и мисли. Малко по-нагоре споменахме, че е добре да намерите правилния терапевт за НАСТОЯЩОТО си състояние. Това е така, защото прекрасният специалист, който ви е помогнал в миналото, може да не е подходящ за сегашните ви нужди. И в това няма нищо лошо. По никакъв начин този факт не прави предишния ви терапевт по-малко квалифициран.

Това е и причината MindFit.bg да предлага възможност за посещение на различни терапевти, както и лесно разглеждане на основните им специализации.

2. Отбелязвайте динамиката помежду ви

В безграничното поле на действие на психотерапията съществува т.нар. „работа с процес“. Процесът в този контекст е динамиката и случващото се като усещания и впечатления между участниците. Те могат да бъдат както позитивни, така и негативни, но е изключително важно да ги споделяте със специалиста, макар той да е пряк участник в тях. Както името подсказва, те могат да са сигнал за важен случващ се процес или за чисто ново стъпало за изследване.

Психотерапевтите знаят как да извлекат максимална полза за вас от всяко усещане и впечатление, което им споделите. Буквално всичко по време на сесията може да е от ключово значение, така че не го пренебрегвайте и говорете открито.

3. Не отивайте като на изпит

Психотерапевтичната сесия е време за вас и само за вас. Ако нямате належащ или наболял проблем, не се чувствайте задължени да имате в главата си подготвен списък с теми за разговор. Не сте на изпит и терапевтът знае как да насочва съвсем спонтанен и привидно лек разговор така, че отново да ви донесе полза сега или след време. Понякога може да ви се струва, че сте пропилели цял час в разговори за времето, но това не е така. От този час терапевтът вероятно е направил наблюдения, които ще използва по-нататък в срещите ви. Може вие като клиент подсъзнателно да сте избягвали конкретна тема и затова да сте предпочели да стоите на безопасната тема за времето или да сте имали нужда да прекарате един час в безопасност от заливащия ви с информация свят. Всичко има своята функция и значимост и не подценявайте важността на всяка сесия.

4. Оценявайте паузите

Вероятно в някои от терапевтичните ви сесии ще има моменти на тишина. Това обикновено далеч не се дължи на факта, че нямате какво да си кажете с терапевта си или той не се сеща нищо, което да ви попита. Напълно допустимо е, а понякога – и препоръчително – да се получи пауза в разговора. Оценете я правилно – тя може да е полезна за прекъсване на шума в главата ви, може и да е начин на терапевта да ви остави пространство да изкажете нещо, което според него остава неизразено до момента. Ако пък паузата и тишината ви карат да се чувствате некомфортно, адресирайте го към събеседника си. Това е типичен пример за работа с процес, описана в точка 2.

5. Бъдете напълно откровени

Както вече стана дума, психотерапевтичната сесия е време, посветено изцяло на вас и вашите емоционални и психически нужди. Конфиденциалността, особено при терапевтите от мрежата на MindFit.bg, е гарантирана с документи, а огромното предимство да говорите със специалист е, че той не ви съди, а само ви насочва според информацията, която му предоставяте. Ето защо тези 40, 50 или 60 минути са периодът, в който трябва да се отпуснете, да говорите напълно открито за всичко и да държите съзнанието си отворено. Ако имате неудържима нужда да скриете или преиначите нещо, това също има своето значение. Психотерапевтите работят с реалността на клиента. Това означава, че за тях е без значение кое е обективен факт и кое – е изменено от вас в разговора. В последствие обаче ще излезе наяве защо сте имали нуждата да скриете или измените някоя (условно казано) истина. Просто се старайте да сте откровени и ако имате порив да излъжете или преиначите, можете да споделите и това с терапевта си – гарантираме, че в дългосрочен план ще излязат ценни изводи за вас самите.

6. Запомнете, че за да се постигне подобрение, понякога се минава през най-тежкото

В продължение на няколко сесии може и да ви се струва, че вместо да се чувствате по-добре, се чувствате по-тъжни, притеснени или неспокойни. Това невинаги обаче е лош знак. В повечето случаи дори е показател, че в течение на психотерапията сте „разровили“ тема или проблем, които са по-сериозни и потискани, отколкото сте мислели. За да илюстрираме идеята една идея по-разбираемо, ще направим сравнение с изказване на специалистката по минималистичен и подреден начин на живот Мари Кондо. Според нея точно по време на най-голямото подреждане жилището изглежда по-разхвърляно от всякога. Подобна е ситуацията и с психичното ни здраве. Няма как да излекуваме нещо, ако то стои добре заровено и потъпкано някъде в дълбините на нашето съзнание.

 

Бонус съвет за дами: Избягвайте гримиране преди сесия

Силно вероятно е по време на психотерапевтичните си сесии да прекарате част от времето в сълзи. Ако сте с грим и той не е водоустойчив, това може да окаже неприятно влияние върху очите ви, а вероятно и да ви накара да се притесните за вида си на излизане от кабинета (в случаите, в които срещата е присъствена). Ако изпитвате затруднение да излезете от вкъщи без грим или да говорите с някого – било то и психотерапевта си – без козметичния слой, адресирайте и този факт. Несъмнено зад него се крие нещо важно на психическо равнище.

 

Бонус съвет за мъже: Оставете непробиваемия образ извън кабинета

За жалост, обществото ни все още кара мъжете да се чувстват задължени да са винаги силни, твърди и почти безчувствени. Ако успявате да поддържате този образ в ежедневието си, но имате напиращи чувства, кабинетът (или онлайн стаята) на психотерапевта е мястото, където можете да разкриете истинското си „Аз“. Може да не стане от веднъж, но когато успеете да пробиете собствената си стена и да споделите свободно силните си емоции, ще усетите свободата, от която отдавна сте имали нужда.