В днешната статия се обръщаме към един от специалистите, присъединили се към платформата на MindFit – Боряна Ангелова. Успоредно с частната си практика като психолог и психотерапевт под супервизия, Боряна работи и като треньор на меки умения, предлага организационно консултиране и обучения в бизнес среда. Организира семинари за личностно развитие и себепознание, автор е на редица статии за психичното здраве и справяне с трудностите в ежедневието.
В следващите редове ще разберете повече за бърнаута и последиците от него, и ще откриете практически съвети за предотвратяване на неговата поява, както на организационно, така и на индивидуално ниво.
Как да разберем, че страдаме от бърнаут?
Нека първо направя разграничение между професионална умора и бърнаут. Професионалната умора е тогава, когато изискванията в работата поставят на изпитание или надвишават способностите ни за справяне със задачите. В такива ситуации стресът е временен и също има психически и физически симптоми.
Бърнаут е последната, крайна фаза и е резултат от това продължително неравновесие.
Когато говорим за бърнаут, има налице физическо, емоционално и умствено изтощение. Признаци за физическо изтощение могат да са: загуба на енергия, хронична умора, слабост, безсъние, главоболие. Емоционалното изтощение включва чувства за безпомощност, тревожност, раздразнителност, свръхчувствителност и безнадеждност. Умственото изтощение най-често се изразява чрез развиване на негативно отношение към себе си, към работата и към живота, плюс усещане за провал и ниска самооценка.
Какви са последствията от него?
Казано общо, нагласите на човек стават все по-негативни, като: чувството, че не можем да контролираме работата си, липса на интерес към работата, подценяване на съдържанието на самата работа и на възнаграждението от нея, едно усещане за неспособност за справяне със собствените цели и неудовлетворение от изпълнението им. Цялостно усещане за неефективност.
Хората обръщат ли внимание, ако имат подобна симптоматика?
Бърнаутът започва със стрес, който е резултат от несъответствието между личните очаквания и идеали, и действителността на ежедневния професионален живот. Този стрес може да бъде осъзнат от човек, но и дълго време да не му се обърне внимание, тъй като човек може да си каже: “Това е част от пътя ми, ще мине, ще свикна“. Постепенно обаче започва да се чувства все по- емоционално натоварен, напрегнат и отношението му към работата и колегите става все по-негативно. Едва тогава осъзнава, че нещо не е наред.
Как мениджърите да забележат симптомите на бърнаут в екипите, с които работят дистанционно?
Работата от вкъщи определено затруднява забелязването на симптоми като умора и претоварване. Бих казала, че комуникацията е първото нещо, което е важно да бъде активно. Да говорят и неформално със служителите си, да се интересуват от личния им живот, да търсят обратна връзка от тях. Да се интересуват от това как проектите им влияят и съответно да им дават обратна връзка за тях. Но не само в посока какво още е могло да се направи или се очаква в бъдеще, а да имат и пространство да се похвалят и оценят истински качествата и усилията на даден човек.
Какво могат да направят те за служителите, които се сблъскват с бърнаут?
Ако вече са забелязали симптоми на бърнаут у даден служител освен горепосоченото, бих добавила, че би било добре да дадат възможност на този служител да си вземе няколко дни истинска пълноценна отпуска и/или да го свържат с организационния психолог за консултация. Отново през разговор може да се допитат до нуждите на служителя и да видят каква част от тях могат да бъдат посрещнати в екипа.
Социалните събития в компанията са друг много хубав подход за разтоварване. На такива събития служителите могат да общуват извън контекста на работните задължения и да споделят как се справят с живота като цяло. Така усещането, че не са сами в период на затруднение дава сили за справяне. А ако мениджърът е успял да изгради доверителна връзка с екипите си, още по-добре.
А какво могат да направят, за да предотвратят неговата поява?
Все повече компании започват да отделят внимание върху условията на труд, които влияят на благосъстоянието на служителите. Създават се политики, които целят подобряване на организационните условия, структури и процеси, които да улесняват работата на всеки служител. Добре е да има здравен мениджмънт, който да е фокусиран върху създаването и поддържането на подходяща социална среда, в която се развива доверие и предсказуемост вътре в организацията. Така се засилва усещането за смисъл у служителите. Това може да стане и чрез различни тренинги за изграждане на сплотеност у екипите, обучение за управление на стреса и управление на времето, въвеждане на програми за повишаване на социалнопсихологическата компетентност на служителите. Но първата и най-лесна стъпка е по-чести социални събития, които да подпомагат изграждането на социум и подкрепа вътре в организацията.
Говорим предимно за бърнаут при служителите, но как могат самите мениджъри да се справят с него?
Бих казала, че начинът за справяне е същият. Важно е да има с кого да споделят усещанията си и да намерят пространство за почивка. Знам, мениджърите са много по-заети и по-отговорно натоварени, но именно за това е още по-важно да намират пространство да разтоварват и да споделят преживяванията си – дали с психолог или на екипни срещи, или и двете.
Какви съвети бихте дали за справяне със стреса и напрежението на работното място?
За да се справяме с различните нива на стрес е важно да обръщаме внимание на няколко неща: използване на ресурсите извън работа – социална подкрепа от семейство и приятели, самоактуализация, доставяне на удоволствия и положителни преживявания, развиване на усещане за себестойност и благодарност от вече случващото е в живота. Най-важното, което е превърнато в клише именно заради истината в себе си:
“Оставете работа в работното си време. Не я носете вкъщи”
Как психотерапията би помогнала?
Бърнаут или цялостно усещане за неефективност, загуба на смисъл и вдъхновение, са често срещани теми в кабинета на психотерапевта. Психотерапията помага на човек да бъде много по-спокоен със случващото се в живота му. Много по-приемащ. В процеса на терапия човек се научава да се слуша, да разделя чуждите нужди от своите, да приема трудните ситуации и да почита емоциите си, като им дава пространство да присъстват в живота му. Целият този процес накрая помага на клиента да изгради една стабилна вътрешна мотивация за справяне с предизвикателствата в живота – заради своето собствено добруване и за да има възможност да изгради пълноценни взаимоотношения с хората около него. В много от случаите с мои клиенти се стига до моменти, когато търсим и ползваме ресурси при затвърждаване на себеидентификацията. Тогава човек започва да се вглежда по нов начин към себе си и да се опознава.
Това, на което можем да разчитаме при терапията е, че тя ни помага да израстваме, докато преминаваме през живота.
По какви начини успявате да помогнете на цели екипи в ролята си на организационен психолог?
В организациите, в които съм работила, помощта обикновено е на няколко нива. Създаване на въвеждащи и социализиращи програми за новите служители. Развиване на кариерни пътеки, които да дават цели на служителите от различните нива. Повечето организации имат отделно перо за социални дейности и психично здраве и спрямо служителите се развиват нови практики като: ежеседмични часове по медитация, смесени групи за самопомощ, курсове за подобряване на уменията за делегиране на задачи и други. Обща посока в работата с различните екипи е установяването на двупосочна комуникация между мениджъри и служители е основна точка. С някои от екипите например работихме върху създаването нов дизайн на работа, която да разпределя работното натоварване (екипите сами предефинираха и разпределиха отговорностите помежду си).
Темата за психичното здраве все още среща много предразсъдъци у нас. Как бихме могли, като общество, да ги преборим?
Грижата за психичното здраве е подценявана и пренебрегвана от години – най-вече заради малкото отговори, които даваше допреди по-малко от век. Последните години все повече изследвания доказаха връзката между грижата за психиката и физическото здраве. Да бъдем съзнателни за ежедневните си избори и да знаем как да запазим психиката си цяла, независимо от това какво се случва в реалността, е нещо, на което никой не ни учи в училище.
До преди 20 години именно липсата на информация доведе до създаването на едно табу, че грижата за психичното здраве е срамна. Бих казала, че за да преборим това табу, е необходимо да започнем да говорим открито за тази част от живота, която не е нещо по-различно от това да не можем да се справим с работния ангажимент. Да споделяме с хората около нас и да приемем, че да потърсиш помощ не е признак на слабост, а е знак на грижа.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
