В практиката се наблюдава често срещан мит за това, че не бива да се говори за самоубийството в прав текст с юношите и въобще с хората, които са в уязвима житейска ситуация. Вероятно повечето хора считат, че биха дали идея на човека да извърши самоубийство, ако го попитат директно дали е мислил за смъртта като изход.
Истината е, че непитайки и неотваряйки пространство в разговорите ни за темата за смъртта, прави проблема още по-недостъпен, срамен и плашещ. Понякога предоставената възможност за открит разговор сама по себе си е акт на приемане. Приемане, което често е в дефицит в живота на човека, който има суицидни мисли. Въпросите за смъртта и диалога за смъртта дават усещане, че все пак има място, капацитет и способност да се мисли и за най-плашещото, за най-болезненото. Много хора превъртат фантазии в ума си за смъртта, но това съвсем не значи, че тя би могла да се превърне в избор и действие. Дори обратното – там където не би могло да се мисли, чувства и говори за болката е най-същественият риск. Понякога, опитвайки се да не мислим за най-лошото, сме склонни да го избягваме, изолираме и отлагаме болезнените теми. Всъщност, така както говорим за живота, сексуалността и здравето си, можем да говорим и за смъртта.
Това споделя с нас Соня Каменовска – специалист с 15 годишен опит като психолог в системата на образованието и социалната сфера, част от платформата на MindFit.
В редовете по-долу изброяваме едни от най-често срещаните митове по темата за самоубийствата, а заедно със Соня изтъкваме истините и фактите, които стоят зад тях.
МИТ: Говоренето за самоубийство или питането на някого дали го обмисля ще насърчи опитите за самоубийство.
ФАКТ: Говоренето за самоубийство предоставя възможност за комуникация.
- По-вероятно е споделените страхове да намалеят.
- Първата стъпка в насърчаването на човек със суицидни мисли да живее, идва от разговора за тези чувства.
- Едно обикновено питане дали лицето възнамерява да сложи край на живота си или не, може да започне разговора.
- Говоренето за самоубийство обаче трябва да се управлява внимателно.
МИТ: Младите хора, които говорят за самоубийство, никога не опитват или извършват самоубийство.
ФАКТ: Говоренето за самоубийство може да бъде молба за помощ и може да е късен знак в напредването към опит за отнемане на живота. Тези, които са най-застрашени, показват и други признаци, освен да говорят за това. Ако имате притеснения относно млад човек, който говори за самоубийство:
• Насърчете го/я да сподели повече и им помогнете да намерят подходяща консултантска помощ.
• Попитайте дали лицето мисли за опит за самоубийство.
• Попитайте дали лицето има план.
• Помислете за пълнотата на плана и колко опасен е той. Не омаловажавайте плановете, които изглеждат по-малко завършени или по-малко опасни. Всички суицидни намерения са сериозни и трябва да бъдат признати като такива.
• Насърчете младия човек да разработи личен план за безопасност. Това може да включва време, прекарано с други, срещи с любими хора, планове за бъдещето.
МИТ: Обещанието да запазите бележка неотворена и непрочетена трябва винаги да се спазва.
ФАКТ: Когато се разкрие потенциална или действителна вреда, поверителността не може да бъде запазена.
• Запечатана бележка с молба тя да не се отваря е много силен индикатор, че нещо сериозно не е наред.
• Запечатаната бележка е късен знак за приближаване към самоубийство.
МИТ: Ако човек направи опит за самоубийство и оцелее, той никога повече няма да направи нов опит.
ФАКТ: Опитът за самоубийство се счита за индикатор за следващи опити.
• Вероятно нивото на опасност ще нараства с всеки следващ опит за самоубийство.
МИТ: Хората, които заплашват със самоубийство, просто търсят внимание.
ФАКТ: Всички опити за самоубийство трябва да се третират така, сякаш човекът има намерение да отнеме живота си.
• Не отхвърляйте опита за самоубийство просто като средство за привличане на внимание.
• Вероятно лицето в действителност се е опитало да привлече внимание, следователно има нужда от такова.
• Вниманието, което получи, може да спаси живота му.
МИТ: Самоубийството е наследствено.
ФАКТ: Суицидното поведение не може да бъде генетично наследено. Това, което може да се наследи, е предразположеността към определени психични разстройства или заболявания. Ако има чести случаи на самоубийства в дадено семейство, то те се обясняват със социалното унаследяване на идеята, че самоубийството е пример за решение на проблема.
МИТ: Депресията и саморазрушителното поведение са рядкост при младите хора.
ФАКТ: И двете форми на поведение са често срещани при подрастващите. Депресията може да се прояви по начини, различни от проявата й при възрастни, но преобладава при деца и юноши. Саморазрушителното поведение е най-вероятно да се проявява за първи път в юношеска възраст и честотата му нараства.
МИТ: Всички млади хора с мисли за самоубийство са депресирани.
ФАКТ: Въпреки че депресията е фактор, допринасящ за повечето самоубийства, не е задължително да присъства в случаите, в които хората отнемат живота си.
МИТ: Забележимо и внезапно подобрение в психическото състояние на опитващия се след суицидна криза или депресивен период означава, че рискът от самоубийство е преминал.
ФАКТ: Точно обратното. През трите месеца след опита младият човек е изложен на най-голям суициден риск. Рязка промяна в настроението може да означава, че човекът е взел твърдо решение да отнеме живота си и се чувства по-добре поради това.
МИТ: Човек, който някога е имал суицидни мисли, винаги ще ги има
ФАКТ: Повечето млади хора имат суицидни мисли само за ограничен период от живота си. Често, подрастващите имат изкривена представа за действителната си житейска ситуация и за възможните решения за тях. При подходяща помощ и подкрепа е много вероятно да се възстановят и да продължат да водят смислен и щастлив живот, без да бъдат възпрепятствани от намерения за самоубийство.
МИТ: Единствената ефективна интервенция при самоубийство идва от професионални психотерапевти с богат опит в тази област.
ФАКТ: Всички хора, които общуват с юноши в криза, могат да им помогнат чрез емоционална подкрепа и насърчение. Психотерапевтичните интервенции също разчитат в голяма степен на семейството и приятелите, осигуряващи тази подкрепа.
МИТ: Повечето млади хора, които мислят за самоубийство, никога не търсят или молят за помощ за проблемите си.
ФАКТ: Данните показват, че те често казват на своите връстници в училище за своите мисли и планове. Подрастващите са по-склонни да „помолят“ за помощ чрез невербални жестове, отколкото да изразят ситуацията си вербално на другите.
МИТ: Младите хора, които мислят за самоубийство, винаги се ядосват, когато някой се намеси и след това ще негодуват срещу този човек.
ФАКТ: Въпреки че е обичайно за младите хора да са отбранителни и да се съпротивляват на помощта в началото, тези поведения често са бариери, наложени, за да се провери доколко хората ги е грижа и са готови да помогнат. За повечето юноши, които обмислят самоубийство, е облекчение да имат някой, който искрено го е грижа за тях и да могат да споделят емоционалното бреме на тежкото си положение с друг човек. Когато бъдат разпитани известно време по-късно, огромното мнозинство изразяват благодарност за намесата.
МИТ: Младите хора, които мислят за самоубийство, са луди или психично болни.
ФАКТ: По-голяма част от подрастващите, които мислят за самоубийство, се определят като изключително нещастни и могат да бъдат класифицирани като страдащи от разстройство на настроението или депресия, не са психично болни. Въпреки това, има малък брой лица, чието психическо състояние отговаря на психиатричните критерии за психично заболяване и които се нуждаят от психиатрична помощ.
МИТ: Повечето самоубийства се случват през зимните месеци, когато времето е лошо.
ФАКТ: Данните за сезонните вариации по същество се основават на самоубийствата на възрастни, с ограничени налични данни за юноши. Въпреки това изглежда, че суицидното поведение на подрастващите е най-често срещано през пролетните и ранните летни месеци.
МИТ: Има хора, които са постоянно склонни да отнемат живота си.
ФАКТ: Рискът от самоубийство за всеки индивид варира във времето, тъй като обстоятелствата се променят. Суицидните чувства обаче могат да се появят отново след определен период от време. Ето защо е важно редовното оценяване на нивото на суициден риск при лицата, които са „в риск“.
МИТ: Всяка смърт може да бъде предотвратена.
ФАКТ: Колкото и добронамерени, бдителни и усърдни да са усилията на хората, няма начин да се предотвратят всички самоубийства.
МИТ: След като човек има намерение да се самоубие, няма начин да бъде спрян.
ФАКТ: Самоубийствата могат да бъдат предотвратени. На хората може да се помогне.
- Суицидните кризи могат да бъдат сравнително краткотрайни.
- Незабавната практическа помощ, като например да останете с лицето, да го насърчите да говори и да му помогнете да изгради планове за бъдещето, може да предотврати намерението за опит или смърт от самоубийство.
- Такава незабавна помощ е ценна по време на криза, но след това е необходима консултация с подходящ специалист.
Необходимо е специалистите по психично здраве да са запознати със знаците и симптомите на суицидното поведение, сред които са:
- Депресивно състояние;
- Алкохолна зависимост;
- Зависимост от упойващи вещества (наркотици);
- Разговори или заплахи за самоубийство;
- Опаковане и подреждане на личните вещи;
- Раздаване и подаряване на лични вещи;
- Самонараняване и често повтарящи се „случайни” инциденти.
Доказано е, че в почти всички случаи хората, предприели действия, свързани със суицидност, по един или друг начин дават сигнали към околните за своето състояние, изказвания за “желанието да отнемат живота си”, “чувство на безполезност” и други. Всички тези призиви за помощ не бива да се игнорират.
В такива случаи отделете малко от времето си за конкретната личност, предложете емоционална подкрепа, изслушайте притесненията му, без да давате съвети или решения, акцентирайте на позитивните емоции. Не се колебайте да потърсете и специализирана помощ.
Пълен списък с центровете за спешна помощ и психологическа подкрепа можете да откриете тук.
Източници
- Nevada Division of Public and Behavioral Health (DPBH) Office of Suicide Prevention
- Психопатология – Илия Стойков
- Национален център по обществено здраве и анализи
