Категория: Ревюта

Categories
Блог Ревюта Тема на месеца

Ролята на Moon Knight в дискусията за психично здраве

Когато загледах поредния сериал на Marvel, нямах грам представа, че ще пиша тези редове за него в блога на MindFit. Не знаех, че ме очаква поредица, която ще ме разтърси толкова и ще повдигне на ново равнище ключови дискусии за менталното здраве и психологическите травми в детството. Е, Moon Knight го прави със замах и това е причината тазмесечната ни тема да бъде открита с по-нетипичен текст. А самата тема за май е “Осведоменост”, продиктувана от чуждестранния месец на осведомеността за психично здраве (Mental Health Awareness Month).

 

Този текст повърхностно разкрива части от сюжета на дискутирания сериал.

 

За начало нека очертая какво представлява Moon Knight, защото е нормално повечето хора в България да не са го гледали. Той е нов високобюджетен сериал на Marvel (както винаги – вдъхновен от комикси), чийто последен епизод излиза точно днес. Разкрива ни по безкрайно увличащ начин историята на кротък и мил човек, в чийто живот започват да се случват редица необясними неща и който се оказва с Дисоциативното разстройство на идентичността, познато в миналото като “размножение на личността”. Една от алтернативните му самоличности е агресивен наемник, който освен нормални земни престъпления, е забъркан в сериозни свръхестествени конфликти и може да се трансформира в супергерой с подобаващ костюм. Ключовото послание на сериала обаче не е в супергероизма му, а в личната му история.

Травми

Без да издавам твърде много от сюжета, ще спомена, че в сериала се разкрива по ужасно реалистичен начин част от психическите травми, нанесени на главния герой в неговото детство. Те са нанесени в следствие на трагичен инцидент и последвалата неспособност на майка му да се справи с емоциите си и неадекватността на баща му в това да го защити в тази ключова възраст. Именно тук се появява “разцепването” на личността на главния герой, който несъзнателно се нуждае както от силно и гневно “аз”, така и от невинна и нищо неподозираща алтернативна своя версия. Сцените от предпоследния епизод оставят зрителя в ступор, давайки си сметка колко страшни могат да бъдат действията (или бездействията) на родители върху крехките умове на децата. Те разбиват на пух и прах скандалното вярване на някои възрастни, че “каквото се е случило в детството няма значение, защото човекът още е бил малък и няма да запомни много”. Вярване, което няма как да бъде по-грешно.

Дисоциативно разстройство

За Moon Knight е избрано едно от най-противоречивите, но и най-интригуващи за науката психични разстройства. Дисоциативното разстройство на идентичността обикновено възниква като начин на мозъка да се справи със сериозна травма в миналото – човекът се дистанцира от себе си като способ да се отдалечи от събитието, което го е стресирало в изключително висока степен. 

За дисоциативно личностно разстройство се говори когато 2 или повече личности или съществуват и имат контрол в тялото на един и същи човек.

Друга ключова характеристика е неспособността да се спомнят важни факти и лична информация, които не е възможно да са просто забравени без причина.

Отделните личности, живеещи в тялото на един и същ човек, могат да бъдат от различна възраст, раса и дори от различен пол – впечатляващо за учените е да наблюдават как всяка отделна идентичност си има свои жестове, стойка и начин на говорене.

Както е описано в lechenie.bg, сред другите проблеми, често възникващи в следствие на дисоциативното разстройство, са:

  • Депресия;
  • Променливи настроения;
  • Самоубийствени мисли и пориви;
  • Разстройства на съня (ходене на сън, безсъние и други);
  • Тревожност, панически атаки и фобии;
  • Злоупотреба с алкохол и наркотици;
  • Компулсивни мисли и ритуали;
  • Психотични симптоми (например халюцинации);
  • Хранителни разстройства;
  • Загуба за представа за време;
  • Амнезия;
  • Усещане за присъствие извън тялото си;

Повечето от изброените характеристики са изобразени чрез героя на Оскар Айзък в Moon Knight и това е пореден принос на продукцията към важните теми и борбата със стигмата в световен мащаб.

Ефект

Благодарение на въздействащия начин, по който Moon Knight разказва историята на главния герой, милиони хора се запознаха отблизо с част от възможните последствия от нанесени травми в детството на човек.

В момента при търсене на материали, съдържащи “Moon Knight” и “Mental health”, в Гугъл излизат близо половин милион резултата! Статии в някои от най-големите медии говорят за екранизираните проблеми, редица YouTuber-и създават видеа по темата, а актьорите и продуцентите на сериала не крият, че целта им е била именно да покажат как – за жалост – изглежда реалността за много деца и до какво може да доведе тя в дългосрочен план.

Показвайки герой, който има подобно разстройство, но е повече от интригуващ и положителен, поредицата хвърля нова светлина върху страдащите от подобни проблеми. Човек, живеещ с подобни последствия, няма ни най-малка вина за това и е ключово да се говори по темата и да се помага всячески.

Поради тези и куп други причини Marvel и Disney+ нямаше как да направят по-голям принос към настоящия месец за осведоменост по темите за психично здраве. А нашият принос ще бъде разнообразен, така че се уверете, че ни следвате във Facebook, Instagram и LinkedIn и ни споделяйте своите впечатления от всичко, свързано с психично здраве!

Categories
Блог Ревюта

Защо “Мъдростта на травмата” е един от най-важните филми на нашето поколение

“Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си”, казват хората по света. Аз имам подобно вярване и за музика, филми и интереси като цяло. Важи и обратното: по аудиторията на една творба може да се отсъди каква е самата творба. Това беше и първото ми впечатление за “Мъдростта на травмата” – документалният филм на д-р Габор Мате за психологически травми и зависимости: възпитана, любознателна аудитория с отворено съзнание.

Проличава си отдалеч не само от коментарите в социалните мрежи, но и на място преди прожекцията: любезни хора с надежда, макар и минимална – да намерят групичка зрители, в която има някой неявил се член. Готови бяха да платят много повече от стандартната цена за така ценния билет. Всички обаче бяха дошли и свободни билети така и не се намериха. Аз лично пък си останах с надеждата, че все някак от “Дом на киното” ще им “измислят” местенце в залата.

Защото този филм е увлекателен, но не е развлекателен.

Този филм е ВАЖЕН.

Този филм е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН.

За първи път водя записки на тъмно в кино-салон, но имаше твърде много неща, които е от първостепенна важност да не забравя.

За да не губим време в излишно конкуриране на Уикипедия, ще спомена само, че д-р Габор Мате е канадски лекар, световнопризнат експерт по неврология, психиатрия и психология с фокус върху зависимости.

Както вече споменах, аудиторията на “Мъдростта на травмата” не е цялото население. А ми се иска да е. Филмът е въздействащ, но е направен едновременно научно издържан и разбираем.

ВИЗИЯ И ЗВУК

Макар темпото на пръв поглед да е бавно – с меланхолични мелодии за фон и доста сцени на забавен каданс, “Мъдростта на травмата” не отегчава и за миг. Гледайки го, човек се чувства погълнат и съпричастен към всяка показана история, включително тази на самия д-р Мате. Усещането за спокойствие и дори интимност, така необходими за изграждането на пространство на доверие, са подсилени от мекото илюстриране на част от историите чрез подобие на черна дъска и тебешир.

Тези, които са го гледали, вероятно веднага ще се съгласят, че това е филм, който е едновременно бавен и динамичен. Накратко казано, освен сценарно, е изключително визуално богат: споменатите анимации с тебешир се сменят с документални/репортажни кадри от улиците на големи градове, където живеят част от бездомните герои, както и с интервюта с д-р Мате и негови близки, колеги и пациенти.

Мекият, спокоен тон на гласа на участниците и минорната фонова музика допълват обстановката на пълно, безусловно доверие.

ЗНАЧИМОСТ

Въпросите, които този филм повдига; темите, които поставя на преден план, са това, което го прави един от най-важните на нашето поколение. И “нашето поколение” не е само образно казано. Така наречените “милениали” (родените между 1981 и 1996 г.) сме едно от най-травмираните поколения – до голяма степен заради лутането между различните очаквания и стилове живот, сред които сме се озовали неволно. Според последните проучвания, поколенията преди и след милениалите, са по-добре финансово – най-вече заради своето ясно място в света. Не са били хванати между индустриална и интернет ревюлюция, както и от световната икономическа криза в началото на кариерния си път. Тревожната статистика за влошеното психично състояние обаче включва и т.нар. “Поколение Z” – т.е. най-младото. Липсата на световна война не означава, че хората не са травмирани и това е едно от основните послания на документалния филм.

Сред засегнатите теми е адекватността на преподавателите в начални и средни училища. Учителите в световен мащаб не получават дори базово образование за психология и разпознаване на травми, а работят с деца в ключови възрасти целодневно.

Друг въпрос от критична важност е свръхкомпенсацията за вътрешни липси. Давайки пример дори със самия себе си, д-р Мате разкрива как куп хора стават лекари, полицаи, пожарникари и т.н., само за да запълнят зееща празнина в подсъзнанието си. “Как се справяш с това да не си желан? Правиш се нужен.”

Придаването на човешко лице на безбройните бездомни и наркозависими хора в съвременното общество също е от ключовите приноси на филма. Откровените разговори с тях и илюстрирането на съдбите им дава перспектива, за която повечето от нас не се замислят (или дори се стараят да не се замислят), когато ги подминаваме като част от екстериора на някоя сграда.

Темата за страданието и изцерението обаче е централна в близо 90-минутния съвременен шедьовър. Едно от посланията е, че донякъде трябва да сме благодарни, ако организмът ни реагира с тревожност, паник атаки или депресия, защото това означава, че ни сигнализира, че нещо категорично не е наред и е наложително спешно да се вземат мерки. Цялото ни тяло се бори за нашето оцеляване и щастие и това е неговият начин за сигнализиране.

Най-често причинителят е травма. Тя може да бъде както свързана с физическо насилие или инцидент, така и с привидно незначителни събития в животите на всеки от нас. Може да е и просто натрупване на стрес в ежедневието, който резултира в редица негативни здравословни и поведенчески проявления.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Никой не излезе безразличен от тази прожекция. Някои зрители бяха вдъхновени, други – тъжни, трети – изумени, но всички бяха просветлени. Иска ми се филми като този да се прожектират в училище или поне в университетите. Безкрайно важно е да се говори за влиянието на травмите върху животите на всеки от нас и едновременно с това да става ясно, че могат да бъдат овладени и дори да се превърнат в източник на мъдрост.

Един от ключовите инструменти е психотерапията, така че както винаги ви насърчаваме – дори ако не сте наш абонат – да се свържете с екипа ни на hello@mindfit.bg, за да ви препоръчаме подходящ според нас психолог или терапевт.

Разбира се, ще се радваме и да разберем дали гледахте “Мъдростта на травмата” и какво мислите, ако да 🙂

 

 

„Мъдростта на травмата“ вече е наличен за гледане онлайн в сайта на създателя. За да получите достъп до филма, можете да направите дарение в размер по ваш избор, или да оставите полето празно, за да го гледате безплатно.

Categories
Блог Ревюта Съвети

5 подкаста, които превръщат самотата в израстване

Страх ли те е, подобно на мен (Вики) в миналото, да оставаш сам защото това те изправя лице в лице с тъмните ти мисли? Е, вцепеняващите тишина и за изолация могат да бъдат превърнати в безценно време за попиване на нова информация и израстване. И дори когато няма хора около теб, няма да се чувстваш сам, защото хората, водещи тези подкасти, ТЕ РАЗБИРАТ и ги правят именно за слушатели като теб и мен.

(ВАЖНО! За жалост, все още не успяваме да открием български подкаст, фокусиран върху интересните теми за психичното здраве, така че ще се радваме да ни оставиш коментар, ако ти допада идеята от MindFit.bg да започнем първия такъв!)

Част от чара на подкастите лично за мен е, че ми дават възможност да попивам нова полезна информация, докато шофирам или се разхождам сама. Смятам, че ми поднасят наготово мнения и опит, за които не биха ми стигнали няколко живота да изживея и установя сама. Ето и петте подкаста, които си заслужават вниманието ти в минутките на почивка, които се надявам, че имаш всеки ден, или в моментите на нежелана изолация, които се надявам да имаш ИЗКЛЮЧИТЕЛНО рядко:

1. Therapy Show — Dr. Bridget Nash

Този подкаст е полезен не само чрез разговорите между висококвалифицирани специалисти на разбираем език, но и заради възможността чрез тези разговори да се ориентираш към правилния вид психотерапия и психотерапевт. Във всеки епизод д-р Наш дискутира важни психологически теми със свои реномирани колеги и продължителността на въпросните диалози е идеална за една сутрешна или вечерна разходка или пътуване донякъде – между 30 и 60 минути.

2. Inside Mental Health

Концепцията на този подкаст е много подобна на горния. Основна разлика е, че епизодите са по-кратки (под 30 минути), но много повече на брой. Водещият Гейм Хауърд кани специалисти, с които хвърля светлина както върху теми-табу, така и върху малките ежедневни емоционални битки. Самият той е диагностициран с биполярно разстройство и е прекарал известно време в психиатрия като пациент в следствие на състоянието си, така че определено познава всички страни на менталното здраве.

3. Speaking of Psychology

Темите в „Speaking of Psychology” са много по-обширни от предишните два изброени подкаста, макар отново да се канят специалисти. Тази аудио поредица, чийто нов епизод излиза всяка сряда, се поддържа от Американската асоциация на психолозите и има стотици епизоди  дължина между 20 и 45 минути. Разговорите са спокойни и повече напомнят на монолози от страна на гостите, които пък винаги са с докторска степен на образование, така че определено имат какво да кажат по специалността си.

4. The Psychology Podcast with Scott Barry Kaufman

Подкастът на Скот Бари Кауфман също следва схемата с интересни гости, но е много по-небрежен откъм теми и специалисти в сравнение с предишните в класацията ни. Всеки от епизодите, които са около час като продължителност, се фокусира върху креативност, продуктивност, лични истории и като цяло – разбираеми теми в сферата на психологията.

5. The School of Greatness

Въпреки че е на последно място в настоящата подредба, The School of Greatness с Lewis Howes е любимият ми подкаст изобщо. Причината да не е по-нагоре е, че официално не е специализиран в психология и психотерапия, но в действителност повечето епизоди са свързани с тези сфери, както и личностно израстване, травма и вдъхновяващи истории. Епизодите често минават дори 2 часа, защото гостите са дбре подбрани и имат толкова много за казване, че много от тях гостуват по 3, 4 или 5 пъти през годините. Самият водещ е преживял дългосрочно сексуално насилие като дете, което му позволява да оцени важността на грижата за психичното здраве и да говори за иначе болезнени и често оставащи скрити теми. Любопитно за този подкаст е и че съществува под формата на YouTube канал с над милион и половина абонати, а и като цяло е с най-високо качество на продукция от всички изброени. Освевн това, Луис качва епизод на всеки два дни! Препоръчвам го с две ръце за вдъхновение, подкрепа и нови знания.

 

Ще се радваме да научим кои подкасти слушаш ти и дали сред тях има български. Както и – разбира се – дали подкаст на MindFit с психотерапевти и хора, преминали през психологически бездни, би представлявал интерес за близкото бъдеще!