Вид психоанализа или етап от екзистенциалната психотерапия, който поставя акцент върху съзнателното възприемане и преживяване, а не върху несъзнателната мотивация и стремеж в търсенето на смисъл. Терапевтът обикновено заема активна, често конфронтационна роля, като задава трудни въпроси и отбелязва неадаптивното вземане на решения. Подходът към „битието“ е ориентиран към бъдещето или растежа, а целта е да се развие и насърчи високосъзнателното вземане на решения от страна на клиента. Нарича се още екзистенциална психоанализа.
Меню
