Колко често се чувствате сякаш не ви бива особено в нещата, които вършите ежедневно? Случва ли се да си мислите, че някак си почти на късмет сте стигнали докъдето сте стигнали в живота? Имали ли сте усещането, че сте заблудили всички и всеки момент ще ви разкрият и ще посочат очевидния за вас факт, че не владеете особено добре (ако изобщо) своята специалност?
Ако ви звучи познато, можете да си отдъхнете – не сте умели измамници, просто страдате от т.нар. Синдром на самозванеца (по-познат по света като Impostor Syndrome).
Можете да започнете спокойно да обсъждате тези свои неуверености с околните и с изненада ще откриете от тях куп доводи защо всъщност ви бива в работата или начинията ви. Ще откриете и че никак, ама никак не сте сами в тези си опасения.
Според някои проучвания делът от населението, борещ се с това състояние, достига цели 82%! Най-често срещано е сред високоефективни хора, заради което можем уверено да заявим твърдението в заглавието. А измежду изпитващите го преобладават жените, още от началото на 70-те, когато е направено и първото проучване за този феномен.
Симптоми
Както очертахме в увода, проявленията на Синдром на самозванеца се въртят около усещането на човек, че е измамник, който “минава между капките”. Казано иначе, страдащият от този синдром има:
- Усещане, че заблуждава околните
- Страх от разобличение
- Трудност да приеме личните си успехи
Да, това състояние не прощава на богатите и световно признатите личности (ще разкажем за тях с конкретики в следващ блог пост този месец), като за тях се отнася дори с една идея по-силно. Често, дори ако спечелят най-престижната награда в своята сфера, те просто решават, че въпросната награда явно не е чак толкова престижна и трудна за печелене, щом те са успели.
Особено тежко е проявлението на този проблем в творческите сфери, където резултатите обикновено са субективни и трудно измерими.
Последствия
Животът с Impostor Syndrome може да е почти парализиращ. Синдромът има цяла редица влияния върху ежедневието на изпитващия го. И макар да не е класифициран като психично заболяване, ефектите му могат да бъдат повече от сериозни:
Влошено професионално представяне
Заради постоянния страх, че ще бъдат разобличени като самозванци, хората с този синдром се натоварват с още и още задачи. Опитвайки се да компенсират въображаемата си липса на компетентност, се мъчат да впечатлят колегите си чрез количество. Когато обаче това им изиграе лоша шега, се чувстват още по-близо до усещането, че ще бъдат “разкрити”. Претоварването в комбинация с постоянния страх да не направят нещо грешно, понижава цялостното им професионално представяне.
Избягване на поемането на отговорности
Макар да поемат много задачи, хората с Impostor Syndrome се опитват да избягват поемането на отговорности, когато могат. Ако нещо важно зависи от тях, то представлява риск околните да забележат, когато “самозванецът” не се справи. Да не говорим за последствията, които според него некомпетентността му може да им за хората, за които е отговорен.
Съмнение в себе си
Както вече стана дума, страдащите от Синдром на самозванеца са склонни да омаловажат всяко постижение, ако то стане тяхно. Вместо да се радват на успехите си, те се тревожат, че околните ще разберат “истината” за способностите им и значимостта на съответното постижение.
Грешно тълкувание на външни фактори
Когато човек със Синдром на самозванеца постигне нещо значимо, той има склонноста да го отдаде на външни фактори или късмет. Когато обаче се случи нещо лошо, автоматично смята, че това е по негова собствена вина и се дължи на некомпетентността му.
Неудовлетвореност и бърнаут
Заради постоянните си опити за преодоляване на чувството си за неадекватност, хората с Impostor Syndrome предпочитат да стоят на работно място, което не ги удовлетворява. Не го напускат обаче, защото се притесняват, че го имат на късмет и че няма да ги вземат на по-добро място или позиция. Това обаче в комбинация с допълнителното натоварване, за което вече стана дума, често води и до професионално прегаряне (бърнаут).
Избягване на повишения
Професионални оценявания са един от големите врагове на хората с този синдром. Те се ужасяват от тримесечните вътрешни оценявания, защото всяка потенциална критика ще сложи сол в раната. “Раната” бидейки собственото им вярване, че не ги бива. Ако човек има необходимото самочувствие, критиката не би им нанесла особени поражения. “Самозванецът” обаче ще заеме отбранителна позиция. А може и директно да премине на фазата, в която приема, че е “разобличен” и че нещата са много по-зле, отколкото те в действителност са.
По тези причини този вид хора нямат смелостта и да поискат повишение. Страхуват се от отказ и най-вече от това да чуят причините за отказа, тъй като изначално самите те не вярват, че заслужават повишение.
Тревожност
Всяко от изброените дотук неща логично води до тревожност. Постоянният страх и напрежението да не бъде разкрит или да се провали в нещо, държат страдащия “на нокти”, понякога го държат и буден през нощта. Този начин на живот е най-общо казано в постоянна готовност за “битка или бягство” (fight or flight) заради увереността, че всеки момент някой ще го конфронтира за “заблуждаването”. Организмите ни обаче не са създадени да функционират в перманентно състояние на напрежение и резултатът е хронична тревожност.
Депресия
Проблемите със самочувствието и постоянният страх, разбира се, могат да доведат и до депресия. И то съвсем сериозна клинична депресия. Много често причините за Impostor Syndrome са в далечното минало на страдащия и като такива, те работят не само на повърхностно, но и на дълбоко ниво. Именно с вкоренени негативни вярвания работи и депресията и е от първостепенна важност да се изчистят причинителите възможно най-бързо.
Раздразнителност
Цялото напрежение и постоянната отбранителна позиция неизменно водят и до лесна раздразнителност у хората със Синдром на самозванеца. Колкото и да се опитват да я прикриват – отново за да не привлекат негативно внимание върху себе си – може да се забележи от техните най-близки колеги и обкръжение.
Ниско самочувствие
Синдромът на самозванеца се проявява най-вече в професионално отношение, но влиянието му върху живота на страдащия е всеобхватно. Най-сериозен е ударът по цялостната себеоценка. Тя е изключително ниска, което в среда на други високоефективни хора кара “самозванеца” да страда изключително много.
Срам
Цялото прикриване и напрежение, разбираемо, се дължи на срам при Синдрома на самозванеца. В основата е срамът от незаслужени позиция, заплата, уважение и т.н. А усещането за срам също има огромно влияние върху качеството на живот на всеки от нас.
Действия
Синдромът на самозванеца може да се овладее. Установени са няколко подхода, които помагат осезаемо. Ето основните:
Споделяне
Говоренето по темата може да е изключително позитивно както в работна обстановка, така и в групова психотерапия или семейна среда. Ако сами се “разобличите”, ще откриете, че всъщност не сте крили нищо и че имате цал куп съмишленици в тази битка. Разбира се, в идеалния случай ще навигирате тази заплетена материя под ръководството на специалист, за което MindFit може да е от ключова полза.
Наблюдаване за симптоми
Прочитането на настоящия текст вече е голяма крачка към справянето, защото ще сте значително по-запознати със симптомите, за които да внимавате. Ако се припознавате дори в част от описаните проявления, побързайте да си обърнете подходящо внимание.
Борба с перфекционизма
Знанието, че нищо не е перфектно и че е нормално да имаме своите недостатъци или провали, е здравословно. Перфекционизмът е за деца и емоционално незрели хора, които не могат да приемат реалността, така че се борете всячески с него и просто продължавайте смело напред.
Заместване на негативните мисли
Улавянето на негативните мисли и заместването им с позитивни ще направи чудеса, ако сте последователни в това си усилие. Това означава да отбелязвате и да се радвате на постиженията си, да си припомняте предишни успехи и да си водите записки с позитивна обратна връзка от други хора. В когнитивно-поведенческата психотерапия има цял набор от подходящи упражнения и инструменти за този тип задача.
В заключение
Макар Синдромът на самозванеца да не е официално психично разстройство или заболяване, той може да има изключително пагубен ефект върху живота ни. Ето защо се надяваме, че тазседмичният блог пост ви е бил полезен. Следващите няколко ще продължават да са по тази тема, като ще ви срещнем със специалист, ще споделим най-добрите TED Talks по въпроса и ще ви разкажем историите на богати и успешни личности, борещи се със същото състояние.
А от вас очакваме да ни споделите открито дали сте се сблъсквали с този феномен. Направете го по имейл, във Facebook, Instagram или LinkedIn.