1. Информация за телесните процеси и системи, предоставяна от рецепторите на организма, за да може той да поддържа физиологично желана вътрешна среда и да прави необходимите корекции.
2. Употребата на външно устройство за наблюдение (напр. електрокардиограф), за да се осигури информация относно физиологичното състояние на съответния човек. Когато се използва, за да се помогне на човек да придобие доброволен контрол върху автономните функции на тялото, като например сърдечния ритъм или кръвното налягане, техниката се нарича биофийдбек обучение. Тя може да се прилага терапевтично за лечение на различни състояния, включително хронична болка и хипертония. Вижте също неврофийдбек.
