Това е метод на психотерапията, при който клиентите представят своите проблеми, за да постигнат ново разбиране за себе си и другите. Основната му предпоставка е, че спонтанността и творчеството са от решаващо значение за балансираната, интегрирана личност и че всички хора са импровизиращи актьори на сцената на живота. Клиентите могат да играят роли в различни житейски или въображаеми сцени.
Процесът включва: а) главен герой – протагонист, клиентът или централната фигура в драмата; б) режисьор или терапевт, който ръководи този процес и подпомага клиента с алтернативни превъплъщения и интерпретации; и в) спомагателни герои – терапевтични актьори, които помагат на главния герои при взаимодействието му със значимите други хора в драмата.
Когато психодрамата се използва в група, тези актьори са други членове на групата, които служат като терапевтични агенти, като споделят общи теми или преживявания, засегнати в драмата. При индивидуалното лечение главният герой – клиентът въплъщава необходимите роли, въпреки че някои терапевти също се включват в действието.
