В тазседмичното интервю разговаряме с Георги Добрев, който след дипломирането си като психолог, продължава своето обучение в магистърската програма „Клинична психология – психоаналитична перспектива“ и е част от обучителна група за психодрама психотерапевт. Автор е на психологически изследвания и публикации, сред които е и книгата, която издава тази година „Моралният тормоз на работното място, опустошителното явление в организацията“. В редовете по-долу Георги ни разкрива какво е „мобинг“, споделя ценни практически съвети по темата и ни разказва за личната си мотивация да напише книга.
1. Промени ли се грижата за психичното здраве на работното място след пандемията?
Не мога да бъда категоричен, но имам наблюдения, че за съжаление у нас няма обща практика да се обръща адекватно и достатъчно внимание на психичното здраве в организациите. Все още има толкова много големи компании, в които няма психолози и според политиките им, може би, няма и да има. В този ред на мисли не смятам, че след пандемията има някакъв голям напредък в организационен аспект. Погледнато индивидуално, обаче, по-голяма част от работещите търсят психологическа подкрепа, което отдавам на по-голямата информираност и акцентиране върху важността на психичното здраве в глобален мащаб.
2. В кои сектори смятате, че осведомеността и грижата за психичното здраве е най-належаща?
Смятам, че във всеки сектор осведомеността и грижата за психично здраве е належаща. Без значение естеството на работа, хората сме емоционални създания, които ежедневно трупаме нови преживявания. Преживявания, които отработваме, които обмисляме, понякога и задържаме в себе си за неопределен период от време. Всичко това оказва влияние върху нас, нашата личност, емоции, социални интеракции, представяне в работата и други.
Например, служител, който извършва административна работа и няма други колеги около себе си, то той най-вероятно ще се почувства изолиран и потиснат в някакъв момент във времето. Друг служител, който работи в голям екип, но не е харесван от колегите си и не успява да се интегрира – той също най- вероятно би бил потиснат, ще понижи резултатите си в работата, ще започне да търси вината за това в себе си и достигайки до затваряне (в себе си) и дори депресия.
С тези два примера виждаме как две напълно различни среди носят своите предизвикателства за грижата за себе си и за нашето психично здраве. Затова смятам че у нас имаме много силна необходимост от по-висока информираност и възможности, спрямо които да обърнем внимание на себе си и на психичното ни здраве.
3. Какво бихме могли да направим ако се чувстваме силно потиснати или тревожни на работното място, но се притесняваме да споделим с колега или пряк ръководител?
Съществуват редица техники за самопомощ, в случаите, в които имаме желание да се справим сами с преживяванията си. От друга страна, силно препоръчвам консултирането със специалист, тъй като в моменти като тези е от изключително голямо значение да се почувстваме подкрепени. Следва да имаме предвид, че в този случай става дума за подкрепа от специалист, която нашите близки, приятели и колеги не могат да ни предоставят, дори и да са психолози или психотерапевти. Когато сме тревожни или потиснати, нашата концентрация, памет и внимание се влошават. Това е пряко свързано с нашето представяне в работата. От друга страна, ако известим нашия пряк ръководител, то той ще е информиран и ще има предвид на какво се дължи спада в резултатите ни, както и би могъл да ни даде предложение, идея, препоръка за конкретната ситуация (преживяване) и да ни бъде изключително полезен.
В подобни ситуации, когато имаме някакви притеснения, насърчавам клиентите си да мислят в посока на притеснението си, т.е. какво всъщност ги притеснява ако споделят с прекия си ръководител. Ако ни е трудно можем да си представим ситуацията и да се опитаме да диференцираме притеснението, от къде идва, какво представлява, какво в същност има зад него и т.н.
4. В кои конкретни ситуации е уместно да се обърнем към психолог/ психотерапевт и какво да очакваме?
Работата ни като специалисти по психично здраве е многоаспектна, тъй като бихме могли да подпомогнем човек в редица ситуации. От емоционални проблеми, трудности в отношенията, затруднения в работата до личностно развитие и други. В този ред на мисли смятам, че винаги е уместно да се погрижим за себе си и да не подценяваме своите преживявания и потребности.
Следва да очакваме, че психологическата работа е един процес, в който основен участник е клиентът. От друга страна е психологът/психотерапевтът, който насочва процеса, подпомага и подкрепя клиента.
5. Какво представлява т.нар. „мобинг“?
Морален тормоз „mobbing“ (мобинг) е термин, използван за пръв път от Конрад Лоренц за описанието на животинското поведение. Лоренц определя мобинга, като ситуация, в която група от малки животни нападат по-голямо такова (Lorenz, 1991) или група от животни, която се нахвърля върху отделено от нея животно с цел неговата елиминация (Duffy, M., & Sperry, L., 2007). По-късно шведски лекар в рамките на интереса си за случващото се в ученическото междучасие заема този термин (мобинг) за да опише малка група деца, нападаща най-често едно дете (Heinemann, 1972). Първоначално за описанието на насилствено и агресивно поведение, терминът мобинг е използван от Хайнц Лейман (1990), който ясно го разграничава от определението за тормоз. За него поведението при мобинга е по-усъвършенствано и състоящо се в психологически натиск, вредно третиране (Vandekerckhove, W., & Commers, M. R., 2003), агресивни действия и психологическо нападение от дадена работна група срещу един или няколко индивида (Cusack, 2000; Di Martino, Hoel & Cooper, 2003a; Leymann, 1996b).
Моралният тормоз представлява сложно явление, изразяващо се във враждебно, нежелано, многократно поведение, което от своя страна би могло да има пагубен ефект върху живота (Di Martino, Hoel & Cooper, 2003b); определена форма на целенасочена агресия, която се характеризира с несъответствие между властта в ролите на жертвата/ите и извършителя/ите (Dobry, Y., Braquehais, M. D., & Sher, L., 2013) и се възприема като травматично събитие (Wilson, 1991), тежък социален дистрес (Zapf, 1999a), води до липса на удовлетворение от работата, психосоматични и здравни проблеми, както и психологически дистрес (Hillard, J. R., 2009).
6. Какво Ви провокира да напишете своята първа книга и защо се спряхте на темата за тормоза на работното място?
Интересът ми към моралния тормоз на работното място се появи след една лекция, в която дискутирахме темата. По време на тази лекция имах много и силни асоциации със свои преживявания в организациите, в които съм работил. Започнах да чета все повече и повече и си дадох сметка, че неведнъж съм бил подложен на това деструктивно явление.
По-късно реших да проведа емпирично изследване във връзка с академичното си обучение и се спрях на темата за моралния тормоз на работното място.
Спрях се на тази тема, тъй като я намирам за много актуална и същевременно не толкова известна сред българите. Смятам, че първата стъпка, за да се справим с даден проблем, е да го назовем. Назовавайки го, имаме ясната представа срещу какво сме изправени и това ни помага да се преборим с него. Именно поради тази причина намирам за изключително важна информираността за явлението наречено от някои автори „мобинг“ или още „морален тормоз“. Моралният тормоз е едно такова явление, не толкова разпространено като проблем, но често срещано в работната (организационната) среда.
Следва да имаме предвид, че не съществува перфектно работно място, т.е. няма работно място, което напълно да отговори на нашите очаквания поради редица причини. От една страна заради художествените и холивудски представи за организацията, и от друга фактът, че нашите потребности се променят във времето, заедно с нас. Разбира се, има и редица други фактори, които оказват своето влияние върху нашето възприятие и очаквания.
7. Кои добри практики препоръчвате да включим в ежедневието си за по-добра ментална хигиена?
Живеем във времена, в които работата от вкъщи стана широко разпространена практика. Когато работим такъв тип работа понякога би било много трудно да разграничим кога започва и кога свършва работния ни ден в рамките на личното ни пространство, особено когато сме имали много емоционално наситен ден. Това може да окаже силно негативно влияние ако работим, храним се, спим, отпочиваме и/или извършваме още други дейности на едно и също място. Често това е голямо ограничение за хората, които нямат физическото пространство да диференцират място за всяко свое занимание в дома си. Това, обаче не означава, че трябва да стоим с вързани ръце. За да имаме по-добра ментална хигиена, когато сме в т.нар. хоум офис (home office), препоръчвам когато работим да го правим по по-различен начин, чисто пространствено. Какво имам предвид – да обърнем стола по начин, по който не стоим по принцип, да преместим масата, да променим нещо в начина, по който се намираме в дома си, за да бъде само и единствено за работа. Друго, което бихме могли да направим е да се облечем с дрехи, с които бихме отишли на работа, дори и с обувките (използвайки калцуни, например).
За по-добра ментална хигиена намирам за важно да включим занимания, които имат за цел да ни разтоварват и разнообразяват, като например физически дейности (спорт, тренировка, разходка, йога, бойно изкуство, танци и др.), хобита (за предпочитане такива, които не са свързани с прекарването на допълнително време пред екран, било то на мобилен телефон, компютър, телевизор и т.н.), релаксиращи техники (медитация, взимане на вана и други). Всичко това би ни помогнало да превключим между ролите ни, да оставим работата за следващия ден и да се погрижим за себе си. От друга страна би могло да ни послужи и като превенция за бърнаут.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
