Запознай се с екипа: Аля

Когато решихме MindFit темата за февруари да бъде “самочувствие” и поддържането на здравословна висока себеоценка, автоматично решението ни за това кой да бъде следващият представен член на екипа бе взето.

Тя е находчива, дейна, знае какво иска и как да го постигне. Завършила е право, което й помага в предприемаческата дейност, редом с личните й качества. А дейността й е обширна: освен че е съосновател на MindFit, тя е и съосновател и управител на бранда за CBD козметика Balli Go и това е поредният нелек терен, на който тя съумява да жъне успехи. В MindFit я ценим от една страна заради познанията й в административните и юридически процеси, а от друга – заради нейната универсалност – без значение дали става дума за срещи, намиране на източници или писане на публикации.

И така, по темата за здравословното самочувствие и чрез нейните собствени думи, ви представяме Аля!

„Всички проблеми на човечеството произлизат от неспособността на човек да стои тихо сам в стая.“
– Блез Паскал

По време на едно от първите си посещения при моята психотерапевтка зачекнахме много чувствителна за мен тема и аз се разстроих почти до степен на разплакване. Когато й казах, че съм разстроена, тя ме погледна учудено и каза „По нищо не ти личи, че си разстроена, на мен ми изглеждаш спокойна и уверена”. За мен това бе едновременно шок и момент на просветление. Когато ме попита дали някога си позволявам да бъда уязвима, дойде и вторият шок от тази сесия. Установихме, че не мога да дам дефиниция на понятието „уязвимост“. Наложи се проверя в Google точното значение на думата. Не след дълго осъзнах, че именно уязвимостта е най-големият признак за самоувереност, която човек може да има.
За да мога да навляза по-дълбоко във връзката между уязвимостта и самочувствието, е важно първо да дефинирам ключовите понятия по темата. Когато говорим за увереност, има два основни термина, които често се използват като синоними, но за мен те не са такива – самочувствие и самоуважение.

Дефиницията на тези понятия е:

  • Самоуважение – гордост и увереност в себе си; усещане, че човек се държи с чест и достойнство;
  • Самоувереност – увереност в собствената стойност или способности;

Това разграничение е важно според мен, защото твърде често срещаме в ежедневието си хора, които на пръв поглед изглеждат самоуверени, но когато ги опознаем малко по-добре, виждаме, че им липсват както самоувереност, така и самоуважение. Тук намигам на себе си по време на онази сесия. Самоуважението и самоувереността не са синоними, но са две понятия, които трудно биха съществували едно без друго, или поне не за дълго. Аз вярвам, че самоуважението предхожда самоувереността, защото развиването на нови способности изисква усещането за чест и достойнство. Замислете се колко често се възпирате от ново начинание, за да не се “изложите”. Тук следва въпросът какво всъщност представляват честта и достойнството.

  • Чест – качеството да знаеш и да правиш това, което е морално правилно;
  • Достойнство – положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение;

И за да мога съвсем да отговоря на въпроса какво представляват самоувереността и самоуважението, и как ги възпитавам у себе си, неминуемо е необходимо да дам дефиниция на едно последно понятие, което може да отговори на тези въпроси:

  • Морал – нрави; система от социални норми, които хората от дадена общност приемат за обосновани и справедливи и затова следват по вътрешно убеждение.

Излиза, че нашата самоувереност се крепи на това до колко се съобразяваме с нормите в обществото, в което сме възпитани. По дефиниция нашата самооценка е пряко зависима от одобрението на околните. И до голяма степен практиката показва същото – ние се чувстваме добре, когато получаваме чуждо одобрение, когато изпитваме чувство на принадлежност, когато покриваме “нормативите” на общоприетите норми. Тогава защо толкова много хора имат проблем със самочувствието и удовлетвореността от живота, който водят? Отговорът на този въпрос за мен се крие в липсата на установяване на лични норми и принципи, които да бъдат филтрирани през обществените такива. Обществените норми са твърде много и твърде разнородни. В едни общества е прието момичетата да бъдат омъжвани за братовчедите си на 12 години, в други се счита за нормално жените, които наближават 30-те си години, да замразяват яйцеклетките си, за да продължават да работят. Малко е трудно да се съобразим и с двете, не мислите ли?

Лесната част от упражнението е да стигнем до този извод, трудната е да установим кои са нашите лични норми и принципи. Първата крачка в тази посока е да си създадем навика да оставаме насаме със себе си без разсейващи елементи като мобилен телефон, телевизор и прочее. Сами с тишината, която ни заобикаля. Втората стъпка е задаването на правилните въпроси, като например “Кои са важните за мен неща?”, “В какво вярвам?” и “Как искам да живея живота си”. Лично на мен изключително много ми помага да пиша на ръка отговорите на тези въпроси и разсъжденията си по тях. Тази част, е най-трудоемка, тъй като отговарянето на тези въпроси може да отнеме месеци, дори години. Третата стъпка е непрестанно да се връщаме към отговорите на тези въпроси, защото с времето те се променят, както и ние самите. Но веднъж създадем ли си навика да поглеждамe навътре и да водим този диалог със себе си, трудно ще се върнем назад към безметежното плуване по течението.

На пръв поглед изглежда лесно, но защо всъщност толкова много хора се провалят в това начинание? След като знаем, че тези стъпки ще ни помогнат да имаме по-щастлив живот, защо ги отлагаме толкова дълго?

Страх.

Какъв по-голям ужас от това да се “провалим” в живота? Значително по-лесно е да обвиняваме други хора и външни фактори за своите собствени решения и грешки. Но голяма част от самочувствието се изгражда именно в тези няколко секунди всеки ден, в които решаваме, че ще надмогнем себе си и собствените си страхове. В тези мигове, в които си позволяваме да сме уязвими сами пред себе си, се случва магията, наречена живот. Именно тогава осъзнаваме, че съществуването ни на този свят е силно ограничено от собствените ни възприятия за него. И сякаш се раждаме отново.

Да, приятели, изграждането на самочувствие е тежка, мръсна и непрестанна работа, но си заслужава. И както казва Виктор Франкъл в своята книга “Човек в търсене на смисъл”, независимо пред какви трудности се изправяме в живота, важно е да преминаваме през тях с чест и достойнство.

Имаш въпрос към екипа?

Свържи се с нас на hello@mindfit.bg или чрез контактната ни форма.

Абонирай се за нашия бюлетин

Ако искаш пръв да научаваш за новостите покрай MindFit.

Вход