В MindFit се стремим да поддържаме обществения разговор за важността на психичното здраве, но понякога се появява онзи специален човек, който изстрелва темата до нови висини. Меко казано бяхме впечатлени, когато чухме един от скорошните епизоди на подкаста на страхотната Изабел – Easy Talks with Izi!
В епизодa си от декември 2021-ва тя разгръща в детайл собствените си изживявания и битки с тревожното си разстройство, а за нас няма по-подходящ човек, с когото да разговаряме в месеца ни, посветен на здравословното самочувствие.
Чрез вдъхновяващия й аудио монолог и чрез интервюто, което можете да прочетете по-надолу, ни се иска да стане ясно, че дори впечатляващ млад човек като Изи може да има своите неуверености и притеснения. Това прави разговора ни с нея още по-специален и сме благодарни както на самата Изи, така и на Influencer.bg, които се грижат за нейните професионални ангажименти и ни съдействаха за провеждането на това интервю.
Ако още не знаете коя е нашата “гостенка”, ето няколко думи за нея:
Изабел Овчарова е един от най-известните български YouTuber-и. Тя създава своя канал през 2015 година и успява да събере близо 200 хиляди абонати за едва 3 години. Изабел снима забавни видеа, предизвикателства и скечове, често пресъздаващи ежедневни случки за типичния тийнейджър. Не са й чужди обаче и сериозните теми, които я отличават от повечето й онлайн колеги. Тя излъчва позитивизъм и винаги е земна и истинска, което личи и от няколкото й книги. Да, освен да поддържа два YouTube канала – един с 246 хиляди абонати и втори – с близо 130 хиляди – Изи влага време и в своя подкаст, пише книги, има настолна игра за опознаване и присъства в повечето големи социални мрежи! Препоръчваме ви да изслушате епизода на подкаста, след което да прочетете и ето този наш разговор с младата авторка:
Изи, в последния епизод на своя подкаст засягаш темата за психичното здраве и споделяш своята лична история. Колко време ти отне да събереш сили да го направиш?
Отне ми около 5 години да събера смелост да споделя подробно с последователите си трудностите, които съм преживяла с тревожното разстройство. Съвсем наскоро изобщо споделих, че имам такъв проблем. През годините активно съм говорила за психичното здраве и колко важно е да се грижим за него, но никога не споделях в дълбочина каква е моята история и защо тази тема е толкова важна за мен.
Защо, според теб, хората се притесняват да говорят за психичното си здраве и проблемите, които срещат?
Мисля, че притесненията на хората да говорят за психичното си здраве идват основно от реакцията, която повечето хора имат, когато чуят нещо по темата. Обикновено или не те разбират или твърдят, че желанието ти е просто да привлечеш внимание. Това са все обезкуражаващи реакции, които съвсем естествено карат хората да се страхуват да говорят за трудностите си. И точно заради това в последните години сериозно се фокусирах върху тези теми. Искам все повече хората да се осмелят да ГОВОРЯТ и да бъдат чути. И се надявам да знаят, че аз ги чувам. И съм с тях!
Какво би посъветвала хората, които се притесняват да споделят подобни мисли и преживявания?
Винаги го казвам, но едно от най-добрите неща, които можеш да направиш за себе си, е да споделяш мислите и чувствата си и да търсиш помощ от правилните хора, дори когато се страхуваш. Направи го и после ще си благодариш.
Какво ти помага да преодоляваш тревожността и безпокойството?
Най-много ми помага творчеството, когато тревожното ми разстройство е в пика си. Помагат ми и срещите с психолог, както и медитацията.
Как психотерапията помага?
Начините, по които ти помагат разговорите с терапевт, са безкрайни, или поне за мен, но най-полезното беше да науча, че не съм сама. И милиони други хора преживяват същото. Просто малцина го споделят. И за това реших да бъда една от тях.
Живеем във времена на постоянни промени и дистанцираност. Как успяваш да запазиш ентусиазма си?
Позволявам си да го изгубя и неизбежно ме намира отново. Старая се да не форсирам емоциите си и ако се чувствам демотивирана, например, си постоявам в това усещане. И то неизбежно отминава. И дори когато не съм ентусиазирана, не спирам да работя и да продължавам напред. Няма как иначе…
В подкаста си говориш за ранната възраст, в която си открила, че се бориш с тревожно разстройство и трудностите, през които си преминала като тийнейджър (а и преди това). Какви промени би искала да видиш в училищата или образователната система?
Толкова много промени ми се иска да видя… но най-важната като за начало е възможността на всеки да общува с квалифициран психолог/терапевт безплатно при необходимост и желание. Познавам толкова много хора, които имат нужда и желание да посещават терапевт, но нямат финансовата възможност за това. И това не е честно. Всеки трябва да има право на това.
Безкрайно се радваме, че дългосрочните ни цели ни съвпадат! А какъв беше отзвукът от подкаста? Писаха ли ти слушатели и с каква обратна връзка?
Изненадах се колко много нови хора научиха за мен и творчеството ми точно от подкаста. Той все още е сравнително нов, няма и година от както го създадох, но отзвукът беше изключителен за мен. Не говоря само за статистиките и заемането на първите места в класациите. Това също беше страхотно, но най-специалното за мен беше щастливото вътрешно усещане, което слушателите споделиха, че имат след всеки епизод… Изненада ме и това, че хора – доста по-големи от мен – слушат епизодите с интерес. Трудно ми е да го асимилирам, но съм много щастлива, че опитах!
А има ли разлика във вниманието, което видеата ти и подкаст епизодите ти по подобна сериозна тематика получават, в сравнение с веселите и шеговити такива?
Със сигурност най-малко гледания имат видеата за ментално здраве и тези с по-сериозна тематика, но при подкаста не забелязвам такава реакция. Всеки епизод се слуша почти еднакво много. Всеки иска да се забавлява, но се радвам, че аудиторията ми подкрепя и проявява интерес както към комедията, така и към по-сериозните ми видеа/епизоди.
Сподели ни цитат от някоя от своите книги, който смяташ, че е важно хората да запомнят специфично.
Трудно ми е да избера само 1 цитат, но мога да кажа, че всяко послание в „Причината“ е ценно и си заслужава да се запомни. Ако трябва да избера само 1 то нека е, че „Всичко се случва с причина и винаги е за наше добро. Дори не винаги да изглежда така.“