В тазседмичното интервю ви срещаме с един от първите специалисти, присъединили се към платформата на MindFit — Нонка Данчева. Наред с извършването на психологическо консултиране на възрастни и деца, Нонка провежда консултации, обучения в групи и тренинги свързани с личностно развитие, мотивация, и емоционална интелигентност. Основател е на Център за психологическо консултиране и НЛП коучинг, има богат опит в холистичната терапевтична подкрепа, а като юрист — и в областта на правната, криминалната и съдебна психология.
Вижте в следващите редове защо самочувствието има ключова роля в живота ни, как бихме могли да го подобрим и каква е ролята на психотерапията в този процес.
Защо е важно да имаме самочувствие?
Ние реагираме на света не какъвто е, а според начина, по който ние го възприемаме. Именно през чувството и усещането за собственото ни душевно и физическо състояние, както и през увереността в собствените ни сили и способности.
Самочувствието е необходим елемент, както за да се чувстваме добре сами със себе си, така и за да можем пълноценно да общуваме с другите хора.
Здравото ни самочувствие е ясен знак за хармония на нашето психично, емоционално и физическо състояние. То е свързано и с нашето личностно развитие, социална адекватност, поведение и взаимоотношения. Присъства както при преодоляване на дефицити и научаване на роли, така и при усъвършенстване на социални умения, умения за общуване и междуличностни взаимоотношения и развиване на компетентности.
Кои са рисковете, които крие ниската самооценка?
Самооценка е начинът, по който човек се чувства по отношение на себе си, какво самоуважение и самоприемане има. Тя е чувството за лична ценност и компетентност, както и жизненоважен компонент на собствената Аз-концепция на отделния човек. Оценката ни първоначално зависи от родителската обратна връзка която имаме, влияе се и от заобикалящата среда после в училище, от работната среда и т.н. Външните фактори оказват особено въздействие върху нашата самооценка, затова тя е пряко съотнесена с нашето самочувствие.
Ниската самооценка най-вече крие риска от инертност, от неувереност във вземането на решения и предприемането на действия, затова ключов е моментът човек да развива своето самочувствие, като развива своите умения, познания и компетенции, за да служат те като здрава база за поддръжка на самооценката.
Хора с ниските нива на самооценка, например, имат необикновено голяма потребност от одобрение и привързаност. Често се чувстват в невъзможност да се справят със задачите си, имат усещания за повишена тревожност, напрегнати са. Ниската себеоценка води до неудовлетвореност, която може да има различни проявления в адекватността на поведенията – да имат избягващо поведение, или пък агресивно; деструктивни реакции и действия; затруднения в своя емоционален свят или физически неразположения; общуването и междуличностните им отношения са незадоволителни; невъзможността за справяне със стреса.
За повишаването на самооценката от голямо значение са любовта, топлотата и приемането. Знаем, че чувството за доверие е пазител срещу тревожността и спомага за посрещане на предизвикателства. Високата самооценка е резултат от родителско приемане, качествено внимание, поставяне на граници, както и свободата за собствено действие в реалистични граници. Когато има адекватна родителска любов, приемане и одобрение, човек като възрастен е научен и знае какво е самооценка и как да работи по нея. Когато обаче, не са в достатъчен обем, с ежедневни усилия, действия и практики, както и с подходящата подкрепа, той повишава увереността и самочувствието си. По този начин прави стъпки в посока да подобрява своето ментално, емоционално и физическо здраве.
А какво причинява ниската самооценка?
Самооценката започва да се формира най-първо в резултат от родителското приемане, което за малкото дете е необходимо да бъде пряко изразено. За детето е важно то да бъде поощрявано и хвалено – разбира се в здрави граници, за да не се получи обратния феномен на завишената самооценка. След родителското одобрение е важно за личността да получава и позитивна обратна връзка от своите учители, треньори и т.н., тоест тя се формира на база на положени усилия от личността и полученото утвърждаване за тях. Когато в основите стои здраво утвърждаване, по-нататък в живота възрастният човек ще бъде по-уверен и спокоен в себе си. Налице ли е любов, тогава има и приемане, което е предпоставка за повишена самооценка и гаранция за успех.
Като начин за работа по повишаване на самооценка може да посочим фокус върху задачите, в съчетание с проява на смелост да бъде несъвършен в изпълнението им. Понякога обаче, прекалено високите изисквания за себе си (често в резултат от високи родителски очаквания или перфекционизъм по отношение на себе си) могат да доведат до липса на смелост, до несигурност, ниска себеоценка или пък лошо самочувствие. Перфекционизмът, без да е тема тук, е свързан с чувство, което ерозира личността и човек се усеща все по-слаб, чувства се несигурен и недостатъчно добър.
Когато човек се чувства недостатъчно оценен или пък е неуверен, тогава той се сравнява с другите, спазва някакви норми или стандарти. Възможно е да възникнат, като реакция, у него чувство на ревност, усещания за завист. Което на по-късен етап да прерасне в гняв, съревнование или пък загуба на инициатива, т. к. тук има едно фокусиране върху другия човек, което всъщност изключва спонтанността.
Как можем да подобрим увереността и самочувствието си?
Самооценката е свързана с процеси на преодоляване на свои неадекватности, както и със самоактуализация. Увереността и самочувствието ни се дължат на това какво ние правим, какви цели си поставяме и какви резултати получаваме. От тази гледна точка е важно човек да премисли сам за себе си кои са дейностите, заниманията и уменията, които желае да върши и развива, и съответно на които ще базира своето усещане за увереност. Така ще е все по-наясно със своята житейска стратегия. След това изключително важен е моментът той да успее да съобрази избраните елементи със своите способности към момента. И да включи като инструменти за развитие и утвърждаване на здравото си самочувствие, положителни нагласи към другите хора, към житейските проблеми, към самия себе си, към това, което върши, както и начини за самонаблюдение и самоконтрол в процеса.
Например, ако някой избере да учи чужд език, за да се чувства по-уверен на работното си място, следва да прецени действително колко време и усилия ще му отнеме, вместо да вярва, че за една-две седмици ще научи целия материал. Ако той поддържа едно такова вярване, резултатите от действията му ще го разочароват, защото целта му е била непостижима, т.к. именно резултатите са нашия измерител и поддържащият двигател на увереността ни. В работата ми например, в подобен казус, след като клиентът разгледа къде се намира към този момент и с каква настройка е, можем да предефинираме нагласата му така, че целта му да бъде реално достижима и вълнуваща, а не твърде фантастична, която да отблъсква.
Или, пък, чрез трениране на уменията на емоционалната интелигентност, клиентите успяват да развиват способността си да удържат своя емоционален център и съумяват много по-ефективно да комуникират с околните. Също така чрез определяне на краткосрочни и дългосрочни цели във връзка с проблеми и затруднения и съответно планиране за действие или чрез гледане на ежедневните, дори и минимални предизвикателства и промени в действията и поведението си, като на източник на енергия за всички неща, които обичат да вършат. Така клиентите не се предизвикват прекалено, че да не успяват, а винаги малко над възможностите им, за да се изисква от тях адаптиране и развитие. По този начин си дават възможността да поддържат тялото си здраво, а мислите и емоциите си балансирани, самочувствието растящо и укрепващо.
Къде е границата между високо самочувствие и нарцисизъм?
Високо самочувствие имат тези хора, които адекватно могат да преценят своите компетенции и взаимоотношения, емоционално устойчиви и психически стабилни са, и използват за измерител подобряването на своите умения и самоусъвършенстването.
Нарцистичната личност, от друга страна, има неадекватна преценка за своите способности и по-скоро се сравнява с всички останали, смятайки, че е по-добра от тях, без обаче да полага необходимите усилия. Самочувствието й е без „покритие“. Този тип личност се интересува единствено от задоволяване на личните си потребности, всички останали са длъжни да се грижат за това и не търпи хладно отношение или нехаресване. Тя е изключително и само ориентирана към своя Аз. Докато една здрава личност с адекватно самочувствие за себе си, се грижи както за своите потребности, така и с уважение към нуждите на останалите.
Оказват ли влияние социалните мрежи върху самооценката на младите хора?
Нормалното, човешко общуване е това без много технологии. Технологиите ни пестят от труда, от искреността, от човечността във взаимоотношенията. Нарушават ни комуникационните умения и способности. Чрез тях се губи невербалната и паравербалната комуникация, а тя е, както знаем, много висок процент от общуването. Пропускаме важни елементи като интонация, амплитуди в гласа, паузи. През социалните медии хората не намират среща с реалността. В тях нещата са преекспонирани, украсени, напудрени, направени за „продан“.
Като цяло, да, социалните мрежи несъмнено влияят върху самооценката на младите хора, тъй като те непряко изискват от потребителите си да представят едни фалшиви персони. Наличието на филтри, например, несъзнателно изпраща послание, че има нещо в нас, което следва да се филтрира, което не е добре. Сравняването на себе си с „акаунтите“ на всички останали е много хлъзгав момент, тъй като в мрежата всеки се стреми да се покаже единствено и само в най-добрата си светлина – а ние добре знаем, че нещата в света са черни и бели, не само бели. Това сравняване полага огромни изисквания върху личността, които обаче са трудни или дори невъзможни за покритие. Необходимо е едно връщане в реалността, едно периодично излизане от мрежата, което да ни докаже, че нещата в света не са такива, каквито ни изглеждат онлайн. Разбира се, за хората със стабилна психика, самочувствие и самооценка, това не им влияе много и по-скоро те успяват да си правят „сверка с реалността“.
Под влияние на технологиите, сред хората се наблюдават повишени нива на депресии, тревожност, други психически разстройства. Истинската реалност за тях се превръща в сън и хората стават бездушни холограми. IT специалистите често имат проблеми във взаимоотношенията, защото са интроверти, водят по-затворен начин на живот, имат по-индивидуални занимания, така са свикнали. Т.е. навик им е да имат такова поведение и това, разбира се, е поправимо. Стига да се сетят, че е време нещо да променят. И именно, чрез поемане на отговорни действия и поведение, промяната ще ги извади от това им досегашно недотам удовлетворяващо ги състояние, ще доведе до повишаване на себеоценката и самочувствието им, ще ги приближи още повече до техните собствени ресурси.
Как психотерапията помага в процеса на нашето личностно развитие?
За психотерапията е важен първият момент, в който човек започва да чувства някакъв сериозен дискомфорт и изобщо взима решението да посети психолог/терапевт. Вече стана ясно, че хората с ниска себеоценка имат вярвания, които са доста фрустриращи, дълбоки и с голяма продължителност, още от детството. Идеята за реалността и разминаването с нея, предизвиква у тях чувството за недостатъчност и несправяне, това ги обезсърчава, прави ги да са тревожни и с намалени способности и възможности да постигат целите. Тази стъпка към терапия е много важна, защото посочва, че човек има някаква осъзнатост за дисбаланс или поне предусещане за такъв. В самата терапия се изследват корените на този дисбаланс, нефункционалности, проблемна ситуация или някакви конкретни минали ситуации, оставили емоционални следи у клиента или създали изкривени вярвания и убеждения, които сега му пречат да действа пълноценно в различните житейски сфери.
Терапевтът е тази подкрепяща личност, която заедно с клиента изследва дори най-малките аспекти от живота му, за да открие кои елементи го възпрепятстват и по какъв начин. Съответно как могат те да бъдат осъзнати и отработени, за да може клиентът да си тръгне от кабинета с набор от знания и инструменти, които да премахнат откритите препятствия. И да го отведат до резултати, включително в посока повишаване на увереността и самочувствието. Работейки с вярванията си, чрез провокации и предизвикателства, човек намира нова гледна точка и има вече възможността да разполага с ново поведение във взаимоотношенията си. Така успява да погледне реалистично на възможностите и отговорностите си.
Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.
