Май е месецът за осведоменост за психичното здраве, затова обръщаме поглед към основни съвети и практики, свързани с грижата за менталното ни здраве. Марина Стойчовска е психолог и психотерапевт, основател на Кабинет за психологически тренинги и консултации “Амарна“. Води обучения в сферата на психотерапията и психологическото консултиране и тематични семинари за личностно развитие и емоционална интелигентност. В практиката си провежда както индивидуални консултации, така и работа в група. В редовете по-долу Марина споделя каква е разликата в двата подхода, какво да очакваме от работата със специалист в сферата и кога трябва да се обърнем към него.

— Смятате ли, че обръщаме достатъчно внимание на психичното си здраве?

— Все повече в последните години, но има още много да се прави в тази насока. Психичното здраве не е приоритет на държавата. Повечето специалисти в тази област не са подкрепени институционално. Ние, специалистите, също не правим достатъчно, за да запознаваме хората в останалите професии с нуждата от грижа за психичното здраве и начините за това. Наша задача е и да се борим с предразсъдъците, които държат хората далеч от грижата за психичното им здраве. Предразсъдъци като това, че трябва да си „луд“, за да се обърнеш към психотерапевт; че е въпрос на мобилизация да се справиш със страданието; че някои хора са просто странни; че приятелите могат винаги да помогнат; че единствено позитивно мислене е нужно, за да преодолеем трудностите, които имаме; че психолозите са комерсиални и т.н.

— Кога имаме нужда от психолог? В кои конкретни ситуации е уместно да се обърнем към него?

— Психолозите работят с несъзнаваната част от психиката, така че всеки който е любопитен да опознае себе си отвъд това, което сам знае, е добре дошъл в психологическия кабинет. Обикновено обаче хората се обръщат към нас, когато са се сблъскали със силно емоционално затруднение. Индивидуални са обаче обстоятелствата около всяко едно страдание – проблеми във взаимоотношенията, тъга без основание, безпочвени страхове, натрапливи мисли или действия, затрудняващи особености на характера и т.н. Всичко това е повърхността на айсберга, която провокира срещата с психолога, но отдолу стои много повече – начинът на психично функциониране на дадения човек. Психолозите би следвало да са запознати и да работят с това, което е под повърхността, за да могат да повлияят и на върха на айсберга.

— Какво можем да очакваме от срещата с психолог?

— Рамката, при която работи всеки специалист, е различна. Има обаче някои етични принципи, които е задължително да спазваме. Такива са конфиденциалността, липсата на осъждане, ненасилствено отношение, определено време за работа и заплащане, отказ за работа с хора, които познаваме от личния си живот, както и отказ за създаване на лични отношения с клиентите ни. Ако някой от тези принципи се наруши, терапията спира и се превръща в друг тип отношение. Тази рамка дава възможност да се изгради сигурно и защитено пространство, в което клиентът да може да е спокоен, че е приет такъв, какъвто е и че ще може да се разбере по-добре, в следствие на което да се промени или да живее по-лесно със себе си.

— По какво различаваме психолога от психотерапевта?

— Отговорът на този въпрос се съдържа в самите думи. „Психе“ означава душа. „Логос“-наука. Така че, психологът е специалист, който се занимава с науката за психиката. Психиката е негов обект на изучаване. Психотерапевтът е специалист, който терапевтира, т.е. лекува психиката. Психологът има университетска подготовка, включваща различни дисциплини, но малко от тях са свързани с консултиране и психотерапия. В университетите не подготвят специалисти, които могат да терапевтират психиката. Психолозите бих могли да се занимават с научна дейност, да работят в различни институции, да провеждат ограничен брой консултации и т.н. Психотерапевтът обикновено е завършил психология или друга хуманитарна специалност, но допълнително има минимум четири години извънуниверситетска подготовка в конкретна методология на лечение на психиката (т.нар. парадигми/ школи/ модалности). По време на това обучение конкретният специалист преминава лична терапия и работи определено време под супервизия. Също така, обучението е предимно практическо, а в университета е предимно теоретично.

— Каква е ролята на психиатъра?

— В някои случаи психиатърът е много важен и необходим. Особено когато животът на някого е подложен на риск. Той може да подпомогне медикаментозно даден човек и да облекчи ежедневието му, така че да има повече ресурс да променя и опознава себе си. Понякога имаме сили само да понасяме симптомите си и тогава няма пространство за това да ги изследваме и променяме. В такъв момент психиатърът с добра терапия може да даде много сили на някой свой пациент. Но и по отношение на психиатрите, и на медикаментите има много предразсъдъци – че човек може да се пристрасти към лекарствата; че може да се влоши от тях; че скъсяват живота и т.н. Важно е психиатърът да е ангажиран с пациентите си, те да имат достъп до него и да съобщават за влиянието на медикаментите, за да може да се назначи прецизно и адекватно лечение, което не винаги става от първия път.

— Какво бихме могли да направим ако се чувстваме силно потиснати или тревожни, но се притесняваме да посетим психолог или психотерапевт?

— Психотерапевтите са специалисти, които могат да помогнат, когато някой дойде в кабинета им. Извън него трудно могат да са в помощ на някого. Не е в сферата на психологията да се каже, че здравословният начин на живот е важен. Той включва правилно хранене, почивка, удоволствие, но и удовлетворение от смислени дейности, общуване, движение…Това са неща, които всеки знае. Дали ще ги каже специалист или не, не би следвало да има значение. Но ако човек изпитва силна тревога или е потиснат, същевременно направи всичко възможно да има здравословен начин на живот и го постигне, но това не дава резултат, тогава не остава друго, освен да потърси специалист. От друга страна е важно да знаем, че здравето и спокойствието не са ни обещани и гарантирани, нито са задължителни. Така че, ако не искаме да променим начина си на живот или да посетим специалист, вариант е и да приемем, че ще живеем с тревога или потиснато настроение.

— Кои добри практики е хубаво да включим в ежедневието си за по-добра ментална хигиена?

— Това, което казах в предния въпрос – добра храна, достатъчно сън, активна и пасивна почивка, стремеж към баланс на емоциите, общуване (не задължително с близки хора, добронамерените незначителни контакти са също важни), движение (без да изискваме от себе си непременно движението да е свързано със спорт), връзка с природата, наличие на удоволствие, извършване на смислени за нас дейности, избягване на дигитални устройства. Проблемът не е в тези идеи, а в съпротивите които ни пречат да ги следваме или в липсата на резултат от добрия начин на живот. Тогава с каквито и практики да е, трудно бихме се чувствали балансирани самостоятелно.

— Груповата психотерапия е подход, който знаем, че прилагате в работата си, наред с провеждането на индивидуални консултации. Какво представлява работата в група и какво ни дава?

— По този въпрос мога много да говоря. Обикновено терапевтичните групи са затворени, т.е. състоят се от едни и същи хора. Продължителността им е около 250 часа. Ето защо, те успяват да се обособят като сигурно място, в което всеки може да е спокоен да бъде такъв, какъвто е. Не е от значение хората да се харесват. От значение е да се приемат. Това е много важно – в групите няма осъждане. Най-важното, което груповата работа дава, е самата група. Тя, като един организъм, успява да успокои, подкрепи, приеме и да даде честна, но и ненараняваща обратна връзка, както и възможност за изследване на спонтанните ни реакции и важни за нас теми. Хората в групите са близки, както са близки войниците, които воюват заедно. Виждат се ранени, носят се един друг, забавляват се заедно като за последно, знаят си най-големите интимности. Това е много особена близост. Не е приятелство, а е съратничество. В индивидуалната терапия голяма част от материала, с който се работи, са разказите на клиентите. В групата много често се работи с актуалните реакции. Динамиката в групата, отношенията между нейните членове, провокациите, подкрепата между тях са нещо, което е характерно само за груповия начин на работа.

Ако темата ти е интересна, запиши се за бюлетина ни, в който всеки месец споделяме актуална информация и практични съвети, свързани с поддържането на добро психично здраве.