Категория: Екип

Владо е последен в поредицата “Запознай се с екипа”, но далеч не по важност! Въпреки опита и уменията си, той е твърде скромен и ни отне колосални усилия да го убедим да застане под “светлината на прожектора”!

В MindFit Владо е програмистът, разработил и разширяващ възможностите на платформата ни. Стремежът му е крайният резултат не само да изпълнява търсените ни функции, но и да улеснява целия бизнес процес, съобразявайки нуждите на клиентите, потребителите, терапевтите, и не на последно място – нас самите, работейки със системата.

Владо се сблъсква с компютрите и в частност разработката на  уеб сайтове от съвсем крехка възраст, като в гимназията със свой приятел успяват да спечелят няколко първи места по състезания за разработка на уебсайтове. Преди да завърши училище прави и първите си пари от интелектуален труд, отново чрез правенето на сайтове, което продиктува и по-нататъшното му развитие в тази сфера. Записва Информатика в Софийски Университет и от началото на втори курс започва работа като Java програмист. Преминавайки през няколко различни компании като служител, а по-късно и самонает програмист, той основава собствена уеб агенция и успоредно с това основава първият за времето си хакерспейс в България, около който се завърта мъничка част от open source общността в София.

През годините сменя немалко офиси и квартири, а лаптопът винаги е с него, с което бързо развива нездравия рефлекс да работи буквално отвсякъде, когато има недовършена работа или получи обаждане за нещо “спешно”.

Последните две години на COVID пандемията показаха на много хора, че могат да  вършат работата си от вкъщи. На приказки на всички много ни се ослади тази свобода и самостоятелност. Научихме ли се обаче да се възползваме от това и правим ли го по начин, който да не ни “счупва” психически?

 

---

 

 

Работиш ли там, където спиш? А където се храниш?

Преди няколко години се преместих от гарсониера в тристаен апартамент и докато в гарсониерата не си позволявах да работя вкъщи, новото място беше по-далеч от офиса, та се случваше при успиване в работен ден въобще да не изляза от дома и да работя от там. В това ново място бях решил да поставя работното си бюро в спалнята, така че да остане повече пространство в хола за други неща. На първо време това изглеждаше окей, докато не усетих, че оставам пред компютъра до много късно и почти буквално припадах от стола – в леглото. В редките моменти, в които не работех вечер, лягайки си продължавах да мисля за работа, а бюрото с компютъра ме гледаше от отсрещния ъгъл на спалнята. Извадих си работното място в хола, но мисълта за работа и напрежението от работния ден продължиха да остават с мен в спалнята докато не смених отново местообитанието.

Имах период, в който работех на масата, на която се хранех. Много бързо храненията се сляха с работата и паузите за ядене се превърнаха в работа с храна някъде покрай мен. Нека за момент се абстрахираме от хигиенните забележки относно яденето пред компютъра – засищането на първичните потребности в такава конфигурация грам не помогнаха за овладяването на това, което се разгръщаше като мащабна токсична продуктивност у мен.

Сливането на работното пространство с това, където почивам, където се храня и където би трябвало да се случва личният ми живот се оказа поредният камък в градината на нарушения баланс между същия този личен и професионален живот. Резултатите от това сливане в едно с обичайното ми преработване бяха загубени приятелства, охладели отношения с половинката, отчуждение от роднините ми, за които “все не оставаше време”.

 

Тръгваш ли си от работа и прибираш ли се (наистина) вкъщи?

Дълги години намирах готвенето за загуба на време, сравнявайки  го с това да поръчам доставка на храна, да ям навън или да си взема нещо полуготово. Постепенно гледната ми точка се промени и започнах да виждам в готвенето израз на грижата към себе си и най-близките ми хора, не само заради по-здравословния начин на хранене, но и заради почти медитативното състояние, откъсващо ме от работните тревоги, в което попадах по време на тези 30 минути до 3 часа в кухнята.

Точно  като с готвенето подхождах и към пътуването до работа и обратно – колкото по-бързо, толкова по-добре. Офисът ми от години е на 10-15 минути разстояние с колело, а в повечето случаи имах на разположение и удобен градски транспорт. И като капак на всичко това, често си позволявах да оставам да работя от вкъщи с идеята да спестя тези 30-40 минути, които бих “загубил” в пътуване. Цялата тази нагласа за максимална оптимизация на времето за стигане до работата никак не помагаше да се отърва от натрапчивата мисъл вечер, че вместо да си почивам по един или друг начин бих могъл да отметна още някоя отлагана работна задачка.

Една слънчева пролетна сутрин се оказа, че гумата на колелото е спукана и трябва да се придвижа пеш до офиса, понеже имах уговорена физическа среща за този ден, което изключваше скатаването вкъщи. Тези 35 пешеходни минути в посока ми помогнаха да си подредя мислите в главата преди работа, а на връщане същото това време изчисти съзнанието ми от работните мисли и ме настрои за общуване с близките ми, освободено от стреса, който се носи около лаптопа, когато е отворен на 2 метра от мен.

Колкото и непопулярно да стана да се проповядва работа от офис – физическото разделение от иначе прекрасното работно място и времевата разлика на придвижване от едното до другото място са ключ към хармоничното съжителство на мислите за работа с мислите за личния живот.

 

Страхотна концепция. А реалистична ли е?

На индивидуално равнище, за да си осигурим здравословна работна среда, е от първостепенна важност именно да си изградим т.нар. work-life balance – баланс между личния и професионалния живот. Значимостта на темата е толкова голяма за мен, точно защото след налагане на подобен баланс най-после съм “в център”, не съм в конфликт със себе си, спя спокойно, будя се с ентусиазъм за започващия ден, имам повече време за близките си, а понякога – ДОРИ и за хобитата си!

Какво още влагам в прословутото понятие за здравословна работна среда? Освен баланса, добрата професионална обстановка свързвам с уют, спокойствие и комуникация. На групово ниво съм наясно, че нещата не са толкова лесни. Управлението на цяла корпорация се различава от менажирането на малък екип или собствен график. От опита си в различни условия на работа и общуването ми с хора от различни сфери на дейност съм направил извода, че дори в големите компании важно остава създаването на невраждебна фирмена култура за общуване, вслушване в нуждите на служителите, гъвкавост при адаптирането на средата спрямо хората в екипа. И че е възможно и постижимо.

Накратко казано: ще ми се никой да не стига до състоянията, през които минах през годините на опити и грешки… и след тях още грешки. Колко по-яко би било колегите от “бюро-с-лаптоп” сектора лесно и без много обиколни пътища да стигат до състоянието, в което съм към момента! А ключът за това често е в елементарния баланс и човешкото отношение.

Ако MindFit може да се похвали с разнообразен и компетентен екип, то неминуемо статуетката за креативност и оригиналност отива при Нора! Тя е виновникът за дизайна и всички визии, които красят сайта и социалните канали на MindFit. Като професионалист е от онези супер-гъвкави хора, на които можеш да повериш в общи линии каквото и да е и да знаеш, че то ще бъде направено със съвършено качество.

Официалният й опит също е разнообразен: като дизайнер има над 3 години зад гърба си, но може да се похвали и с още толкова работа с уеб хостинг и QA. Само част от сертификатите й са Magento Solution Specialist, Quality Assurance, Game Design, и UI/UX.

Нора не споделя на всеки за личните си преживявания и мисли, но пък когато го направи, е много директно и откровено. Вижте защо темата за психичното здраве е толкова важна за нея и какво я мотивира да бъде неразделна част от екипа на MindFit:

 

---

 

Дойде и моят ред да споделя защо вярвам в мисията на MindFit и защо въобще ме интересува темата за ментално здраве.

Като за начало ще споделя кратък обмен на тема психотерапия между мен и близък роднина отпреди година:

— Ама, моля ти се, каква психотерапия! Нали за това са приятелите, да им споделяш!
— Това е много остаряло мнение. Защо ми е да товаря приятелите си с всичките си проблеми, при положение че мога да платя на компетентен човек да ме изслуша и потенциално да помогне?
— Е, ако „товариш“, значи много дълго време ти се е насъбирало. Просто ще споделяш по-често.
— Аха. А какво да правя с насъбралото се от 27 години насам?
— А, че какво толкова не си споделяла досега?!

Сега, като дете на неприятен развод и жертва на насилническа връзка, със социална тревожност, нервни тикове и паник атаки, и преживяла куп дребни и не-чак-толкова дребни трагедии — абе, има за какво да се говори. 1-2 неща, със сигурност.

От много години ми беше напълно ясно, че се нуждая от някаква помощ. Приятел може да те изслуша, може да те прегърне, може би дори ще успее да помогне с някакъв моментен проблем, но малко хора разполагат ей така с инструментите да лекуват вътрешните ти болежки. И докато съм открита за това да споделям мъки и проблеми с хора, далеч не искам да разчитам на приятелите си да играят нелесната роля на емоционални кошчета всеки път, когато ме налегне Голямото Тъжно.

Както с много други неща, от много време се канех да посетя специалист, но знаеш как е — най-трудно е да започнеш. Все моментът не беше правилен, все парите не стигаха. За рождения си ден получих изключително шантав, но много любим подарък от група близки приятели (начело с Вики, която също е част от MindFit) — 7 предплатени сесии при доверен психотерапевт.

Там, най-сетне се вгледах в теми, които бях запратила в далечните кътчета на съзнанието си, където са си се вкисвали необезпокоявани с години. Резултатът не беше красив, никак даже — малко като да повдигнеш похлупака на тенджера с манджа, която си забравил на терасата преди 2-3 седмици. И е лято. И си се чудил защо мирише толкова зле, когато излезеш на терасата. И по същия начин си се чудил и защо ти напират сълзи веднага, когато се замислиш за онази тема.

Но сега знаеш защо ти напират сълзи. Разбираш защо се чувстваш по начина, по който се чувстваш. Може би виждаш проблема в съвсем различна светлина, може би си готов да споделиш дълбоките си терзания и открития със своите близки (ако не знаят вече), а в някакъв момент може би дори ще спрат да те задавят моменталически сълзи.

Неусетно, в хода на терапията, ще те хванат за ръка и ще те отведат в най-странните местенца в главата ти, и ще ти посочат състрадателно нещо, което не си знаел, че въобще е там, пък обяснява толкова добре някои твои поведения и чувства. А със знанието понякога идва и силата за промяна.

Процесът не е простоват, рядко е. И чувствам, че пътят ми с психотерапията ще бъде дълъг, но за сметка на това — плодовит, и това ме обнадеждава.

Последните няколко години бяха тежки за целия свят, и изостриха неколкократно важността на това да се грижим за психичното си състояние. Все повече компании забелязват това и започват да се ориентират към добавяне на програми за подпомагане менталното здраве на своите служители; неразделна част от пакета с предлагани социални придобивки, рамо до рамо с допълнителното здравно осигуряване и картите за спорт. Страхотен напредък!

И както онзи подарък ме побутна да потърся помощ, да си обърна внимание и да започна качествено да работя върху себе си, така и MindFit, в ролята си на социална придобивка, може да промени и подобри страшно много животи. Представа си нямаш как силно ми топли сърцето това знание.

Рони е от все по-малкото в днешно време млади хора, които обичат и предпочитат да общуват с познати и непознати, да им звъннат по телефона и да се разберат за супер-кратко време и изобщо — да вършат нещата ефективно!

Ето защо е повече от логично тя да заема отговорната роля на координатора на мрежата от терапевти на MindFit. Рони е човекът, който говори в детайл с всеки специалист и съответно — човекът, който може най-добре да препоръча подходящия психолог или психотерапевт. Дори филтрите на нашата платформа все още са много далеч от това да стигнат нейното ниво!

А какъв е професионалният път на толкова ефективен и в същото време — лъчезарен специалист като Рони? Шарен и динамичен!

Първо завършва Бизнес икономика с преподаване на английски език в УНСС, след което започва своето кариерно развитие в банковата сфера. Впоследствие се прехвърля в голяма международна ИТ компания, където натрупва ценен управленски и организационен опит. Променя обаче посоката на кариерния си път, за което можете да прочетете в текста по-долу. Влага енергия и усилия в MindFit, в чиято кауза искрено вярва, а като хобита и лична страст се отдава на спорт, пътувания и “нови светове”.

Ето какво споделя Рони по MindFit темата на месеца: Устойчива продуктивност:

 

---

 

Продуктивността не бива да е самоцел. Това е изводът, до който стигнах, след годините, прекарани в шумотевицата на корпоративния свят. И не, нямам предвид, че е маловажно да имаме сериозни амбиции, цели и да постигаме високи резултати. Но това да бъдем ефективни на всяка цена може да бъде ужасно изтощаващо и нездравословно.

Неотдавна се сблъсках с добре познатия бърнаут. Липсата на фокус и концентрация в един момент станаха ежедневни мои придружители, а новите задачи се трупаха ли трупаха. Промяната в настроенията започна да нарушава вътрешния ми баланс и личните ми взаимоотношения. Дисциплината и концентрацията през работния ден отстъпиха място на отлагането и самокритиката, а те от своя страна — на безкрайната умора. И точно в този момент аз казах “стоп”. Направих драстична промяна в професионален план и си дадох достатъчно време да презаредя с нови сили и енергия. Най-доброто решение, което съм взимала някога. Истината е, че макар подсъзнателно да знаем от какво имаме нужда, понякога отнема доста време докато го осъзнаем.

Точно затова почивката и грижата за нашето психично здраве са ключови. Да дадем шанс на мозъка си да отпочине е най-доброто, което можем да направим, в момент, в който се чувстваме потиснати и непродуктивни. Дали ще вземем няколко дена отпуск и ще го прекараме сред тишина и природа или ще прекараме уикенда вкъщи, наслаждавайки се на любима книга — важното е да отделим време за себе си по начин, който истински ни разтоварва. И да не забравяме, че е важно да обръщаме внимание на сигналите, които тялото ни дава — те не са случайни и не бива да ги пренебрегваме.

Да, онлайн пространството е пълно с клипове за мотивация и продуктивност, всеки втори влогър споделя своята уникална рутина, а приятелите ни във Фейсбук изглеждат истински успели. И в това няма нищо лошо, дори напротив. Страхотно е, че имаме достъп до разнообразни източници на информация, както и познаваме личности, които ни съветват и мотивират. Но не погледнем ли към нас самите и не вникнем ли в нашия личен проблем, трудно ще постигнем промяна. Това, което работи при едни, невинаги е валидно при други.

Смятам, че ключът е в това да опознаем себе си:

• Да открием кои са онези малки навици, с които денят ни започва ведро и продуктивно и да ги направим своя лична рутина;
• Да разберем дали поставянето на конкретни срокове и граници ни помага да сме по-изпълнителни и организирани или води до обратния ефект;
• Да пробваме различни техники и подходи за управление на времето и да отсеем тези, които работят за нас;
• Да намерим своя начин да разтоварваме и презареждаме след тежък ден;
• Да се замислим дали посоката, в която сме поели, е тази, която наистина желаем, или се съобразяваме с нечии чужди амбиции и цели.

Този процес на себеопознаване, разбира се, отнема време и усилия. От личен опит знам, че работата с психотерапевт го ускорява и определено си заслужава. Да, трудно е да се откъснем от ежедневието и навиците, с които сме свикнали, да преразгледаме ценностите и целите пред себе си, но веднъж тръгнем ли по този път, резултатите не закъсняват.

Неслучайно Наполеон Хил е казал: “Търпението, постоянството и потта създават непобедимата комбинация на успеха”. Вярвам, че всеки от нас има своята уникална комбинация, въпросът е да я намери.

MindFit несъмнено преплита каузата на екипа ни за достъпна психотерапия с личните истории на всеки от нас, а Виктория Викторова е ярък пример за човек, извлякъл поуките и мъдростта от всичко преживяно.

Тя играе главна роля в създаването на MindFit, като споделя находчивата си идея с обкръжаващите я съмишленици, давайки тласък на един истински смислен и значим проект. Междувременно е съосновател на други две компании и има над 15 години професионален опит в сферата на маркетинга, журналистиката и комуникациите.

Няма да скромничим и ще припомним, че Виктория бе отличена като една от 40-те най-значими бизнес личности за Югоизточна Европа за 2021 г. в класацията “40 под 40” на международната организация Business Elite. Вики е истинска бизнес фурия и неслучайно се гордеем с нея!

И все пак, успешните начинания вървят ръка за ръка с много трудности, предизвикателства и тревоги. Вижте какво ни сподели самата Вики по темата, която засегнахме този месец, а именно тревожното разстройство:

 

---

 

Представяйки си тревожно разстройство, човек обикновено си мисли за крайните и лесно видими негови проявления: неутешими притеснения по различни битови и екзистенциални теми, паник атаки, безсъние, страх от излизане, общуване, заболявания или друго. Рядко се замисля за тихия и дори подмолен начин, по който това разстройство се промъква в живота на страдащия от него.

От личен опит мога да споделя именно за този процес, за който рядко се говори в детайл. За онези моменти, в които не подозираме, че нещо “обективно не ни е наред”, но усещаме непонятни малки особености на физическо и на психическо ниво.

При мен тревожното разстройство се появи за първи път като спътник на клиничната депресия. С нея вече бях запозната и я свързвах с летаргия, апатия и усещане за скръб. Затова и бях толкова озадачена от надигащото се напрежение и чувството, че съм като “на пружина”, както и че дори когато нямам нищо спешно за правене, ме измъчва неясна мисъл, че си губя времето и отлагам (несъществуващи) ангажименти.

Още по-сложно става, когато тези проявления започнат да имат и физически измерения. Свит стомах, усещане за буца в гърлото, невъзможност за дълбоко поемане на въздух, леки смущения в съня, нервни тикове… Инстинктивно човек тръгва да търси физическата причина за тези симптоми и в най-честия случай това се изразява в поредица от посещения на лекари и правене на изследвания. Резултатите не индикират за нищо конкретно, а симптомите не утихват, дори напротив.

Когато човек веднъж е преминал по тази пътека, му е ясно, че става дума за ранни проявления на тревожност и че тя е не само причинителят им, но в последствие се и подхранва от тях в порочен кръг.

И макар физическото и психическото за пореден път да са силно преплетени, страдащият от тревожно разстройство може и с години да не се подобри, ако ходи единствено на специалисти по физическо здраве.

И тук, както и с депресията, обикновено става дума за отчаян опит на подсъзнанието да сигнализира чрез тялото за необходима значителна промяна.

Посещавайки психотерапевт, давайки си време на тишина за размисъл, изливайки мислите си на хартия и използвайки куп техники за справяне, си дадох сметка какво ми тежи и съставих план за излизане от оковите на това сковаващо състояние.

В моя случай това означаваше да напусна тогавашната си работа и да се захвана с предприемачество. Да, това не се случи за един ден, но чрез внимателно и стратегическо планиране стигнах до настоящия момент, когато тревожността ми е напълно здравословна и се появява в необходимите ситуации и граници.

Вече имам знанията и способността да идентифицирам нейните проявления в ранна фаза, ако са извън нормата, и да ги адресирам навреме. Чрез внимателно вглеждане навътре, чрез много комуникация с околните и терапевт, чрез отдаване на време за отдих и спокойствие и умишлена битка с чувството за вина при взимане на почивка.

Това е и една от многото причини MindFit и всичко, което правим чрез платформата, да са толкова значими за мен и буквално да допринасят за спокойствието и удовлетворението ми. Както винаги – насреща съм за приятелски разговор с всеки, който припознава себе си в описаните по-горе начални симптоми.

Когато решихме MindFit темата за февруари да бъде “самочувствие” и поддържането на здравословна висока себеоценка, автоматично решението ни за това кой да бъде следващият представен член на екипа бе взето.

Тя е находчива, дейна, знае какво иска и как да го постигне. Завършила е право, което й помага в предприемаческата дейност, редом с личните й качества. А дейността й е обширна: освен че е съосновател на MindFit, тя е и съосновател и управител на бранда за CBD козметика Balli Go и това е поредният нелек терен, на който тя съумява да жъне успехи. В MindFit я ценим от една страна заради познанията й в административните и юридически процеси, а от друга – заради нейната универсалност – без значение дали става дума за срещи, намиране на източници или писане на публикации.

И така, по темата за здравословното самочувствие и чрез нейните собствени думи, ви представяме Аля!

 

---

 

„Всички проблеми на човечеството произлизат от неспособността на човек да стои тихо сам в стая.“
– Блез Паскал

По време на едно от първите си посещения при моята психотерапевтка зачекнахме много чувствителна за мен тема и аз се разстроих почти до степен на разплакване. Когато й казах, че съм разстроена, тя ме погледна учудено и каза „По нищо не ти личи, че си разстроена, на мен ми изглеждаш спокойна и уверена”. За мен това бе едновременно шок и момент на просветление. Когато ме попита дали някога си позволявам да бъда уязвима, дойде и вторият шок от тази сесия. Установихме, че не мога да дам дефиниция на понятието „уязвимост“. Наложи се проверя в Google точното значение на думата. Не след дълго осъзнах, че именно уязвимостта е най-големият признак за самоувереност, която човек може да има.
За да мога да навляза по-дълбоко във връзката между уязвимостта и самочувствието, е важно първо да дефинирам ключовите понятия по темата. Когато говорим за увереност, има два основни термина, които често се използват като синоними, но за мен те не са такива – самочувствие и самоуважение.

Дефиницията на тези понятия е:

• Самоуважение – гордост и увереност в себе си; усещане, че човек се държи с чест и достойнство;
• Самоувереност – увереност в собствената стойност или способности;

Това разграничение е важно според мен, защото твърде често срещаме в ежедневието си хора, които на пръв поглед изглеждат самоуверени, но когато ги опознаем малко по-добре, виждаме, че им липсват както самоувереност, така и самоуважение. Тук намигам на себе си по време на онази сесия. Самоуважението и самоувереността не са синоними, но са две понятия, които трудно биха съществували едно без друго, или поне не за дълго. Аз вярвам, че самоуважението предхожда самоувереността, защото развиването на нови способности изисква усещането за чест и достойнство. Замислете се колко често се възпирате от ново начинание, за да не се “изложите”. Тук следва въпросът какво всъщност представляват честта и достойнството.

• Чест – качеството да знаеш и да правиш това, което е морално правилно;
• Достойнство – положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение;

И за да мога съвсем да отговоря на въпроса какво представляват самоувереността и самоуважението, и как ги възпитавам у себе си, неминуемо е необходимо да дам дефиниция на едно последно понятие, което може да отговори на тези въпроси:

• Морал – нрави; система от социални норми, които хората от дадена общност приемат за обосновани и справедливи и затова следват по вътрешно убеждение.

Излиза, че нашата самоувереност се крепи на това до колко се съобразяваме с нормите в обществото, в което сме възпитани. По дефиниция нашата самооценка е пряко зависима от одобрението на околните. И до голяма степен практиката показва същото – ние се чувстваме добре, когато получаваме чуждо одобрение, когато изпитваме чувство на принадлежност, когато покриваме “нормативите” на общоприетите норми. Тогава защо толкова много хора имат проблем със самочувствието и удовлетвореността от живота, който водят? Отговорът на този въпрос за мен се крие в липсата на установяване на лични норми и принципи, които да бъдат филтрирани през обществените такива. Обществените норми са твърде много и твърде разнородни. В едни общества е прието момичетата да бъдат омъжвани за братовчедите си на 12 години, в други се счита за нормално жените, които наближават 30-те си години, да замразяват яйцеклетките си, за да продължават да работят. Малко е трудно да се съобразим и с двете, не мислите ли?

Лесната част от упражнението е да стигнем до този извод, трудната е да установим кои са нашите лични норми и принципи. Първата крачка в тази посока е да си създадем навика да оставаме насаме със себе си без разсейващи елементи като мобилен телефон, телевизор и прочее. Сами с тишината, която ни заобикаля. Втората стъпка е задаването на правилните въпроси, като например “Кои са важните за мен неща?”, “В какво вярвам?” и “Как искам да живея живота си”. Лично на мен изключително много ми помага да пиша на ръка отговорите на тези въпроси и разсъжденията си по тях. Тази част, е най-трудоемка, тъй като отговарянето на тези въпроси може да отнеме месеци, дори години. Третата стъпка е непрестанно да се връщаме към отговорите на тези въпроси, защото с времето те се променят, както и ние самите. Но веднъж създадем ли си навика да поглеждамe навътре и да водим този диалог със себе си, трудно ще се върнем назад към безметежното плуване по течението.

На пръв поглед изглежда лесно, но защо всъщност толкова много хора се провалят в това начинание? След като знаем, че тези стъпки ще ни помогнат да имаме по-щастлив живот, защо ги отлагаме толкова дълго?

Страх.

Какъв по-голям ужас от това да се “провалим” в живота? Значително по-лесно е да обвиняваме други хора и външни фактори за своите собствени решения и грешки. Но голяма част от самочувствието се изгражда именно в тези няколко секунди всеки ден, в които решаваме, че ще надмогнем себе си и собствените си страхове. В тези мигове, в които си позволяваме да сме уязвими сами пред себе си, се случва магията, наречена живот. Именно тогава осъзнаваме, че съществуването ни на този свят е силно ограничено от собствените ни възприятия за него. И сякаш се раждаме отново.

Да, приятели, изграждането на самочувствие е тежка, мръсна и непрестанна работа, но си заслужава. И както казва Виктор Франкъл в своята книга “Човек в търсене на смисъл”, независимо пред какви трудности се изправяме в живота, важно е да преминаваме през тях с чест и достойнство.

В MindFit сме обединени не само от каузата за достъпна грижа за психично здраве, но и от личните си истории. Време е да застанем с лицата и опита си, като всеки месец ще представяме по един член на нашия екип.

В тон с MindFit темата на месеца – #BurnoutPrevention – започваме със своя експерт “Грижа за клиента” Ани, защото тя се е сблъсквала неколкократно със сериозно професионално прегаряне. Въпреки това, винаги успява да се възстанови и да продължи. Щастливи сме, че тя е част от редиците ни, защото има близо десетилетие опит в комуникациите с клиенти, както и магистърска степен от Икономическия университет във Варна. Освен всичко друго, от 2017-а насам дарява от времето си в JCI (Junior Chamber International) – организация с нестопанска цел, която развива млади лидери. През 2020-а става президент на JCI Варна, през 2021-ва – за България, а през 2022-ра е част от екипа на европейско ниво.

Споделяме нейните думи в следващите редове и се надяваме никога повече да не й се налага да преминава през Ада на професионалното прегаряне:

 

---

 

Здравей, аз съм Ани и бях жертва на бърнаут.

Пътят към бърнаут е като този към Ада – осеян с добри намерения. В началото са амбицията и желанието да се докажеш. Малко по малко започваш да игнорираш нуждите си, социалният ти живот се върти около работата, започваш неосъзнато да търсиш спасение от стреса – намираш го в алкохола (или може би дори в нещо по-лошо) и се оправдаваш, че това е просто част от социалния ти живот.

После идват промените в поведението ти, апатията и празнотата. Тук близките обикновено ти обръщат внимание, че нещо не е наред или че имаш нужда от почивка. Но тъй като бърнаут обикновено се заражда основно в среда, която го подкрепя, по-скоро стигаш до депресията и тоталния психически (и физически) колапс, преди да разбереш, че е време да предприемеш мерки.

По-горе написах „бях“, защото след тоталния крах открих психотерапията, която ми помогна да предотвратя бъдещи епизоди на прегаряне. Затова и в MindFit работим, за да свържем професионалисти от различни сфери с психолози и психотерапевти. Целим да помогнем на повече българи да избегнат стигането до бърнаут, да научат повече за себе си и как да се справят със стреса и да имат неутрална и защитена среда, в която да споделят чувствата и емоциите си.

Сега е модерно да говорим за личностно израстване и лидерство, но няма израстване, ако липсва себепознанието. А истинското себепознание идва с научаването как да анализираш себе си и реакциите си – нещо, което отнема години за усъвършенстване, ако се опитваш да се учиш сам.

Открий и ти своя терапевт, за да продължиш да се развиваш и гориш в работата си, без да прегаряш. Свържи се с нас на hello@mindfit.bg за повече информация.